Ads Top

   Важно е да се подчертае кой участва във военното възстановяване на Афганистан и Ирак: Западът!

   Както отдавна е известно, в това число влизат фирми от Германия и Франция, които предоставят на Ирак ноу-хау и следователно допринасят за военното въоръжаване на страната. От средата на 80-те години Саддам Хюсеин е предпочитан партньор на американски и европейски доставчици. Ако искаме да разберем скритите подбуди за конфликта в един по-широк спектър, следва да се върнем към политическите и исторически събития от последните петдесет години, но отиваме твърде далеч.

   Но сигурно много от вас още си спомнят войната между Ирак и Иран (1980-1988). Причините за нея са различни: Ирак е недоволен от договора с Иран от 1932г. относно границите. Важно значение има също възкачването на Саддам Хюсеин в Ирак през 1979г. и на Аятолах Хомейни в Иран. Двамата си поставят за цел страните им да заемат специално място в арабския свят.

   Но сигурно нито Хюсеин, нито Хомейни са искали или планирали войната да се проточи. Една причина несъмнено е, че от началото на 70-те години различни държави въоръжават и двете страни. Иран получава оръжия от Съединените щати и европейските им съюзници, които от своя страна се стремят към постигане, респ. укрепване на икономическата и политическа хегемония в Трети свят. В периода 1969-1980г. Ирак също усилено се въоръжава, голяма роля за което изиграват бившият Съветски съюз и източноевропейските му съюзници.

   Разбира се, в процеса на въоръжаване на преден план стоят икономическите и геополитически цели на Запада и на тогавашния СССР. Политическата тактика, която успешно се прилага и досега, може да се определи с девица ,,Разделяй и владей!"

   Тази древна стратегия се наблюдава най-вече спрямо последните войни в Залива и в Афганистан.
   Създава се конфликт - за целта съответните държави биват въоръжавани, - при който хората от една страна или от дадена етническа група воюват помежду си, а подбудителят дърпа конците. По този начин хем гарантира равновесието на воюващите, хем печели неимоверно много от финансирането на конфликта (война, революция). С пълна сила това важи за войната между Иран и Ирак. По същия начин стоят нещата с двете войни в Залива с единствената разлика, че Съединените щати и съюзниците им се активизират във военно отношение, за да постигнат своите цели. Не бива да се забравя за икономическите механизми, които се задвижват във връзка с подобна скъпо струваща кампания (напр. военна промишленост, задействане на помощни организации, активиране на ООН, масмедии и т.н.) и които се отразяват твърде ,,положително" на мнозина. Наред с икономическите и геополитически интереси (петрол, суровини и т.н.) войните, както е известно, са основата за всяко едно ,,икономическо чудо". Следователно те са необходимост за експлоатиращата и потисническа система на капитализма - войната е сянката на капитализма; без нея той не функционира. Същевременно тя е най-добрата система за поробване.

   От изложението като бен Ладен и Хюсеин изведнъж в глобалната игра се създават образите на врага. Всичко зависи от разбъркването на картите. Особено важно е образите на врага да са живи - мъртви те нямат инвестиционна стойност за медийния свят.

   Да си спомним размахването на саби преди избухването на втората война в Залива през 2003г. и битката за резолюцията на ООН, която правителството на Буш и съюзниците му искаха да изтръгнат, за да получат необходимото узаконяване от Съвета за сигурност на ООН.
   Както знаем, до въпросната резолюция на ООН не се стига и Съединените щати и техните съюзници открито нарушават международното право и поставят интересите си над него!
   Хартата на ООН категорично постановява, че война може да има само след упълномощаване от страна на ООН. Единственото допустимо изключение е ,,отбранителната война"
   - нито САЩ, нито някой техен съюзник е нападан от Ирак!
   Като нарушение на международното право действията на Съединените щати се осъждат с убедително мнозинство.

   Както е известно, след това седмици наред инспекторите на ООН напразно се опитваха да надушат доказателства за съществуването на оръжия за масово поразяване. Времето обаче притискаше Буш и той просто бръкна в торбата с лъжите: позова се на съмнителна информация от тайните служби, както го обвиниха демократите в Конгреса, а и с речта ти на 28 януари 2003г. излъга народа. Той обвини Ирак, че се опитвал да купи в Африка уран за производството на оръжия. Изказването му звучеше така: ,,Британското правителство узна,че Саддам Хюсеин неотдавна искал да се снабди със значителни количества уран от Африка."

   След това се налага в действие да влезе дипломацията и Белият дом признава, че в речта си за положението на нацията Буш бил надценил доставянето на ядрен материал за Ирак от африканска страна. Буш обвинява Ирак, че възнамерявал да купи уран от Нигер във връзка с програма за атомно оръжие. Той се позовава на информация на своя съюзник Великобритания. Американското правителство използва обвиненията като едно от оправданията за войната срещу Ирак.

   Американският посланик Джоузеф Уилсън беше натоварен от ЦРУ да разследва и докаже твърденията за така наречената Африканска сделка, според която Саддам Хюсеин се е опитал да купи от Нигер уран. След завръщането си Уилсън отправя нападки към правителството, че е използвало разузнавателни материали, за да може да си изсмуче от пръстите опасност, която уж идвали от Ирак. Освен това дипломатът изрично предупреждава Белия дом за несъстоятелността на британските разузнавателни сведения. Според посланика досега американските въоръжени сили в Ирак не са открили безспорни доказателства за съществуването на оръжия за масово унищожение.

   Избухва скандал и както е известно, наред с Буш под кръстосания огън на критиката попада британският премиер Тони Блеър. Във връзка със смъртта на правителствения съветник Дейвид Кели се установява, че ,,уважаваната" Би Би Си е манипулирала сведенията относно Ирак.

   Аферата около британския експерт по биологично оръжие и правителствен съветник Дейвид ,,кръстоносния поход" срещу Ирак.
Кели тръгва от 24 септември 2002г. Тогава британският министър-председател Тони Блеър заявява, че Ирак за 45 минути може да приложи оръжия за масово унищожение - по-късно се оказва, че умишлено се използва това невярно твърдение. Блеър постига обаче целта си - да оправдае пред народа

   На 22 май 2003г. Дейвид Кели се среща с репортера от информационната агенция Би Би Си Ендрю Гилиган:

  • На 29 май Гилиган съобщава по радиото, позовавайки се на добре информирани източници, че английското правителство съзнателно манипулира секретния доклад за Ирак, съставен от специалните служби.
  • На 1 юни Гилиган обвинява директора на връзки с обществеността Алистър Кембъл за скандалния пасаж в досието.
  • В края на юни Кембъл отхвърля обвиненията пред разследващата парламентарна комисия за Ирак.
  • На 7 юли комисията излиза със заключителен доклад, в който снема от правителството (на първо място от Тони Блеър) обвиненията в измама.
  • На 9 юли Министерството на отбраната обявява Кели за официален източник на сведенията на Би Би Си.
  • На 15 юли Дейвид Кели е извикан пред Парламентарната комисия по външните работи да даде разяснения. Кели признава, че е засегнал Гилиган, но отрича да е единственият източник на съобщението на Би Би Си. В обясненията си Кели обвинява правителството на Блеър, че е манипулирало досието за Ирак, без да се позовава на обективни факти и въпреки съмненията на разузнавателните служби.
  • На 18 юли Кели е намерен мъртъв с прерязани вени на китката в гориста местност.
  • 20 юли: премиерът Тони Блеър отхвърля исканията за оставка. Министърът на отбраната на Великобритания Джефри Хун също попада под ударите, защото неговото министерство лансира името на Кели пред обществеността. В този ден Би Би Си посочва Кели като източник на информацията и също попада под кръстосания огън на критиката.
  • 23 юли: става известен записът на друго интервю на Би Би Си с Кели от началото на юни. В него Кели говори за ,,безумието" на правителството на Блеър по въпроса за Ирак.
   Накрая жертва в политическата игра става Алистър Кембъл, завеждащ връзки с обществеността на британския министър-председател. На 27 август той подава оставка. Но заблудите продължават. Кембъл не посочва като причина за оставката си обвиненията. Той обяснява, че оттеглянето му от поста е решение, взето още през април.

   Алистър Кембъл се смята за мощна фигура от задкулисния свят. Ненапразно пресата му лепва прозвището ,,Големият манипулатор". Все пак тих е завеждащ комуникациите и се смята за най-приближения и важен съветник на Тони Блеър.
   Няма две мнение по въпроса, че що се отнася до тайните машинации около сводката за Иирак, Кембъл има ключово участие. Само че действията на британското правителство създават впечатлението, че Кембъл е използван за изкупителна жертва. В края на тази политическа игра той е пешката, която предпазва царя (Тони Блеър).

   Нека накрая да не забравяме и Дейвид Кели, когото правителството нарочно лансира пред обществеността и който в крайна сметка ,,се самоубива". Внезапното му ,,самоубийство" същото хвърля голяма сянка върху правителството и тайните служби, поне неофициално

   Да се концентрираме обаче върху проучванията на американския посланик Джоузеф Уилсън. Неговите разкрития упражняват натиск най-вече върху американския вицепрезидент Чейни. Той е излъгал американския народ, за да получи одобрение за войната с Ирак. В центъра на конфликта е поддържаното от Чейни твърдение, че Саддам Хюсеин искал да купи в Нигер уран за производство на атомни бомби, което не отговаря на истината, както вече отдавна се знае.

   В средата на юли 2003г. обвиненията срещу Чейни и неговите заблуждаващи твърдения стават все по-сериозни. Първоначално директорът на ЦРУ Джордж Тенет заявява, че бил допуснал президентът Буш да включи в речта си към нацията през януари 2003г. лъжеисторията с урана от Нигер. В резултат на това нараства натискът не само върху директора на ЦРУ, а най-вече върху вицепрезидента Дик Чейни. От всички страни започват конкретни разследвания, включително съдебно разследване срещу Чейни.

   На 11 юни 2003г. е публикувано писмо, в което Тенет поема отговорността за ,,грешката" в речта на президента Буш относно Ирак и нигерския уран. Изведнъж оживяват спомените за аферата ,,Уотъргейт" отпреди тридесет години. Тогава, както и сега, не е достатъчно да се намери изкупителна жертва. Защото дори само обяснението на Тенет, че ,,не бил премахнал" въпросното изречение, поставя въпроса: в такъв случай кой е искал то да попадне в речта на Буш?

   Накрая ЦРУ също признава, че подобен пасаж е премахнат от предишната реч на президента от октомври 2002г. Щом като ЦРУ вече знае, че сведенията са неверни, кой се постарава въпреки това те да бъдат оповестени?
   Изказването на Тенет от 16 юли, което не е обнародвано, поставя още въпроси и хвърля сянка върху Белия дом. Тенет заявява, че специален член на Белия дом настоявал в речта на Буш за състоянието на нацията да се включи непременно оспорваната формулировка ,,уран от Африка".

   В тази връзка има неизяснени моменти относно пътуването на Уилсън в Нигер.
   След завръщането си от Нигер посланикът постоянно съветва Белия дом старателно да провери твърдението, че Ирак искал да купи уран от Африка. ..Моят доклад беше ясен", казва Уилсън. След завръщането си той докладва на ЦРУ Високопоставен служител на ЦРУ заявява, че въпросният доклад е предаден още същия ден, в началото на март 2002г., на Агенцията за военно разузнаване, на началника на генералния щаб, на Министерство на правосъдието, на ФБРИ и в канцеларията на вицепрезидента Чейни.

   След като генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (International Atomic Energy Agency, IAEA) Мохамед Ел Баради определя представените документи относно Нигер като фалшификат, на 8 март Уилсън предоставя на ,,Вашингтон Поуст" доклад, в който се цитира неназован служител: ,,Ние се подведохме."
   ,,Този цитат беше алармен сигнал... че някой не е бил честен по въпроса с Нигер", казва Уилсън пред ,,Вашингтон Поуст". Той енергично отрича направеното през юни изявление от съветника по национална сигурност Райс, че по времето на речта не се е знаело, че документите били подправени.
   Тогава Райс заявяа също: ,,Може би някой от долните етажи на Агенцията го е знаел, но в нашите кръгове никой не знаеше, че имало съмнения и предположения за фалшификат.". Уилсън обаче казва, че било трудно човек ,,да си представи" подобно нещо, защото неговият опит в Съвета за сигурност показвал, че такъв доклад не можел да изчезне.

   В интервю от 7 юли за Си Ен Ен той заявява, че в канцеларията на вицепрезидента Чейни трябва да са знаели за неговия доклад, в който е изложена историята за Ирак и Нигер. На изявлението на Конди райс, че никой не знаел за неговите констатации, той отвръща, че е запитал повторно високопоставени служители на Националния съвет по сигурност и канцеларията на вицепрезидента.
   ,,По мое време стандартната процедура беше, щом някой постави определен въпрос пред правителствен орган на моето ниво и по-високо, да получи също така определен отговор. Очевидно някой в канцеларията на вицепрезидента принадлежи към кръга, за който говореше Райс. Това лице е поставило въпроса, а канцеларията е получила специален отговор."

   Освен това в предаването Meet the Press на Ен Би Си Уилсън информира, че разкритите от него сега данни е предал преди това на парламентарните комисии по разузнаване и в Камарата на представителите, които, както се знае, проверяват обстойно ролята на американския вицепрезидент Чейни в случая. Републиканският сенатор Уорнър, който е председател на комисията на въоръжените сили в Сената и член на комисията по разузнаване, потвърждава по-късно пред Ен Би Си: ,,Много от това, което той (Уилсън) каза днес сутринта тук, го каза и на комисията по разузнаване."

   На 8 юли ,,Лос Анджелис Таймс" публикува коментар под заглавие ,,Недипломатичната истина на един дипломат: Те излъгаха", в който се съобщава за разкритията на Уилсън. ,,Най-накрая беше намерено неоспоримо доказателство, което би могло улучи виновника за войната в Ирак. За съжаление, тези утежняващи доказателства не се откриха в някой от дворците на Саддам Хюсеин, а в канцеларията на вицепрезидента Чейни."

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.