Ads Top

Бебета за билион долара - Част 1 - План А: Влизаме и излизаме в рамките на три дни


   Уолнът Крийк, февруари 2001г.

   През февруари 2001г., само три седмици, след като Буш и Чейни поемат властта, План А е пуснат в действие на конфиденциална среща в Уолнът Крийк, Калифорния. Официалното оправдание за нахлуването в Ирак - атаките от 11 септември - все още е отдалечено на 7 месеца в бъдещето. Да не издребняваме обаче за хронологията.

   План А за Ирак е кратък и прост: влизаме и излизаме в рамките на три дни. ,,Това беше инвазия, дегизирана като преврат" - ми каза един вътрешен човек - домакинът на планиращата група, - един от четиримата, които признаха подробностите от програмата, когато стана ясно, че екипът ни е наясно със събитията.

   ,,Дегизираният преврат" е самата простота, един вид подкрепен от морските пехотинци Залив на свинете. След като танковете влязат през портата на двореца в Багдад, ще пуснат с парашут генерал от Баас, свален от длъжност от Саддам, военен герой, някой иракски Айзенхауер, който е разгромил иранците през 1988г. - кой от тях, няма значение. Идеята е да се връчат на новия силчне човек мустаците на Саддам и неговата армия - политическата машина за налагане, а тайна група вече осъществява контакти с генералите на Саддам, за да сменят лоялността си. След това според техния сценарий ще има светкавични избори, да речем в рамките на 90 дни, за да се постави демократичен ореол около избрания от нас генералисимус.

   Кой пусна тази схема за ,,дегизирания преврат" Това ще е злощастна новина за феновете на Колин Пауъл. След като войната погрозня, Боб Удуърд от Washington Post, захранен със стратегическо изтичане на информация, ни каза, че държавният секретар тайно се противопоставял на инвазията. Това беше обслужващата самия него приказка на Пауъл. Пауъл не се е противопоставял на инвазията, той се противопоставяше на окупацията.

   По указания на Държавния департамент на Пауъл Пам Куанръд, тогава в Съвета за национална сигурност, а сега в американското посолство в Москва, организира сесията в Уолнът Крийк в дома на посочения от САЩ лидер, Фалах Алджибури. Алджибури е каналът на Роналд Рейгън и Буш старши към Саддам, когато Саддам беше нашият Касапин от Багдад. (През 1988г. Саддам обгази иранците в Полуострова ал-Фао - химическа атака, направена възможна от разузнаването на Рейгън, което осигури сателитни карти на Саддам.) След като Саддам измени на каузата през 1990г. и се опита да задигне кувейтския нефт, роденият в Ирак Алджибури последва семейство Буш в тяхната метаморфоза от поддръжници на Саддам в негови екзекутори. Американските нефтени мъже плащат добре на Алджибури за разузнавателната му дейност относно индустрията на Ирак. ,,Хес Енерджи Трейдинг", Банк оф Америка и спекулиращата с нефт ръка на ,,Голдман Сакс" са негови клиенти.

   Първоначално Тридневният план си проправя някои много реални стъпки. Алджибури и неговият екип дори интервюират членове на партията Баас за ролята ,,президент на конци". Мислете за това като за конкурс за красота за мераклии за диктатори. Тези ,,първични избори" са проведени под носа на Саддам със съвети от топ официални лица от самия Ирак. Един кандидат, когото Държавният департамент и ЦРУ си харесват, е генерал Низар Хазраджи, прокуден в изгнание от Саддам армейски командир, по онова време под домашен арест в Дания за военни престъпления. (Два дни преди американската инвазия той изчезва от Копенхаген. Подобно на Елвис, Хазраджи и виждан в Катар, Кувейт, мъртъв в Наджаф и отново жив в Ирак.)

   От критично значение е това, че бързият преврат като инвазия има приятели там, където е нужно. ,,Петролната индустрия, химическата индустрия, банковата индустрия - каза ми Алджибури. - Те са надяваха, че Ирак ще поеме към революция като другите, които са ставали в миналото, и държавното управление ще отсъства за два или три дни" - точно като последната, която качи Саддам на власт през 1979г. Американските нефтени, химически и банкови мъже на времето харесаха и онази революция.

   Идеята е, че без значение кой силен човек ще посочи екипът на Буш, ,,Ще го поставят начело веднага и ще кажат, че Ирак се освобождава... и всеки си остава на мястото... всичко е така, както си е" Под ,,всичко" той имаше предвид, първо и най-важно, ключовото нещо - министерството на нефта и държавната нефтена компания. Макар че комитетът от Уолнът Крийк е много зает с редица теми, Алджибури сподели, ,,Той бързо се превърна в нефтена група".

   Защо ще се съгласява Алджибури да говори с мен? След като разбра, че сме се добрали до плана, той искаше ние да знаем, че планът на нефтените мъже нямаше да ни остави с това, с което разполагаме днес - племенен, разкъсан, напълно взривен Ирак.

   Военни барабани през Потомак
   Уви тридневната ,,чук и чао" революция не била писана.

   Алджибури и неговият екип от Съвета за национална сигурност - Държавен департамент не очакваха нито яростта, нито тактическата бляскавост на врага си в Ирак: Пентагона.

   Ирак днес, разбит и кървав, е осеяното с отпадъци бойно поле на войната между две политически армии, наредени в боен ред на двата бряга на Потомак. От едната страна: антиокупационистите, реалисти по отношение на Арабия, във Фоги Ботъм, от другата: разквартируваните в Пентагона секретар по отбраната Доналд Ръмсфелд, неговият заместник Пол Улфовиц и бившият осъден по скандала Иран-контри Елиът Ейбрамс, специален съветник на президента - и тримата, подписали онзи манифест за доброжелателна империя, ,,Проект за Нов американски ред" (PNAC), или неоконсервативния Weltanschauung.

   За разлика от слабаците в Държавния департамент, това са истински бойци, които не се страхуват да местят танкове играчки из Военната стая на Пентагона. Съветникът на Буш по сигурността Майкъл Лидийн, един от Наполеоновците на екрана на десктопа, насърчава колегите си неоконсерватори със следния боен вик:
   Да поведем тотална война... и след години децата ни ще пеят славни песни за нас.

   Вдъхновяващо, но не и оригинално. Wollt ihr den totalen Krieg? Искате ли тотална война? - пита Йозеф Гьобелс своята Нацистка партия през февруари 1943г. Две години по-късно тоталните бойци от 1943г. ще са премазани. През ноември 2001г. обаче, след лесното завладяване на Афганистан, тоталната война изглежда като състезание по грациозно ходене и неоконсерваторите експлоатират патриотичното, триумфално настроение, за да нахвърлят своя ,,План Б" за Ирак.

   План Б: ,,Особено нефта"
   Реалността няма нищо общо с тридневното ,,чук и чао" на Държавния департамент. Сто и една страничният конфиденциален документ на неоконсерваторите отива смело там, където никой план за инвазия не е стигал преди: пълното пренаписване на ,,политиката, законите и регулациите" на завладяната държава. Ето извадка:

  • Страници 8 и 21: Голямо намаление на данъците върху доходите за най-богатите в Ирак и пълно елиминиране на данъците върху бизнес доходи.
  • Страници 35 и 73: Бързо разпродаване на иракските банки, мостове и водни компании на чужди оператори.
  • Страница 45: Молба на Ирак за кандидатстване в Световната търговска организация, любезно написана от американски правителствени доставчици.
  • Страница 28: ,,Дружелюбен към пазара" закон за митниците - нещо като супер NAFTA, - насочен към пълното изличаване на тарифите, предпазвали иракската индустрия от евтиния внос от чужбина.
  • Страница 44: Нови закони за авторското право, предпазващи чуждите (т.е. американските) софтуерни, музикални и фармацевтични компании.
   Странен списък за прикачване към план за инвазия. Прилича повече на корпоративно изкупуване, но с танкове ,,Ейбрамс" вместо с рискови облигации. Не е вложена особена мисъл в засилване на границите срещу бунтовници, разоръжаване на частните армии или подсигуряване на Багдад срещу грабежи; няма и дума за избори или ,,демокрация". Вместо това има много за осигуряване на ,,дружелюбна към пазара регулаторна среда" и "засилване на свързаното с правото на собственост законодателство корпоративното и договорното право".
   Черновата, която се изпречи на пътя ми през 2003г., точно когато танковете ни се канеха да пресекат иракската граница, носеше приятното заглавие: ,,Придвижване на иракската икономика от възстановяване към устойчив растеж".

   Какво ще се ,,придвижи"? Разпродаването на банки и мостове беше само началото. Бъдещите конквистадори не бяха оставили нищо на случайността... или на иракчаните. На с.74 авторите на плана искаха от Ирак да ,,приватизира" (т.е. да разпродаде) ,,всички държавни компании". В Ирак това е горе-долу всичко, което си струва да имаш.

   И всичко щеше  бъде отворено към чуждата собственост. Това щеше да е удобно за англо-американските участници в търга. След инвазията иракчаните с техните почти безполезни Саддамови динари така или иначе нямаше да има с какво да залагат.

   Всичко това - от голямото разпродаване на активи до кандидатстването за Световната търговска организация - щеше да отнеме повече време от тридневния план за ,,чук и чао" на Държавния департамент. Според Приложение Г на плана, графика, икономическото завладяване щеше да отнеме между 270 и 360 дни. Логично, това би изисквало 270 до 360 дни американски ботуши на иракска почва - едногодишна пълна окупация, преди Ирак да може да се върне на иракчаните.

   Със сигурност тази едногодишна окупация би била необходима за голямата награда, посочена на с. 73:

...приватизация, разпродажба на активи концесии,
договори за наемане и управление, особено онези в 
нефтената и поддържащата индустрия.

   Особено нефта: пълно и тотално разпродаване на нефтените активи на Ирак - от нефтопроводите до помпите и суровия нефт под земята.

   Скритата ръка на Ноуз-Туист
   Документът издаваше странен мирис. Странните подробности го издаваха. Миришеше на Гроувър Норкуис.

   Норкуист е capo di tuti capi на лобистите за богатите и Десните. Във Вашингтон всяка среда Норкуист, бивш лобист за Бил Гейтс и ,,Американ Експрес", домакинства на съвещание на политически оперативни ръководители на големия бизнес, консервативни медийни магнати, Националната оръжейна асоциация (NRA) и десни ,,мускулни групи". Официално, той е лидерът на ,,Американци за данъчна реформа" - нещо като профсъюз за милиардери (не иска да посочи имената им), чиято кауза е регресивна ,,плоска" данъчна схема за ограничаване на подоходните данъци на супербогатите.

   Карл Роув възхитено го нарича ,,Импресариото". Можете да го наречете ,,лобиста на Сатаната", но това би било погрешно. В крайна сметка неговата група в сряда включва посочените представители на Бога - Християнска коалиция на Пат Робъртсън. Всъщност набожният Норкуист канализира почти един милион долара от своята данъчна група към Християнска коалиция на Алабама, за да се бори с инструмента на дявола - легализирания хазарт. Той не им каза, че е получил парите в брой от индианско племе, управляващо казино в Мисисипи, което не искаше конкуренция в съседна Алабама. Но пък и ,,християните" не попитаха.

   Кой очерта необикновения ,,Икономически план" Министерство на отбраната категорично отрече да е ангажирано, но след едноседмични обаждания BBC TV Лондон стигна до дипломат в Казахстан - човек на Държавния департамент, който потвърди, че Пентагонът се е набъркал неканен в писането. Ако Пентагонът е бил вътре, това означава, че са били ангажирани неоконсерваторите. А ако неоконсерваторите са си играли с активите на друга държава, Норкуист със сигурност трябва да е кръжал наоколо, а лигите му са текли при идеята за този екшън с активи. Предполагам, че няколко вероятни лобисти също са закачали топки на това коледно дръвче, но ,,реформата" на иракските данъци - от оскуби богатите, за да острижеш бедните - носи непогрешимите отпечатъци на меките малки ръчички на Норкуист.

  В Ирак неоконсерватирният план щеше да създаде утопия на частната инициатива в Месопотамия. Моделът, каза Норкуист, било Чили, начело с генерал Аугусто Пиночет.


,,Моделът на Чили с ниски данъци, свободна търговия и право на собственост доведе до неговия растеж... макар че на времето не беше напълно демократичен.

   Не напълно демократичен е един от начините, по които човек може да се изрази. Пиночет, южноамериканският Саддам Хюсеин, създаде своето ,,чудо" на свободния пазар през 1973г., след като уби избрания президент на Чили и екзекутира 3000 дисиденти. Чилийският модел наистина е показателен какво се е готвело за Ирак. Приятелчетата на Пиночет плячкосаха активите на държавата и доведоха нацията до дълбока депресия. Норкуист обаче открил, че изключително много харесва ,,дерегулацията" на свободния пазар, която диктаторът нареди. Ирак, решил той, може да се оправи с известна част от ,,терапията" на Пиночет.

   С цялата справедливост към ротвайлера на радикалното дясно, скритият план имаше неволен обществен  защитник, разположен в средиите на влиятелните либерални chatterati. Водещият рубрика в New York Times Томас Фрийдмън също помпаше обществеността за демокрация а ла Пиночет в Ирак. Първо ,,икономическа реформа", после гласуване - написа той в рубриката си. За Фрийдмън ,,икономическа реформа" се превежда в приватизация, разпродажба на активи и брътвежи за свободен пазар. Днес, след като завладяха Багдад, американските окупатори...

,,... не бива да се фокусират върху провеждането на национални избори - хардуера на демокрацията. Изборите трябва да са последни. Вместо това трябва да се започне със софтуера.

   Софтуер? ,,Свободна преса, свободно слово" - започва обещаващо Фрийдмън, но първо и преди всичко, икономическа реформа, която той дефинира като огромни дози дерегулация и приватизация.

   Докато звездният водещ на рубрика Фрийдмън е бил мотивиран от своята дилетантска жизнерадост към полунаучени икономически уроци, проспериращите поддртжници и корпоративни съюзници на Норкуист са имали други мотиви: несъмнено те са очаквали нещо осезаемо от инвестициите си във вашингтонските политици. И са го получили. Чрез Икономическия план Ирак се превръща в Свински рай с по нещо за всеки в корпоративна Америка. Това несъмнено беше първият план за военна атака в света, прикачен към програма за затягане на копирайт законите на целевата страна. Тази промяна в правилата за ,,интелектуалната собственост", предложена от Норкуист, означава, че иракските членове на Баас никога повече няма да заплашват Америка с контрабандни дублирани клипове на Бритни Спиърс ,,...Baby One More Time".

   Нефтеният кладенец на Улфовиц
   Независимо дали става дума за ,,Уол-Март" или война, американците просто не могат да подминат добрата сделка. Докато танковете напредваха към Багдад, Пол Улфовиц предложи на Америка Сделката на века: free-Ирак - не free в смисъл на ,,свобода и демокрация", а free като това няма да ни струва и стотинка.

   На 27 март 2003г. заместник-секретарят по отбраната свидетелства:
   ,,Има много пари, които да платят за това, и не е нужно те да са пари на американския данъкоплатец.
   И от къде ще дойдат тези милиарди и милиарди?
   Започва се с активите на иракския народ. Имаме работа със страна, която наистина може да финансира собственото си възстановяване, при това относително скоро."

   САЩ биха могли да ги бомбардират и след това разрушената нация ще плати, за да се изгради наново - безплатно за САЩ!

   Хм, чакайте малко! Самият главен икономист на президента, Лари Линдзи, беше казал, че войната в Ирак би могла да струва 100 милиарда долара. Администрацията на Буш коригира грешката на Линдзи: той беше уволнен.

   Линдзи, очевидно, не беше взел предвид Черното злато. Улфовиц, обратното, изпадна във възторг пред Конгреса:
   ,,Приходите от нефта на тази страна биха могли да донесат между 40 и 100 милиарда долара през следващите две или три години."

   Това не е дребна работа. Хитрият като лисица заместник-секретар беше главният търговец на екипа на Буш по отношение на войната. За европейците въпросът за нахлуването в Ирак беше двубой по въпроса, дали Саддам има или няма гадни микроби и ядрени оръжия. Американският дебат в Конгреса се съсредоточи върху по-сериозния въпрос: ,,Какво ще ни струва тази малка война?" Нямаше как Сенатът да гласува, за да оторизира приключение с етикет с цената от над 100 милиарда долара.

   Тогава Улфовиц накара нефта да извира директно от пустинята.

   Той го каза, а овчедушната преса го публикува. Сделката беше сключена и Конгресът гласува за евтината инвазия на Улфовиц.

   Редакционната статия на Wall Street Journal отива още по-далеч: инвазията ще е по-евтино от безплатна. С колосалния нефтен удар, който Улфовиц обеща да открият в Ирак, беше разумно да се приеме, че цената на нефта ще пада по целия свят. Инвазията не само щеше да е безплатна за американския данъкоплатец, но и петролът щеше да потече като преоценено мляко и мед в високопроходими машини. Между изчисленията на Линдзи през септември 2002г. и свидетелските показания на Улфовиц през март 2003г., кой откри тази огромна нефтена манна небесна? Кой каза, че Ирак може да изпомпва толкова нефт?

   Е, какво все пак са казали експертите на Улфовиц?
   Гледайки назад, е лесно да се каже, че Улфовиц е сгрешил: изумително, слисващо, заслепяващо сбъркал. Сметката за голямото приключение на Буш в Ирак надскочи четвърт билион долара от американския данъкоплатец. Да си сбъркал е едно. Всеки може да направи грешка. Ако обаче на Улфовиц е било казано на ушенце едно, а от устата му е излязло нещо съвършено друго, това би могло да е лъжесвидетелстване.

   Искахме да открием какво е било казано на Улфовиц - истинските работни числа на Администрацията за потенциалното производство на нефт на Ирак. Те би трябвало да идват от Гай Карузо, шефа на Администрацията по енергийна информация. Корузо, информира ни един източник, бил изумен, когато чул твърденията на Улфовиц за леещите се нефтени кладенци.

   Карузо обаче, който идва в Администрацията по енергийна информация от ЦРУ, знае как да пази тайна. Малката тайна на Карузо - че Ирак не може да произведе обещаното от Улфовиц - е съществена. Също толкова съществено е, че саудитците, а не американският Конгрес знаят за нея. 

   Рекламна реч. Война на разпродажба - евтино!
   Може да кажете, че рекламната реч за един е лъжесвидетелстване за друг. Ако Улфовиц целенасочено е прикрил резултатите на екипа на Карузо, докато е свидетелствал под клетва, възниква въпросът за лъжесвидетелстването. В действителност друг неоконсервативен службаш на Буп, Елиът Ейбрамз, беше осъден през 1991г. за лъжесвидетелстване под клетва пред Конгреса за продажбите на оръжия на Иран. Не е нужно обаче да се притеснявате с тези тежки въпроси. Улфовиц не може да е виновен в лъжесвидетелстване. След осъждането на Ейбрамс, Улфовиц и другите момчета на Буш не дават свидетелски показания пред Конгреса под клетва.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.