Ads Top

Масмедиите манипулират човека

   След свалянето на Ричард Никсън от власт заради публикацията на двама журналисти медиите за масово осведомяване придобиват водеща роля в насочването на политиците и управляването на цели държави. От ,,докладчици" на събития те стават създатели на истории. Медиите са големите манипулатори на нашето време, самите те обаче също са само манипулативна маса в ръцете на онези, които притежават властта на капитала.

   Джон Суинтън е издател на известния ,,Ню Йорк Таймс" през шейсетте и седемсетте години на 19-ти век. В прощалната си реч той казва: ,,Няма такова нещо като свободен печат. Вие го знаете и аз го знам. Нито един от вас не би посмял да заяви честно своето виждане. Работата на журналиста е да руши истината, да лъже безцеремонно, да изопачава фактите, да клевети и злослови и да продава страната и рода човешки за насъщния си. Ние сме инструменти и марионетки на богаташите, които дърпат конците зад кулисите. Те поръчват музиката, ние танцуваме. Нашите таланти и възможности, животът ни, са в ръцете на тези хора. Ние чисто и просто сме интелектуални проститутки."

   Повечето читатели сигурно не са чували цитата и трудно ще повярват, че е истина. Същевременно се вижда колко успешно промиването на мозъци и дезинформацията, неотменно практикувания през поколенията, моделират хората.

   Могъщите играчи, които дърпат конците, смятат себе си за избрани да определят човешката история. Наред с телевизията те използват масмедиите като ефективно средство. Да ги командват не е особено трудно - това става чрез монопола на големите информационни агенции, които в световен мащаб се броят на пръсти и са притежание на шепа хора. Те налагат цензура какво и по какъв начин да се съобщава. Един от тях, навярно станал известен на читателите след банкрута на Кирх, е царят на пресата Рупърт Мърдок.

   Пример за премълчаването или потулването на дадена новина е смъртта на Амшел Ротшилд. През юли 1996г. той е намерен мъртъв, висящ на шнура от завесите в банята на парижкия луксозен хотел ,,Бристол". Това е събитие, което булевардните вестници не подминават. Според ,,Билдцайтунг" и швейцарският ,,Блик" 41 годишният Амшел страдал много, че фамилията го принудила да влезе в ролята на банкер, докато той предпочитал да живее с жената и децата във фермата си. Преди осем години обаче бил назначен като мениджър в лондонската семейна банка N. M. Rothschild. Нейният председател Ивлин Ротшилд, по това време на 65 години, се оглеждал за заместник. Амшел му се сторил верният избор. Той обаче съвсем не бил на същото мнение и от отчаяние, че не го оставили да си бъде фермер (макар че очевидно от доста време прекарвал дните си в банковия офис, а не сред кравите), се обесиил. Според други вестници пък смъртта му се дължала на сърдечен инфаркт (на шнура на завесата?).

   Различна гледна точка предлага руският вестник ,,Наше отечество". В броя му от 20 ноември 1996г. се съобщава: ,,Френската полиция установи, че Амшел Ротшилд е убит. Разследването обаче беше прекратено по нареждане на Ширак."

   Представяте си сензационното заглавие на първа страница , нали? ,,Ротшилд убит, Ширак прекратява разследването?". Подобно съобщение обаче не фигурира в нито едно западно издание. Дали това няма нещо общо с факта, че самият цар на пресата Рупърт Мърдок изпраща 600 факса на осведомителните агенции и водещи медии с искане в никакъв случай да не съобщава на първа страница за кончината на Амшел Ротшилд.

   Мърдок, господар на втората по големина медийна империя в света (оценявана на 3,5 милиарда долара), е собственик на издателства (Harper Collins), телевизия (Fox Broadcasting), (20th Century Fox). Харолд Еванс, бивш редактор на Times и Sunday Times, разказва по английското радио как някогашният му шеф Мърдок ръководел огромна вестникарска империя и радиостанции и как безцеремонно налагал своите икономически и политически интереси. Като министър председател на Великобритания Маргарет Тачър не била нищо друго освен пуделът на Мърдок и силно зависела от него.

   Ето друг пример до каква степен най-висшите кръгове в политиката и тайните служби действат в тандем и какво влияние оказват на световните масмедии и крайния потребител.

   Покойният италиански премиер Алдо Моро е ивден политик, който се противопоставя на натиска и директивите на тайните общества. В книгата си ,,Комитетът на 300-те" д-р Джон Коулман споменава Римския клуб и Олимпийците.

   На 10 октомври 1982г. близък приятел на Моро потвърждава, че бившият министър-председател е бил заплашван от човек на Royal Institute of International Affairs (RIIA; ,,Кралски институт по международните работи") и член на Комитета на 300-те, а именно, външния министър на САЩ Хенри Кисинджър.

   Италианският премиер Моро е отвлечен през 1978г. от Червените бригади и по-късно е брутално убит. По време на съдебния процес някои членове на Червените бригади свидетелстват, че са знаели за конфликт на най-високо ниво в САЩ във връзка с плана за убийството на Моро. Когато Кисинджър заплашва Моро, той очевидно не провежда външната политика на САЩ, а действа съгласно инструкциите, които получава от Римския клуб, външнополитическия инструмент на Комитет на 300-те.

   Свидетелят, взривил с показанията си съда, е Корадо Гуерцоним, довереник на Моро. Сензационното му изказване се излъчва на 10 ноември 1982г. по италианските телевизии и радио и се отпечатват в различни италиански вестници. Въпреки това в Съединените щати тази съществена информация се премълчава (както и в останалия свят,) ,,Вашингтон Пост" и ,,Ню Йорк Таймс", известните бастиони на истината, не смятат за важно да отпечатат и ред от свидетелските показания на Гуерцони. Никоя осведомителна агенция и нито един телевизионен канал не отбелязват новината. Фактът, че италианецът Алдо Моро, от десетилетия водеща фигура в политиката, е отвлечен през пролетта на 1978г. посред бял ден и всичките му телохранители са убити, не заслужава да се помести в новините, и то при положение, че в съучастничество е обвинен Кисинджър. Или може би цари мълчание именно защото Кисинджър е намесен?

   Ако през Втората световна война медиите все още са служели на политиката, то след война медиите все още са служели на политиката, то след свалянето на Ричард Никсън балансът на силите драматично се променя. Щом като двама журналисти успяват да свалят от трона най-могъщия човек в света - естествено с подкрепата на истински могъщите - то в медиите е положено началото на нова ера. От средство към целта те се превръща в създатели на събития, при което, разбира се, са само слуги на господари, скрити зад кулисите. Това е сигурен признак, че не  политиците вече управляват историята на държавите и народите, а тайните господари, които чрез широко разклонена мрежа от ложи и братства предават доктрините си на своите лакеи в политиката, икономиката и медиите.

   Хенри Кисинджър, виден представител на тайните господари, предрича, че около 1980г. можело да се разчита на утвърждаването на свободно действащо световно правителство. Много преди това въпросното правителство води за носа президента на Съединените щати. Няма по-манипулативна държавна форма от демокрацията, защото при нея парите имат неограничена власт.

   Само като се замисли човек за аферите с партийните дарения... - тук дори няма нужда от имена. През последните месеци и години повече от ясно се вижда какво е значението на Конституцията и клетвата, положена от господа политиците. Още по-лошо е, че няма осъдени - може би в демократичната ни страна ръцете на някои институции са вързани? ,,Осъждането" общо взето изглежда така: прекратяване на делото и касиране!

   Разразилите се до момента скандали с даренията очевидно са само върхът на айсберга. Спомнете си периода преди изборите за Бундестаг. Интересно при подобни случаи е какво медиите поднасят ,,случайно" на обществеността в полза на една или друга страна. Колкото по-навътре се осмелим да навлезем в корупционната джунгла на икономиката и политиката, толкова по-големи суми се насочват по различни канали. Тук не става дума за брой летателни часове или някой друг частен полет на депутати от Бундестага, което медиите по превъзходен начин превръщат в злободневна сензация, за да отклонят общественото внимание от наистина важните теми. В такъв случай пада главата на прегрешилия народен представител - без последици, разбира се, и най-вече без финансови загубим точно обратното.

   Правилно и логично е подобни алчни и недостойни ,,персони" да изчезнат от хоризонта (ех, де такъв късмет!). Но дори такива събития да заслужават медийно отразяване, това очевидно не са истински големите нелегални транзакции в политиката и икономиката, където се въртят милиони. Те обикновено никога не виждат бял свят, ето защо манипулаторите на общественото мнение организират само ,,дребен риболов", и то умишлено, с определена цел.

   Влиянието, което икономиката упражнява над съвременната политика, лъсва именно чрез тези афери. Подобни ситуации се наблюдават и при провеждането на големи изборни кампании, където са нужни утопични суми, за да видим накрая съответния кандидат  сред победителите на трибуната. Кому ще се чувстват задължени големи политици: на народа или на онези, които плащат избирането им?


   Едно от малкото изключения в световната политика е американският президент Джон Ф. Кенеди, тъй като самият той е от много богат род. През 1960г. Кенеди печели изборите срещу Никсън с незначително мнозинство от сто хиляди гласа. Макар че членове от рода му се замесени в съмнителни сделки с мафията (най-вече баща му), Кенеди има планове, които абсолютно се разминават с концепцията на определени господа. Между другото Кенеди заплашва, че ще разбие на хиляди късчета ЦРУ. Той подлага на проверка дейността на Федералния резерв - картела на върхушката, контролиращ американската икономика. Освен това иска правителството да печата свои пари без лихви. В плановете му също така влиза предотвратяването на инсценираната от върхушката Виетнамска война и прекратяване на Студената война. Всичките тези идеи влизат в противоречие с целите на задкулисната политика.

   След отстраняването на Кенеди властта е поета от масона Линдън Бейнс Джонсън. Той незабавно прекратява предприетите мерки по отношение на Централната банка и превръща Виетнамската война в скъпоструващ масов гроб за азиатци и американци. Американските данъкоплатци трябва да платят 220 милиарда долара, за сметка на това оръжейната промишленост трупа огромни печалби.

   Джонсън сформира комисия за разследване убийството на Кенеди начели с Ърл Уорън, също масон. Повечето нейни членове също така са членове на Counsil on Foreign Relations, начело със свободния масон от 33-та степен Джон Едгар Хувър, шеф на Федералното бюро за разследване, и още един свободен масон, бившия шеф на ЦРУ Алън Уелс Дълес.
   ,,Братството назначава президенти или го унищожава, както си пожелае - пише английският автор Дейвид Айк - И то прави това по цял свят."

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.