Ads Top

В бизнес с врага

   В края на Втората световна война американска правителствена агенция, ангажирана с маркетинговото проучване и бъдещето развитие на немската автомобилна индустрия най-вече заради евентуалното й използване за военни цели, заключава, че всяка автомобилна индустрия във всяка една страна представлява ключов фактор за развитието на въоръжаването (самолети, кораби, камиони и бронирани превозни средства).

   Още от началото на 30-те години около 95% от съветския военен парк е бил произвеждан в големи промишлени предприятия, проектирани от американски компании. Военните камиони са излизали от същите цивилни фабрики с чуждестранен произход, тъй като в повечето случаи са имали взаимозаменяеми компонента.

   Едни от най-големите американски корпорации, като Ford Motor Company, Arthur J. Brandt Company, Austin Company, General Electric и Swindell-Dressler са имали своите представителни офиси във фабриките на Изток. Съветската автомобилна индустрия Горки например е построена от Ford през 1932г., докато някои основни автомобилни елементи са произвеждани от A.J. Brandt Company, заедно с Hamilton Foundry. През 1946г. британското правителство дава на Съветския съюз 55 турбореактивни самолета, от които 25 са произведени от Rolls Royce, а останалите 30 - от Derwent.

   Към края на 60-те години италианската компания FIAT сключва споразумение с Чейс Манхатън Банк на Рокфелер за построяването на завод в руския град Толиати. Три четвърти от необходимите консумативи за изграждането на новия завод за доставени директно от САЩ. Това тясно сътрудничество е следствие на вече наличния инструментариум във военния арсенал на двата противопоставени блока по време на Студената война, който притежава много близки характеристики, в които откриваме същата производствена технология.

   В края на 50-те години двама американски изследователи - Доналд Доузер и Брайтън Барън, отправят протест срещу Историческия отдел на Държавния департамент на Съединените щати за укриването на документи, от които е видно военното сътрудничество между САЩ и СССР.

   През 1964г. Барън публикува книгата си Вътре в държавата, в която разкрива как американското разузнаване е било наясно с фактите относно износа на американски военни технологии за Съветския съюз.

   През 1968г. тогавашният говорител на Държания секретариат Николас Б. Катценбах се е опитал да оправдае тези търговски взаимоотношения между американската индустрия за въоръжаване и нейния враг, подчертавайки, че САЩ не биха си сътрудничили със страни от Източна Европа и че те са си доставяли всички тези неща от другаде. В действителност военните помощи за СССР са служели на финансовия елит, за да изложи на показ заплахата от Студена война, изразяваща се в опасност от струпване на съветски военен арсенал и надпреварата във въоръжаването, както и за разделението на света на два големи блока, което представлява основна стъпка за създаването на единствено световно управление.

   Съветите са имали определена технологична независимост от Запада, почти изключителна за развитието на първите балистични ракети (за къси, средни и далечни разстояния), построени с помощта на германски учени, които са работили върху V-2.

   Упражняваната власт от мултинационалите и върху САЩ, и върху СССР по време на Студената война не е убягнала от вниманието на английския изследовател Чарлз Левинсън, който е събрал своите детайлни проучвания в документалната книга Водка-Кола. Още в далечната 1978г. авторът заключава, че концентрацията на икономическа мощ в ръцете на шепа хора изглежда безгранична. Добавя, че ако това лоби не би било заинтересовано от статуквото, е възможно да избухне нова война и че опасността от настаняването на тоталитарен режим, подобен на ГУЛАГ, управляван от големия финансов елит и неговите корпорации, днес изглежда като доста правдоподобна хипотеза.

   Демонстрирането на предоставената помощ от страна на индустриалния картел на САЩ за военния ресурс на Съветския съюз е било винаги много трудна задача, тъй като почти всички ключови документи в американските държавни архиви са засекретени или цензурирани от медиите.

   Руснаците обаче са имали навика да публикуват основните технически спецификации на военния си арсенал, цитирайки страната-производител, и това е позволило на изследователите да си пробият път през цензурата на официалната информация. С течение на времето така е било възможно да се проследят действията на американските мултинационали, които са направили СССР най-голямата суперсила, известна досега.

   През 1961г. Министерството на търговията на Съединените щати дори е одобрило износа на детайли, предназначени за насочващите системи на съветските ракети, и в същата година е разрешен и трансферът към Москва на Transfer Matic - най-мощните машини в света, използвани за военни цели.

   На 8 март 1982г. директорът на Разузнавателната агенция Уилям Кейси разкрива следното:
Установихме, че съветският стратегически прогрес е зависел от западните технологии на толкова високо ниво, за което никой дори и не е сънувал. Просто няма никакъв смисъл за нас да харчим милиарди долари допълнително, за да се защитим от военната мощ, която руснаците са развили най-вече благодарение на свободния достъп до нашите проучвания и технологичното ни развитие. Те използват всеки метод, който можем да си представим - купуват легално или нелегално, кражби, корупция, шпионаж, научен обмен, проучване на специализираната преса и позоваване на Закона за свобода на информацията, за да се сдобият със сведения. Открихме, че научният обмен е една голяма дупка. Ние изпращаме наши млади студенти в Съветския съюз да изучават поезията на Пушкин, а те изпращат 45-годишни мъже от КГБ да изучават нашите чувствителни технологии.
   През 1964г. американските военни информират, че са нападнати от северновиетнамски военни кораби и САЩ влизат във война с Виетнам. По-късно става ясно, че и тази военна агресия, известна в историята като Инцидентът в залива Тонкин, е постановка на разузнаването. Войната във Виетнам е замислена от финансовия елит не за да бъде спечелена или загубена, а само за да има продължителност и воюващите страни да задлъжнеят възможно повече. Американските войници са призовани да защитават родината от армия, 80% от чието въоръжение е съставено от военна техника от Съветския съюз, който пък дължи своето военно производство на същия този финансов и индустриален елит от Уолстрийт. GAZ-69 на Форд-Горки например е използван от руснаците като база за производството на зенитни и противотанкови средства, между които и първите противотанкови управляеми ракетни системи. Заводите Горки, построени от Ford и от Austin, се превръщат в най-големите производителки на съветски оръжия.

   Между 1968г. и 1973г. американският историк Антъни Сътън от Станфордския университет публикува 3 подробни студии, в които разкрива кои са истинските източници на съветската технология от 1917г. до 1970г. Съдържащата се в тези документални книги информация е в пълно противоречие с официалната версия на американското правителство, според което цялата съветска технология е тяхно вътрешно производство.

   През 1972г. по инициатива на държания секретар Хенри Кисинджър, приближен на Рокфелер, правителството на САЩ отпуска 1 милиард долара за лицензи за износ на оборудване и техническа помощ, необходима за изграждането на фабрики за тежка гражданска и военна техника в района на река Кама.

   Истината за скандалната история се появява през 1982г. по време на работата на Разследващата комисия на Сената на САЩ. Лорънс Дж. Брейди - асистент и секретар на Министерството на финансите, заявява:
Аз не бях съгласен с политическия избор на администрацията на Картър, тъй като технологиите, за които давахме лиценз на Съветския съюз, и по-специално заводите на река Кама, бяха отклонявани за въоръжаването... Тези технологии са представлявали огромна помощ за Съветите за реализирането на тяхната военна инфраструктура.
   Освен неизбежното присъствие на Рокфелер и тяхната Чейс Манхатън Банк, и други корпорации са участвали в помощите за съветската военна индустрия на река Кама, а именно: Gulf & Western Industries, E. W. Bliss & Co., Combustion Engineering, Holcroft and Company, Honeywell, Ingersoll Milling Machine Company, National Engineering, Pullman, Swindell Dressler Co., Warner & Swazey.

   Когато през 1979г. Светите нахлуват в Афганистан, използват бронираните превозни средства, произвеждани в сътрудничество със западните мултинационални компании. Това се случва в същия момент, когато САЩ подкрепят афганистанската съпротива в контекста на т.нар. Студена война. ЦРУ започва да предоставя оръжия и обучение на афганистанските ислямски партизани (муджахидини и талибани), докато се борят срещу съветската окупация. В тази връзка американското разузнаване създава базата на съвременния тероризъм, известен днес като Ал-Кайда.

   Предполагаемият исторически лидер на организацията Осама Бин Ладен в действителност е Carlyle Group. Някои смущаващи снимки от това време показват Збигнев Бжежински (бивш съветник на президента на САЩ Джими Картър и член на Тристранната комисия) със сътрудника на ЦРУ Осама Бин Ладен, докато наблюдават заедно обучението на мюсюлманските доброволци.
богат потомък на знатен род, перфектно внедрен в капиталистическата система. Семейството му е имало близки бизнес контакти с Буш и е притежавало солидни акции дори и в известни мултинационални компании, занимаващи се с въоръжаване, като

   ,,Американските бизнесмени, които са построили фабриките за съветски товарни автомобили на река Кама, би трябвало да бъдат разстреляни като предатели"
- Аврам Шифрин, 
офицер на Министерството на отбраната на СССР.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.