Ads Top

Войната за Опек: Фасулската работа срещу вещерската отвара

   ,,Инвазията заради нефта ли беше" - запитал се Боб Ибъл. - ,,Не" - отговорил си. - Беше, за да
се отървем от Саддам Хюсеин".
   Тогава защо Пентагонът го изпрати в Лондон?
   ,,На следващата сутрин, все пак е за нефта."
   Ама какво за нефта?

   Ето какво открих. Не е самият нефт - САЩ можеше да му удвои получаваното от Ирак просто като премахне санкциите. Всичко е заради мястото на Джордж Буш в ОПЕК. Това е истинската - макар и недискутирана - плячка от войната.

   Това, което Джордж Буш би трябвало да направи с мястото си в ОПЕК, е причината окупацията да се проточва, а не провинциалните боричкания между шиити и сунити - гладиаторската битка до смърт между неоконсерваторите и Големия нефтен Истаблишмънт.

   Това беше наградата: чрез новата пленена държава Ирак властта да се контролира или да се разруши ОПЕК, Организацията на изнасящите петрол страни, елитният клуб, който определя цената на нефта.
   И всичко започва с Ари Коен.

   Кръстникът на План Б
   ,,Фасулска работа" - каза Коен за грандиозния си план за разделяне и разпродаване на цялата нефтена индустрия на Ирак. Коен действа от името на фондация ,,Херитидж" - медресето неоконсервативния фундаментализъм във Вашингтон, окръг Колумбия. За неоконсерваторите това беше Голямата цел. Много преди Държавният департамент да замечтае за тридневен преврат, много преди Джордж Буш да ,,спечели" във Флорида през 2000г., Коен и неговите нео-другари в ,,Херитидж Фаундейшън" и Американ Ентърпрайз Инститют имаха големи планове за Близкия Изток. Истинската им цел не беше Саддам. Той бе просто неприятен нудник, чието заместване би осигурило ловджийското прикритие за стрелба по по-големия дивеч: саудитците. Захващането със саудитците изисква разкъсването на ОПЕК. А разкъсването на ОПЕК зависи напълно от приватизацията на иракските нефтени резерви - вторите по големина в ОПЕК след тези на Саудитска Арабския.

  Година преди инвазията Коен изложил плана си за свободен от ОПЕК свят в доклад за Ким Холмс, шефа на ,,Херитидж", който го внесъл в администрацията на Буш, когато стана помощник-държавен секретар. Той включваше призива на неоконсерваторите към ,,масирана... приватизация на държавните предприятия, особено преструктуриране и приватизация на нефтения сектор". Ето ви го: ,,особено нефта" - думите на Коен, които ще се попият, практически нередактирани, в Икономическия план, който Отбраната ще се опита да натика в гърлото на генерал Гарнър.

   Подробностите за разговорите на Коен с вътрешни хора на Буш остават конфиденциални, но Ари смята теориите си за твърде блестящи, за да ги пази скрити. Той обясни ,,фасулската задача" на малко стъпки като за бебе.

  1. Властта на ОПЕК идва от налагането на лимити на производството (,,квоти") върху страните членки, ограничавайки доставките и вдигайки цените.
  2. Квотата на Ирак е много под онова, което страната може да произвежда. Ирак поддържаше лимита върху добива чрез 100% държавния нефтен монопол (SOMO - държавна нефтена организация).
  3. Ако разпродадете нефтените полета на Ирак на дребни парченца, дузини оператори ще максимизират производството си от всяко поле, достигайки до 6 милиона барела дневно, което е много над квотите на ОПЕК.
  4. Допълнителни 2 милиона барела петрол на ден от Ирак ще наводнят пазара, ОПЕК ще се разтвори в масирани измами и ще се разпадне. След като всяка страна изпомпва на максимум, цената на нефта ще се сгромоляса и....
  5. ....Саудитска Арабия, финансово и политически, ще падне на колене.
   Приватизирането на нефтените полета на Ирак носи допълнителни бонуси, каза Коен. Отнемането на приходите от нефт от шиитските чиновници, които със сигурност ще завладеят Ирак, ще ги лиши от ,,дойната крава за проекта за насилствена ислямизация". Има и нещо повече. След като ОПЕК бъде смазан, бившите съветски държави, включително Русия, напълно зависими от приходите от нефт, ще са оставени на милостта на Америка.

  По пътя на прилагането на Коеновата фасулка работа от новото правителство на Ирак обаче нещо се обърка. Бремър премина през иракската икономика както Шърман през Джорджия, издавайки своите 100 заповеди, докато иракчаните се кланят и плашат. Въпреки това една част от неоконсервативния Икономически план изглежда забранена.

   ОПЕК, Големият нефт и военният бонус от един билион долара
   Същевременно нито привързаността на президента към Абдула, саудитските заплахи, нито ,,вещерската отвара" на саудитските икономисти и обичащите Русия в Държавния департамент не можеха да спрат плана на Коен за ,,приватизация", т.е. разпродажбата на нефтените полета на Ирак, ако американската петролна индустрия иска тази военна плячка. Последното нещо, което нефтените компании искаха обаче, е собствеността върху иракските резерви, особено ако това доведе, както се надяваха неоконсерваторите, до разрушаването на ОПЕК.

  Това беше много добра война за Големия нефт - с благосклонното съдействие на скоковете в цените на ОПЕК. Петте нефтени гиганта наблюдаваха как печалбите растат от 34 милиарда през 2002 на 81 милиарда долара през 2004 - втората година от ,,прехода към демокрация" на Ирак. Това цунами обаче беше нищо в сравнение с вълната от 120 милиарда долара печалби през 2006г.: 15.6 милиарда за ,,Коноко", 17.1 милиарда за ,,Шеврон" и Майката на всички печалби - 39.5 милиарда долара за ,,Ексон".

   За тези рекордни приходи индустрията може да благодари на генерал Томи Франкс и войските в Багдад, на бунтовниците и техните разрушаващи нефтените доставки експлозиви. Най-вече обаче тя трябва да благодари на ОПЕК и саудитците за това, че държат капака върху доставките, макар че планетата пищи от болка в търсене на петрол.

   А индустрията нямаше намерение да разреши на фантазьорите от неоконсервативния тинк-(PSA), които директно дават на компаниите парчето от по-високата искана цена. И по-важното, индустрията има собствени резерви, чиято стойност е добавена като риба, прилепяща се към тялото на акула, към планираните цени на ОПЕК. Ето една статистика, която няма да видите върху плакатите за намиране на войници на армията: повишаването на цената на петрола след първите три години на войната повиши стойността на резервите само на ,,ЕксонМобил Ойк" с над 666 милиарда долара. Дяволът е в подробностите.
танк да убият кокошката на ОПЕК, която снясяше злати яйца. Когато ОПЕК вдига цената на суровия петрол, Големият нефт ,,удря кьоравото". Големите петролни фирми не са просто пасивни прекупвачи на продукцията на ОПЕК. В страните от ОПЕК те имат ,,споразумения за разделяне на печалбите"

   По-малката ,,Шеврон Ойл", където Кондолиза Райс работеше като директор, спечели четвърт билион долара. ,,Шеврон" нарече един танкер на Райс, но имайки предвид промяната в богатството на фирмата след като тя стана съветник по националната сигурност, а след това и държавен секретар, би трябвало да преименуват цялата си флотилия в нейна чест. Като цяло изчисленията ми сочат, че първите пет петролни оператори станаха свидетели как резервите им повишават стойността си с над 2.363 билиона долара. На хоризонта обаче има една заплаха: ако неоконсерваторите си пробият път в Ирак и го използват, за да разбият ОПЕК, корабите с богатствата бързо ще потънат.

   Бунтът в Хюстън
   На 1 май 2003г. президента кацна на палубата на самолетоносача ,,Линкълн" и обяви ,,мисията изпълнена". През същата седмица обаче Бунтът се канеше да започне контраатака. Това беше истинският бунт, а не раздразнените сунити с техните домашно направени минохвъртачки - притеснителни, но въпреки това управляеми, - на гневните нефтени хора на нефта в Тексас, надигнали се срещу окупацията на Белия дом от неоконсервативната клика от Източния бряг.

   Както щяха да научат тълпата от фондация ,,Херитидж" и бандата на Улфовиц, с Нефтения Истаблишмънт човек може да си играе, но никога да обезоръжи. През първите седмици на май едно внушително оръдие беше натоварено на борда на реактивен самолет в Хюстън и след спирка на Вашингтон прехвърлено на товарния самолет С-17 за дългия рейс до Багдад: Филип Каръл, бивш главен изпълнителен директор на ,,Шел Ойл Ю Ес Ей", който веднага беше употребен. Извозен от самолета от военния си ескорт, Каръл се срещна с новия окупационен шеф Бремър, който в онзи момент в съответствие с плана на неоконсерваторите френетично разпродаваше всеки актив на иракското правителство, който не бе опожарен (а много от тях бяха).

   Каръл е ръководител в нефтената индустрия, готов за филм на Оливър Стоун. Висок над 1.80м, изправен като тръстика, с гъста бяла коса и мек тексаски провлачен говор, той е изискан, безмилостен, внушителен и окончателен. Ако е имало някакви въпроси за неговата власт, трябва да се отбележи, че освен да оглавява ,,Шел Ойл", той е бил и главен изпълнителен директор на ,,Флуор Корпорейшън" - най-големият предприемач в Ирак след ,,Бехтел" и ,,Халибъртън".

   Двойният главен изпълнителен директор представи закона на Бремър. Каръл каза: ,,Бях много ясен, че няма да има приватизация на иракските нефтени ресурси или мощности, докато участвам аз. Край на изявлението." Нещо повече: Каръл няма да позволи ,,де-Баас-ификационна" чистка в ,,неговото" министерство - нефта.

   Дребосъчето Бремър нямаше политическия тестостерон, за да отговори, че - на хартия - това е министерството на Бремър и като шеф на Временните власти Бремър, а не Каръл е начело. Бремър обаче разбираше, че в Голямата игра една добре поставена пешка, дори такава, която някога е играла играта на Кисинджър, не надделява над офицера на нефтената индустрия. Заповедите на Каръл важаха.

   Неговото вето върху диктата на Бремър за ,,де-Баас-ификация" в министерството на нефта беше изискване на индустрията. В частност, Каръл задейства силово поле на политически протекции около Тамир Гадбан, министър на нефта, и Мохамед ал-Джибури, шеф на държавната нефтена организация SOMO. Двамата имат безпрецедентен опит в сондиране и продаване на иракския нефт, макар и за Саддам, и на тези постове са създали добри приятелства с всички подходящи тексасци. Нещо повече: те били помазани да поемат нефтените операции на Ирак от екипа на Държавния департамент, планирал инвазията в Уолнът Крийк още през 2001г. Вярно е, че те са били членове на Баас, но знаят как да раздвижат нефта. ,,Шел Ойл" и останалата част от индустрията се чувстваха комфортно с тези техници, които са способни да обслужват както диктатори, така и демократи с една и съща студуена ефективност. На Бремър и неоконсерваторите не може да се позволи да се месят в реда, определен от индустрията.

   Струва си да отбележа, че нефтените компании в крайна сметка са капиталистически предприятия. Нямат ли те афинитет към частната собственост пред държавната?
   ,,Много неоконсерватори имат определени идеологически убеждения за пазарите и демокрацията, за това и онова. Международните нефтени компании - обясни той хладнокръвно - без изключение нямат теология, нямат доктрина."

    Ахаб от Арабия
   Докато котките са далече обаче, Чалаби можеше да играе. След като Каръл си тръгна преди Маккий да се приземи, Чалаби връчи нефтеното министерство на Ибрахим МохаОед Бахр ал-Улум - дребен петролен инженер, получил образованието си в Ню Мексико. Озадаченият Wall Street Journal пусна заглавие: ,,Иракският съвет слага неизвестен инженер за министър на нефта". Може би неизвестен за вестника, но не и за тези, които са вътре в играта. ,,Нищо" в индустрията, каза Фалах Алджибури, но таткото на Бахр ал-Улум бил голямо ,,нещо": Мохамед Бахр ал-Улум, един от редуващите се президенти на Управителния съвет и шиитски клитик с власт, с която човек не може да си играе. Още по-важното: по-младият Бахр ал-Улум, може би ще си спомните, беше мълчаливецът, седящ на коляното на Фадхил Чалаби по време на предвоенната лондонска среща с емисаря на Буш Боб Ибъл, бившия човек на ЦРУ.

   Да се върнем към онези предвоенни лондонски срещи и Фадхил Чалаби. За да заслужи далечното пътуване на емисаря на Буш Ибъл, Фадхил Чалаби би трябвало да е специален човек. В много отношения той беше по-важен от събрата и съюзника си Ахмед Чалаби, ,,Чигагското" момче. Фадхил Чалаби не само беше бившият министър на нефта на Саддам, но - по-важното, - иракчанинът кипеше. Фадхил Чалаби беше болен от ревност по отношение на Саудитска Арабия. ,,ОПЕК е Саудитска Арабия" - е фраза, която съм чувал от дузина хора. Само саудитците определят квотите за производството на нефт на всяка страна по силата на бруталните си кешови резерви. От раждането на ОПЕК саудитците са разпределили на Ирак - независимо от огромните му нефтени залежи - унизително малка квота, равна точно на тази за ненавижданите шиити от Иран. Идеята била, че това ирано-иракско равенство ще предотврати войната между двете държави. Не я предотврати. Ниските квоти обаче наистина не позволиха на Ирак пълен достъп до неготово петролно богатство и политическата власт, която идва заедно с него.

   Фадхил Чалаби напуснал ОПЕК, мечтаейки и кроейки планове как Ирак ще произвежда не 6 милиона барела дневно (надеждата на неоконсерваторите), а дванадесет милиона барела - точно с един милион повече от единадесетте на Саудитска Арабия. Това би върнало на Ирак полагащото му се място на самия връх на света на нефта, давайки му възможност да диктува на саудитците.

   Обладан от това видение, Фадхил Чалаби е за ОПЕК това, което е капитан Ахаб за Моби Дик: ще го надвие или ще го убие. А той със сигурност е знаел откъде да започне: чрез приватизиране на нефтените полета на Ирак, а след тов широко отваряне на крановете. За това разполагаше с американските войски, патронажа на неоконсерваторите, а сега и със своето протеже, ,,нищото", Ибрахим ал-Улум, готов да го осъществи. 

   Люлеейки се между политическите ръце на двамата Чалаби, с подтикване от баща си, младият ал-Улум си пада на мястото като министър на нефта, готов да осъществи - съзнателно или не, грандиозните мечти на ментора си Фадхил Чалаби, както и плановете на Харълд Роуд и неоконсерваторите. За едно ,,нищо", Ал-Улум се справяше много добре.

   Незабавно обаче дойде един проблем. Американизираният ал-Улум обичаше да говори със западната преса. Той започна да дрънка за великите си планове от тефтера на неоконсерваторите. ,,Иракският нефт има нужда от приватизация" - заяви той. Добави обаче, че това повдигало някои ,,културни" въпроси за иракчаните.

   Това беше подценяване, меко казано. Когато се разчу планът на ал-Улум да разпродаде наследството на нацията, адът се разтвори - буквално.

   (Кръстникът на приватизацията, Ари Коен, подозираше, че иракчаните може да се раздразнят малко, когато се приложат неговите теории. Благоразумно, за работата в страната - каза той с руската си граматика: ,,Оставих други хора да подадат задниците си да бъдат разстреляни".)

   Ръководителят от ,,Коноко/Халибъртън" Маккий пристигна в Багдад от Хюстън през октомври 2003г., за да открие, че нефтопроводите горят, а експлозиите са всекидневни. Под аматьорския надзор на ал-Улум саботажите и корупцията си съперничеха за надмощие, макар и често комбинирани: в Северната зона племената, които загубиха наддаването за договорите на Бремър за безопасността на нефтопроводите, демонстрираха неудоволствието си, като ги взривяваха.

   Чашата преля. Нефтената приватизация имаше нужда от куршум в главата и в месеца, в който пристигна, Маккий заповяда разстрела.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.