Ads Top

SHAEF - законодател

   Не може да се допусне, че държавите победителки ще се откажат от военните дългове и съществуващите все още искания от Втората световна война.

   Има много признаци за това (напр. повторното обединение на ФРГ и ГДР), че държавите победителки от години подготвят и подкрепят създаването на Временно правителство на Германския Райх в Берлин като договорен партньор на мирни и репарационни преговори. Начело на тази организация стои генералният пълномощник за Германския Райх (,,за несъществуващия понастоящем [юридически признат) райхсканцлер и райхспрезидент"), който е идентичен с генералния пълномощник за особения статус на Берлин съгласно конституционното право. Длъжностните лица на Временното правителство на Германския Райх полагат клетва и са служебно подчинени на главнокомандващия армията на четирите държави победителки, на SHAEF като най-висша законодателна инстанция в Германия.

   SHAEF (чете се ,,Шейф") е съкращение на Supreme Headquaters Allied Expeditionary Forces, върховното командване на съюзническите военни сили през Втората световна война, чийто щаб е в САЩ.

   SHAEF и до сега е най-висшата законодателна инстанция в Германия!

   SHAEF се явява под върховното командване на въоръжените сили на Съединените щати, следователно главнокомандващият е президентът на САЩ, т.е. в настоящия момент (2003г.) това е Джордж Уокър Буш.
   Следователно в сила е Ваймарската конституция и произтичането от нея законодателство; не това на ФРГ, заедно със съответните закони от националсоциалистическия ,,Трети Райх".

   SHAEF - законодателството и всички други законови искания и наредби съгласно окупационното право след края на Втората световна война продължават да обвързват както и преди всички германци.

   По тази причина ли всички федерални канцлери и вицеканцлери на ФРГ, преди да положат клетва пред Германския Бундестаг, пътуват до Вашингтон, за да бъдат официално въведени в длъжност?

   ,,Договорът две плюс четири" съзнателно се тълкува погрешно от ФРГ (Държавен вестник, 1. 11. 1990, S. 1.274). Според него ФРГ никога не е била суверенна държава. За държавите победителки от Втората световна война двете германски държави, ФРГ и ГДР, са ,,инструменти от окупационното право". Повторното обединение на двата инструмента на окупационното право ФРГ и ГДР е наложено ,,против волята на двете германски правителства", по нареждане на SHAEF. Тази мярка е обявена публично в сградата на Райхстага в Берлин, с посочване на датата, още през 1987г. - две години по - рано - от генералния пълномощник за Германския Райх!.     

   Повторното обединение през 1990г:
   Ханс-Петер Тиц е член на тогавашната Народна камара на ГДР и също така депутат от Европейския парламент, Когато през 1990г. ГДР се присъединява към ФРГ, той също дава своя глас за това решение.

   Присъединяването се осъществява въз основа на комплекс от договори, чрез които - поне според официалната представа - се слага край на следвоенната ера и Германия получава отново пълен суверенитет. Така класическият мирен договор става излишен и политическите събития предотвратяват необходимостта от сключването на такъв.

     Бившият депутат Ханс-Петер Тиц пише следното:
   ,,Тази представа не може да се поддържа. В повечето случаи се има предвид така нареченият ,,Договор две плюс четири" (две [ФРГ, ГДР] плюс четири [четирите държави победителки във Втората световна война], от 12 септември 1990г. като регулиращ всичко базисен договор между бившите четири държави победителки и временните отделни държави ФРГ и ГДР, чрез който договор съгласно член 7 (2) Германия си възвръща пълния суверенитет." 

   Член 7 (2) гласи:
   ,,Обединена Германия има пълен суверенитет над своите вътрешни и външни работи."

   Въз основа на този текст всеки гражданин би направил заключение, че никакви разпоредби от предишното окупационно право, които дотогава са валидни по силата на така нареченото преходно споразумение с официалното наименование Договор за регулиране на възникнали от войната и окупацията въпроси в ревизирания му вариант от 23. 10. 1954г., обнародван в ДВ III на 31. 03. 1955г., вече не могат да продължават да действат.

   ,,Преходното споразумение" обхваща първоначално дванайсет части, от които във варианта от 23. 10. 1954г. частите II, VIII и XI са премахнати и този текст на договора, вече от девет части с общо 83 члена и 224 алинеи, съдържа действащите разпоредби. За времето на неговото действие (т.е. до септември 1990г.) не може в никакъв случай да се говори за суверенитет на ФРГ. Политиците и медиите на ФРГ, които искат да накарат своите граждани и избиратели да повярват в подобен суверенитет, действат, без да взимат предвид този договор или без да са осведомени за него. 

   Следователно за да се осигури пълен суверенитет, трябва да се отмени ,,преходното споразумение" с предписанията на окупаторите, произлизащи от ,,договора две плюс четири". Но това не се случва.

   С въвеждането само на частични мерки отново се поставя под въпрос суверенитетът на новата Федерална република!

   Странно споразумение, както обосновано доказва и Ханс Петер Тиц:
   За това служи ,,споразумението от 27/28 септември 1990г. към договора редакция), както и към договора за регулиране на произлизащите от войната и окупацията въпроси (в променената редакция", обнародвано в Държавен вестник 1990, част II, от стр. 1386 нататък.

   В точна 1. се определя суспендирането на съюзническите наредби и те престават да действат - но при условията на клаузите от точка 3 и именно тук буди учудване написаното:

   ,,3. Следните наредби на преходното споразумение остават в сила:
   Първа част: член 1, алинея ч, изречение 1 до ,,... да се отменят или изменят правните разпоредби" както и член 2, ал. 1., чл. 3, ал 2 и 3; чл. 5, ал. 1 и 3; чл. 7, ал 1; чл. 8.
   Трета част: чл. 3., ал. ,,в", буква ,,а" на приложението; член 6, ал. 3 на приложението.
   Шеста част: чл. 3, ал. 1 и 3.
   Седма част: чл. 1 и 2
   Девета част: чл. 1.
   Десета част: чл. 4."

   Допълнително към подробното описание, кои части от преходното споразумение от 1954г. остават в сила, в споразумението се определя въз основа на една точка 4с, че извършеното суспендиране на останалите части на преходното споразумение от немска страна ,,не ограничава" по-нататъшното изпълнение на определени договорености.
   
   Тук и дума не може да става за ,,суспендиране" на преходното споразумение от 1954г., щом като продължават да действат основни наредби от същата година.

   Следващите два примера ясно показват значението на тези ограничения - разпоредбите, които продължават да са в сила - за ,,суверенитета" на новообединената Федерална република Германия.

   Първи пример:
   Както посочихме по-горе, остава да действа чл. 2., ал. 1 от ПЪРВАТА ЧАСТ. Този член от преходното споразумение от 1954г. гласи следното:
   
,,Всички права и задължения, които са обосновани или определени от или въз основа на законодателните, съдейни или административни мерки на съюзническите власти, са и остават в сила във всяко едно отношение според немското право, без оглед на това, дали са били обосновани или определени в съответствие с други правни разпоредби.
   Тези права и задължения без разлика подлежат на същите бъдещи законодателни, съдебни и административни мерки като аналогични, обосновани или определени според немското право права и задължения."

   Втори пример:
   В ШЕСТ ЧАСТ, чл. 3, ал. 1 и 3 на преходното споразумение от 1954г., което изрично остава в сила, се казва:

   ,,(1) Федералната република в бъдеще няма да отправя възражения срещу мерките, които са били предприети или ще бъдат предприети срещу немското имущество в чужбина или друго имущество, което е било конфискувано за целите на репарацията или реституцията, или въз основа на военното положение, или въз основа на споразумения, които Тристранният пакет е сключил или ще сключи други съюзнически държави, неутрални държави или бивши съюзници на Германия."
   
   ,,(3) Претенции и искове срещу лица, които са придобили или прехвърлили собственост на основание посочените мерки в ал. (1) и (2) на този член, както и претенции и искове срещу международни организации, чуждестранни правителства или лица, които са действали по нареждане на тези организации или правителства, не се допускат."

   Тези разпоредби означават, че държавите победителки от Втората световна война се поставят извън всякакво съдебно преследване, те следователно и досега не могат да бъдат подвеждани под съдебна отговорност за своеобразни международни военни действия (напр. военни престъпления), които по време на Нюрнбергските процеси са били осъдени. Да вземем за пример само ужасът от бомбардировките над германски градове като Дрезден например, със стотици хиляди невинни жертви, бездомни бежанци, жени и деца, непосредствено преди края на войната или милионите убити войници и прокудени немски граждани от конфискуваните източни територии - в явно нарушение от конфискуваните източни територии - в ясно нарушение на прокламираното в Нюрнберг международно право.

   Особено внимание заслужава цитираната по-горе формулировка в края на чл. 3, ал 1: ,,са сключили или ще сключат".

   И от тази формулировка произтичат без съмнение решаващи последици за ФРГ. Съгласно нея държавите победителки са упълномощени както в настоящия момент, така и неограничено в бъдеще да конфискуват и присвояват немско имущество в чужбина или друга немска собственост за целите на репарации, реституции или поради други военни основания, като освен всичко друго имат и правото да сключват и в бъдеще специални споразумения в тази връзка! В ч. 1, изречение 1, изрично е записано: ,,Федералната република в бъдеще няма да отправя възражения..."

   Възможно ли е при тези юридически ограничения на споменатите договори наистина да се говори за суверенитет на Германия?

   Същото се отнася и за ,,клаузата за вражеските държави" (чл. 53 и 107) на Хартата на ООН, която и до днес позволява на победителите от Втората световна война, дори без упълномощаване от страна на Съвета за сигурност, да предприемат ,,принудителни мерки" срещу вражеските държави, т.е. срещу Германия.

   От посочените два примера става ясно, че в никакъв случай не може да се говори за ,,суспендиране" на преходното споразумение от 1954г. и че важни разпоредби на окупационното право очевидно продължават да са валидни, и то с широк обсег на действие!

   До този извод стига Ханс-Петер Тиц в подробния си анализ на правното статукво на ФРГ:

   ,,... защото съвсем ясно и недвусмислено се казва, че всички решения от страна на съюзниците, взети в рамките на предишното окупационно право - ако не са изрично отменени - продължават да са в сила без оглед на това, дали са съвместими, или не с немската правна система. И това означава, че германската политика в бъдеще винаги трябва да се ориентира по тях!
   Изричното подчертаване, че тук цитирания член и другите изброени членове на преходното споразумение остават в сила, доказва че Федералната република очевидно е подчинена на някогашното окупационно право, и то без ограничение по отношение на времето."

   По разпореждане на SHAEF през юли 1990г. от Конституцията се премахваме преамбюла (заповедта за повторно обединение), както и първоначалният чл. 23, който определя сферата на действие на основния закон за старите федерални провинции. Сферата на действие не се разпростира върху новите федерални провинции - тя е премахната преди присъединяването на ГДР! Закон без сфера на действие никъде не е валиден, основният закон вече не съществува.
   Дали според тълкуването на SHAEF  ФРГ престава да съществува де юре през 1990г., и според международното право е форма на диктатура, тъй като се управлява без конституция? ,,Обединението" с ГДР смята ли се съгласна това тълкуване за ,,анексия"?
  

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.