Ads Top

Тайните от дневниците на Майор Джордан

   Майор Джордж Джоржан започва да пише дневник през 1942г., когато в него възникват подозрения за разрешени от САЩ въздушни военни доставки за СССР. Но той никога не е очаквал да разкрие една тайна американска сделка от Втората Световна война, с която на руснаците се дават суровините и съответното ноу-хау, за да си направи атомни бомби!

   Папките с праха за бомбата
   Започнах да помагам на руснаците в работата им с канцеларските материали и с телефонните разговори до различни производители, за да ускорят движението на доставките така, че да успеят да хванат съответните конвои. По това не знаех нищо за атомната бомба. Понятията ,,уран" и ,,Манхатън Енджиниъринг Дистрикт" ми бяха непознати. Ето материалите, необходими за направата на атомна бомба, изпращани в Русия през 1942г: Графит: естествен, на люспи, бучки, или парченца, които струваха на американските данъкоплатци $812,437. Алуминиеви тръби на стойност над тринадесет милиона долара (които се използват в ядрения реактор за ,,приготвяне" или преобразуване на урана в плутоний), като точната сума беше $13,041,152. Ние им изпратихме 834,989 фунта (0,453кг) кадмиев метал за прътите, с които се контролира атомния реактор - стойността му беше $781,472. Наистина, секретният материал торий накрая се появи и започна да се изпраща незабавно. Количеството му през 1942г. беше 13,440 фунта, при цена от $22,848 (на 30 януари 194г. експедирахме допълнително 11,912 фунта ториев нитрат за Русия от Филаделфия на SS Джон С. Фремонт. През периода 1944-1945г. нямаше доставки, което несъмнено се дължеше на бдителността на Генерал Груувс.

   Руснаците много държаха да се сдобият с по-голямо количество дизелови двигатели, които струваха по $13,500 бройката. Те бяха получили около 25 от големите - от вида за над 200 конски сили. Генерал Майор Джор Р. Дийн, началник на нашата военна мисия в Москва, беше отхвърлил искането на руснаците за дизелови двигатели, тъй като Генерал МакАртур имаше нужда от тях в южната част на Тихи океан. Но руснаците бяха непреклонни и решиха да направят възражение, като отидат направо при Хопкинс, който отхвърляше всичко в полза на Русия. В тригодишен период 1942-44, общо 1,305 от тези двигатели бяха изпратени на Русия! Стойността им беше $30,745,947. Двигателите, които преди това бяха получили, бяха докладвани от Генерал Дийн и нашите военни наблюдатели като ръждясали в открити складове.

   Нашето правителство възнамеряваше да достави всичко, което искаха руснаците толкова бързо, колкото му беше възможно - и аз бях един от спедиторите. И когато казвам ,,нашето правителство" имам предвид, разбира се, Хари Хопкинс, човекът, който отговаряше за всичко това.

   Малцина си дават сметка, че макар, че организацията Обединените Нации беше основана в Сан Франциско през септември 1945г., името ,,Обединени Нации" се използваше в Организацията за отдаване под наем на земи още от 1942г. както е посочено в оригиналите на моите заповеди до Нюарк.

   Черните куфарчета
   Влизането на руски персонал в САЩ беше абсолютно безконтролно. От Москва пристигаха редовно самолети с неидентифицирани руснаци на борда. Виждах ги как скачаха от самолета, прехвърляха се през оградата и тичаха да си хванат такси. Очевидно предварително съвсем точно знаеха накъде са се насочили и как да стигнат там.

   Първите черни куфарчета, шест на брой, бяха натоварени от един руски офицер и ги пуснах без да задавам въпроси, като в декларацията му ги вписах като ,,личен багаж". Но техният брой нарасна до десет, двадесет и тридесет и накрая до стандартни пратки по петдесет, които тежаха почти два тона и запълваха позволения товар на целия самолет. Офицерите бяха заменени с въоръжени куриери, които пътуваха по двойки и извинението да минават без проверка беше сменено от ,,личен багаж" на ,,дипломатически имунитет". Те поискаха и стая, която да може да се заключва. Единият спеше върху куфарчетата, докато другия пазеше, а после се сменяха. Веднъж, въпреки съпротивата им, разгледах съдържанието на документите, които бяха в куфарчетата и си записах някои непознати за мен тогава думи - сред тях бяха ,,циклотрон", ,,протон" и ,,деутерон". Имаше и странни фрази като ,,енергия", създадена чрез топене и ,,стени с дебелина пет фута, от олово и вода, за да се контролират подвижните неутрони". За пръв път в живота си срещнах и думата ,,уран" - точната фраза беше ,,Уран 92". От една книга след това научих, че уранът е деветдесет и втория елемент по атомно тегло.  

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.