Ads Top

Организираната престъпност в България: Олигархичните структури - Част 3 - КРАЙ

                                                                                             
   Успоредно с развитието на силовите групировки още в началото на прехода се появява качествено различен тип икономически структури, които получават достъп до ресурси не чрез насилие, а чрез връзки с политическите елити. Ползвайки се от съдействието на политици от различни формации, няколко десетки икономически групировки успяват да се утвърдят в процеса на преразпределяне на тази собственост в своя полза. В много отношения техните лидери наподобяват руските олигарси. Между тях и ,,силовите предприемачи" съществува ,,генетична" разлика. При силовите структури принципът на развитие е от долу на горе: използват насилие, за да завладеят съответните материални активи и да получат финансови ресурси от малки и средни бизнесмени, след което влизат в ,,партньорски отношения" с местни структури на властта и представители на правозащитните органи на средно ниво, а в крайна сметка - в корупционни взаимоотношения с политиците на национално ниво. За ,,олигарсите" развитието е от горе на долу: завладяват управлението на държавата, като ,,вербуват" ключови политици в изпълнителната власт и ,,овладяват ръководствата" на политическите партии. Подобна симбиоза им позволява впоследствие да сменят неудобни директори на предприятия, да получават неограничено банково финансиране, да внасят и изнасят стоки без митнически контрол, да избягват данъчни проверки и т.н.

   Лидерите на тези протоолигархични организации от предимно бивши служители на Държавна сигурност и на външнотърговските представителства на страната (голяма част от тях свързани с Държавна сигурност). Типично за тях е развиването на ,,информационни отдели", което подсказва за по-сериозните им бизнес амбиции. В арсенала им е и по-активното използване на офшорни компании, като част от техните наднационални по структурата си корпорации. Тази ниша на сравнително легитимен бизнес предполага и делегиране на силовите операции и методи на подизпълнители. Пример в това отношение е използването на силовата групировка ВИС-1 в качеството й на подизпълнител на олигархичната структура ,,Мултугруп".


   Наред с овладяването на политически лостове, не по-маловажен приоритет при влияние в държавната администрация. Основна характеристика на този подход е привличането в частните компании на олигарсите на компетентни висши държавни служители – от шефове на отдели в министерствата до директори в държавните пред- приятия, които често се оказват безработни поради постоянните политически сътресения през 90-те години. При този модел процесът е двустранен, като олигарсите се превръщат в кадровици на висшата администрация. Овладяването на ключови позиции в държавните институции и предприятия е стратегически важно. Много са случаите, когато, за разлика от политиците, които са с ограничен времеви хоризонт на влияние, държавни служители или директори „оцеляват” с години. Последицата е, че възниква уникален симбиозен модел, при който няма принципна разлика къде точно започва частната и къде свършва държавната собственост.
олигархическия модел е получаването на

   Тъй като в началото на 90-те години държавната собственост в индустрията и финансите продължава да е почти 90 %, а приватизацията по различни причини протича изключително бавно, „кандидат-олигарсите” използват специални техники за „източване” на публичния сектор. За разлика от страните в Източна Европа, където колегите им съсредоточават активността си върху придобиване на собственост (създаване на фондове за масова приватизация, изкупуване на ваучери, участие в мениджърски тип приватизация и др.), в България до средата на 1996 г. основната възможност е използването на държавни активи. Особено популярна е схемата за установяване на контрол на входа и изхода на големите държавни предприятия. За целта се монополизират всички доставки за предприятията (суровини, материали, резервни части, машини и пр.), докато готовата продукция се реализира (продажби, износ) през частни фирми. Така, без да инвестират в заплати, данъци и други разходи, големите частни групировки приватизират печелившите дейности на държавните предприятия. Значими индустриални структури, като металургични комбинати, химически предприятия, машиностроителни холдинги, военни заводи и др., се оказват на загуба, започват протестни действия и държавата поема техните загуби, отпуска им чрез държавните банки необходимите кредити (най-често за заплати), което само отлага поредната криза.

   Друга популярна сред кандидат-олигарсите схема от 90-те години е „източване” на държавните банки и дори финансиране чрез БНБ. Техните финансови структури (банки и финансови къщи) получават кредити от държавните банки, по които плащат или изключително ниски лихви, или забавят връщанията, или просто не връщат заемите, фалирайки фирмите, чрез които са вземали кредити. Резултатът е, че най-големите държавни банки се пре- връщат в „кухи” структури, които са в основата на кризата през 1996–1997 г. Подобно е положението и при частните банки. С малки изключения те не функционират като финансови институции, а се превръщат в организации, които концентрират собственост за сметка на нарастващи необслужвани задължения. Банковата криза води и до затварянето на почти 90 % от частните банки, като по различни оценки загубеното национално богатство (пряко и непряко) в резултат на тази криза се оценява на около 10 млрд. долара.

   Освен в различните форми на преразпределяне и разрушаване на националното богатство чрез трансформиране на държавна собственост в частна тези „икономически структури” се настаняват и в контрабандните схеми за внос и износ на стоки. Описаните по-горе групи пазари, в които участват „силовите структури”, се използват и от олигархичните структури, чиито схеми са по-широки и сложни. За разлика от „силовите структури” те обаче избягват масовото насилие и предпочитат да работят чрез корумпиране на държавни служители и използване на държавните институции като основен инструмент. Резултатът от подобно партньорство проличава при анализа на контрабандния износ на петролни продукти за Сърбия. Докато „силовите предприемачи” се задоволяват с трафика на няколко автоцистерни чрез свои фирми или с получаване на рента срещу охраната на дребни търговци, олигархичните корпорации изнасят цели танкери и влакови композиции. Единствено по силите на олигарсите е обезпечаването на национални по мащаб схеми – от вноса на танкери с петрол, през преработката му в български нефтени рафинерии до превоза с държавната железници през цялата страна и контролирания му износ в ембаргова Югославия. Същата схема се използва и при контрабандния внос на други бързоликвидни стоки, като алкохол, цигари и захар.

   В края на 90-те години доминиращата форма на участие на олигарсите в преразпределянето на националното богатство става участието им в процесите на приватизация на държавна собственост. Най-типичната форма на тяхно участие е т.нар. работническо-мениджърска приватизация, както и използването на синдиците за завземане на фалиралите предприятия и финансовите институции. Други разпространени форми са участието в приватизационните фондове при масовата приватизация, както и в касовата приватизация чрез офшорни компании. Тези дейности предоставят на олигарсите и на техните колеги от силовото застраховане възможност да изперат мръсните пари, на- трупани от криминални дейности през 90-те години.

   Любопитно е да се отбележи, че при олигархичните структури в България могат да се откроят два типа комуникационни стратегии. Първата, е „конспиративният тип поведение”. Собствеността върху компаниите и активите се прикрива с разнообразни техники през български и чужди юридически и физически лица. За целта се използват офшорни регистрации, компании и фондове с анонимни собственици и дори големи мултинационални корпорации, от които се купува правото за продаване на марката в страната, франчайз и т.н. Чрез доверени управители, наемани чрез доверени посредници, се „завземат” и основават нови фирми, холдинги, участва се в приватизация, купуват се активи.

   Втората стратегия е агресивният пиар. В този случай се използват различни техники за „приятели”, техните възможности остават значително по-скромни от тези на руските им колеги. За да постигнат по-голямо обществено влияние, тенденцията на българските олигарси е към създаване на съвместни обединения, които да им придадат допълнителна легитимност. Именно представителите на тази група се възприемат от обществеността и политическия елит като легитимните лица на националния капитал.
самореклама и лобизъм – от медийни кампании до купуване на политици и партии. Привържениците на подобно поведение създават или купуват средства за масово осведомяване (и техни представители), плащайки по такъв начин за медиен комфорт. Това е известната руска схема на пре- връщането на медийната власт в политическа и оттам трансформирането є в икономическа. За да следват руския модел, българските олигарси трябва да достигнат определени мащаби на бизнес дейностите си. Въпреки че тази група предприемачи получава първоначален финансов тласък от политически

   Съюзът за стопанска инициатива на гражданите е първият опит за подобно обединение. Той е последван от клуб „Патронат”, който подготвя почвата за най-известното обединениеГ-13. Основано през 1993 г., то е разнородна компания, включваща най-големите икономически групировки тогава („Мултигруп”, „Турист банк„, „Нове холдинг”, „Трон”, „Агробизнесбанк”, „Капиталбанк”, „Орел”, „Булварентерпрайсиз”, „Лекс” – Георги Аврамов, Банка „Славяни”, ССИГ, „Пресгрупа 168 часа”, държавната оръжейна фирма „Тератон”26). Опазването на българското национално богатство от „нашествието” на чуждестранния капитал е формулирано като основна задача на тази структура. „Патриотизмът” на Г-13 обаче не изключва посреднически услуги към чуждите корпорации.

   Конфликтите между членовете на Г-13 са толкова дълбоки, че за реално функциониране на клуба не може да се говори и той се разпада след около двугодишно съществуване. Необходимо е да се отбележи, че извън кръга Г-13 остават значителен брой големи бизнес групировки с национално влияние (Първа частна банка, „Литекс”, ТИМ и др.), които, без да използват конспиративни техники, избягват излишното медийно внимание. Извън нея са и някои по-малки структури с регионално влияние.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.