Ads Top

Тамплиерите и Бостънското чаено парти

Британската империя в Северна Америка се разширява след края на Френската и Индианската война през 1763г. и има нужда от увеличени приходи и войски, които английските министри, подкрепени от Джордж III, смятат, че трябва да се поделят и от колониите. Те налагат редица данъци: върху захарта (1764г.), квартируването на британските войници и пощенските марки (1765г.) и данъка от 3 пенита върху чая по силата на Закона Таунзенд (1767г.). Патриотите се възпротивяват.

   Тамплиерското франкмасонство вече е в конфликт със сионисткото розенкройцерско франкмасонство за контрола върху Новата Атлантида в Америка. Той за пръв път се проявява в Бостън през 1761г. като конфликт между сионистката Ложа на св. Йоан и тамплиерската ложа ,,Сейнт Ендрюс". Тамплиерите, които включват Джон Хенкок и Пол Ривиър, имат подкрепата на тамплиерите във Вирджиния и най-вече Патрик Хенри и Ричард Хенти Лий, който през 1769г. убеждава Събранието на Вирджиния да заклейми британското правителство. (Те мислят как през 1761г. Джеймс Отис се е аргументирал в Камарата на щатския законодателен орган срещу политиката на британската корона на използване на заповеди за обиски без конкретизиране на обвиненията и твърди, че колонистите имат правото да бъдат представлявани, преди да бъдат обложени с данъци.) През 1770г. е Бостънската сеч на площада до сградата на законодателния орган, в която британски караул  застрелва петима бунтовници. Ложата на св. Йоан е на страната на караула, а ,,Сейнт Ендрюс" - на бунтовниците.

   От този момент има открит конфликт между Англия и американските колонии. Денят след Бостънската сеч през 1770г. гражданите се събират в Олд Саут Мийтинг Хаус и настояват за отстраняването на британските войски от Бостън. Войските са преместени в Касъл Айлънд, а данъкът върху пощенските марки и тези на Таунзенд върху всичко с изключение на чая са отменени. Хладнокръвието надделява и чрез Комитетите за кореспонденция американците се съгласяват да бойкотират чая, твърдейки, че парламентът няма право да облага с данъци колониите. Джордж III обявява: ,,Ясен съм, че винаги трябва да има един данък, за да поддържа правото, и по тази причина одобрявам Митото върху чая". През 1771г. тринадесет бунтовници са екзекутирани заради предателство в Северна Каролина. На следващата година двама тамплиерски масони - Джон Браун и Ейбрахам Уипъл - изгарят кораб на митниците до Роуд Айлънд.

   Въпреки това няма единно движение за национална съпротива до Закона за чая от 1773г. Той е приет от английския парламент, защото британската Източноиндийска компания, която има монопол върху снабдяването на Америка с чай, почти банкрутира и в лондонския й склад има 17 милиона фунта непродаден чай. По силата на закона компанията получава субсидия от парламента в размер на един шилинг за всеки фунт чай, продаден в Америка, и получава разрешение да изпрати по 600 сандъка излишен чай в Ню Йорк, Филаделфия и Бостън. Британското правителство увеличава данъка върху чая, за да предотврати банкрута на британската Източноиндийска компания. Използвайки ,,консигнатори" (т.е. приятелите тори на кралския губернатор Томас Хътчинсън), то успява да подкопае местната американска конкуренция и да продаде излишъците на печалба. Продажбите им на свой ред водят до данъка от 3 пенита върху чая, на който толкова много хора се противопоставят. Местните търговци са разярени от това, което възприемат като заплаха за свободната търговия.

   Първият от трите кораба с чай влиза в Бостънското пристанище на 27 ноември. Пет хиляди протестиращи граждани се събират във и около Олд Саут Мийтинг Хаус. По закон товарът не може да се изпрати обратно в Англия; освен ако не се разтовари, и митото не се плати в 20-дневен срок, губернаторът може да го конфискува. В продължение на три седмици огромни тълпи се трупат около Олд Саут Мийтинг Хаус, докато заседанията накрая решават, че ,,чаят не бива да се сваля на сушата". Губернаторът не желае компромис и в навечерието на крайния срок, със 7 000 души около Мийтинг Хаус, Самюъл Адамс обявява: ,,Господа, това заседание не може да направи нищо повече за спасяването на страната!".

   Чаеното парти започва в Олд Саут Мийтинг Хаус в Бостън след смрачаване на 17 декември 1773г. Всички се отправят към Пристана на Грифин, където са закотвени трите кораба. Станалото след това е описано в корабния дневник на Dartmouth (,,Дартмът"): ,,Между 6 и 7 часа към пристана дойде тълпа от около хиляда души. Сред тях имаше дост, облечени и викащи като индианци. Те се качиха на борда и след като предупредиха мен и митническия служител да се махнем от пътя им, отвориха капаците на палубата и слязоха в трюма, където имаше 80 цели и 34 полупълни сандъци с чай, които вдигнаха на палубата, срязаха на парчета и изхвърлиха чая през борда във водата, където той беше повреден и похабен."

   Поне 120, а вероятно 200 тамплиерски масони от Ложата ,,Сейнт Ендрюс" са преоблечени като индианци мохоук в очевидно предварително планиран акт. Срещнали са се в Дългата стая на Масонския дом, бивша таверна ,,Зеления дракон". Други групи, срещащи се там, са Клубът на дългата стая (чийто член е великият майстор на ,,Сейнт Ендрюс" Джоузеф Уорън), Комитета за кореспонденция (включително Джоузеф Уорън и Пол Ривиър) и Синовете на свободната (включително Самюъл Адамс(). Те изпразва 343 сандъка с чай, всеки тежащ по 163 кг, и унищожават 60 тона чаени листа, достатъчни за направата на 24 милиона чаши чай. Някои патриоти крещят ,,Бостънското пристанище е чайникът тази вечер". Джон Адамс пише в дневника си същата нощ: ,,Мога да се закълна, че това не бяха обикновени индианци мохоук,,, Това е най-прекрасният момент от всички! Достойнство, величие, сюблимност има в това последно усилие на патриотите, на което се възхищавам. Хората не бива никога да въстават, без да направят нещо паметно - нещо забележително и шокиращо. Това разрушаване на чая е толкова смело, толкова дръзко, толкова непоколебимо, безстрашно и категорично, че трябва да има такива последствия, при това толкова дълготрайни, че съм принуден да го възприема като епоха в историята!".

   По-късно през същата нощ няма празненства. Улиците са тихи. Джон Адамс пише: ,,Град Бостън никога не е бик по-тих и спокоен в съботна вечер." Никой не издава имената на извършителите на следователите на губернатора Хътчинсън и има опасения относно британската реакция.
   Реакцията е факт шест месеца по-късно. През май 1774г. пристига кораб с подробностите за ответния удар на крал Джордж III: четирите наказателни, т. нар. Нетърпими закони (известни и като Принудителни закони), приети от британския парламент. Хартата на колонията  Масачузетс от 1699г. е анулирана и тя става колония на короната; избраното местно самоуправление е унищожено и генерал Томас Гейдж е назначен за военен губернатор. Според закона за Бостънското пристанище то е затворено за всички кораби, включително фериботи, докато гражданите не платят за чая; бостънската търговия просто е прекратена. Нещо повече: съдебните процеси на британски официални лица, обвинени в углавни престъпления по време на налагането на закона, могат да се преместят в Англия. Войниците могат да се разквартируват в домовете на хората против волята им. Тези закони подновяват местното възмущение и засилват единството и решимостта на негодуващите граждани на колонията, които са на ръба на бунта.

   На 5 септември 1774г. Първият континентален конгрес се свиква в Карпентърс Хол във ,,Св. Йоан", Ричмънд, и Патрик Хенри произнася прочутата си реч: ,,Дайте ми свобода или смърт."
Филаделфия, за да планира действия срещу британците под председателството на тамплиера-масон (и провинциален велик майстор на Вирджиния и известен адвокат) Пейтън Рандолф. Секретар на конгреса е Чарлз Томпсън. Бостънските делегати включват сина на свободата Самюъл Адамс и тамплиера-масон Пол Ривиър. През февруари 1775г. Масачузетският провинциален конгрес се свиква и обявява планове за въоръжена съпротива. Парламентът обявява, че щатът Масачузетс е в състояние на бунт. Скоро след това Вирджинското провинциално събрание се свиква в църквата

   На 18 април 700 британски войници са изпратени да конфискуват оръжията на милицията на склад в Конкорд, до Бостън. Пол Ривиър язди, за да произнесе прочутото съобщение: ,,Британските войски идат!" и 77 въоръжени колонисти ги посрещат в Лексингтън. В схватката са убити осем колонисти в това, което е наречено ,,изстрела, чут по целия свят" и на връщане към Бостън британските войници са атакувани от 4000 американци и дават 273 жертви (мъртви или ранени) срещу 90 жертви от страна на колонистите.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.