Ads Top

Бебета за билион долара - Част 3 - Кратка история на войните в залива от първата до шестата

   Другата докладна записка от Даунинг Стрийт
   
   В ,,Докладна записка от Даунинг Стрийт", протокол на топ секретна среща (вече не толкова тайна), британският премиер научава през юли 2002г., осем месеца преди инвазията, че ,,фактите и разузнаването са подправени", за да може президентът Буш да оправдае плана си за атакуване на Ирак.

 
   Би било полезно също да се прегледат други докладни до премиера на Даунинг Стрийт Но: 10, изпратени от военни дипломати на самото място. Един е написал:

Хората на Англия са поведени в Ирак в капан, от който ще е трудно да се избяга с достойнство и чест. Те са подмамени в него чрез непрекъснато задържане на информация. Багдадските комюникета са закъснели, неискрени и непълни. Нещата са далеч по-лоши, отколкото ни се казва, а нашата администрация е по-кървава и неефективна, отколкото е известно на обществеността. Това е срам за историята ни и е възможно скоро да се възпламени твърде бурно, за да може да се излекува с обикновени средства. Днес не сме далеч от катастрофата.
   Премиерът не пренебрегвал посланието. Той реагирал, след като Фалуджа бил завладян:
   ,,Не е нужно да се притеснявате твърде много за дългосрочното бъдеще на Ирак. Непосредствената ви задача е да сформирате дружелюбно правителство в Багдад."

   Дипломатът в този случай бил Т. Е. Лоурънс - ,,Лоурънс Арабски", (още за Арабски ТУК)- а премиерът, Уинстън Чърчил (думите всъщност са написани години по-късно, след като Фалуджа е завладяна през 1941г.).

   Тук е мястото на една хипервентилирана историческа обиколка.
   През 1920г. кюрдите били обгазени. За това обаче не можете да обвините Саддам. Чърчил бил този, който предложил научно изследване:
   ,,Аз съм силно ,,за" използването на отровен газ срещу нецивилизованите племена за разпространяване на неподправен ужас... срещу непокорните араби като експеримент.

   Кралските въздушни сили помислили, че Чърчил е гнуслив - политикът искал да парализира иракчаните, а не да ги убива. Те провели собствен експеримент, започвайки може би пътвата в историята масирана въздушна атака, убивайки 9 000 иракчани с 97 тона бомби: отношение на жертви спрямо муниции, което е ненадминато до Войната в Залива 5 (,,Пустинна буря") през 1991г., когато американската и британската масирана бомбардировка на опашки от бегълци от Басра уби хиляди шиити. (Странна услуга на Саддам, който така или иначе смяташе, че има твърде много шиити.) Разбира се, през 1920г. Чърчил имал право да е гневен на неблагодарната близкоизточна нация: той току-що измислил Ирак - предната година - в една сделка с французите.

   Това щастливо събитие се случило 1919г., когато като министър на въздушното пространство и войната Чърчил твърдял, че следващата световна война ще се води със самолети. Това ще изисква въздушни бази и самолетно гориво. Така се ражда Ирак: като пристанище за зареждане на новите Кралски въздушни сили - схемата на генерал Гарнър не е оригинална, - съшит от три големи потенциални нефтени полета в Киркук-Мосул, Багдад и Басра. Две години по-късно, през 1921г., британците короноват един саудитец, Файсал I, за крал на Ирак - място, което той никога не бил виждал. (Когато американците повториха британският прецедент, Пентагонът избра лидер, г-н Чалаби, който поне беше посещавал иракската Кюрдска зона седем години преди това.)

   Капацитетите твърдят, че планът на Чърчил демонстрира неговото невежество по отношение на центростремителните етнически конфликти, вътрешно присъщи на тази амалгама. Съвсем не е така. Създател на историята, но и неин изследовател, Чърчил е осъзнавал, че това устройство добре съответства на военните нужди. На безнадеждната и злополучна смесица от кюрди (Киркук), шиити (Басра) и сунити (Багдад) може да се разчита да си прережат гърлата взаимно, преди да се обединят, за да оспорят британската колониална власт.

   Лоурънс Арабски предупреждава британците, че ще пожънат вихрушка. като обещаят на иракчаните свобода, а след това ги държат като нефтена колония... но той умира твърде млад, за да види еремиадата си осъществена. Това ще стане през 1941г., когато Рашид Али, гаден малък човечец с мустаци, завладява властта, за да стане диктатор, надявайки се да спечели място в сърцата на мюсюлманите по целия свят, като подкрепи палестинската кауза. Палестинската кауза обаче става и Хитлерова, а палестинският лидер, мюфтията на Йерусалим, намирайки убежище в Багдад, скоро увещава иракския силен човек, Али, да сключи сделка за доставяне на петрол на Новия световен ред на нацистите, пристигащ по онова време чрез танкова дивизия през Южна Русия.

   Чърчил контрира, като нарежда приземяване в Басра. (През 2003г. американската армия даде задача на британците отново да завземат Басра - още едно доказателство, че американците нямат чувство нито за история, нито за ирония.) Британците от 1941г. смазват иракската армия само за няколко седмици във Фалуджа, след това завладяват Багдад с два танка и назначават Управителен съвет. На руската атака на Хитлер не стигна петролът - съвсем буквално.

   Трябва обаче да се отбележи, че кюрдите са създали Кюрдистан чрез прогонването или убиването на другите етноси наоколо. Това е усъвършенстваната традиция на етническо прочистване, която кюрдите продължават и днес в свободен Ирак, освобождавайки Киркук от неговото тюркменско малцинство.

   Масовото убийство на арменци от кюрдите не би могло да разстрои Чърчил само по себе си, но той не може да пренебрегне факта, че кюрдите извършват зверства.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.