Ads Top

Мафията в България винаги си подрежда властта по свой вкус

   Корупцията в България е сложна машина с добре изпипана конструкция. Свързана е успоредно, а не последователно, за да се изключи риск от едновременно изгаряне на всички важни звена в нея. Снабдена е с огромен (ама наистина огромен) брой бушони, които да гърмят при всяко късо съединение и да спасяват ядрото. Периферията, която непрекъснато се подменя, гарантира дълъг живот на основните елементи на тази верига.

      Последният доклад на Брюксел отново ни припомни тази инсталация, като описа местата, откъдето корупционната машина се смазва постоянно, за да работи безотказно. Този вечен двигател е гарантиран от зависим съд и прокуратура, избирани от Висш съдебен съвет, който независимо от промените в състава си е пряко контролиран от политическата власт. По тази линия ръководните постове в съдебната власт са запазена територия за магистрати, които са удобни на тези, които дърпат конците на управляващите. Не съществува риск там да попадне човек с впечатляващи професионални или етични качества. Няма никаква възможност да се появи независим ръководител - всички постове отдавна са овладени, остава само периодично титулярите им да се подменят чрез симулация на избор.

   И ако ще и министърът на правосъдието да алармира на висок глас, че процедурата е нагласена, че има съмнения за договорка, че кандидатът е на статуквото, няма кой да го чуе. Схемата е толкова пъти изпробвана, а всички, които могат да направят нещо, отдавна са участници в заверата, че реално няма кой да противодейства. На кого му пука, че за шефове на върховните съдилища не се слагат юристи  с дългогодишна практика, изкачили цялата професионална стълбица и с авторитет, базиран на хиляди съдебни решения? Че се предпочитат външни хора, които нямат представа от отговорността на правораздаването, а най-любими са кадрите на полицейската школа - любимият юридически факултет на властта през последното десетилетие?

   Завземайки хубавите позиции, любимците на властта мачкат съвестните съдии, парират произнасянето на справедливи решения, възпроизвеждат се, като съдействат за издигане на себеподобните си. В резултат чрез манипулация и стъкмяване на състави, доказателства, вещи, лица, синдици и свидетели важните за обществото дела потъват, частната собственост се краде публично наравно с публичната. Обществото вижда само върха на айсберга на този пагубен процес, но усеща. Затова доверието му в съдебната система клони към точката на замръзване. Това е причината за бунта на редовите съдии от Софийския градски съд, подкрепени и от районния, а и от касационния съд. Здравата тъка в организма се бунтува срещу заразата. Останалите мълчат гузно. Висшият съдебен съвет прави всичко възможно да замазва проблема. Това брюкселските чиновници с циничната си дипломатичност наричат ,,бавен напредък".

   Затапването на правосъдието е условие №1 за функционирането на корупционния модел. То подсигурява безнаказаността дори при големи издънки. Така двете му мощни артерии - политическата търговия с влияние и осигуряването на непрекъснат поток от капитали от организираната престъпност - необезпокоявано захранват ядрото на този зловещ организъм. Специализираните звена за борба с търговията с влияние само имитират дейност - това го видяха даже в Брюксел. ДАНС не се интересува от корупцията, щом става дума за длъжности от кмет нагоре. Прокуратурата избирателно подхваща само тези бушони, които са й посочени. Нито един митничар не може да влезе в затвора, ако ще да го хванат с камион с пари.

   Хора, които живеят само от подкупи - като онзи шеф в автомобилната инспекция, чиято заплата стояла нехарчена от години, а той живеел от подаръци, се оттеглят временно, за да се върнат за нова сметка на постовете си. Времето винаги работи в полза на корупционната машина: първо се прави шумна акция за пред хората, после разследването се разтяга във времето, докато не остане нито едно доказателство, нито един свидетел, за да се стигне до осъдителна присъда. По тази схема нито корумпиран държавен чиновник, нито поръчител на наемни убийства, нито измамник от международен мащаб има изгледи да попадне в затвора. А ако случайно нещо в схемата се пропука - осигурява му се коридор за бягство, преди да бъде потърсен за изтърпяване на присъдата. Този банален кръговрат е толкова добре обезпечен, че ако действаше с обратна сила - за гарантиране на една правова държава, тук щеше да е раят.

   Прокуратурата, чиято сянка се прокрадва издайнически зад целия провал, има своето брилянтно оправдание - народните избраници. Законите са лоши, няма инструментариум, оплаква се главният прокурор, над когото е само Господ. Прокуратурата, вижда се, не чете и законите, които парламентът приема, та много често остава изненадана, когато на финала на амбициозни дела, като това за гигантското незаконно подслушване в МВР, се оказва, че законът вече пречел извършителите да бъдат наказани. Самите депутати наистина са избраници, но не на избирателите, а на високите етажи на мафията, която винаги си подрежда властта по свой вкус. Особено се старае за изпълнителната, където грешки е изключено да стават и това е подсигурено двойно и тройно с компромати, зависимости, трансфери в чуждестранни банки и обикновени заплахи. Това е отработената схема, по която всяко престъпление се легализира в законна дейност, а всеки мръсен лев се изпира до блясък. Колкото до устата на нефелната опозиция - тя се затваря със замах с няколко удобни поста, защото винаги има цял батальон алчни и безскрупулни кариеристи, готови с цената на някой трик да се намърдат като краткотрайни бушони. Затова опашката от кандидати да станат "резервни части" на корупционната машина никога не намалява, а довчерашните борци против корупцията, дето щяха да уволняват точно днешния премиер, стават с хъс негови съветници не за друго, а именно по въпросите на подкупността. Елементарна истина е, че най-добрите разбирачи по въпросите на рушветите са именно тези, които са натрупали опит с тях.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.