Ads Top

История на Филадейлфийския експеримент и взаимовръзката му с проекта Монтоук

   През 1912г. немският математик Дейвид Хилберг откри нови методи в математиката, въз
основа на които създаде известната теория под заглавие ,,Хилбертово пространство". В рамките на тази теория той успя да изведе уравнения, описващи многомерността на пространството и многовариантността на реалността.

   През 1926г. Хилберг се запознава с един друг, също гениален математик Джон фон Нойман, пред когото излага възгледите си, които приемат в общи линии постановката му. Според Айнщайн фон Нойман е най-блестящият математик за онези времена. Той притежавал свръхестествени способности да намира практическо решение на абстрактните математически концепции, благодарение на което участва в създаването на почти всички водещи технологии и технически системи по онова време.

   По-късно към тази двойка се присъединява и друг гений, също математик на име Левинсън, който успява да изведе уравненията на времето. Фон Нойман и Левинсън са работили в Принстънския институт по програма с ускорено обучение и техните идеи по-късно послужили като първооснова на проекта за невидимост на обекти в рамките, на който трябвало да бъдат проверени разработените теоретични принципи.

   Към разработките на този проект се пристъпва в началото на 30-те години в Чикагския университет. Със същата програма се заема и известният физик д-р Джон Хатчинсън, тогава заемащ поста декан в същия университет, заедно с австрийския физик Куртенхауер, към които малко по-късно се присъединява и Никола Тесла. Заедно с тях се включват фон Нойман и Алберт Айнщайн. Този екип през 1936г. стартира проекта за невидимост на обектите, за чиито технически директор е избран Никола Тесла.

   Първите сериозни постижения по проекта са получени още в края на 1936г. Изследването продължава до 1940г., когато на ВМС с базата в Бруклин се състои първият пълномащабен успешен опит на превърналия се в почти мистичен за всички времена експеримент. При първия опит активно участие взима и Таусънд Браун - още един талантлив учен, известен със способностите си да намира методи за практическо използване на достиженията на теоретичната физика. Този изключителен практик се е специализирал в разработките на гравитационни и магнитни мини. Ключова роля в реализирането на Филаделфийския експеримент играе и притежаващият природен дар А. Дънкан старши (бащата на двамата братя Едуарт и Дънкан Камерън). Неговата екстрасензорна роля е решаваща за експеримента. По-късно Никола Тесла в качеството си на директор на Проекта получава изключително доверие от страна на правителството, защото е личен приятел с президента Франклин Делано Рузвелт, а ВМФ на САЩ предоставя и специален кораб за експеримента. Единственото, което безпокои Тесла е, какво можело да се случи с екипажа на кораба, защото имало опасност да възникнат непредсказуеми проблеми с ужасни последствия. Никола Тесла е бил изключително хуманен човек, имал високоетични личностни качества и е много добър сензитив. Той притежавал телепатични и ясновидски способности, които никога не са го лъгали, затова изрично предупреждава както екипа, така и правителството за всичко, което може да се случи. Имайки предвид, че САЩ вече са във война с нацистка Германия началникът на генералния щаб на американските ВМС, под чието разпореждане е бил целият научен екип на Проекта издава заповед експериментът да се проведе ,,в реален план", т.е. с екипажа, за което настоявал и фон Нойман. Годината е вече 1942-ра, нещата вървели в пълен ход, когато Никола Тесла по собствено решение напуска проекта - една от най-големите загадки на Експеримента, защото след това съдбата на най-големия технически гений на 20-ти век става твърде мистериозна. Предполага се, че причината за решението му е, че на Тесла му е било необходимо време за да изготви ново оборудване, което да може да защити екипажа, но не е разполагал с него, защото всичко било ускорено, поради страшните загуби на американския ВМФ в Атлантическия океан, където дебнели нацистките подводници, снабдени с най-модерните високоскоростни торпеда по онова време. Те успявали да торпилират всеки трети американски транспортен и боен кораб.

   Според информацията от онова време, преди Тесла да напусне Проекта устроил саботаж, само и само да спечели необходимия му технологичен срок, но съдбата на проекта вече била предопределена. Според официалната версия Тесла умира в хотел в Ню Йорк през 1943г. Напълно изоставен, а след това и ограбен от тайните служби на САЩ. Според една друга, според нас малко вероятна версия. Тесла е тайно изпратен в Англия по друга специална мисия, където изчезва завинаги, без никой нищо да знае за него...

    За директор на Експеримента е назначен Фон Нойман, който в края на 1942г. стига до извода, че Никола Тесла е абсолютно прав относно опасностите, които грозят екипажа. Затова той решава да подключи към изключително мощната апаратура, инсталирана на кораба ,,Елдридж", и трети генератор, чието мощно магнитни поле според него е щяло да защити екипажа. Въпреки това резултатите от тестовете били съвсем неудовлетворителни за Фон Нойман, а датата е вече 20 юли, когато командването дава заповед - ,,да се пристъпи към изпълнение"!

   И така експериментът ,,Филаделвия" е насрочен за изпълнение на 12 август 1943г., защото точно за тази дата има една твърде съществена особеност. Тогава вече екипът знаел, че точно на 12 август магнитното поле на Земята ще бъде най-силно, т.е. особеност пряко свързана с планетарните магнито-биоритми. Не е неизвестно и досега кой учен изключително точно изчислява, че планетарното магнитно поле става най-силно на всеки 12-ти август, в календарни години, завършващи на тройка, но през интервал от 20 години. Затова и продълженията на Филаделфския експеримент, но под други секретни наименования се провеждат още два пъти през отишлия си 2-ти век - през 1963г. и през 1983.

   Корабът ,,Елдридж" вече е изцяло готов и е изведен от дока на пристанището във
Филаделфия в открит океан. Той е ескортиран от още два кораба на американския военно-морски флот, на които имало допълнително оборудване, свързано с централното на ,,Елдридж" чрез дебели кабели. Апаратурата трябвало да бъде включена от двамата братя Едуард и Дънкан Камерън, което и направили. Ефектът на невидимост започнал да се проявява като корабът бил обвит в сивозеленикав облак и изчезнал за около 15 минути като внезапно се появил в пристанището в Норфолк - на около 180 мили от Филаделфия. След този направо потресаващ ефект той ту се появявал, ту изчезвал. Последвали вторични ефекти със светкавици и притъмнявания като в нощ, което жестоко се отразило на екипажа, които се движели като призраци по палубата на кораба с проявени признаци на душевни разстройства и психическа неуравновесеност. Експериментът веднага бил прекратен, защото оборудването трябвало да бъде демонтирано от корабите и изпратено за доусъвършенстване. Заповедта издава лично началник-щабът на американските военно-морски сили. Фон Йойман се постарал да модифицира оборудването, така че да намали интензитета на електромагнитното поле, генерирано от генераторите като осигури невидимост за радарите, а не пълна визуална невидимост, както в случая.

   При този първи експеримент, точно шест дни преди провеждането му във Филаделфия се появяват три НЛО, които зависнали над кораба ,,Елдридж" и кръжали в пространството до провеждането на експеримента на 12-ти август. Точно когато апаратурата е запусната, две от НЛО-та с бърз маньовър успели да изчезнат, докато третия обект бил захванат от гигантското завихряне на Хиперпространството, след което се озовал в подземните тунели на Монтоук в 1983г., когато там се провеждал Монтоукският експеримент 40 години по-късно.

   На 12 август 1943г. на ,,Елдридж" се случва и още едно невероятно събитие. Точни по времето на избухване на сиянието и когато тръгнали аномалните явления двамата братя Едуард и Дънкан Камерън, изглежда паникьосани от това, което става на борда скочили извън кораба като се надявали да паднат в океана, но те попаднали във вортекса както и третото НЛО и се озовали на брега на океана в Монтоук през 1983г. Там ги посрещнал Фон Йоман, който ги е очаквал, защото им възложил задачата веднага да бъдат върнати обратно назад във времето, за да изключат генераторите на ,,Елдридж", защото в Монтоук се случило нещо неочаквано от никого. От пространството се материализирало чудовище, което било гигантско и ядяло каквото му попадне - бетон, метал, апаратура от съоръженията и имало опасност да опустоши всичко като изяде и хората. След това се появила и група извънземни, чийто кораб стоял някъде в подземните коридори на базата в Монтоук, където попаднал още при завихрянето на Хиперпространството през 1943г. Извънземните предали, че провеждащите експеримента трябвало да им дадат само някакво много важно за тях захранващо устройство, намиращо се вътре в кораба, което не трябвало да попада в човешки ръце. Според обясненията им се оказва, че пространство-времевия тунел е изкуствена реалност, създадена от самите тях. Те предложили да си получат устройството в замяна на човешки пленници, които били взети на борда на техния кораб. Тогава двамата братя веднага се върнали 40 години назад през тунела и попаднали право на борда на ,,Елдридж", където прерязали кабелите на генераторите точно преди да се затвори изкуствено създадената реалност - през пространство-времевия вортекс обратно в Монтоук - в 1983г. се върнал само Дънкан Камерън като брат му по неизвестни причини останал в 1943г. във Филаделфия.

   За провеждането на Монтоукския експеримент Дънкан Камерън бил подготвен като екстрасаенс - оператор, роля продължил да играе до приключването на експеримента през 1983г., но мозъкът му бил почти прогорен от множеството експерименти от т. нар. кресло. Електродите, между които протичал ток с напрежение от гигаволти увреждат мозъка на Дънкан. Амортизирано било и тялото му, поради което се наложило да бъде проведен извънреден експеримент за връщане назад във времето за среща с бащата на Дънкан през 1951г. който тогава току-що се бил оженил за млада жена. Трябвало да бъде убеден те двамата с жена му да родят момче, в чието тяло да бъде внедрена сигнатурата на умиращия Дънкан. Което и станало... Първият път семейството имали момиче, но вторият път се родило момче, в тялото на което успешно била прехвърлена цялата енерго-информационна матрица на Дънкан. Така че може би и до днес някъде в САЩ живее човекът на име Ал Биелек, който е самият Дънкан Камерън - невероятният герой на двата още по-невероятни експеримента - Филадейлфийският от 1943г. и Монтоукският от 1983г., извършени от американските ВМС и тайните служби по свръхсекретните програми на САЩ, съвместно с извънземните интервенти.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.