Ads Top

Русо и Сион - Част 1

Окултният интерпретатор на катарската визия ,,Обратно към Природата", Жан-Жак Русо, ,,Мисля, следователно съществувам" установява разума като силата, чрез която човекът разбира Вселената.
реагира срещу рационалното Просвещение. Това е европейско движение, което се заражда през XVII век, най-вероятно с Рене Декарт, който с думите

   Истината вече няма да се разкрива на възприемчивия интелект (intellectus); разумът е въстанал и е узурпирал неговото място. Декарт, изглежда, е розенкройцер. (Първият му дневник, който пише на 23-годишна възраст, около 1619г., съдържа мисли за розенкройцерството, което току-що е излязло на повърхността в Германия.
   Д-р Николаес Васенар твърди в Historich Verhal, 1624г., че Декарт е розенкройцер. Той вероятно е бил наясно, тъй като синът му, Яков Васенар, е член на Розенкройцерския кръг в Холандия и е близък приятел на Декарт, който има дълги връзки с известни розенкройцери като Корнелиус ван Хоогхеланде, Исак Беекман и Йохан Фаулхабер.)

   В началото на 60-те години на XVII век розенкройцерът Исак Нютон използва разума си, за да достигне с няколко математически уравнения до закони, които управляват движението на планетите, и изниква светоглед, който разчита на хуманизма на Франсис Бейкън, ренесансовия класицизъм и рационалната Реформация на Лутер, и синтезира Бога, разума, природата и човека. Разумът, приложен към религията, създава деизма: ,,проявената истина", че Бог е архитектът на механичната вселена, в която човекът има задължението да е добродетелен и набожен. Деистите не са християни - в действителност те са антихристияни - и във всички други отношения утвърждават скептицизма, атеизма и материализма. Според тях целите на рационалния човек са познание, свобода и щастие.

   Философите на рационалното Просвещение като сиониста-розенкройцер Джон Лок и Томас Хобс отричат, че човекът има вродени качества като доброта или първороден грях, и го възприемат като ръководен от съображения за собственото си удоволствие или болка. Функцията на държавата не е да бъде град на Бога, както в миналото, а да защитава естествените права и личния интерес на гражданите си. Становището на Лок, че има социален договор между хората и обществото, е в конфликт с реалността на европейските общества и оптимистичният дух на Просвещението става критичен и реформистки, както може да се види от такива негови мислители (които до един като че ли са повлияни от сионисткото розенкройцерство) като Джереми Бентам, Монтескьо, Волтер, Джеферсън - и Лайбниц, който разглежда света като ,,най-добрия възможен от всички възможни светове".
   В крайна сметка абстракциите на разума се превръщат в утопични и революционни. Приемащите ги, например Робеспиер и Сен-Жус, твърдят, че целта оправдава средствата и одобряват гилотината в интерес на ново и по-добро общество. Скоро уверената Просветителска вяра, че рационалният човек може да се самоуправлява по просветен начин, е оспорена от крещящите тълпи и тъпана на барабаните, и е направена на пух и прах. Вайсхаупт прониква в тези революционни размирици в Епохата на разума и просвещението.

   Възхвалата на абстрактния разум е отхвърлена от някои, които обръщат критичния, иконоборчески дух на Просвещението срещу него самия. Най-забележителният от тях във Франция е Жан-Жак Русо, който реагира срещу разума, за да изследва усещането и емоцията и да породу културното движение романтизъм, слагайки край на ненасилническата Епоха на разума.
   Калвинист от Женева, който пристига във Франция през 1742г. на 30-годишна възраст, той прекарва една година като секретар на френския посланик във Венеция и се среща с Денис Дидро, масон и редактор на радикалната френска Encyclopedie, около който е събрана група деистични интелектуалци, наречена Philosophes.
   (Те са реформиращи се автори на памфлети също толкова, колкото и философи.) Русо, Дидро и философът Кондияк често вечерят заедно в Пание Фльори в Париж. ,,Философите" на Дидро са масони: Хелвеций и Волтер (и двамата са предимно сионисти), д'Алембер, Кондорсе и Кондияк, и Русо - най-оригиналния от тях, който в скоро време ще стане и най-прочутият. Неговите трудове са много влиятелни във френските ложи и трябва да заключим, че под въздействието на Дидро Русо става масон.

   Докато върви към Винсен, за да посети Дидро, на 37-годишна възраст Русо има ,,просветление" в ,,ужасно озарение", че съвременният прогрес - богът на оптимистичните философи на Просвещението - е покварил хората вместо да ги усъвършенства. В Discours sur les Sciences et les Arts (,,Беседа върху науката и изкуствата"), 1750г., той твърди, че историята на човека на земята е история на загниване, че човекът е добър по природа, но е покварен от обществото, което трябва да се вини за неговите пороци. Пороците, твърди Русо, не са известни в природата. Изкуствата според него са пропаганда за богатите.

   В Discours sur Vorigine de Vinegalite (,,Беседа върху произхода на неравенството"), 1755г., той описва действащия закон като защитаващ статуквото. Всички хора първоначално са били равни, твърди той, а неравенството е възникнало, когато хората са формирали общество и са започнали да се съревновават един с друг - комунистическа доктрина. Истинският закон е ,,справедливия закон". Русо, голям почитател на Макиавели и на републиканското управление, формулира обосновката за революционерите за замяната на съществуващия ,,несправедлив закон" с нов ,,справедлив закон", при който има равенство. Поставя Бог в природата, особено планините и горите, недокоснати от човека, и настоява, че душата е безсмъртна, което ще доведе до романтизма на Гьоте и Уърдсуърт, но критиката му на цивилизацията води до Френската революция и Вайсхаупт се базира на неговото мислене.

   През 1751г. Хелвеций, богатият домакин на Philosophes на Просвещението, се жени в династията на Лорен и се оттегля в земите си във Воре. През 1758г. предизвиква буря с публикуването на De l'Esprit (,,За духа"), която атакува цялата нравственост, основана на религията. Книгата е изгорена публично и Волтер и Русо се разграничават от нея. Становището на Русо за цивилизацията разширява пропастта между него и Philosophes. И макар че Candide (,,Кандид") на Волтер, която също излиза през 1758г., показва чрез злощастията, които героят вижда и претърпява, че това не е най-добрият от всички възможни светове, както твърди Лайбниц, той най-накрая скъсва с Русо същата година, в която Русо атакува рационалната философия на Philosophes с Lettre a d'Alembert sur les Spectacles (,,Писмо до д'Алембер за театралните представления"), в което твърди, че театърът трябва да се забрани. (Волтер остава неразкаял се антихристиянски деист и просветителски реформатор, обезпокоен от несправедливостта и тиранията.)

   През 1762г. Русо издава Du Contrat Social (,,Общественият договор")  - заглавието е ехо на една фраза на розенкройцера Лок, - в която казва, че обществото понякога трябва ,,да принуди човека да бъде свободен", т.е. законът трябва да рехабилитира човека, за да го върне към естественото му състояние, и че човек, принуден от обществото заради нарушаване на закона, е върнат към осъзнаването на собствените си интереси.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.