Ads Top

Тамплиерската конституция на Джордж Вашингтон

   През 1781/2г. Вашингтон прекарва зимата с Континенталния конгрес във Филаделфия.
Настоява, че армията трябва да е платена и през 1782г. получава писмо от полковник Луис Никола, което го моли настойчиво да използва армията, за да се провъзгласи за крал. Той отхвърля предложението с огромно възмущение. (Кромуел също е отхвърлил титлата ,,крал".)
   Изглежда, Вашингтон смята, че Америка в крайна сметка ще стане монархия; всъщност той признава необходимостта от принципа на монархията. Той обаче като че ли не може да помири този възглед с тамплиерската си философия, която изисква република.

   Периодът 1783-1787г. не носи особен напредък към политическия израз на революцията в нова конституция. Сякаш американците са изтощени от войната за независимост и имат нужда да си вземат въздух. Всъщност пътят към новото републиканско управление е криволичещ. Скоро след Саратога, през ноември 1777г. Континенталният конгрес е постигнал съгласие, че новата система трябва да е федерация от държави (щати) и че всеки щат трябва датарифицира Клаузите на конфедерацията, което се проточва до март 1781г. От двумилионното население поне 80 хиляди, а може би 200 хиляди американци бягат в Англия или Канада по време на Революционната война.
   Новото образувание е широка асоциация на щати, които са заедно единствено заради Клаузите на конфедерацията, със слабо централно управление. Нужни са още шест години, преди през май 1787г. Конституционният конгрес с 55 делегати да се срещне в Стейст Хаус във Филаделфия ,,за да направи Конституцията на федералното управление адекватна на нуждите на Съюза", с други думи, да изработи формата на ново национално управление. Те са насърчени в работата си от Бенджамин Франклин, който по това време е на 81 години.

   Джордж Вашингтон, който е водил американската армия към победата срещу най-могъщата нация на земята и е писал на приятелите си, настоявайки за ,,нерушим съюз", още веднъж отговаря на призива на Америка за лидерство. Пристига във Филаделфия в деня преди откриването на Конгреса и единодушно е избран за председател, но не говори в дебатите, продължили четири месеца. Адютантът му Едмънд Рандолф, действайки като негов говорител, предлага Конгресът да зададе нова основа за централно управление, вместо да се мъчи да поправя съществуващите Клаузи на конфедерацията. Това е прието и Конгресът започва процеса на преобразуване на свободната конфедерация от бивши провинции в нация.

   Много делегати са чели философи като Лок (който възприема управлението като социален договор между управника и управляваните) и Хюм (който нарича републиканското ,,опасна новост"), Адам Смит и Монтескьо. В действителност те вземат трите си основни принципа от франкмасонството: инвестиране на поста, а не на човека с власт, приемане на система за ,,контрол и баланс" между изпълнителния, законодателния и съдебния клон на управлението и приемане на масонската федерална система на организация. Паралелът между федералната американска конституция и федералните масонски ложи е подчертан от Х.К. Клозън.
   Клаузите на конфедерацията не осигуряват силно национално управление, обща валута или последователна съдебна система. За да стане слабата Конфедерация на американските държави в силна, единна нация, трябва да има силна организация. Тъй като масонската федерална система е единствения модел на ефективна организация, действаща във всяка от тринадесетте първоначални колонии, е естествено патриотичните американските масони да я използват като модел за засилване на младата нация. Следователно федерализмът, установен в гражданското управление, което създава конституцията, е идентичен на федерализма на системата на великите ложи на масонското управление, създадена от Anderson's Constitution (,,Конституцията на Андерсън") от 1723г.

   Конгресът изхвърля Клаузите на конфедерацията и се заема да създаде радикално нова демократична система за управление. Почти незабавно следват разгорещени размени по въпроса за представителството. По-големите щати поддържат т.нар. ,,План Вирджиния", умотворение на Мадисън, предложен от Рандолф на 29 май, който подкрепя представителството според процента от цялото население (т.е. пропорционално представителство) и цели силно национално управление чрез доминацията на по-големите щати. Искат Конгресът да е от две камари: Долна, която се избира, и Горна, подбирана от Долната от кандидати, номинирани от щатските законодателни власти.
   По-малките щати подкрепят ,,Плана Ню Джърси", предложен от Уилям Патерсън на 14 юни, който е за равен глас за всички щати и се противопоставя на централизацията и контрола от по-големите щати. Планът препоръчва еднокамарен законодателен орган, избран от щатите. Резултатът е компромис (Компромисът Кънектикът), предложен от Роджър Шърман. Ще има пропорционално представителство в Камарата на представителите и равно представителство в Сената.
   На 5 юни Комитетът се изказва в полза на плана на Шърман, но с друг компромис робството. Представителството в Долната камара ще се базира на общия брой на бялото население плюс три пети от робското население (не цялото робско население, както искат делегатите от южните щати). Съвещават се комитети по стила и подробностите и в крайна сметка делегатите подписват документа Конституция: харта, която формира ,,по-съвършен Съюз".

   Вашингтон председателства на ниска трибуна в Асембли Хол (където е одобрена декларацията за независимостта) от неговия,,стол на изгряващото слънце". Върху горната част на стола е изобразено половин слънце с две очи, нос и тринадесет лъчи като коса. Над него на вертикално столче виси растение с формата на пирамида. Целият образ е тамплиерски. Когато делегатите подписват новата конституция, Бенджамин Франклин им казва, че слънцето на стола на Вашингтон изгрява, а не залязва за новата нация.
 
   Текстът на конституцията е даден на 13-те щата за ратификация през септември 1787г. Конституцията е приета и подписана от 39 от 42-та делегати през същия месец и към юли 1788г. е ратифицирана от деветте щата, нужни, за да влезе в сила, благодарение на мълчаливия авторитет на Вашингтон. Някои щати искат Харта за правата, тъй като конституцията не конкретизира, списъка с права на всички граждани и Конгресът предлага 12 поправки през септември 1789г., 10 от които са приети през декември 1791г. Тези 10 поправки гарантират личните свободи и са известни като Харта за правата.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.