Ads Top

Якобинската революция

От април до септември 1792г. войната върви зле за Франция и французите търпят поражения. Революционерите вече започват да печелят надмощие. На 20 септември френските сили под командването на Дюмурие и Келерман отблъскват пруско-австрийската войска при Валми. Към ноември французите са окупирали цяла Белгия. Сега срещу тях е коалиция на Австрия, Прусия, Испания, Обединените провинции и Великобритания, която успява да спъне техния напредък. През декември доминираният от якобинците Конвент издава прокламация, призоваваща пролетариата на Европа да се вдигне на бунт срещу държавното управление. Това е призив за Световна революция в съответствие с доктрината на Вайсхаупт, но насочена предимно срещу коалицията. Пролетариатът не се вдига.

   През пролетта на 1793г. войната носи нови френски поражения (в Обединените провинции, Белгия и на Рейн). Дюмурие дезертира в Австрия. Якобинската власт се засилва, а жирондистите са държани отговорни за загубите на френската армия и дезертьорството на Дюмурие, и те губят популярност, тъй като не адресират оплакванията на работниците. (На този етап Томас Джеферсън, който прекарва три години във Франция и вярва, че повечето французи са якобинци и че революцията във Франция е ,,красива", пише на Брисо на 8 май 1793г., казвайки, че е ,,вечно привързан към принципите" на Френската революция.)

   Масонско, водено от якобинците народно въстание срещу жирондистите започва в Париж на 31 май 1793г. На 2 юни Конветът е заобиколен от въоръжени метежници - масони-якобинци. Тълпата е въоръжена от Якобинската комуна и се ръководи от Анрио, който нарежда ареста на 29 жирондистки депутати, чиито имена диктува. Якобинските монтаняри командват и предприемат спешни мерки за защита на Революцията и за дресиране на исканията на работниците. Много жирондисти бягат в провинциите, за да подклаждат нови бунтове срещу Конвента, но нямат народната подкрепа. Жирондистката революция е в края си.

   Монтанярите - якобинците Дантон, Робеспиер и Марат - ръководят Конвента след падането на жирондистите и дават политически израз на Революцията. Те покровителстват долните класи за сметка на буржоазията, която е защитавана от жирондистите. Страната е в различна ситуация: Франция е завладяна от Коалицията и 60 департамента са се вдигнали срещу Конвента. Бушува гражданска война, включваща контрареволюционно движение (Vendee) и крачки към федерализъм в Нормандия и Прованс. Нова конституция, базирана на Декларацията за правата на човека и признаваща народното право на бунт, е одобрена от Конвента, но не може да влезе в сила, докато заплахата от Коалицията не престане.

   Силата на останалите жирондисти намалява след смъртта на Марат. Марат - символ на монтанярите - е изправен пред Революционен трибунал през април, но е оправдан. Лекува кожната си инфекция с бани, когато Шарлот Кордей, млада поддръжница на жирондистите, успява да влезе в стаята му и многократно го пробожда.

   На 10 октомври Конвентът обявява, че временното правителство на Франция ще е революционно до възстановяването на мира. С други думи, якобинският Конвент, одобрен през юни, който позволява всеобщо избирателно право, правото на препитание и безплатно образование, е отложен. На негово място ще има силно, централизирано, диктаторско управление. Комитетът за обществена безопасност е основан през април. (Никой не е в безопасност при този Комитет, който претендира да защитава обществеността.) Робеспиер замества Дантон в него през юли и заема мястото си заедно със Сен-Андре, Карно, Барер, Кутон и Сен-Жус. Комитетът за обща сигурност е главният орган на полицията и Законът за заподозрението, въз основа на който действа, е отговорен за задържането на поне 300 хиляди граждани, 10 хиляди от които умират в затвора.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.