Ads Top

Протестантската революция

Лутер
В навечерието на Вси Светии, 31 октомври 1517г., скромен 33-годишен немски монах, сграбчил сноп листа и държащ чук, крачи през църковния площад и забива документите на северната врата на църквата на замъка във Витенберг - документи, които оспорват папството. Ударите на чука на Мартин Лутер започват Реформацията и оттогава досега отекват в историята.

   Църковната врата се използва като табло за обяви. Снопът съдържа 95 тези, които обявяват нов подход към християнството. Написан е на умерен, академичен език и предлага наред с другите неща дискусия във теологията на индулгенцията. Въпреки това в цяла Европа бързо се разпространява новината, че авторитетът на католическата Църква е язвително оспорен.
   Революцията на Реформацията е изразена предимно от Лутер, формулирал призивите за реформа на Църквата, които се чуват от 300 години от времето на катарите, и им дава политическа валидност сред протестиращите немски принцове.

   Лутер е роден в Айслебен, в германска Саксония, през 1483г. Син е на министър, който иска той да стане адвокат. Посещава Университета в Ерфурт, става бакалавър и магистър, а след това и августински монах и е ръкоположен за свещеник. Преподава в Университета на Витенберг от 1508 до 1546г., където получава доктората си по теология през 1512г. и е назначен за професор по библейска теология. През 1514г. става проповедник в енорийската църква.

   Към края на XV век италианският Ренесанс се разпростира отвъд Алпите след нашествието в Италия на Карл VIII, който носи примери на италианските културни постижения със себе си във Франция и прави опити те да бъдат имитирани. В Германия, Франция и Англия се наблюдава възраждане на интереса към познанието от класическия период: древногръцките и латинските класики имат по-силно влияние върху новите литературни произведения и подходът към изучаването на Библията е по-строг. Учени като германеца Ройхлин (учен, владеещ староеврейски и древногръцки) и французина д'Етапл откриват несъответствия в съществуващите латински текстове на Библията и техните трудове са забранени. Холандецът Дезидериус Еразмус превежда Новия завет на латински, както и много древногръцки класически трудове.

   Към началото на XVI век със системата на индулгенциите вече сериозно се злоупотребява. Първоначално те са милостиво опрощение, което освобождава грешника от наказание, наложено от свещеник, но тази практика се корумпира и индулгенциите се превръщат в гаранции в замяна на пари, че купилият ги няма да бъде наказан в чистилището. Църквата учи, че ако умиращите са опростени и благословени от свещеник, ще влязат в Рая (ключът към Райските порти се държи от Църквата). Преди да стигнат рая обаче, мъртвите трябва да бъдат прочистени от греховете си чрез болезнен престой в Чистилището. Дори Данте вярва в това. Единствено папата има властта да затвори вратите към ада и да отвори тези към рая. Престоят в Чистилището може да продължи стотици години - твърди се, че мощите в църквата на замъка във Витенберг са спасявали поклонници от 1 902 202 години и 270 дни в Чистилищетп - и индулгенциите съкращават времето там.

   На всеки пазар в Европа, под знаме, символизиращо властта на папата, агенти на свещеници и банкери продават индулгенции, освобождаващи купилите ги от греховете и съкращаващи времето в Чистилището. Възможно е да струват месечните или дори годишните надници в зависимост от тежестта на греховете, но хората могат буквално да изкупят попадането си в Чистилището, след като са водили безнравствен живот.
   Лутер оспорва властта на папата, вярвайки, че индулгенциите отклоняват съзнанието на човека от Христос и Божията милост. Те могат да живеят както пожелаят и след това да се откупят от Чистилището.

   Лутер твърди, че вярата в Бога дава опрощение от Чистилището, няма нужда се купува индулгенция. С други думи, Лутер замества властта на папата с Божието слово в Библията. По цяла Европа хората незабавно разбират, че Лутер е оспорил властта на Църквата и всекидевното практикуване на християнството на пазара. По цяла Европа се задават въпроси. Папата или Библията? Индулгенциите или вярата? Купуване на гаранция за избягване на Чистилището или молитви към Бога?

   Тъй като продажбата на индулгенции купува гарантирано място на небето, без значение колко греховни са били купувачите, мнозина в Европа започват да се съмняват дали такава корумпирана Църква може да е ефективна като посредник между човечеството и Бога. Мърмори се, че трябва да се основе отделна Църква.

   Папа Юлий II увеличава продажбите на индулгенции, за да плати гробницата, която Микеланджело трябва да скулптира за него. Когато нов продавач на индулгенции пристига в Германия през 1517г. и добрите християни се трупат около него, Мартин Лутер заковава своите 95 тези на вратата на църквата във Витенберг. Една от тях гласи: ,,Индулгенциите не правят абсолютно нищо добро на душите по отношение на спасението или светостта". Хората могат да се спасят по Божията милост и следователно чрез вярата. Единствено вяра е необходима за спасението. Спасението е въпрос, стоящ между човека и Бога, и не включва Църквата: ,,всеки човек е свой свещеник". Единствено Библията, а не Църквата има власт над човека."

   Деветдесет и петте тези на Лутер са адресирани до Алберт, архиепископ на Майнц, като протест срещу продажбата на индулгенции. Архиепископът препраща документите на папата в Рим. В папска була на Лутер е наредено да се откаже от тях, или ще бъде отлъчен от църквата. Лутер отвръща, като гори папската була в огъня заедно с книги по канонично право. В крайна сметка е отлъчен от папата през 1520г. и е обявен извън закона от императора на Свещената римска империя Карл V във Вормс през 1521г.

   Лутер вече е лишен от подкрепата на папата и на императора и е много уязвим. Курфюрстът Фридрих, който се възмущава от незаконните облаги на католицизма от продажбите на индулгенции - той владее 17 433 реплики в църквата на замъка - симулира отвличането на Лутер и за известно време го крие в замъка на Вартбург, предпазвайки го чрез задържане в затвора. След време Лутер закрива монашеския си дом, спазващ августинските канони, омъжва местните монахини  и през 1525г. прави последната от тях, Катерина фон Бура, своя съпруга. Отсега нататък протестантските свещеници няма да бъдат отделени от грешния живот на света, включително брака.

   Действията на Лутер въвеждат Протестантската реформация, защото изявлението му за личната връзка между човека и Бога прави възможно новата лютеранска църква да се отдели от старата католическа църква. Деветдесет и петте тези са сензация и Лутер трябва да отговаря пред своите църковни висшестоящи и в крайна сметка пред императора на Свещената римска империя Карл V, който го вика на аудиенция. Германските принцове протестират срещу противопоставянето на императора на новореформирана религия и използват въпроса като претекст да се освободят от правата на папата над германските свещеници и да основат собствени църкви. Лутер е под защитата на Фридрих Мъдри от Саксония, който му осигурява конвой до аудиенцията с императора. Императорът спазва думата си (за разлика от предшественика си Сигизмунд, който не спазва обещанието за охрана на Хус). Германските принцове смятат, че в позицията на Лутер има основания, тъй като сега те могат да назначават епископи и да съдържат приходите, отивали преди това у папата.

   Теологията на Лутер има много общи неща с гностицизма. За разлика от Калвин Лутер смята света за непоправим и според него е най-добре той да се остави на Дявола (или Демиурга); неговото мислене по същество е дуалистично. Теорията му за предопределението (която е различна от тази на Калвин) го кара да вярва в елита (,,Избраните"), оставяйки огромната маса от човечеството извън границите на спасението, а епископалната структура на католическата църква е заменена в неговия начин на мислене от ,,свещеничество на всички вярващи". Сравнете катарското разграничение между Parfaits (или свещеници) и вярващи. За да вярва, вярващият на Лутер има нужда единствено от вяра.

   В полето на Библията си Лутер пише: ,,Живейте съобразно Fides Sola (единствено вярата)". Изглежда, че ,,оправданието единствено чрез вярата" на Лутер е повлияно от вярата в Кабала в Неизразимото име на Бога. Наследниците на еврейските кабалисти, които своят зад катарите, имат връзки с Лутер и Калвин, и има известни доказателства, че са оказали кабалистично влияние върху двамата. 
   Вижте печата на Лутер, който е базиран на розенкройцерския мотив на розата и кръста. Кабалистите вероятно са насърчили Лутер да закове своите 95 тези на вратата на църквата, може би като част от преднамерен план да разделят християнския свят. Лутер несъмнено е повлиян от еврейските легенди за Исус, които се откриват в Талмуда и Мидраш в средновековието и в Toledot Yeshu (,,Животът на Исус"), датираща отпреди средните векове.

   Това еврейско кабалистично становище за Исус, написано от равин, посветен в мистериите на Кабала, представя Исус като Йешу, незаконороден син на фризьорка от Витлеем (Мириам), посветен в тайните доктрини на египетското духовенство като момче, и при връщането си в Палестина практикуващ магия и демонстриращ любопитство към Тетраграмотон или Schem Hamphorash, Неизразимото име на Бога. Според Toletod Yeshu (,,Животът на Исус") Исус прочита Името в Светая светих. Довлечен е пред Санхедрина и е убит, за да се потулят неговите познания. Книгата е преведена от Раймонд Мартин към края на XIII век и е обобщена от Лутер на немски език в Schem Hamphorash - доказателство, че Лутер се е открил за кабализма, в който единствено вярата в Неизразимото име спасява.

   Лутер не се възприема като революционер. Той разглежда папството като чужда институция, която няма място в Германия, и подкрепя германск,ите принцове, които въстават и започват да основават собствени църкви, и се противопоставя на онези селяни, опитващи се да използват религиозния смут, за да ги свалят. Кара се с Цвингли, който започва Реформацията в Цюрих през 1518г., и с Еразъм, чието мислене за Църквата е вдъхновило позицията на Лутер, макар че самият Еразъм остава католик. Еразъм е срещу насилието и екстремизма и се противопоставя на католическата Църква доколкото тя апелира към невежество и суеверие. (Инквизицията смята учението на Еразъм за ерес в същата степен като лютеранството.) Въпреки това Еразъм разглежда Лутер като авторитарен и не харесва неговото омаловажаване на човешката воля.

Калвин
   На фона на масовите кланета на анабаптистите през 20-те години на XVI век през 30-те години Джон Калвин внезапно е привлечен към протестантството в Париж. Калвин, който е роден в Нойон във френска Пикардия през 1509г., произхожда от еврейско семейство (Коин, вероятно френски опит за изписване на Коен). Той пише: ,,Всички, които търсеха по-чиста доктрина, започнаха да идват да учат при мен". През 1534г. напуска Париж и се заселва в Швейцария, където пише Institutes of Christian Religion (,,Наставление за християнската вяра") (1536). Води реформираното протестантско движение в Женева, което се разпространява във Франция като хугеноти и в крайна сметка в Шотландия като презвитерианство под водачеството на Джон Нокс.

   Предопределението на Клавин е различно от това на Лутер, защото той смята, че всеки човек е предопределен преди раждането на спасение или вечни мъки и човешката воля е безсилна да промени тази съдба, без значение колко лютеранска вяра има. Набожното поведение на земята демонстрира, че човекът е от Избраните (катарско убеждение), точно както небглагочестивото поведение демонстрира, че човекът е обречен на вечни мъки. Неблагочестивите нямат право да се смесват с набожните, които надзирават нравите в общността.

   От това следва, че ако Държавата се управлява от неблагочестив тиран, калвинистът трябва а се съпротивлява и да се опита да направи революция. Водещият дневник Джон Евелин (на 30 януари 1685г.) асоциира Калвин с ,,онези преструващи се реформисти, които в противовес на писанията си са благоразположени към Убийството на Кралете, за които смятат, че не се подчиняват на тяхната дисциплина; сред тях... той причислява Calvine (който) имплицитно клони към това." 
   В Холандия калвинистите, бунтуващи се срещу хабсбургския управник Филип II Испански, разглеждат себе си като въстанали срещу неблагочестив тиран. След време е наследен от Теодор Беза, който свързва неговата философия за предопределението с Бог и Провидението, а не със спасението или вечните мъки на Христос. Френският калвинизъм, ,,по-чиста доктрина" за Избраните, съдържа отгласи от кабалистичното катарство - доктрина за Чистите от Избраните.

   Има доказателства, че Калвин, който ,,смята, че Сабат има еврейски произход и е ограничена до свещените народи" (Айзък Д'Израели), организирана голям брой революционни оратори в Женева и ги изпраща в Англия и Шотландия. В Англия и Шотландия тези оратори проповядват религия, която изисква строго спазване на Сабат и Д,Израели заявява: нацията е разделена на ,,сабатарианци и сабатонарушители". Връзката между ,,по-чистата доктрина" и строго съблюдаващите какона евреи може да се открие един век по-късно във възхода на пуританството.

   Интересно е да се отбележи, че през 1630г. в писмо до архиепископ Абът, Матю Брук, ръководителят на Тринити Колидж, Кеймбридж, пише: ,,Тази доктрина за предопределението е в корена на пуританството, а пуританството е коренът на всички бунтове... и на всички разколи и дързости в страната".

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.