Ads Top

Градовете под повърхността на Марс - Интервю с двама братя които участвали в проекта - Част 1

   Интервю с Ал Биелек, взето през 1991г. от репортер на ,,Соврин Скрайб" в Макена, Дънкан са транспортирани чрез машина за създаване на тунели във времето разположена в базата Монтоук, Лонг Айлънд, до вътрешността на подземни съоръжения на Марс.
Вашингтон. В него Ал разказва как в края на 70-те той и брат му
   През 1969г., САЩ, Русия и някои извънземни, вече имали бази на повърхността на Марс по силата на споразумение, сключено между извънземните и САЩ, наречено ,,Алтернатива 3". Американският персонал на Земята не могъл да получи достъп до подземните съоръжения поради липса на тежко оборудване. С помощта на точните координати за Марс обаче, машината за тунели във времето е можела да пренесе Ал и брат му до всяко място върху или вътре в планетата с точност до няколко инча. Биелек и брат му Дънкан Камерън са били използвани при изследването на подземните градове на Марс.

   (СС = Соврин Скрайб, АБ = Алфред Биелек). 
   СС: Относно вашия опит на Марс: преминали сте през тунела във времето - пристъпваш, и си на Марс. Какво видяхте там?
   АБ: Аз не съм бил на повърхността на Марс. Ние бяхме под земята. Историята има връзка с описаното в книгата ,,Алтернатива 3" и с телевизионната продукция излъчена в Англия и подчертаваща факта, че ние имаме бази на Марс, една или повече, създадени в резултат на съвместна операция на американското правителство. Не знае дали в проекта участват и руснаците и извънземните. Става дума за бази на повърхността. Всъщност операцията е на Световното Правителство - то не е точно правителството на САЩ.

   След като някъде към 1969г. кацнаха на повърхността, те откриха, че има входове, водещи към запечатани подземия, и разбраха, че там долу има нещо. Носеха се слухове, че вероятно има останки от древна цивилизация, погребани под повърхността поради факта, че имаше доста останки над земята - разрушени градове, които по изчисленията на НАСА са били там от около 250-300 000 години. Оказа се обаче, че са блокирани всички входове, които водят към подземните области. По този начин в края на 70-те години бе установена връзка с онези, които се занимаваха с проектите ,,Монтоук" и ,,Феникс". ,,Можете ли да направите нещо за нас? Не можем да проникнем под повърхността на Марс". Те казаха: ,,Да, смятаме, че можем. Дайте ни някакви координати от повърхността на планетата. Ще трябва да направим астрономически изчисления." Което и направиха, и вкараха всичко в компютъра. Искаха да отидат двама души и се случи това да бъдем брат ми и аз.

    СС: Защо двама?
   АБ: За да има потвърждение какво е видял всеки от нас и в случай, че под земята възникнат някакви проблеми. Всъщност те не знаеха какво има отдолу. И така, изпратиха ни и ние отидохме. (Посредством устройството за пробиване на тунел във време - пространството, разработено в резултат от Експеримента Филаделфия) Имахме проблем със светлината. По онова време трябваше да си носим осветление. По-късно, доколкото си спомням, открихме някои от техните източници на светлина и ги включихме. Накрая намерихме последните останки от Марсианци, ако искате да ги наричаме така, умрели под земята преди около 10-20 000 години, които бяха оставили всичко, което е имала тяхната цивилизация под земята. Открихме огромни количества статуи, които изглеждаха като религиозните.
   СС: Как изглеждаха те? Колко големи бяха?
   АБ: Обикновено 6, 7, 8 фута високи, каменни, със скъпоценни камъни инкрустирани в тях и т.н.
   СС: Хора ли наподобяваха?
   АБ: Да. Бяха доста добре запазени. Открихме голямо количество научно оборудване. Намерихме и електронно оборудване - тонове и тонове неща. А впоследствие се носеха слухове, че... бях го забравил, докато Дънкан преди около седмица не ми го напомни. Той каза ,,Не забравяй за 17 000 метрични тона марсианско злато, което измъкнаха оттам". Според това, което той си спомня, то е много странно злато - пет пъти по-плътно от нашето на Земята. Струвало е невероятно състояние. Къде е отишло, нямам идея, но беше върнало в Монтоук и оттам отиде някъде. Имаше няколко официално разрешени пътувания. След това на Дънкан и мен ни хрумна блестящата идея, че след като така и така всичко е в компютъра, хайде да направим едно-две самостоятелни пътувания и да си проведем наши собствени разследвания и го направихме. След второто бяхме разкрити и ни спряха, след като той влезе в архивите и откри огромни по обем записи на цивилизацията, която беше погребана там отдолу.
   СС: Какво открихте?
   АБ: Той ги прочете. Аз не можах да ги прочета.
   СС: Не ви ли каза?
   АБ: Не. Да, каза ми тогава, но сега не мога да си го спомня. Паметта ми е много странна - току се включи, току се изключи. И тази част от нея никога не ми е била ясна в смисъл какво в действителност е открил. Непосредствено след това бяхме отстранени. Но определено си спомням някои от другите инсталации, които открихме там.

   Имаше много странни големи генератори от някакъв тип. Ако не сте го гледали, препоръчвам ви да гледате филма ,,Зов за завръщане". Факт е, че когато го гледах, той ми напомни,че съм бил там. Не колониите, а кадрите от подземията, където показваха онези големи съоръжения, за които директорът казваше, че вероятно са генератори на кислород. Нещо такова. Погледнах ги  и казах: ,,Не са кръгли - шестостенни са". След това се запитах: ,,Откъде по дяволите, го зная?" Нашият поглед към Марс беше откъм подземията. Не сме виждали почти нищо откъм повърхността му.
   СС: Видяхте ли под повърхността му лед, както във филма?
   АБ: Лед ли? Не.
   СС: Доколкото си спомням от филма, стопиха много лед, за да създадат атмосферата.
   АБ: Това там долу не беше лед. Имаше и генератори за кислород с известно количество запаси. Имаше система за генерирането му, която очевидно древните бяха изоставили. Всъщност не знае много за нея, но тя беше активирана преди да се преместят в колониите на повърхността. Освен това разтопиха полярните шапки. Носят се слухове, че за целта са използвали една-две водородни бомби. Самият аз не знам да ли е вярно, но те определено стопиха много полярен лед, за да си набавят водя - тя все още е рядкост там, но я има. Атмосферата е разредена, но има атмосфера и температурата е достатъчно висока. В екваториалната част нямат проблем с оцеляването. Тя е около 50 градуса и, разбира се, астрономите са знаели това от около 50 години. Съвсем спокойно от гледна точка на температурата там може да има живот.
    СС: Какво представляваше осветлението, за което споменахте?
   АБ: Оказа се непозната форма на осветление, след като открихме как да го включим. Някои от силовите генератори все още работят. След като го включихме, в подземията не ни липсваше светлина.  Иначе трябваше да се справим с нашето, а фенерите не бяха особено ефективни, защото бяхме в огромни подземни кухини от по неколкостотин фута за толкова огромна камера. Накрая открихме, че те си имат осветление. Светеше много ярко.
   СС: Имаше ли информация за лицето на Марс?
   АБ: В подземията - не. Между другото на Марс има повече от едно лице. Откриха няколко, но си спомням изявлението на НАСА преди около 2 години, че приемат нискочестотно радиопредаване от Марс. Ако правилно си спомням, беше около 50 килохерца - доста ниско ниво, показващо, че оборудването, или каквото и да е там, генерира радиочестотен сигнал, който беше кодиран, а оборудването беше доста старо и вероятно почти напълно износено, за да го прихванат, прекарат през компютър и дешифрират. Ставаше дума за предупреждение. Съобщение-предупреждение към хората да не допускат грешките, които са направили те.
   СС: Имате ли някои чувства относно пребиваването си на Марс? Какви бяха общите ви впечатления?
   АБ: Копаехме в останките на стара цивилизация, която предшестваше нашата, което предизвикваше много странни чувства. Да гледам към това, което е останало то нещо, някога било велика цивилизация, и да си даваш сметка, че те буквално са умрели и са оставили всичко след себе си и накрая се е затворило. Всичко умишлено беше поставено под земята. Очевидно е бил начин за оцеляване, защото градовете отдаван са били разрушени, а те са продължили да живеят.
   Доколкото разбирам след атаката (каквато и да е била тя), на повърхността са оцелели определен брой марсианци. Може би някои са поели към Земята, а останалите са решили да останат там, но под повърхността. В буквален смисъл потомството им е умряло, както и цялата останала раса на Марс. Доста странно чувство е да си дадеш сметка, че останките от расата са напълно измрели под земята. Те просто са оставили цялото си оборудване там.
    СС: В книгата си Род Стайгър споменава 18 март 1990г. като важна дата в историята на ПСИ-групите. Тоест, че на тази дата оборудването им се е повредило и на 20 март всички са се оттеглили. Бихте ли пояснили?
   АБ: Това което стана, беше много странна история. През януари 1990г. ПСИ-групите получиха ново оборудване, тъй като Националната агенция за сигурност работеше по него от години; шпионско оборудване, което развива ума и способностите, стана направо нещо страхотно. След вкарването му и след като се научиха как да го използват, те просто намериха себе си - поради факта, че то им даваше възможност да намират дадена картина в нечии файлове където и да е по света, или да проследяват липсващ файл, или намерят. Те не я възстановяваха, а просто я намираха, а много интересно беше как го отрихме.
   Още през ноември 1989г. Дънкан ми беше предсказал, че през март 1990г. ще ми бъде връчено доказателство за експеримента ,,Филаделфия". Точно през този уикенд, точно тази неделя, бях във Финикс. Бях излязъл да обядвам и после се оказа, че имам телефонно съобщение от Престън, и че той е паника. Баща на едно момче бил главен учен във военноморската флота и работел по проекта ,,Филаделфия". Преди да умре, разказал на сина си какво се е случило - казал му, че притежава някои файлове и че ги предава на сина си, но го съветва да не казва на никого за тях. И така, това момче, което е неизвестно за мен, никога не казало на никого какво има. Седмица преди посещението му при Престън, на врата му почукали правителствени агенти. ,,Трябва да претърсим дома ви.". ,,Защо" ,,Разкарай се". И започнали да разпердушинват къщата. Той знаел какво търсят. То не било там, но той казал. ,,Не знам какво търсите". И те не го открили. Отнело им няколко дни. Той ги разколебал. След това отишъл, взел си купчинката с файлове, която съдържала две ролки с лента заснет материал за ,,Рейнбоу 3" и ,,Рейнбоу 4", на която били записани двата теста на Елдридж, очевидно все още строго засекретени, (според това, което Престън каза, тъй като се оказали в ръцете му).

   Така той започнал да се обажда на приятелите си, за да види кой може да се погрижи за това и да го отърве, тъй като правителствените агенти били по петите му - на около два часа след него и го следели. Никой от приятелите му не искал дори да докосне тези материали. Той изредил дълъг списък от хора и в края на списъка бил Престън Никълс. Обадил се на Престън и той си бил вкъщи. Казал: ,,Идвам да ви дам нещо". ,,За какво се отнася?" ,,Ще бъда при вас в еди-колко си часа." Отива там и му дава файла и филма и му разказва историята за баща си и правителствените агенти и т.н. Престън му казал: ,,Какво да правя точно" Другият отвърнал: ,,Не знам. Сега проблемът е твой. Правителствените агенти са на около два часа след мен." Извежда Престън навън, показва колата си с дупките от куршуми във вратата и му казваа: ,,Аз изчезвам оттук" и си тръгнал.
   Престън, паникьосан, се опитал да намери някой познат този ден, включително и мен самия, но не успя. Дънкан, още преди това същата сутрин, надушил нещо, благодарение на психичната си сензитивност - надушил, че се задава нещо много сериозно. След като момчето си тръгнало от Престънови, той си отишъл вкъщи, затворил се в спалнята, заключил вратата и пропълзял под завивките и останал там до 5ч. същия следобед. Това е факт. Паникьосал се. Дори не вдигал телефона. Изключил си  ителефонния секретар.

   Ето какво става. Престън не успя да се свърже с мен. Накрая, когато успява (аз му се обадих), ми каза: ,,Обадих се на ,,Агенцията за националната сигурност" и им казак, че имам един много горещ материал тук, който не искам да е в мен". Попита ли го: ,,Какво е?" И той им казал. Те отвърнали: ,,Не го искаме". Той настоял: ,,Трябва да се отърва от това нещо - засекретено е с ниво Черната карта". Те казали: ,,Добре, ще изпратим агенти на ФБР да го приберат". Така се отървал от цялата работа. Аз му се обадих по-късно и все още не мога да му го простя. На интересната връзка с ПСИ-групите, за да се върна на вашия въпрос, е, че накрая успяхме да свържем факта, че с помощта на новото оборудване те успяват да идентифицират даден фотография, ако е в нечий файл и че очевидно имат заповеди непрекъснато да откриват информация, свързана с експеримента ,,Филаделфия" и да се грижат на всяка цена тя да не стига до мен. Така открили кое е това момче и изпратили правителствените агенти и се разбра историята за момчето, чийто баща бил главен учен. Не знаем какво е станало. Повече никога не го видяхме.

   На следващия ден сред ПСИ-групите се вдигнал голям шум и те били предупредени от някой външен, който имал приятелски чувства към нас, буквалния смисъл. Всички се махнали, освен десет души, нови доброволци, на които им наредили да защитават машините с живота си и те в буквалния съм на думата направили точно това. Те загинали, останалите се махнали от правителствена служба и изчезнали. Създала се паника и провели среща с президента...
   СС:  Кой е разтопил оборудването?
   АБ: Външни не са... да го кажем така - извънземните.
   СС: Знаете ли кои са?
   АБ: Да, но няма да ги назова.
   СС: Същите онези ли са, за които Престън спомена, че са разтопили антената на летището Мак Артур навръх Деня на Благодарността миналата година?
   АБ: Да, основно. Те се погрижиха за съоръженията в четири града в САЩ - едно във Форт Мийд и още три други. Едното струва ми се е в Атланта, другото е край Ню Орлийнз, и едно някъде на запад. Всеки от тях се махнал и изчезнал. Самите места били разтопени. Президентът изпаднал в паника, на практика апоплексия. Опитал се да се обади на предишния директор, който бил в пенсия. Казал, спешно е, искаме да говорим с вас. Той отишъл да говорят. Ще кажа само първото му име - Емил. Вече бил на 90-годишна възраст. Казали му какъв е проблемът. Той отвърнал: ,,Ще се опитам да го ,,видя", но ще ви отговоря след около три дни. Тогава ще ви кажа дали ще се върна и организирам отново всичко това за вас..."
   Междувременно те се свързали с Агенцията за национална сигурност и се опитали да вземат от техните ПСИ-агенти, не от ПСИ-групите обучени за различна мисия; те не се обучават по двойки, а индивидуално. От Агенцията за национална сигурност им казали да си гледат работата и се измъкнали като казали: ,,Ние не сме обучени за работата, която вършите вие. Не можете да ползвате нашите хора.." Накрая в следващия петък, Емил се върнал при президента и казал: ,,Отговорът ми е не! Няма начин да се върна и да направя нещо за вас. Вие и така сте загазили здраво и след още 30 дни ще загазите още по-здраво..." Взел си нещата и си тръгнал. Предполагам, че тогава го видяхме за последен път, поне по тези места.
   Но ПСИ-групите останаха разпуснати до... те се опитаха да наберат нови хора и подбраха някои, но нищо не беше като преди, защото отнема около четири години да ги обучиш, обикновено дори пет.

Втора част: ТУК

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.