Ads Top

Зад маската на публичен орган

   В преходните години официалното публикуване на списъка на участниците в Централната банка на Италия, с който се осъжда частният финансов контрол върху публичните средства, е пренебрегван като видение на конспирацията.

   След публикуването му официалните информационни органи и медийните провокатори, дори и признавайки, че акционерите притежатели на 94% са частни субекти (банкови и застрахователни дружества), продължават да твърдят, че всички правомощия за вземане на решения са изцяло в ръцете на народа. Това предположение намира основание във факта, че на юридическо ниво Италианската централната банка е класифицирана като публичен орган от Закона на банковата реформа от 1936г. в момента, в който е въведено изискването за мажоритарно публично участие.

   Тази класификация по-късно е потвърдена в Закон 262 (чл. 19, ал.2) от 2005г., върепи че напълно променя предишния състав на участниците в Централната банка под обществен контрол. Дефиницията публичен орган е препотвърдена и в чл. 1 от новия Статут на Националната италианска банка, приета от Общото събрание на притежателите на дялове (с частно мнозинство) от 2006г., което премахва задължението за публично мажоритарно участие. С тези изменения документът е одобрен с Указ на Президента на Републиката на 12 декември 2006г.

   Правната рамка на Централната банка на Италия като публичен орган не е достатъчна да скрие кой наистина държи в ръцете си правомощията за вземане на решения. Достатъчно е да бъде внимателно прочетен Статутът, за да стане ясно, че Централната банка на Италия е ръководена от Общото събрание на частните участници и номинираните от нея органи. На демократичните парламентарни институции са оставени някои формални правомощия от второстепенно значение, с което да се предаде привидност на публична власт на Централната банка.

   На практика държавата се ограничава да одобри с президентски Указ това, което вече е взето като решение от участниците и от други органи на института, избрани от него. Правителството може да пристъпи към назначаване на Управителя само след като е изслушало становището на Централната италианска банка.

   Най-високите правомощия на Управителя се изчерпват с предложения за решения и предвидените мерки с някаква значимост трябва да бъдат оторизирани от институционните органи, контролирани от участниците. Основните административни органи за вземане на решения на Централната банка са изброени в чл. 5 в следния йерархичен ред:

  1. Общо събрание на притежателите на дялове;
  2. Висш съвет;
  3. Надзорен съвет;
  4. Изпълнителен съвет;
  5. Управител;
  6. Генерален директор и зам. генерални директори.
   1) Общото събрание на притежателите на дялове (94% банки и застрахователни компании) е най-важният орган за вземане на решения:

  • одобрява и приема изменения на статута на Централната банка на Италия. Правото на намеса в работата на събранието е обусловено то притежанието на минимален брой акции от капитала, докато правото им на глас е пропорционално на техните акционни дялове;
  • резолира одобрението на бюджета, разпределението на печалбите и резултата от запасите;
  • резолира назначаването на членове на Висш съвет (Висшият съвет е пряка еманация на волята на участниците); 
  • взема решения относно избора на одитори и председател на Надзорния съвет (Надзорния съвет също се избира от участниците);
  • определя дължимите възнаграждения на висшите съветници, одиторите, управителите на седалища и директорите на клонове и филиали.
   2) На Висшия съвет са възложени функции на обща администрация, на надзор върху управлението и вътрешен контрол на Централната банка. Състои се от Управител и 13 членове, назначени от Общото събрание на участниците.
   Висшият съвет (за чиито решения Управителят няма никаква власт) изпълнява всички следни функции:
  • разглежда и одобрява по предложение на Изпълнителния съвет проектобюджета и представя резолюцията на Надзорния съвет и Общото събрание на участниците за окончателното одобрение. След заключението на Надзорния съвет резолира дивидентите, съответстващи на участниците;
  • одобрява годишните прогнозни бюджети на инвестиционни ангажименти;
  • одобрява договори, които налагат отчуждаването на недвижими имоти или прехвърляне на кредитни задължения, и се произнася по всички други договори и съдебни производства, според чиято важност Управителят може да желае да представи одобрение;
  • издава вътрешните правила на института;
  • определя списъка на персонала, назначава служители и съответно предприема мерки за прекратяване на служебните правомощия на същите;
  • одобрява сключените споразумения със синдикалните организации;
  • взема решения по отношение на териториалните поделения, както и общата организационна структура на банката;
  • назначава и освобождава регенти и съветници на седалища и клоновете, определя броя им и установява кой от тях трябва да заеме длъжността на цензор;
  • назначава кореспондентите на банката в чужбина;
  • определя правилата и условията на банковите опрации;
  • определя годишния лимит и евентуалното разпределение на суми за благотворителни цели или безвъзмездни средства за инициативи в полза на обществения интерес;
  • решава всички други въпроси, отнасящи се до администрирането на банката, които не са делегирани на Общото събрание на участниците.
   Освен това, Висшият съвет трябва да бъде информиран от Управителя за важните обстоятелства, отнасящи се до управлението на банката, и по-специално:
  • за съдържанието на плана на института;
  • за годишния баланс на ангажиментите за разходи;
  • за резултатите от вътрешните проверки;
  • за използването на наличните финансови ресурси, законовите резерви и пенсионните обезщетения като гаранция за интегративни процедури при пенсионирането на персонала;
   3) Надзорният съвет се състои от 5-ма членове, между които е Председателят (заместниците са двама), и изпълнява контролни функции върху банковата администрация за спазването на закона, устава и общите наредби. Извършва счетоводния контрол, разглежда финансовите отчети и изразява мнение за разпределението на годишните дивиденти.

   4) Изпълнителният съвет е съставен от Управител, Генерален директор и трима зам. - генерални директори. На Изпълнителния съвет се полага компетентността за предприемане на мерки с външно значение, свързани с упражняването на обществени функции, законно възложени на банката или Управителя, за постигане на институционални цели.

   5) Основната функция, изпълнявана от Управителя, е тази на представителство. Той отговаря за представянето на Централните банки на Италия пред трети страни във всички действия, договори и решения. Управителят (или заместникът му) може да гласува само в случаите на равенство на гласовете и има задачата да удостовери протоколите от заседанията на Съвета. Назначаването на Управител, подновяването на мандата му или отмяната му може да бъде извършено с Указ на Президента на Републиката по предложение на Председателя на Министерския съвет след обсъждане от Съвета на министрите и след като е изслушано становището (задължително, макар и необвързващо) на Висшия съвет на Централната банка. След изслушването на Изпълнителния съвет също:
  • занимава се с назначенията, повишенията, прехвърлянията и предоставянето на висш персонал;
  • назначава директори в седалищата и клоновете;
  • представя на Висшия съвет предложения за решения (на практика не може да вземе никакво решение, което по-рано или впоследствие е ратифицирано от истинските органите за вземане на решения на частни участници);
  • може да свиква заседания на Висшия съвет по своя собствена инициатива или по искане на поне трима от членовете на същия съвет.
   6) Назначаването на Генералния директор и зам. - генералните директори, подновяването на мандатите им или тяхното прекратяване се решава от Висшия съвет по предложение на Управителя. Тези назначения трябва да бъдат одобрени с Указ на Президента на Републиката. Генералният директор разполага с компетентност да избира вида на администриране, актуализира решенията на Висшия съвет. Разпорежда се след одобрението на Изпълнителния съвет с повишения, възлагания, прехвърляне и преназначаване на персонал, когато това не е от компетенцията на Управителя.

   Генералният директор подпомага Управителя в изпълнението на неговите задължения и го замества в случаите, когато отсъства или на възпрепятстване - обстоятелство срещу трети страни. Зам. - генералните директори присъстват на заседанията на Съвета и един от тях, определен от Висшия съвет, поема функцията на секретар и изготвя докладите. Също така подпомагат Генералния директор при осъществяването на неговите правомощия и го заместват в случай на отсъствие или възпрепятстване.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.