Ads Top

Джордж Вашингтон като символ на добродетел

Вашингтон стои настрана от всякакви партийни разделения. Първият му кабинет се състои от четирима души, по двама от всяка партия: Джеферсън, Хамилтън, Нокс и Рандолф. Обикаля всички щати и установява модела на неговия републикански съд. В Ню Йорк и Филаделфия наема най-добрите къщи и отказва да приеме гостоприемството на генерал Клинтън. Кланя се, вместо да се здрависва и се движи с карета с шест коня и ездачи като охрана. Опитва се да поддържа мира между Джеферсън и Хамилтън, макар че е благоразположен към политиката на неутралност на Хамилтън, когато Франция и Англия влизат във война през 1793г., и в резултат профренски настроеният Джеферсън си подава оставката.

   През осемте години на двата му мандата той е идеализиран в образи на обществена добродетел. Вашингтон е героят, почитан и уважаван от хората заради военните му постижения, но и заради добродетелната и патриотична аскетичност и отдаденост на републиканските институции. Представян е като символ на дълга, добротата, скромността, пестеливостта, трудолюбието, мъдростта, гения и набожността. През 1789г. е показан като главината на съюза: главата и раменете му са в центъра на колело от символите на щатите. Превръща се в икона, която е идеализирана като статуя на римски бог. Когато умира, е обожествен. The apotheosis of Washington (,,Апотеозът на Вашингтон") е нарисувана през 1800г. - година след смъртта му, от Дейвид Едуин; Вашингтон гледа в далечината, седнал като бог върху облаците, а херувим протяга ръка и поставя лавров венец върху главата му.

   Вашингтон - човекът не е нито блестящ, нито самоуверен и опитът му не го подготвя за ръководството на големи армии; въпреки това в началото на войната Америка го трансформира в обединяваща легенда. Той става герой за демокрация, която въплъщава нравствените чувства, които обществеността очаква от образец на републикански лидер. Популярен е и имиджът му привлича националното чувство; възхищават му се, защото е образец на лидер, направил и невъзможното, за да избегне властта и ентусиазирано да я върне.

   Непорочният образ, който американският народ има за Вашингтон, е резултат от собствените му безгрешни действия и поза, но е засилен и от ,,специалистите по връзки с обществеността" от онова време, както може да се види от George Washington, The Making of an American Symbol (,,Джордж Вашингтон: създаването на един американски символ") на Бари Шуроц. Много се приказва за християнската му набожност, но както видяхме, той е масон деист, а не християнин. Култът към личността на Вашингтон, подобен на култовете към лидери от ХХ век като Сталин и Мао, който разкрасява истината с легенди как никога не е изричал лъжа, е свързан с нуждата на Америка да постави на пиедестал своето републиканско и консервативни инстинкти, вдъхновили революцията. Вашингтон става обект на национална религия - свещеността на републиканството, или онова, което Джон Адамс има предвид със своето ,,Гордея се с Вашингтон, защото го познавам като илюстрация на американския характер". Разглеждан по този начин, Вашингтон е символ на ценностите и тенденциите на своето общество, а не техен източник. Вашингтон е противоположността на традиционната концепция за героично водачество. За разлика от Кромуел и Наполеон, които са уверени в способностите си и използват властта си, за да предизвикат радикална промяна, Вашингтон е неуверен, не се чувства удобно с властта и почита традицията. Той е символ на консервативното въстание за възстановяване на древните свободи и права, а не за създаване на нов ред. Новата република разглежда саможертвата, безкористността, умереността, решимостта, самоконтрола и набожността като добродетели, които американците искат да постигнат, а самоугаждането, амбицията, прекомерността, разпуснатостта и религиозното безразличие като пороци, които трябва да избягва.

   Американската революция е различна от другите революции, защото не пренася властта от една част на обществото към друга. В действителност революцията е осъществена от аристократични републиканци, които изпитват остър конфликт между своите аристократични навици и републиканските си идеали. Резултатът е радикална програма за изравняване и може би заради тяхната непорочна безкористност Джеферсън нарича създалите конституцията ,,полубогове".

   Въпреки това, както видяхме, прогонването на британците и въплъщението на Бейкъновата Нова Атлантида внезапно трансформират обществото. В ядрото си това е масонска трансформация, масонска революция и масонското лидерство на Вашингтон е зад неговия образ, който така умело е проектиран. При церемонията по встъпването му в длъжност през 1798г. (която се осъществява малко след публичното погребение на Бенджамин Франклин, посетено от по-голямата част от жителите на Филаделфия) той е заобиколен от франкмасони: Робърт Ливингстън прочита клетвата, генерал Мортън е церемониалмайстор, генерал Луис е охрана, а използваната Библия е от Ложа Но:1 на ,,Св. Йоан", Ню Йорк, (Вашингтон, разбира се, е велик майстор на Александрийската ложа Но: 22 във Вирджиния.)

   През септември 1793г. е проведена церемония по полагането на ъгловия камък на Капитолия. Председателства се от Великата ложа на Мериленд и Вашингтон, носещ престилка и широк пояс, служи като майстор. Има голяма процесия и всички членове на всички ложи носят емблемите си. Церемонията, франкмасонски ритуал, включва поставянето на царевица, вино и масло около ъгловия камък. Когато умира през декември 1799г., Вашингтон е погребан в дома си в Маунт Върнън с всички масонски почести, а членовете на Александрийската ложа Но: 22 носят ковчега.

   С дистанцията на времето американците могат да размишляват върху факта, че по време на Революцията техният брой е бил далеч по-малък от този на англичаните. Спечелили са, защото са получили френска помощ, защото са познавали собствения си терен по-добре, отколкото англичаните, благодарение на патриотичния си дух и тъй като британското лидерство е неефективно. Това, което наклонява везните повече от всичко друго обаче, е подкрепата на тайни организации - на Синовете на свободата, но най-вече на тамплиерските масонски ложи. Всички подобни влияния са разформировани по времето на Конституционалния конгрес - френската помощ, милициите, Синовете на свободата - и единствената организация, която остава, продължаваща да действа и през щатските граници, е франкмасонството. От ръководните духове зад конституцията, Вашингтон, Франклин, Рандолф и Джон Адамс са франкмасони и се придържат към масонските идеали. Джеферсън, също масон и автор на конституцията, е в конфликт с останалите четирима, но дори и той се придържа към масонската линия до подаването на оставката си. По същество американското републиканство е тамплиерско.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.