Ads Top

Организираната престъпност в България: Типология и Тенденции - Част 1

   Разпространяването на организираната престъпност като изключително опасен обществен феномен е характеристика на прехода на почти всички посткомунистически страни. България е сред най-потърпевшите от криминалната вълна, съпътстваща трансформацията на тоталитарната държава в началото на 90-те години. Всъщност терминът ,,трансформация" дава неадекватна представа за внезапния преход от тотална държавна опека над индивида към свобода, която се съчетава с полукриминална икономика, правноинституционален хаос и тотална несигурност за гражданите. В резултат както на нихилизма и некомпетентността, така и на груповата и личната корист на новите политически елити са предприети хаотични стъпки, представяни за либерални реформи, довели до практическо разпадане на държавността и до разширяване периметъра на действие на организираната престъпност.

   Проблемите на нарастващата престъпност от началото на прехода обаче остават в сянката на формално успешните демократични реформи и поради конюнктурни политически причини са подценени както от местната експертна общност и партийните елити, така и от чуждестранните партньори на посткомунистическа България. Едва от края на миналото и началото на настоящото десетилетие, когато преобладаващите дотогава идеологеми губят своето влияние и се забелязват признаците на засилващо се обществено недоверие в демократичните институции и в политическата класа от ранния преход, проблемите на организираната престъпност и корупцията придобиват първостепенно социалнополитическо звучене, а впоследствие техният мониторинг и оценка се налагат и като основни критерии в отношението към България на съюзници като Европейски съюз и САЩ.

   Изживява се и първоначалното изкушение тази проблематика да бъде третирана изключително с политическия инструментаирум на традиционния антикомунизъм. Все повече политици и анализатори разбират, че организираната престъпност е по-скоро бенефициент на разрушаването на тоталитарната държавност и не може да бъде разбрана и обяснявана единствено с ,,комунистическото наследство". Нещо повече - тя успешно се легитимира чрез отъждествяване с ключовите категории за демократичния преход и заема свободната ниша на ,,националния капитал" в рамките на прехода, което има много негативни последствия за страната (не е случаен факт, че през 90-те години в масовите представи понятия като ,,бизнесмен" и ,,добре облечени бизнесмени" се възприемат като синонимни на бандитизма).

   Оттук има само крачка до поставянето на въпроса за легитимирането на организираната престъпност като закономерен или най-малкото неизбежен феномен на преход, доминиран до голяма степен от висока престъпност. В обстановката на стагнираща реформа, при корупционно експлоатиране на държавната собственост от елитите на прехода и при разрушени или корумпирани контролни и правозащитни институции, нарушаването на законите и икономическите престъпления се превръщат в икономическа и политическа необходимост. С други думи, в страни като България организираната престъпност не е толкова девиантно явление, а има по-скоро функционални предпоставки, произтичащи от спецификата на прехода.

   Безспорното е, че развитието на организираната престъпност в България представлява изключително комплексен социално-икономически процес, свързан с радикалните промени в обществото и цялостното преразпределяне на националното богатство, както и с възникването на паралелни на легалната икономика ,,сиви" и ,,черни" пазари. Това е преходът от тотален контрол над обществото и стопроцентна държавна собственост към ситуация от олигархичен тип, която води към паралели с латионоамерикански държави.

   Каре 1. Сива и черна икономика: опит за дефиниция

  •    Сивата икономика е изградена от дейности, които по своята същност не са забранени от законите на страната, но не се извършват по предвидените за това правила и/или институционални изисквания (деклариране, регистриране, лицензиране и др.) и това най-често представлява административно нарушение на някои от тях.
  •    Черната икономика обхваща дейности, които са забранени от законите на страната и за които се носи наказателна отговорност.

   Пример: търговията с алкохолни напитки е законна дейност. Ако тя се извършва без бандерол, става ,,сива", но до момента в който бъде платен бандеролът. Тоест съществува канал, по който дейността може да ,,изсветлее". Търговията с наркотици, от друга страна, е ,,черна" дейност и не съществува канал в дадената правно-институционална рамка за нейното ,,изсветляване".

   Характерно за българския преход е, че няколко хиляди ,,бизнесмени" се оказват собственици на държавата и нейната икономика, а немалка част от въпросните ,,бизнесмени" отговарят на всички известни от учебниците и академичните изследвания критерии за организирана престъпност. В повечето случаи контролът над собствеността се упражнява чрез устойчиви структури, в които участват стотици и дори хиляди служители и фирми, намиращи се в сложни йерархични зависимости. Чрез подобни механизми се осигуряват монополни печалби, част от които се преразпределят чрез корупционни мрежи сред бюрократи на местно ниво, магистрати, депутати и министри. Тези механизми или модели са универсални, независимо дали става дума за криминална престъпност, банково кредитиране, контрабанда на стоки, заграбване на природни ресурси и т.н.

   Могат да се откроят три различни проявления на организираната престъпност в страната:

  • Първият тип са т.нар. силови групировки (,,силово предприемачество"), чиято дейност първоначално до голяма степен се основава на насилието.
  • Вторият тип се представлява от групата на екстремно-рисковите предприемачи. Те проявяват склонност към трайно упражняване на системна престъпна дейност с оглед на големите конкурентни предимства на този вид ,,предприемачество". Характерното за тях е, че дейността им досега оставаше встрани от вниманието на обществеността.
  • Третият тип е свързан с огромни структури, оглавявани от т.нар. олигарси (действащи по подобие на известния руски модел), чиито амбиции са насочени към моноползииране на най-доходоносните дейности и сектори в държавата с помощта на корупционен и клиентелистки инструментариум.
   Общият принцип е при трите групи е стремежът към овладяването на пазарите, независимо от различните структури и методи на реализация. При това влизането в различните легални, сиви и черни пазари се осъществява в рамките на преструктурирането на плановата в пазарна икономика, както и с нейната либерализация, съпътствана с навлизането на пазара на големи световни компании 

   (Таблица 1).

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.