Ads Top

Глобалната империя на Вавилон

   Всички древни мистерии се основават на окултно жречество, което управлява или споделя властта с владетеля. За да се влезе в това жреческо съсловие, трябва да се премине редица тайни окултни ритуали и посвещения. На онзи, който стига до най-високото ниво на жречеството, му се разкрива ,,тайното учение". То винаги е включвало култ към Луцифер (Сатана), наричан в някои от мистериите богът от Хадес или богът на подземния свят, обикновено изобразяван символично като змия или дракон.
   Нагледен пример за това ни дава видният окултист Блаватска. В книгата й “Тайното учение”, четем за Сатана следното: ”По-добре е да управлявам в ада, отколкото да слугувам в рая” и “По-добре бъди човек, венец на земното творение и цар над нейния opus operatum ( върховно създание), отколкото да се изгубиш сред безволевото войнство в рая”. 
   И продължава: ”този най-велик идеал, този вечно жив символ – нещо повече – апотеоз на саможертвата на интелектуалната независимост на човечеството... Той е онзи ангел, който бил достатъчно горд, за да смята, че е Бог, ...достатъчно силен, за да управлява в тъмнината... господарят на анархията, комуто служи цяла йерархия от чисти духове”.

   Блаватска е наясно, че има Бог, но определено избира бунта срещу Него, като взима страната на Луцифер. Нейната позиция се потвърждава и с това, че издава списание, озаглавено “Луцифер”. 
   Друг окултист е Алис Бейли, основала “Луцифер прес”. В Интернет има сайт “lucistrust” (”Сатанинско упование”), в който са широко застъпени и нейните произведения.

   Списъкът би бил непълен, ако не спомена и Анна Безант - последователка на Блаватска, с определен принос в окултното организационно и литературно творчество, един от лидерите и учредителите на Теософското Общество, известна с тоталния си, съвместен и с Обществото, провал с Джиду Кришнамурти - момче родено в Индия, в което инвестират много пари, нарочено да бъде Световния, Мирови Учител (Майтрея Буда, превъплъщението на Буда). Ала през 1929 г. Кришнамурти отказва да припознае ролята си, предпочита да е свободен чрез Истината, а не богат и лидер чрез Лъжата:
   „Някога ръководех световна организация, основана през 1911 г., която имаше хиляди членове в много страни. Самият аз я разпуснах през 1929 година. Тогава заявих, че няма път към истината и че никоя организация или организирано вярване във вид на религия не може да доведе човека до истината или до неговото спасение. Заявих, че в така наречените духовни въпроси няма авторитет, водач или гуру, и че цялото това последователство развращава последователите. Вие трябва да си бъдете собствените духовни учители и собствените последователи.“

   Макар че окултното и теософско движение търпи провал през 1929 г., за сътворителите и финансистите на тези явления не е проблем да ги реанимират, като извадят от касите си нови пари. С тях Истината не могат да купят, но затова пък могат да си напазаруват човешки души, които ще им помогнат да подменят тази Истина. Тук се корени причината за наситеността на книжния пазар днес с произведения на провалилите се преди десетилетия лидери на окултизма и теософията, а ведно с тях - и на произведения на прописали ново-“напазарувани”. Това респектиращо финансиране не е свързано директно с печалба. Но печалбата идва, когато тези проповядвани идеи се превърнат в културата на обществото...

   В масонството до края на 19 век съществува забрана да включват в редиците си жени. Но с въвеждането в употреба на Блаватска, Безант и Бейли масонството прави опит да приобщи “женската” част от обществото. Същото е характерно и за “дъновизма” “просветителска” дейност сред женски среди – през 1917 г. Дънов начева беседи сред аудитория само от “омъжени жени”. Докато мъжът е навън от дома за да „блъска” за препитанието на семейството, други се възползват от отсъствието му, вмъкват се в дома му и с „благи” приказки омайват наивни и добронамерени жени. Похват известен още от Сътворяването на Адам и Ева, когато Сатана използва отсъствието на мъжа и атакува словесно Ева, с което нанесе тежък удар върху семействения съюз на първите човешки същества. Но върху това по-късно.

   Друг окултист, масон от този кръг, е Рудолф Щайнер. Първоначално работи съвместно с Анна Безант, но по-късно решава да е самостоятелен лидер, като за целта основава “Мистерия мистика етерна” - нетрадиционната масонска ложа.

   Известни членове на масонството не крият, че организацията им не е нищо друго освен международно тайно братство, основано на благотоворителността, и че то е продължител на древните тайни религии в наши дни.
   “Историята на масонството е и история на тайните общества, а историята на тайните общества е история на организирания окултизъм” - пише Алберт Пайк, лидер на масонството от 1859-1891 г., в книгата си “Морал и догма”. И продължава:“Запазването на това знание и другите тайни... е онова, което днес ние наричаме масонство... Под каквото и име да е било известно масонството в различните страни, то е съществувало, както съществува и сега – същото по дух и същност, както още преди първите колонии да се преселят в Южна Индия и Египет, още от люлката на човешката раса (древен Вавилон)” (Гари Ка, По пътя към глобалната окупация, С.,1995,Veritas et Pneuma Publishers, стр. 89-90).

   Запомнете това откровение – между масонство, тайни общества и окулизъм съществува неразривна връзка.

 Йерусалимското царство на кръстоносците, Балдуин II построява двореца си до храма на Соломон. Така рицарите-кръстоносци получават ново наименование: рицари, пазители на храма – тамплиери, от френската дума “temple” – храм.
 Особена заслуга за разрастването на окултизма в християнската цивилизация има военно-религиозният орден на рицарите-тамплиери, основан през 1118 г. в Йерусалим. Мисията им по време на кръстоностните походи е да защитават поклониците по пътя към свещената земя на Израел. Kaто крал на

   Докато са в Палестина, тамплиерите осъществяват връзки с “асасините” - арабски военен орден, в който се практикува фалосизмът – култ към безразборния секс, и обожествяването на “Ваал” – древен езически идол, олицетворение на Сатана. Някои от рицарите възприемат практиките и учението на “асасините” и така стават последователи и проводници на практиките и учението на сатанизма. “Содомията” или хомосексуализмът се превръща в ритуал, с който се извършва посвещаването им в ордена.

   В рамките на около век тамплиерите успяват да поемат контрола над земите на Латинската империя. Занимават се с всичко, което носи някаква печалба - охраняват поклонници, дават заеми, преговарят с мюсюлманите, първи въвеждат така нареченото днес “чеково” разплащане. Създават флот, след като се сдобиват с монопол върху плаванията между Европа и Близкия Изток. В края на 13 век доходите им надвишават неколкократно доходите на кралската хазна на Франция, където по онова време се намира главната квартира на Ордена. Закупуват земи, къщи, замъци, голямо движимо и недвижимо имущество. Не е проблем да извадят от касите си 100 000 византиони- немислима за времето си сума, с която през 1192 г. закупуват от английския крал Ричард I остров Кипър.

   В края на 13 век Орденът вече се превръща във военно-религиозен олигархичен съюз и представлява банкерството в Европа. Оттук нататък им остава да завземат и Властта – в държавите, в Европа и в света. Основна пречка при осъществяване на тази цел се явява папата, неговата институция и католическата църква, които са разпространили своята власт из почти цяла Европа. Затова отслабването, разбиването и унищожаването на папската институция става първостепенна тяхна задача. Православието, което дотогава се идентифицира с Византия, е разгромено с превземането на Константинопол през 1204 г. от рицарите на IV кръстоносен поход.
   Тамплиерите изработват идеологическа концепция, която обосновава претенциите им за Властта - Христос умира разпънат на кръста, но от съвместния му живот с Мария им се ражда син, който се преселва да живее в Западна Европа. Така, тамплиерите изземват прерогативите на папата и Католическата Църква като наследници на Христа на Земята, и ги приписват и присвояват за себе си. С течение на времето тази концепция се обогатява и разклонява с въвеждането на нови идеологеми, които водят до тотално отхвърляне на Божествеността на Христа - приписват Му философия и практики, изповядвани и прилагани в окултизма.
   В тази пропагандна насока напоследък работят посланията от книгата и филма “Шифърът на Леонардо”. Макар да е роман, не всичко в него е художествена измислица. Съществуващите няколко верни исторически факти са примесени с чиста проба измамни твърдения. Така цялото произведение претендира за историческа достоверност. В това се състои коварството на подобен род писания. Скоростта, с която е преведена на 44 езици, при продадени от 2003 г. 36 милиона екземпляри, и екранизирана - сами разбирате, че става въпрос за мощно финансиране на пропагандна разработка. За онези, които искат да научат повече по темата, препоръчвам “Шифърът на Леонардо: в търсене на отговори” от Джош Макдауъл, изд. “Нов човек”.
   Тепърва ще набират медийна сила две техни нови пропагандни вълни: първата се нарича “Евангелие на Юда”; втората е книга и филм за “намерените” погребани тленни останки на семейството на “Исус”, ведно със самия “Него” и “жена” му „Мариам”:

  1. Христос не е възкръснал – значи е обикновен човек. Следователно, не е Божият Син.
  2. Тогава Божият Син е някой друг – не е ли нашият бог на Светлината – Луцифер?
  3. А щом жена му е погребана с него, не сме ли прави, че са имали син?
   Този “син” е така необходим за масоните, както “недостигащото звено” – за еволюционистите в мерака им да “докажат” научността на произхода на човека от маймуната... Впрочем, между масони и еволюционисти няма разлика...

   През 1187 г. мюсюлмански войски начело със Саладин печелят битката за Йерусалим. Орденът на тамплиерите започва да крои планове да го създаде на друго място. Изглежда най-удачно да е в центъра на западната цивилизация, там където е и главната им щаб-квартира – Франция, а и тук са съсредоточени по-голямата част от богатствата им. Във Франция по това време на власт е крал Филип IV – известен, че рядко говори, ала много наблюдава...
Рицарите-тамплиери започват да губят контрол над земите в Близкия изток, през 1291 г. изоставят последната си крепост в този район – Акра, и се изтеглят на о-в Кипър. Останал без царство (държава),
   Идва неизбежният сблъсък и развръзка – 13 октомври 1307 г., когато е арестуван Великият Магистър на ордена - Жак дьо Моле, заедно с още 140 рицари. ( Внимание, 13 октомври е петък; тук се крие произходът на фразата: “петък – 13-ти, черен или/и фатален”. Умело “фаталната” за масоните дата се внушава и до днес да е “фатална” и за обществото.) Тамплиерите са обвинени в “содомия” (хомосексуализъм), ерес, човекоядство и множество други (над 150) престъпления.

   Поставям под съмнение твърденията, че и папа Климент V има интерес от ликвидирането на Ордена и затова действа в сьюз с френския крал. Напротив, папата отказва да приеме за верни сведенията за признанията на тамплиерите. Орденът е изцяло под папската юрисдикция и арестът на тамлиери е удар върху интересите на католическата църква. Папата изпраща писмо до крал Филип IV, в което изразява своето възмущения от действията на френския крал и настоява за освобождаването на арестуваните тамплиери. Папа Климент V е убеден, че признанията са изтръгнати вследствие на мъчения, поради което настоява да проведе собствено разследване.
   Затова изисква да разпита в Рим 72 френски рицари - Великият майстор на тамплиеритеЖак дьо Молай и други френски високопоставени тамплиери. Без изтезания, в присъствието на трима кардинали, четирима нотариуси, и множество свидетели, заклели се да казват “пълната и чиста истина”, признанията на рицарите-тамплиери и сега са аналогични на онези, дадени във Франция. Това принуждава папа Климент V да оттегли благословията си над Ордена на тамплиерите и да го закрие през 1312 г.

   Междувременно във Франция започва процес, който завършва с присъда, изпълнена на 12 май 1310 г. - в Париж, когато 54 френски тамплиери са изгорени на клада.
   На 18 март 1314 г. Великият майстор на ордена – Жак дьо Молай, заедно с трима най-висши офицери, също отиват на кладата.
   За седем години тамплиерите изчезват от историческата сцена на Франция. Но изчезват и огромните им богатства, които тепърва ще реализират потенциалната си енергия... Твърденията, че Филип IV пристъпва към ликвидиране на Ордена, за да изземе богатствата му, според мен също са манипулативни, защото целят оневиняване на тамплиерите за претенциите им към Властта. Има сведения, че в нощта срещу 13 октомври 1307 г. няколко корабинапускат Франция и отплават в неизвестна посока. Още тогава се говори, че корабите са били натоварени със златото и скъпоценностите на Ордена. Сериозен довод, че ръководството му скоро ще посегне към властта на Франция, и поради естествени опасения от неуспех, крие богатствата си, за да послужат по-късно на оцелели тамплиери да продължат съществуванието на Ордена.

   След разгрома на Ордена във Франция останалите живи тамплиери емигрират – основно в Шотландия. И след години успяват да осъществят плановете на Организацията си, като поставят началото на съвременното масонство.
   Монархизмът нанася тежък удар по домогванията на тамплиерите към Властта. Това принуждава последователите на Ордена да реализират плановете си по пътя на дълбока конспирация.

   В “Морал и догма” Пайк пише: ”Тамплиерите, както и всички останали тайни ордени и дружества, имат две доктрини – едната скрита и пазена за майсторите..., а другата публична. Така те са заблуждавали враговтете си, които са искали да измамят...
   Рицарите тамплиери или основават орден, или се сливат със съществуваща тайна група, по-късно спомената като “Ордена на резенкройцерите”(“rosenkreuz” – розов кръст).
   В традицията на тамлиерите е да приемат външно образа на благотворителна организация, за да извършват в нея и чрез нея окултните си практики и традиции. Те се сливат с гилдиите на строителите зидари, поглъщат ги, като запазват много от техните символи от строителния занаят.”( Гари Ка, стр.99).

   Тамплиерите започват да се наричат “масони” - от френската дума “macon” – “зидар”, когато се внедряват в организацията на строителите-зидари на Европа, за да маскират дейността си пред властите, като в крайна сметка поглъщат изцяло организацията. Така, строителните пергел и линеал стават едни от най-важните техни символи (ще ги видите щамповани върху корицата на тяхната библия вместо Христовия Кръст). Още повече, че от векове те приемат себе си и като велики строители, поради неимоверните си богатства строят крепости, замъци - показност за благополучието им.

   На 1 май 1776 г. от членове с най-висока степен в масонския орден се създава ултрасекретното общество на “Илюминатите” с ръководител Адам Вайсхаупт, чийто псевдоним е “Спартак”. Изследователят на “Илюминатите”, историкът Джон Робинсън, пише в книгата си “Доказателства за конспирацията”, че “изричната цел на ордена е да отстрани християнството и всяка цивилна власт”. Робинсън цитира думите на самия Вайсхаупт, който казва, че по пътя си към установяване на нов световен ред ще се върви “по никакъв друг начин, освен чрез тайни дружества, които постепенно и мълчаливо ще завладеят управлението на държавите и ще го използват за тази цел”.

   “Илюминати” се превежда на български като “светлите”, “великите”, “просветлените”. “Илюминати” е синоним на “lucid” със значение на “светъл”, “просветление”. “Lucid” е свързана с “Lucifer” - последното, както вече споменах, е астрологично и астрономично наименование на планетата Венера, известна още и като Зорница, Деница. Орденът “Илюминати” избира името си така, че да показва връзка с Луцифер – сатанизма.
   Отново обърнете внимание най-напред на датата – 1 май, когато е създаден новият орден; тя по-късно се превръща в символ и ритуален празник и на “трудещите се”. Второ, на псевдонима на Вайсхаупт – първите руски революционери наричат себе си “спартаковци”, преди да станат “болшевики”, после – “комунисти”.

   На конгреса на масоните, проведен във Вилхелмсбад на 16.VII.1782 г. “илюминатите” имат доминиращо представителство, и отсега нататък масонството в Европа се заема с приоритетно осъществяване на “просветлените” им планове. Не мислете, че в масонството няма борба на идейно-философски течения. Във Вилхелмсбад надделява атеистичният възглед над философията на окултизма. С тази си победа масоните-атеисти тепърва ще подпечатват влиянието си върху развитието на историята в Европа. На този конгрес е взето решение за свалянето на всички монархии, като се започне с Франция.

   В същото време Америка се завладява от “религиозните” масони, които пък ще подпечатват с влиянието си историята в Новия свят. Тези две крила в масонството ще си съперничат, но и ще си сътрудничат, всичко в рамките на единството на организацията им. Първите се доказват чрез “Френска революция” от 1789-93 г., която обезглавява монархията, избива 600 000 католици, а с декрет на френското Народно събрание забранява Библията, християнските обреди, почивния ден – неделята, визираща възкресението на Христа, като в замяна всеки десети ден е “освещаван” с гуляй и разврат.
   “Илюминатите”- атеисти създават ордена си на 1 май 1776 г.; масони-окултисти основават САЩ, на 4 юли 1776 г.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.