Ads Top

Революция на Италианския Ренесанс


   В известен смисъл Ренесансът започва с падането на Константинопол пред мюсюлманите през май 1453г. след обсада, продължила два месеца. Последният император на Византия за последен път е видян в мелето на битката.

   С Константинопол падат и Византийската империя (ок. 339-1453) и източният християнски свят пред Отоманската империя, водена от 21-годишния султан Мехмет. Оцелелите гърци формират самоуправляваща се общност в рамките на империята на султана, Византийците бягат на север в източноправославна Русия, но войната утихва, по целия християнски свят се разпространява ужас. След всички кръстоносни походи мюсюлманите са надделели. Нищо не е в безопасност. Гръцките учени вземат най-ценните ръкописи от плячкосаните библиотеки и се местят в Италия - дома на западното християнство.
   Когато италианците изучават класическите текстове на Гърция и Рим, заключени в библиотеки през целия средновековен период и непрочетени, и претърсват манастирите за още класически трудове, подновяват контакта с древния свят. С разпространяването на печатането тези класически шедьоври се възпроизвеждат и продават и стават ценни притежания на европейската цивилизация. Италианците са очаровани от гръко-римския човек, станал източник на Западната цивилизация, и нов дух на интелектуалното търсене трансформира изкуството, музиката, литературата, науката и религията.

   Италианският хуманистичен Ренесанс, първата интелектуална експресия на Реформацията, е революция на бързи интелектуални, социални и икономически промени в светогледа срещу средновековния етос. Това е революция в съзнанието, която разглежда човека като героичен и богоподобен. Тя се разкрива в социалните нагласи и изкуствата и подобно на Индустриалната революция се отразява в социална и икономическа промяна, която трансформира градовете през XVв. С нея идва и новият интерес към човека, ново градско съзнание, разпространило се по цяла Европа. Започва във Флоренция в двора на Медичите - голямото флорентинско банково семейство, което осигурява поколения просветени деспоти, управлявали във великолепие и в огромна полза за изкуствата.


    Медичите и Фичино
   Първият от тях е Козимо де Медичи, чието завръщане във Флоренция през 1434г. поставя началото на принципата на Медичите.

   Той е искал да тръгне към Светите земи в търсене на гръцки ръкописи през 1418г., но е назначен да работи в банката на Медичи като банкер на папството. През 30-те години на XV век строи Палацо Медичи, Сан Марко и други прекрасни ренесансови сгради, а по-късно е покровител на Гиберти, Донатело и Фра Анджелико.


   Италианският интерес към Платон е запален от посещението на Гемистон Плетон, византийски философ и хуманист, през май 1439г., когато делегация на византийския император с цел сближаване на източноправославната и католическата вяра е приета във Флоренция от Козимо де Медичи. 
   Гемистос говори  ,,За разликата между Аристотел и Платон" и събужда нов интерес към Платон у италианските хуманисти. Гемистос (действайки по-скоро като платоник, отколкото като източноправославен клирик) предлага на Козимо (който тогава е на 50 години) трудовете на Платон да се преведат и го вдъхновява да открие Платоническа академия във Флоренция. 

   Козимо натоварва с проекта сина на лекаря си Марсилио Фичино, който (като окултен революционер) превежда всички трудове на Платон на латински и съживява Платоновата академия, действала от 385г. пр. н. е. до 529г.
   От 1462г. новата Академия е основана във вила в Кареги, която Козимо е подарил на Фичино през същата година. Фичино е превел и Corpus Hermeticum (кабалистично-гностични документи, датиращи от I-IIIв., открити от един от агентите на Козимо) - труд, който ще окаже огромно влияние върху по-нататъшното му мислене. Може да се твърди, че кабализмът и гностицизмът на Фичино го карат с лекота да приеме Формите на Платон. Козимо възражда учението на гърка и вдъхновява интереса към хуманизма. Умира в Кареги и е наседен от Пиеро, който на свой ред е сменен през 1469г. от Лоренцо Великолепни.

   Като момче Лоренцо играе шах с Козимо, който му позволява да присъства на философски дискусии. Лоренцо живее близо до природата, например гроздоберите в Кареги, както свидетелства неговата поезия. Под неговото управление Фичино продължава да ръководи Академията. Фичино става свещеник през 1473г. и като Климент от Александрия обединява християнски, платонически и кабалистични учения. (Духовното и окултното са смесени през 70-те години на XVв., придавайки на хуманиста сив нюанс.) По-късно пише изследване за безсмъртието на душата (Theologica Platonica, 1482), вземайки от Платон, Плотин и херметическите трудове концепцията, че част от индивидуалната душа е безсмъртна и божествена.
   Божествеността на душата е основата за ,,достойнството на човека", което ренесансовите автори и художници искат да изобразят по редица начини. Фичино открива, че достойнството на човека най-добре е изразено в Лоренцо Великопени, който може рязко да превключва от войната и държавните дела към философията, начетеността, поезията, музиката и изкуството, и във всяко едно от тях се представя по изключителен начин. Авторитетът му расте естествено от природата му, а не от неговия пост. Приема хуманистичните идеи на Фичино през 60-те години на XVв., и ги въвежда в управлението на Флорентинската държава, когато идва на власт през 1469г.

   Влиянието на Фичино върху дворовете на италианските деспоти от фамилията Медичи е огромно и при Лоренцо Великолепни - най-великия ренесансов принц от онова време и ефективен управник на Флорентитнския град-държава, както и поет - настъпва италиански художествен Ренесанс.
   Фичино събира около себе си в Академията може би най-блестящата група от мъже, събирана някога в модерна Европа: Лоренцо Великолепни, Алберти, Полициарио, Ландино и Пико дела Мирандола. Великите ренесансови художници са пряко вдъхновени от Фичино: Ботичели (велик майстор на Сионския приорат), Микеланджело, Рафаел, Тициан и Дюрер. Неоплатонизмът на Фичино влияе върху Ботичели през 1478г., когато рисува ,,Раждането на Венера" и ,,Пролет", в която творческият принцип на пролетта е показан като богинята на земята Венера - въплъщение на божествената реалност на Платон.

   Идеята за това въплъщение е предадена на Леонардо да Винчи, който наследява Ботичели като велик майстор на Сионския приорат през 1510г. Той трябва да е бил включен в делата на Сионския приорат преди тази дата, за да стане наследник на Ботичели, и неговата Мона Лиза, започната през 1503г. и рисувана до безкрай до смъртта му през 1519г., е еквивалентна на духовната (или може би окултната) Красотата в стила на Фичино, която Ботичели изобразява като Венера. Версията на Леонардо е богиня на земята, която е и духовна (или може би окултна) Венера, а оттук и енигматичната й усмивка.

   Тайното познание за духовната/окултната Красота и за научния напредък вероятно му е предадено чрез Сионския приорат. Това хвърля нова светлина върху Леонардовите научни рисунки на механични и инженерни нововъведения, например прототипен безмоторен самолет, водолазен костюм и танк. 
   Като член на природата той е имал достъп до новаторското мислене на събратята си и вероятно е изпълнявал функцията на илюстратор на приората. Следователно историята на Леонардо не е на самотен гений, представящ си изобретения, които не са били приложени до XXв., а на говорител и илюстратор на тайна група, която по-късно ще осигури материал, помогнал на Флъд, Андреа, Бойл и Нютон - всичките по-късни велики майстори на Сионския приорат.

   Целият интелектуален живот във Флоренция от XVв., е под влиянието на Фичино, той пише писма до видни мъже по цяла Европа: Колет (старши свещеник на Сейнт Пол в Англия), дьо Гане (канцлер на парламента във Франция), немския хуманист Ройхлин, крал Матиас унгарски, и събужда Европа за пълното значение на Платоновата традиция.

   Пико дела Мирандола
   Последователят на Фичино Пико дела Мирандола, християнски кабалист и автор на ренесансовия хуманистичен манифест Oratio de Hominis Dignitate, разработва идеята за Mage - идеалния човек (често изобразяван като Христос), овладял ,,Магия и Кабала", докато практикува християнската вяра. Проповядвайки християнски кабализъм, който се свежда до универсална религия, и вършейки научна работа, предугадила Пуританската научна революция от XVIIв., кулминирала в Кралското общество, Бойл и Нютон, Пико разглежда Исус като Mage, продължил традицията на Кабала. В ядрото на хуманистичния Ренесанс е новата концепция (извлечена от изучаването на класическите текстове) за Исус като мистик, опитен в Магия, така и в Кабала. За хуманистите Исус е човек точно като тях.

   Тюдор Розата и Сион
   През XVв., по цяла Европа се разпространява нова социална революция. Във всички европейски страни феодализмът се руши, засилва се меркантилизмът, а притежаващите земя благородници са подложени на атаката на новия бюрократичен елит. Възниква нацията-държава и никъде това не е по-драматично, отколкото в Англия, където след Войната на розите династията Ланканстър разгромява династията Йорк в битката при Бозуърт пред 1485г. и новата династия Тюдор на Хенри VIIв. идва на власт с герба на Тюдорската роза: смес от белия Йорк и червения Ланкастър, за да символизира националното обединение след националното разделение по време на гражданската война.

   Великият майстор на Сионския приорат Жан дьо Жисор основава Ордена на истинския червен кръст (Rose-Croix) преди 1220г. Неговата роза, изглежда, е зачатъка на розенкройцерството, което се появява официално едва след публикуването на първите розенкройцерски тестове от 1614-1616г. - текстове, които комбинират ,,Магия, Кабала и Алхимия"  на ренесансовата херметическо-кабалистична традиция, формулирана от Фичино и Пико, макар повсеместно да се смята, че е започнала по-рано, може би с Rose-Croix на Жисор. Символ ли е Розата на Тюдорите на ренесансовата Сионска подкрепа за династията на Тюдор след смазването на тамплиерите? Тамплиерското злато пристигнало ли е в Англия, за да се пази от Сион и човекът на Сион спечелил ли е битката при Бозуърт, за да управлява като сионистки фигурант? Стои ли Сион зад новия меркантилен светоглед на Тюдор?

   Хенри Тюдор, който почти няма никакво право на трона, прегръща каузата на Ланкастър, нахлува в Англия с френска армия, разгромява и убива Ричард III и печели английския трон по силата на завладяването му подобно на италианските войници-авантюристи. Легитимира управлението си, като се жени за Елизабет Удвид, дъщеря на Едуард IV от Йорк и следователно наследница на династията Йорк. За да се отговори на въпроса за Тюдор Розата, трябва да се установи връзката между Хенри Тюдор и един от съвременните велики майстори на Сионския приорат, отбелязан в Dossiers Secrets - тайните досиета на Сионския приорат, за които се твърди, че са открити от отец Сониер в куха поставка за олтар от VIIIв. в Рен-льо Шато: Рене д'Анжу (1418-1480), дъщерята на Рене Йоланда дьо Бар (1480-1483) и Сандро Филипепи, наричан още художника Ботичели (1483-1510). Дъщерята на Рене д'Анжу Маргерит д'Анжу се омъжва за последния крал на Ланкастър преди Войната на розите, Хенри VI Английски, през 1455г. и играе видна роля във Войната на розите, започнала през 1455г. Именно сестрата на Маргерит Йоланда става велик майстор на Сионския приорат през 1480г. и е възможно да е организирала зад кулисите - в края на живота си - френската армия да качи Хенри Тюдор на власт. Ако е така, Сионският приорат стои зад революцията на Тюдор, донесла нова династия на английския трон и приток на нови ренесансови идеи в Англия.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.