Ads Top

Организираната престъпност в България: Еволюция на силовите групировки - Част 2

   Силовите групировки са емблематични за българската организирана престъпност и от началото на дейността си до днешни дни са синоним на престъпния ,,бизнес" в страната. Етапите в тяхното развитие през двете десетилетия на прехода дават най-пълна представа за нееднозначните взаимоотношения между криминалния и политическия елит, които се колебаят между противоборството и корупционното партньорство.

   Началото (1990-1992)
   Силовите групировки представляват българския вариант на описания в криминологичната литература модел на ,,предприемачество на насилието" (квалифициран и като ,,продажба на протекция"). Техните членове първоначално се рекрутират измежду спортистите, откъдето произтича и популярното им название ,,борчески групировки" и ,,борци". Наред с бившия Съветски съюз и Германската демократична република, България има много добре развита система за изграждане на професионални спортисти в олимпийски спортове. Създадена е мрежа от спортни училища, в които огромен брой деца се превръщат в професионални спортисти. При тогавашните условия държавата осигурява елитните спортисти цял живот. С края на комунистическото управление тази система е лишена от финансова подкрепа, което оставя на улицата десетки хиляди спортисти. Част от тях - преди всичко от т.нар. силови спортове, се вливат в силовите структури, които им гарантират нова идентичност, добри доходи и перспективи за бързо замогване в хаоса на прехода. Така рекрутираните членове на тези структури имат уникалния психически и физически опит на използване на насилие, печелене на двубои, понасяне на болка и т.р. Структурно самите бивши спортни училища се превръщат в гръбнак на бъдещите структури на организираната престъпност.

   Вторият източник на кадри за силовите групи са бивши служители на специалните служби и полицията. През периода 1990-1992г. по идеологически причини от системата са уволнени 12 000 - 17 000 служители. Смята се, че представителите на тази група, чиито имена рядко стават публично известни, имат ключова роля в избора на дейност на силовите структури. Те са посредници при проблеми с органите на реда и сигурността.

   Третият източник са криминалните престъпници, голяма част от които са амнистирани в началото на 90-те години. Тяхната роля обаче не може да се сравнява със страни с дълга история на организираната престъпност, като Русия (Съветския съюз).

  Успешното налагане на силовите групировки през първата половина на 90-те години е свързано с дълбоката политическа, икономическа и институционална криза, която парализира държавата и улеснява узурпирането й от нови елити, участващи в полукриминални мрежи. Тежката икономическа криза и икономическата изолация създават огромен дефицит на ресурси. Последицата е, че практически не е възможно да се провежда контролирана политика на преход от планово централизирано управление към пазарна икономика.

   Същевременно политическите процеси водят до нестабилност в управлението. Показателно е, че за период от 7 години (ноември 1989-юни 1997г.) се сменят две служебни и осем редовни правителства. При всяка политическа промяна една от най-често засяганите системи е тази на Министерството на вътрешните работи. Промените се отразяват крайно негативно и върху съдебната система. През първия период на прехода на практика се наблюдава парализиране дейността на правозащитните органи, включително спрямо представителите на организираната престъпност. В сектора за сигурност процесите на съзнателно разрушаване на старите комунистически служби поставят редица правозащитни и контролни функции в положение на институционален вакуум. Стига се дотам, че в началото 90-те години държавата практически губи присъщия й монопол върху принудата, което развързва ръцете на силовите групировки. Особено безсилие проявяват правозащитните органи при гарантиране сигурността на експлозивно увеличаващите се малки частни предприятия, чиято поява дава фактическия старт на прехода от одържавена към пазарна икономика. Тези новъзникващи магазини, ресторани, хотели и други предприятия предимно в сферата на услугите се оказват почти напълно беззащитни пред взрива на криминалната активност. По официални данни само за три години (1990-1992) уличната престъпност нараства четири пъти, като при редица криминални престъпления ръстът е между 10 и 20 пъти.

   Силовите структури бързо запълват очерталия се вакуум и ,,пазарът за продажба на насилие и защита" се превръща в ключов за оцеляването на всеки бизнес в последвалите 7-8 години. Защото наред с рекета, подобно на ситуацията и в другите страни от Източна Европа, в България се появява пазар за ,,защита от насилие". Фактическият старт на този процес е поставен през 1991г., когато група известни български спортисти (олимпийски и световни шампиони) издигат искането за разрешаване на частна охранителна дейност, за да може да оцелеят ,,след драматичното намаляване, на държавното финансиране за спорта". Министерството на вътрешните работи бързо регламентира частната охранителна дейност, изтъквайки като най-важен аргумент, че по този начин се дава възможност на уволнените служители от тази система да получат легална прехрана. В резултат десетки хиляди съкратени служители на МВР и МНО, голям брой бивши спортисти и дори амнистирани криминални лица не само получават легална работа, но и привилегията да носят оръжие и демонстрират силово поведение в условията на всеобща несигурност. С това е поставено началото на частна ,,армия" от въоръжени хора с опит, която фактически е използвана като легално прикритие на възникващата организирана престъпност.

   От самото начало частните охранители започват да предлагат защита не само на частни, но и на държавни предприятия. Впоследствие тези по същество рекетьорски групи регистрират фирми за охрана. Типичната схема на действие при тях e извоюването на собствена териториална зона и защитаването є от конкурентните силови структури. В територията на бандата попадат новооткрити офиси, магазини, складове, ресторанти и други обекти. Собствениците са изнудвани да прибягнат до услугите на охранителна фирма, а в случай на отказ се упражняват физическо насилие и повреждане или унищожаване на собственост12.

   Постепенно освен простата „рента”, която фирмите плащат на силовата структура, на собствениците им започват да се предлагат допълнителни „силови услуги”. В условията на неефективна съдебна система и при годишна инфлация 30–40 %, която облагодетелства длъжниците, най-често предлаганата услуга става „събирането на дългове”. В тези условия започват и първите териториални сблъсъци между конкуриращи се „силови охранители”. Впоследствие обаче настъпва бързо окрупняване на силовите охранителни фирми. В средата на 1993 г. в България вече има силови охранителни компании, покриващи почти половината от най-големите градове в страната.

   Югославското ембарго и разцветът на контрабандата (1992–1995)
   Югоембаргото катализира формирането на структурите на организираната престъпност. То е наложено през лятото на 1992 г., когато българското правителство се присъединява към ограниченията на ООН за износ към страните от бивша Югославия. Тази мярка създава подходящи условия за организираната трансгранична престъпност. С развитите вече структури за прилагане на различни форми на принуда, включително насилие, организираната престъпност получава изключително предимство спрямо всички останали участници в контрабандния бизнес (например жители на пограничните райони и частни фирми). През последвалия период се наблюдава специализиране на различни структури на организираната престъпност в зависимост от използваните от тях схеми за извличане на печалба от контрабандния износ за Югославия. В края на 90-те години става известен мащабът на тази престъпна дейност, обхващаща както изнасянето на петрол с танкери и влакови композиции, така и контрабандата на дребно, извършвана от отделни граждани, пътуващи с колите си през границата. От разкритите през разглеждания период документи се осветлява и своеобразната система на контрабанден франчайзинг, при която всички участници в трансграничния трафик са плащали специални данъци на отговарящите за района и граничните пунктове представители на организираната престъпност. Въздействието на югоембаргото върху българската организирана престъпност може да се оприличи на това на „сухия режим” в САЩ през 30-те години върху американската организирана престъпност.

   Непосредствено след възникването на силовите групировки контрабандата заема важно място в тяхната дейност, като с течение на годините те съумяват да организират повече или по-малко трайни контрабандни канали както за наркотици, така и за легални стоки. Една от причините за включването на силовите групировки в трансграничните операции е съществуващият стоков дефицит. Както е известно, съветският модел на планова икономика предвижда пълен държавен монопол над потребителския пазар – внасяните видове стоки и тяхното количество и цена се определят от държавните планови органи. В резултат на тази политика в България, както и в останалите източноевропейски страни съществува постоянен и масов дефицит на стоки, който се запазва и задълбочава през първата година на прехода. С отпадането на държавния монопол върху пазара на потребителски стоки започва лавинообразен процес на внос – от евтини турски стоки до скъпа електроника и луксозни автомобили. Нововъзникналите структури на организираната престъпност веднага реагират на тази нова тенденция. За разлика от руската организирана престъпност, специализирала се в получаване на отчисления от оборота и печалбата на фирмите вносителки, българските силови групировки започват да участват в самия внос. Условно могат да се опишат няколко типа участие на „борците” в този процес.

   Първият тип е свързан преди всичко с най-рисковия внос на стоки – контрабандата. Благодарение на възможността да се използва насилие и на включването на бивши служители от органите за сигурност (поддържащи контакти със служители в митниците, данъчните органи и най-вече в МВР) структурите на организираната престъпност бързо завладяват контрабандата на акцизни стоки – вносни цигари и вносен алкохол. Особено печеливши в това отношение стават най-масовите потребителски суровини, които през определени периоди са и дефицитни в страната (нефтопродукти, захар, олио и др.). Другата група стоки, към които се насочват контролираните от силовите групировки фирми за внос, са битовата електроника, автомобилите втора употреба, автомобилните части и др.

   Вторият тип участие е плащане на различните услуги, които организираната престъпност предлага на търговските фирми, като се започне от митническия пункт и оформянето на документите за внос, мине се през осигуряване на полицейска защита и се стигне до събиране на плащания на нередовни платци и физическа разправа с конкуренцията.

   Третият тип е свързан с пазара на дребните вносители. В началото на прехода куфарната търговия от Турция (започнала още през есента на 1989 г.)  е напълно свободна, хаотична и неконтролирана. Тази тип внос и търговия се осъществява от „организатори посредници” на вноса, на „водачки”13. Характерното за него е и използването на „складовете пазари” (бивши държавни складове където се извършва освен складиране на стоките и търговия на едро и дребно)14. Силовите охранители поставят под контрол значителна част от участниците във веригата на турската търговия. Така „на входа” „водачките„ добавят към разходите си такса за охрана, а „на изхода” – складовете пазари се поделят между най-мощните охранителни групировки. Периодичните сблъсъци между последните водят до сътресения и напрежения около контрола върху складовете пазари и „водачките”. В периодите на „войни” между различните национални и регионални структури на „силовите застрахователи” често биват палени и унищожавани стоки, а участниците – глобявани, отвличани, малтретирани и дори убивани заради принадлежността им към дадена групировка.

   „Златният период” на групировките: овладяването на застрахователния бизнес в средата на 90-те години

   Към средата на 1993 г. хаотичното завземане на свободни територи, осигуряващи продажба на услугата „насилие”, участието в контрабанда на стоки и контрола над черни пазари, като кражба на коли, трафик на наркотици, проституция, нелегален хазарт и др., вече е приключило. В процеса на преразпределяне и окрупняване на тези пазари се утвърждават монополните позиции на силова структура с национален обхват – ВИС-1 („Вярност, инвестиции, сигурност-1”), чиято основна дейност е предлагането на „услуги, свързани с насилие”. Моделът, който ВИС-1 създава и развива изключително успешно, функционира чрез присъединяването на „охранителни фирми” по места към основната организация в София. Целта е компанията да има свои представителства във всички големи градове на страната, а местните компании започват да се представят като нейни клонове. Присъединилата се структура запазва своята територия (град, регион, клиенти и др.) и приходи, като получава помощ срещу конкурентите си и съответно е задължена да оказва помощ на членуващите във ВИС-115.

   През разглеждания период държавата изобщо не се опитва да ограничи дейността на компанията. Според някои анализи МВР дори се намесва и взема страна в някои от най-конкурентните пазари, като София. Например при сблъсъците с конкуренти като „каратистите”, структурата около Иво Карамански и „седмиците” (охранителната силова фирма „Клуб 777”) представителите на МВР често се намесват в полза на ВИС-1. Към средата на 2004 г. ВИС-1 има около 2000 служители, разпределени в различни по големина „бригади”. Анализът на структурата на ВИС-1 и другите „силови охранителни групировки” дава основание да се твърди, че те в много отношения са заимствали и копирали страните в бившия Съветски съюз. Като цяло по-големите структури имат поне тристепенна йерархия и много от наименованията са точно копие на руските.

   В средата на 90-те години обаче случаите на рекетиране, както и честите инциденти, свързани с използване на насилие, създават изключително негативни обществени нагласи срещу „силовите охранители”. Настъпилата политическа промяна17 води до предприемане на мерки от страна на държавата за свиване дейностите на частните охранители. През лятото на 1994 г. се появяват първите проекти за ограничаване от страна на МВР на частните охранители, като в някои варианти дори се иска забрана на частната охранителна дейност. Въведено е изискването за лицензиране на охранителните фирми от МВР, както и забраната те да имат национално покритие18. В резултат много от „силовите охранители” губят разрешенията си за охранителна дейност и трябва да напуснат пазара.

   За да избегне новите ограничения, през 1995 г. ВИС-1 се пререгистрира с ново име и дейност. Новата ВИС-2 има за предмет на дейност застраховането. На практика обаче на клиента се предлага своеобразен „пакет от услуги”: ако той не се съгласи да бъде застрахован, не само губи своята защита, но е изложен на физическа принуда, докато не капитулира. Официално обаче предлаганият от ВИС–2 договор не е за охрана, а за застраховане на обекта. Това „силово застраховане” има обратна логика на нормалния застрахователен бизнес: вместо клиентът да плаща, за да бъде компенсиран при настъпване на застрахователно събитие, в случая той плаща рекет, за да не му се случи (преднамерено) подобен инцидент.

   Основна застрахователна дейност на ВИС-2 става автомобилното застраховане. В средата на 90-те години в страната влизат годишно по около 70 000–100 000 западни автомобила (90 % втора употреба). Поради изключителното търсене в Източна Европа и Близкия изток се развива огромен пазар на крадени автомобили. В резултат в България кражбите на коли достигат няколкостотин автомобила месечно, което за мащабите на страната означава, че всяко трето-четвърто домакинство (или частна компания) с новозакупена кола рискува да стане жертва на автомобилна кражба. Традиционните застрахователи не могат да се справят с тази вълна от автомобилни кражби, забавят изплащането на застраховката или не са в състояние да я изплатят.

   Точно този пазар става прицел на „силовия застраховател”. В новата ситуация застрахованите във ВИС-2 автомобили получават защита срещу кражба от собствените структури на организацията, но и гаранция, че независимите криминални „деятели” ще бъдат преследвани, ако посегнат на кола, застрахована от ВИС-2. Така към старата дейност на висаджиите за охрана на търговски обекти (магазини, ресторанти, складове и др.) се добавя и новата услуга – намиране на откраднатото или дори заплащане на щетите при настъпване на криминален инцидент. С течение на времето за клиента става ясно, че услугата при новия тип застраховател и придобиването на стикера „ВИС-2” минимизира риска от кражба или увреждане на неговия автомобил. Бързото развитие на ВИС-2 обаче създава нарастващи вътрешноорганизационни проблеми. Конкурентите є по места започват да се обединяват срещу националната централа на компанията. Подобно на традиционните корпорации, и тук всеки опит да се наложи централизирано управление създава напрежение в организацията. Вследствие на това от системата на ВИС-2 излизат първите силови лидери, които отказват да признаят авторитета на Васил Илиев. Те стават ядрото за възникването на новата силова структура СИК („София иншурънс къмпани”). За разлика от ВИС новата компания няма водещ лидер. До края на съществуването є и след това различните є преструктурирани фирми се ръководят от 6–8 публично известни личности. Към новосъздадената структура бързо се присъединяват конкурентни на ВИС местни структури в страната, както и недоволни, които излизат от ВИС. Подобно на ВИС-2, новосъздадената СИК също се ориентира към силовото застраховане.

   Така през 1995 г. се оформят основните структури на организираната престъпност в страната. През последвалия период всички криминални и полукриминални икономически групи се идентифицират с едната от двете големи групировки. Въпреки че малко по-късно се появяват нови силови застрахователни компании, като „Аполо Болкан”, „Корона Инс”, ЗК „Левски-Спартак”, „Зора Инс” и други, които имитират успешно схемата на двата големи силови зас- трахователя и успяват да завземат известен пазарен дял, до настоящия момент разделението между криминалните и икономическите групировки продължава да е в съответствие с първоначалното им обособяване от ВИС-2 или СИК.

   „Застрахователният период” (1994–1997) може да се определи като „златен век” на българската организирана престъпност. Въпреки че югоембаргото е отменено през 1995 г. и приходите от контрабандата със страните от Югославия намаляват, това е периодът, когато силовите групировки успяват да постигнат влияние, обхващащо представители на изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Показателен за мащабите на това влияние е фактът, че стикерите за застраховка с емблемите на СИК и ВИС-2 стават задължителен атрибут на почти всяка по-добре изглеждаща кола, магазин, офис, ресторант и т.н. Колите или търговските обекти, останали без такива стикери, рискуват в рамките на денонощие да станат обект на престъпление. В този период силовите застрахователи претендират, че именно те, а не полицията, допринасят за премахване на престъпността19.

   Преструктуриране на силовите групировки (в края на 90-те години – началото на ХХI век)

   След политическата промяна в началото на 1997 г. става ясно, че в бъдеще големите структури на организираната престъпност трябва да търсят ново поприще. Изтласкването на силовите групировки от застрахователния пазар започва с началото на процеса на лицензиране през следващата година20. През въпросния период всички застрахователни компании трябва да бъдат лицензирани от Националния съвет по застраховане, а Дирекцията за застрахователен надзор е оторизирана да упражнява надзор над дейността на застрахователите на оперативно равнище. След първата вълна на лицензиране през 1998 г. пазарът е сведен до 27 от работещите дотогава около 100 застрахователни компании. Лиценз не получават „Юнион Инс” (новото наименование на СИК), „Планета Инс” (за която се твърди, че е приемник на ВИС-2), „Зора Инс”, „Корона Инс”, свързаните с „Мултигруп” „София Инс” и „София-живот”, както и „Аполо Болкан” и други, които са създадени от бивши барети.

   В края на 90-те години решаващ фактор за преструктуриране дейността на организираната престъпност е ориентацията на властите към компромис както с олигархичните, така и със силовите групировки. Постигната е договореност с лидерите на различните групировки – държавата се съгласява да бъде легализиран техният „сив” бизнес, но при условие, че те се откажат от криминалната си дейност. На практика, подобно на казуса с олигархичните структури21, и силовите групировки получават възможността, необезпокоявани от данъчните и полицейските органи, както и от съдебната система, да продължат голяма част от дейностите си. Този процес на дистанциране на силовите групировки от откровено криминални операции намира метафоричен израз в призива на Илия Павлов22 „гущерът да отреже опашката си”.

   С началото на политическата стабилизация (февруари 1997 г.) и въвеждането на паричния съвет (лятото на 1997 г.) започва процес на постепенна легализация както на вътрешните продажби на стоки, така и на външнотърговската дейност. От контрабанда на стоки тип „вдигната бариера” (т.е. без митническо оформяне на стоките) постепенно се преминава към по-леки форми на митнически нарушения, като обмитяване на стоки по занижени цени, деклариране на по-малко количество или различен вид стока. При някои стоки за масова употреба вносът е почти изцяло законен – например алкохол и прах за пране. При други – например дрехи или хранителни продукти, въпреки укриването на част от стойността, чистата контрабанда почти изчезва. Преходът от черно-криминални към сиви дейности е свързан с внос и търговия най-вече с алкохол и горива23.

   Успоредно с това обаче, отделни групировки или техни подразделения продължават да са активни играчи на черните пазари. Трафикът и разпространението на наркотици се запазват като основен криминален пазар. Нова ниша за престъпна дейност е фалшифицирането на пари и документи, където българската организирана престъпност получава конкурентно предимство пред другите балкански мафии. Вероятно най-големият външен черен пазар през този период е износът на проституция. В много отношения тук става въпрос за експанзия в Западна Европа на съществуващия вътрешен пазар, контролиран от „силовите предприемачи”, който донася на сутеньорските мрежи по-високи приходи дори от трафика на наркотици.

    Изкушението за включване в сивите и черните пазари е лесно обяснимо икономически. При съществуващия в края на 90-те години 30–35 % сив сектор (спрямо БВП) дори за легитимните бизнес структури е трудно да останат изцяло в рамките на закона, без да губят конкурентно предимство. На практика това е по силите единствено на големите мултинационални компании. При българските фирми всеки опит за намаляване над определен процент на сивите бизнес дейности води до загуба на конкурентоспособност, тъй като печалбите в легалния бизнес са с 30–50 % по-ниски, отколкото на сивите пазари, и с няколкостотин процента по-малко от черните пазари.
    
   В структурно отношение разрушаването на основните източници на доход на силовите групировки (силово застраховане и контрабанда на стоки) води до разпадане на старите структури. Същевременно, особено на местно раовнище, раздробявайки структурите си и създавайки мрежи, групировките запазват охраната на складовете пазари и трасетата. Съответните местни авторитети от бившите силови групировки успяват да запазят контрола над ключовите контрабандни зони по турската и гръцката граница, а също и над някои от най-големите градове, въпреки че старата йерархия и субординация са разрушени. Раздробените структури постепенно влизат в нови отношения помежду си. Бившите конкуренти започват да участват в общи канали, осигурявайки различни звена от системата, а старите партньори се превръщат в конкуренти и дори врагове заради преразпределянето на предишни клиенти.

   През този период започва да се оформя нов тип организация на организираната престъпност – мрежови структури, чиито участници осигуряват различни услуги – банкови кредити, транспорт, спедиторски услуги, митническо, данъчно и полицейско покровителство. Използват се различни начини на въздействие – от реактивиране на дългогодишни устойчиви взаимоотношения между фирми до криминални „проекти”, при които престъпната група се разпуска непосредствено след осъществяване на операцията. За разлика от старите структури на ВИС и СИК, чиито по-известни членове са познати не само на специалните служби и полицията, а дори и на широката общественост, при новата мрежова организация се стига до публична известност единствено при допускане на инциденти.

   Периодът след 1998 г. е успешен за новите по-малки и гъвкави структури на организираната престъпност, въпреки прекратяването на много от най-доходоносните дейности, свързани с предлагане на насилие и стокова контрабанда. Тези загуби се компенсират от широките възможности за инвестиране на мръсни капитали в разгърналия се през този период процес на приватизация на държавните предприятия и обекти. Активите на банките и на фондовете от масовата приватизация също предоставят изключително благо- приятна възможност за изпиране на мръсни пари. Приоритет стават различни търговски дружества и производствени предприятия. В рамките на 2–3 години са направени различни инвестиции на пазари, които предполагат относително прост технологичен цикъл и запазване цената на активите. Преориентирането към легални бизнеси в много отношения копира инвестициите на италианско-американската организирана престъпност предимно в бързооборотни и високопечеливши сектори (туризъм, хранителни заведения, развлекателна индустрия, магазини за модни дрехи, автомобилни сервизи, складове на едро, транспорт и т.н.).

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.