Ads Top

Династията Ротшилд и Индустриалната революция в Европа

Династията Ротшилд прегръща Индустриалната революция с нейното използване на нови суровини и енергия - желязо, въглища, електричество, парната машина, петрола и двигателя с вътрешно горене - за увеличаване на производителността в заводите с по-малко човешка енергия и подобряване на транспорта и комуникациите. Противопоставят й се организирани групи от тъкачи и физически работници, известни като лудите, които се бунтуват след 1811г., настоявайки за разрушаването на новите текстилни машини, които ги правят излишни. (През май 1812г., след като получава писмо от генерал К. Лъд, осъждащо го на смърт, британският премиер Спенсър Пърсивал е убит в преддверието на Камарата на представителите от Джон Белингъм, за когото се смята, че е търговец от Севера, симпатизиращ на лудите. Той пледира: ,,Беше частна щета - отричане на справедливост от страна на правителството" и лудитите в Ланкашир, Чешир и Нотингамшир аплодират действието му като лудитско дело. Белингъм е обесен пред Нюгейт след една седмица.)

   Финансовата империя на Ротшилдови, разширена от петимата синове в пет европейски столици, вече строи първите железници на Европа. Първата железница в света е построена в Англия през 1829г. с парните вагони на Джордж Стивънсън. Англия, индустриалната работилница на света, повежда. Във Франция Яков Ротшилд открива своята железница между Париж и Сен Жермен през 1873г., а линията Париж-Версай - през 1838г. В Австрия Соломон Ротшилд открива линията Виена-Бохния, която финансира. През 1846г. барон Яков Ротшилд открива своята северна железница във Франция. В резултат на заемите на Ротшилдови във Франция Яков Ротшилд е собственик на Луи-Филип, и самата Франция, забавена от Френската революция, не става индустриална сила преди 1848г. Германия е индустриализирана едва през 1870г.

   Най-показателната картина, която имаме за индустриалната революция, е в книгата на Дикенс ,,Hard Times" (,,Трудни времена"): задимени градове, студени работнически бордеи и настояването на Гредграйнд на фактите. Това изглежда твърде далече от възвисеното романтично въображение, но точно както Романтизмът има корените си в революционерството (както може да се види от трудовете на Русо, Гьоте и Блейк, които са пропити с революционен дух) и двете движения - едното литературно, а другото политическо - споделят страст към въздигане на личните стремежи над тези на обществото, така между романтизма и индустриалната революция има изненадваща връзка, тъй като и двете изповядват обща цел, защото технологията се възприема като приятел на индивидуалната свобода: машината те прави свободен. Лудитите, страхувайки се да не загубят работата си заради машините, не виждат нещата точно по този начин, но така или иначе безработните романтични поети не са тъкачи, опасяващи се за работните си места. Художествените и естетическите революции често израстват от социалните и политическите катаклизми и точно както ранната Реформация изхвърля Ренесанса като про-класическа, предхристиянска реакция срещу църквата, така индустриалната революция играе роля в изхвърлянето на романтизма като реакция срещу научния материализъм.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.