Ads Top

Малки тактически бойни глави - атомно оръжие с по-малко взривна сила

   От общо 30 000 атомни оръжия, които се съхраняват в арсеналите на великите сили, 7000 се намират в САЩ и Русия при постоянна бойна готовност - пускането им в действие е възможно само с натискането на бутона!

   Ако се вярва на официалните данни, Джордж У. Буш държи в страната си още около 10 600 атомни оръжия, Русия притежава 18 000, Китай 400, Франция 350 и Великобритания 200. Израел разполага с 200, Пакистан с 50 и Индия с 30 атомни оръжия.

   Докато армията на Съединените щати напразно търсеше оръжие за масово унищожение в Ирак, в Женева се проведе конференция на страните, подписали Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Наред със Северна Корея разкритикувани бяха най-вече Съединените щати. Медиите премълчават факта, че Америка от дълго време работи по ново поколение атомни бомби.

   Още през 1995г. се започва с разработката на по-малка бомба за унищожаване на подземни установки. Резултатът е появата на В61-11, така наречената bunker-buster - водородна бомба, която от 1997г. е на разположение и която, доколкото е известно, е първата крачка към производството на малки атомни бомби, или mini-nukes. При по-подробен анализ се изясняват подробностите от доклада Nuclear Posture Review точно след края на Студената война, по времето на Буш-старши. Джордж У. Буш заедно със старите бойци на баща си Чейни, Ръмсфелд и Пауъл само осъществява това, което правителството на Клинтън малко е мозанемарило и изоставило.

   За да се защити мирът, била нужна ядрената заплаха, смята американският президент Джордж У. Буш: ,,На всички държави даваме да разберат, че не могат да заплашват САЩ или да използват срещу нас, нашите съюзници или приятелите ни оръжия за масово унищожаване."

   Официално това атомно оръжие не е ново, а само модифицирано, ето защо за Пентагона нищо не се е променило. В средата на деветдесетте години това е умела формулировка, когато правителството на САЩ само подписва през 1996г. Договора за всеобхватната забрана на ядрените опити, а през 1999г. Сенатът отхвърля ратифицирането му - вероятно с разумни аргументи. Договорът забранява опитите с ядрени взривове и се опитва да предотврати разработването на нови атомни оръжия. Президентът Клинтън, който от своя страна иска да ратифицира договора (поне официално), демонстрира придържане към приетия през 1992г. мораториум върху спирането на опитите. Джордж У. Буш още като кандидат за президентския пост уверява, че ще застане зад решението на Сената и ще предотврати ратифицирането.

   В статия на ,,Лос Анджелис таймс" от 9 март 2002г. истината излиза на бял свят. Всекидневникът разкрива таен доклад на Пентагона, от който лъсва това, което отдавна се предполага.

   Американското правителство рязко сменя посоката, отрича установените принципи на Студената война: атомните оръжия няма да служат само като стратегически потенциал за сплашване, а в бъдеще целенасочено ще се прилагат в регионални конфликти.

   Седем държави трябва да очакват най-лошото. Те изрично са упоменати в доклада като противници на Америка и в случай на война ще бъдат атакувани с ядрено оръжие. Между тях са държавите от ,,Оста на злото" - Ирак, Иран и Северна Корея, както и Либия, Сирия и Великите сили Русия и Китай.

   Проектодокладът със сухото заглавие Nuclear Posture Review (,,Обзор на ядреното положение") е предаден на 8 януари 2002г. на Конгреса, до този момент обаче остава в тайна. Подписан от министъра на отбраната на САЩ Донлад Ръмсфелд, проектодокладът, по военному хладнокръвно, предвижда изключително опасно развитие: той прави ядрените оръжия съставна част на антитерористичния арсенал, като например супер бомбата Daisy Cutter, най-голямата конвенционална бомба в света. С един замах към тактическия пакет за сплашване на американските военни е причисляват атомните ракети, атомните гранати и атомните мини бомби с лазерно управление.

   Министерството на отбраната на САЩ притиска учените о оръжейните концерни да побързат: през идните месеци те бързо трябва да разработят новите оръжия. Документът на Пентагона изисква ядрени взривни устройства, които предизвикват по-малко ,,колатерални щети" в сравнение с традиционните. Класическите крилати ракети трябва да бъдат преустроени, така че и те да могат да носят по-малки ядрени глави.

   Повече от парадоксално звучат изявленията на отговорните лица в САЩ, като твърдят, че тези мини атомни бомби ще се прилагат само за борба с ,,мошеническите държави", които крият оръжия за масово унищожение. Да си припомним от кого тези мошенически държави получиха ноу-хау за въпросните оръжия. Историята на миналия век категорично доказва, че Великите сили и финансовите задкулисни магнати създадоха своите бъдещи военни противници - очевидно нищо не се е променило оттогава.

   Много подземни и противоатомни съоръжения нямало да могат да бъдат унищожени с обикновени оръжия - и хоп, ето ти актуален аргумент относно безумието в атомната надпревара.

   Следва върхът на американските оправдания: че ядрени оръжия за поразяване на отделни цели можели едновременно да допринесат за намаляването на по-големите ядрени оръжия! - Добре де, а как? Като бъдат взривени във въздуха?

   Стратегията на Буш по отношение на обществеността е ясна: зад миналото разоръжаване - въоръжаване с ядрени бойни глави с ограничена взривна мощ. Казано иначе: трябва да се направи възможно използването на атомни оръжия в локални конфликти - което всъщност отдавна е факт! Още в Иракската война тези видове оръжия са влезли в употреба. 

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.