Ads Top

Войната за независимост - такава каквато не я знаете

Първоначално избухнала война върви по плана на британците. Генерал Хау акостира на Лонг Айлънд и разгромява генерал Джордж Вашингтон - американския главнокомандващ. Джордж Вашингтон е розенкройцер, преди да стане тамплиер, след като е посветен като розенкеройцерски масон в ложата на Фредериксбърг, Вирджиния, през 1752г.

   Към 1768г. вече е масон-тамплиер, както потвърждава в писмо от 25 септември 1798г. до преподобния Дж. У. Снайдър: ,,(Трябва) да коригирам грешка, на която сте се натъкнали, за моето председателстване на английските ложи в тази страна. В действителност аз не съм председател на нито една, нито пък съм бил повече от един-два пъти през последните 30 години." Под ,,английски ложи" той има предвид розенкройцерски. Вашингтон е прияте лс генерал Лафайет, друг тамплиер-франкмасон, който два пъти му подарява масонски престилки: веднъж през 1784г., когато дава на Вашингтон престилка с Всевиждащото око. По времето, когато е избран за президент през 1789г., Вашингтон е велик майстор на тамплиерската Александрийска ложа Но: 22 във Вирджиния, а Джон Адамс е негов вицепрезидент. През 1798г. Вашингтон е несъгласен с инфилтрирането на ложите от илюминати и пише (по-рано в писмото до Снайдър от 25 септември 1798г.) за книгата на Робинсън Proofs of a Conspiracy (,,Доказателства за заговор"): ,,Чух достатъчно не бях виждал книгата, докато вие не бяхте така любезен да ми я изпратите".

   Освен това Вашингтон казва, че никоя от американските ложи ,,не е замърсена от принципите, приписвани на обществото на илюминатите". В друго писмо до Снайдър, датирано 25 октомври 1798г., той пише: ,,Моето намерение не беше да изразявам съмнение, че доктрините на илюминатите и принципите на якобинството не са се разпространили в САЩ. Точно обратното, никой не е по-удовлетворен от този факт от мен."

   Всичко това подсказва, че Вашингтон е деист, т.е. вярва в Бог, който е съществувал просто за да създаде Вселената, и е преминал от розенкройцерското (английско) франкмасонство към тамплиерството, но никога не е приемал илюминатите, чиито практики според него са шокиращи. Той е рационален деист, който е доволен от тамплиерското франкмасонство.

  След поражението от Хау Вашингтон оттегля армията си в Манхатън, но Хау го примамва в Чатърън Хил, близо до Уайт Плейнс, и отново го разгромява на 28 октомври. Пленява гарнизона на Вашингтон в Манхатън, докато британският генерал Чарлз, лорд Корнуолис пленява друг гарнизон на Вашингтон във Форт Лий и принуждава американската армия да премине през Ню Джързи, преди да се разквартирува за през зимата на река Делауеър.

   Обратът в американската съдба започва на Коледа, когато Вашингтон преминава Делауеър, прегазва гарнизона на Корнуолис в Трентън и взема 1000 затворници. След това той разгромява британските подкрепления в Принстън и вдъхновява Америка. Хау, който води 42 000 мъже и 30 000 германски наемници срещу 20 000 американски войници (предимно фермери(, изоставя Ню Джързи заради Пенсилвания. Това според мнозина е грешка на генерал, който е преднамерено муден, защото като тамплиер симпатизира на каузата на врага.


    През 1777г. британската армия на генерал Джон Бъргойн в Канада тръгва на юг към Олбани, за да се присъедини към друга военна сила под командването на подполковник Бари Сейнт Леджър, който е преминал през долината Мохоук. Бъргойн завладява отново Форт Тайкондерога на 5 юли, но когато изпраща германски наемници да конфискуват коне в Бенингтън, Върмонт, те са разбити от американски войски. Междувременно напредването на Сейнт Леджър е блокирано в Орискейни от генерал Бенедикт Арнолд. Бъргойн е разгромен на два пъти от войските на американския генерал Хорейшо Гейтс и накрая трябва да се предаде с армията си в Саратога на 17 октомври.

   Британците, изглежда, са се справяли добре, защото през септември генерал Хау е отплавал от Ню Йорк за Чесапийк Бей и е разгромил войската на Вашингтон при Брендиуайн Крийк. Вместо обаче да преследва Вашингтон и да разгроми армията му, той окупира Филаделфия - американската столица, и позволява на Вашингтон да отговори на удара, като атакува Джърмантаун на 4 октомври. Хау го отблъсква, но му позволява да се прегрупира, вместо да атакува. Докато Вашингтон зимува наблизо във Бели Фордж, един пруски офицер, барон фон Щойбен, обучава войските му да боравят с оръжие и да маневрират. Хау официално признава грешката си, че не е успял да разгроми скромните сили на Вашингтон, като си подава оставката преди да започнат операциите през 1778г. Наследен е от генерал Хенри Клинтън. Възползвайки се от обучението на фон Щойбен, Вашингтон разгромява британците при Манмът, Ню Джързи, през юни 1778г. и британските сили на север остават в близост до Ню Йорк.

   В резултат на пълномощията на Франклин във Франция и умелата му дипломация в молбата към френската монархия за заеми и материална помощ за американската демокрация срещу английския крал Джордж III, от 1776г. французите тайно помагат на американците срещу Англия. От 1776-1778г. те изпращат провизии и финансови средства на бунтовниците. През 1778г., насърчени от разгрома на британците при Саратога предходната година и от неуспеха на Британия да си възвърне Севера, Луи XVI обявява война на британците, надявайки се да изтръгне част от Новия свят от техния контрол и да го подчини на френското правителство. Той не осъзнава какви последствия ще има това действие за собствената му монархия - че проливането на кръвта на френските тамплиери скоро ще застраши собствения му френски престол.

   След 1778г. французите оказват военна и военноморска подкрепа на американците. Човекът, който наклонява везните в полза на широкото френско ангажиране, е тамплиерът маркиз джо Лафайет. Придворен на Луи XVI на 17-годишна възраст, на 20 години той се присъединява към Американската революция. Пристига във Филаделфия през юли 1777г. и незабавно е назначен за генерал-майор. Сприятелява се с Джордж Вашингтон, бие се при Брендиуайн и води отстъплението от Барън Хил през май 1778г. Връща се във Франция в началото на 1779г. и помага да се убеди правителството на Луи XVI да изпрати експедиционна армия от 6 хиляди войници в помощ на колонистите, както е помолил Франклин. Връща се в Америка през април 1780г. и получава командването на армия във Вирджиния.

   Французите изпращат флотилия под командването на граф Д'Естен, който се опитва безуспешно да превземе Нюпорт в Роуд Айлънд. Обсаждат британците в Савана на юг. През 1779г. Испания влиза във войната (надявайки се да си възвърне Гибралтар), а Холандия я следва през 1780г. Това вече е международна война.

   Генерал лорд Корнуолис разгромява армия, водена от Гейтс, при Камдън, Южна Каролина, през август 1780г. и макар че търпи поражение при Кингс Маунтин през октомври и Каупънс през януари 1781г., печели победа при Гилфорд Корт Хаус, Северна Каролина, през март, а през май се обединява с британските сили във Вирджиния. (Армията му е от около 8 000 души). Скоро след това американска армия от 4 500 души (командвана от Лафайет, генерал Уей и барон фон Щойбер) принуждава Корнуолис да се оттегли през Вирджиния. Корнуолис с готовност приема това, тъй като иска да поддържа морската си връзка с британската армия на генерал Клинтън в Ню Йорк. Връща се в Ричмънд, след това в Уилямсбърг и накрая в Йорктаун, където през юли 1781г. е хванат в капан, тъй като зад гърба му е океанът.

   Вашингтон вижда възможността и нарежда на Лафайет да блокира бягството на Корнуолис по суша. Междувременно армията от 2500 души на Вашингтон в Ню Йорк е подкрепена от 4 000 френски войници и докато част от комбинираните сили притискат Клинтън в Ню Йорк, основната френско-американска сила на Вашингтон тръгва на юг и е транспортирана до Уилямсбърг с помощта на френска флотилия от 24 кораба, която е обсадила Корнуолис на Лафайет и обсаждат французите в битка при Вирджиния Кейпс, а британската спасителна флотилия пристига твърде късно.

   В началото на октомври 14 000 войници на Вашингтон обграждат британските укрепени
позиции в Йорктаун и надделяват. (Британските окопи в Йорктаун могат да се посетят близо до река Йорк, а реконструираните френски и американски позиции - Вашингтон нарежда първоначалните да се изравнят със земята - са на 400 ярда (366 м) от тях.) Директният артилерийски огън към британските позиции принуждава Корнуолис да избяга през реката заедно с хиляда бойци. Най-накрая, на 19 октомври 1781г., той няма друг избор освен да се предаде. разгромените британци преминават през известното днес като Сърендър Хил (Хълм на капитулацията) и свалят оръжие, докато оркестърът им свири песента The World Turned Upside Down (,,Светът е обърнат с краката нагоре"). Цялата британска армия от 8 000 души е пленена и са предадени 240 оръдия. Пленяването на Корнуолис в Йорктаун е следствие от визията на Вашингтон, а Лафайет е приветстван като ,,герой на два свята" (Америка и Франция).

   Британската капитулация при Йорктаун слага край на сухопътните действия в американската Война за независимост и британската кауза в Америка е загубена. Отправят се контраобвинения и често е посочвано, че Британия няма цялостна стратегия и британските армии не успяват да си сътрудничат. В Лондон (след откритото писмо от ,,Цицерон") обвиненията са отправени към тамплиерското франкмасонство. Изглежда, че Корнуолис, Клинтън и братята Хау са тамплиери-франкмасони, които практикуват в полежи ложи. Генерал Хау е служил при Амхърст и Уолф в армия, в която франкмасонството е широко разпространено. През 1781г. генерал Хау и брат му адмирал Хау са обвинени в отворено писмо от ,,Цицерон", че принадлежат към ,,фракция", заговорничила, да подпомогне борбата на колонистите за независимост. ,,Фракцията" е тамплиерското франкмасонство. ,,Цялото поведение на Вашингтон - твърди ,,Цицерон" - демонстрира увереност, която може да възникне единствено от определено знание". Той обвинява генерал Хау, че ,,има тайни сплетни с доктор Франклин". По въпроса за срещите с Франклин, адмирал Хау пише, че ,,Цицерон е съвършено прав по отношение на факта, макар че е малко заблуден във връзка с умозаключенията си". В действителност сестрата на Франклин е свързала Хау и Франклин: уж за да играят шахмат, но всъщност да дискутират недоволството на колонистите. Тезата на ,,Цицерон" е, че заради тамплиерското си съчувствие към американците, британските генерал и адмирал са предали страната си.

   Войната продължава в океана. Американското усилие е предимно чрез капери. Действителната военноморска битка е между Британия и европейските съюзници на Америка: Франция, Испания и Холандия. Към края на войната 12 000 френски войници и 32 000 френски моряци са напуснали Франция, за да подкрепят Вашингтон. Френският военноморски флот е разгромен от британците през 1782г. и в резултат Франция не получава почти нищо от участието си в Американската война. Каперите се справят добре и към края на войната са пленили 1500 британски търговски кораби. След 1780г. испанската и холандската флота контролират водите около Британските острови, ограничавайки британските военноморски сили там и гарантирайки, че те не могат да отплават за Америка.

   Работейки с Вержен, Франклин не желае мир, но Джон Адамс и Джон Джей надделяват в края на 1782г. и усилията им са увенчани с договор. По силата на този договор Великобритания признава независимостта на САЩ и неговите западни граници до река Мисисипи и предава Флорида на Испания. Трябва да има справедливо отношение към американските колонисти, които са били лоялни на Британия. В резултат от поражението във Великобритания пада правителството на Норт. С официалното подписване на Парижкия договор с американската Война за независимост се прекратява на 3 септември 1783г.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.