Ads Top

Забрана на книги във всички времена

   Ако се взрем в историята на човешката цивилизация, проличава стремежът на властващите да забраняват неудобните за тях произведения. В повечето случаи те са убедени, че със забраната на книги действат не само за благото на господстващите, а и на народа. По правило в миналото светска и духовната власт са вървели ръка за ръка; общо са и основанията за забраната на неудобните книги,

   

   Историята познава велики личности, станали жертва на преследване заради своите произведения: на забрана и унищожение са подложени както съчиненията на Лутер, така и тежи на Еразъм, Джордано Бруно, Якоб Бьоме, Имануел Кант, Шилер и Гьоте.

   Публичното изгаряне на забранени книги в края на 19. век било повсеместно както в Европа, така и в САЩ. Разумът надделява и това явление изчезва, но не и преследването на опасните произведения. През миналия век тук-там все още се хвърлят книги на горящите клади.

   По време на дванайсетгодишното господство на националсоциалистите са забранени близо 12 500 книги. При публични изяви днес се набляга на забраната на книги от времето на националсоциализма, без да се припомня унищожаването на произведения от държавите победителки след Втората световна война. Позовавайки се на заповед на главнокомандващия на Съветското военно управление в Германия от 15 септември 1945г., няколко месеца по-късно, а именно на 13 май 1946г., държавите победителки издават ,,Заповед Но: 4" на Контролния съвет ,,относно конфискацията на литература и произведения с националсоциалистически и милитаристичен характер". От немската управа за народно просвета в съветската окупационна зона, в сътрудничество със службата за надзор на произведенията при Немската библиотека в Лайпциг, са издадени т. нар. ,,Списъци на бракувана литература"., които са използвани служебно и в западните окупационни зони. Първият списък от 1946г. се състои от общо три приложение с 34 645 заглавия.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.