Ads Top

Договорът Две плюс четири и последиците от него

   Договорът ,,Две плюс четири" има разнообразни последици не само за ,,суверенитета" на ФРГ; той засяга в най-широк смисъл общата европейска политика в политическо, икономическо и преди всичко военно отношение. Каква роля играят англо-американските интереси?

   Следва да се предположи, че именно англо-американските интереси за стабилна Европа са толкова големи, колкото интересите на самите европейски страни за една силна Европа, или зад това се крие желанието на задкулисните политици да я дестабилизират веднъж завинаги?

   Една дестабилизирана Европа ще трябва да се занимава повече със собствените си нарастващи социални, политически и икономически проблеми. А как изглеждат нещата от военна гледна точка? Пределно ясно е, че слаба ,,обединена" Европа във военно отношение със сигурност няма да е равностойна сила в глобалното Монополи! За силовата англо-американска политика по пътя й към поетапно преобразуване на геополитическата световна карта може да има само две алтернативи: ,,обединена" Европа или ,,разпокъсана" Европа. Коя от двете е желаната Европа?

   Разбира се, ФРГ (Федерална република Германия) играе съществена роля в обединена Европа - в политическо, икономическо и военно отношение. Само че каква роля играе една Федерална република Германия, която, по всичко изглежда, до ден днешен не е получила своя пълен суверенитет, която, по всичко изглежда, не е дееспособна, която в икономическо отношение върви към тотален фалит, чиято армия беше съкратена драстично и в дългосрочен план ще изпълнява операции под командването на ЕС и ООН. От друга страна, англо-американското безумие във въоръжаването с всяка измината година добива все по-нечувани размери. Още през 2003г. военният бюджет на САЩ е по-голям от този на петнайсетте най-развити индустриални държави взети заедно! Като средство за натиск с цел гарантиране на световния мир ли, или за империалистически цели?

   За да си отговорим дали Първата, Втората и евентуална Трета световна война са систематично планувани, нека пак си припомним следния аспект:

   През първите де световни войни повече от седемдесет милиона души намират смъртта си по бойните полета, от глад, преследване и убийства. Съвременната геополитическа ситуация, която при нормални условия, в мирни времена, би могла да стане факт едва след няколко поколения, е постигната и сформирана само в рамките на няколко военни години.

   При все че повече от седемдесет милиона жертви е драматична и ужасяваща цифра, тя бледнее в сравнение с броя на хората, чиято смърт е предизвикана от собствените им правителства. Р. Дж. Румел, професор по политология в Хавайския университет и автор на книгата Death by Government (,,Смърт чрез правителството"), смята, че от началото на миналия век правителствата са допуснали да бъдат убити около 170 милиона техни поданици - почти неизвестен и стряскащ факт!

   Ще се спрем на три примера, които показват как се отразява договорът ,,Две плюс четири", на ,,обединена Германия". Много критици и скептици го свързват с Версайския мирен договор, тъй като и при двете споразумения англо-американските интереси са определящи.

   И така, какво се цели с ,,Две плюс четири"?
   Служи ли той за стабилизирането на Германия и Централна Европа, или води до систематично ,,унищожаване" и в крайна сметка до преобразуване на Обществото на народите?

   Пример 1:
   Полската западна граница
   В параграф 1, точки 1-5, се определя т.нар. полска западна граница между бившата ГДР и Полша като окончателна граница. На фона на Потсдамския договор това означава, че четирите държави победителки отнемат от Германия сто хиляди квадратни километра плодородна земя и я подаряват на Полша. По този въпрос международното право много точно отсъжда: който не може да казва ,,не", сам си е виновен за нещастието. Само че в цялата работа има една уловка!

   В Потсдамските споразумения от 1945г. се определя, че немските територии отвъд днешната така наречена полска западна граница се предават на Полша само за административно управление. В тези договорености не става дума за прехвърляне на въпросните области на Полша.

   Още при управлението на Аденауер правителството се отказва от правото си на участие във взимането на решения по въпросите на германското единство и на окончателните следвоенни граници, така че те се определят изключително и само от държавите победителки.

   Поведението на германските политици по време на преговорите преди сключването на ,,Две плюс четири" ясно показва, че политиката на Германия е зарязана на произвола на съдбата. При тук описаната ситуация всеки политик, дарен с поне малко интелигентност по отношение на дипломатическите въпроси, би изчакал да чуе какви предложения ще направят съюзниците, след което би представил и собствените си предложения. Най-малкото, към което германските политици от онова време е трябвало да се стремят, е частичен успех (половината територия).

   Напротив, още преди съюзниците да са направили каквито и да било предложения, много водещи германски политици искат безусловното признаване на така наречената германска западна граница. Как така народните представители на една страна, която бездруго е една от най-гъсто населените на земята, без да е крайно наложително, отстъпват сто хиляди квадратни километра от ценната си собственост ей така, за тоя, дето духа?

   Полското правителство очевидно приема като нещо нормално великодушния подарък от сто хиляди квадратни километра немска земя. Освен това се отправя искане само за едно обезщетение към германския народ, възлизащо на милиарди. Няма пример в историята за подобни преговори и съответните последици от тях!

   Още по-голямо недоумение будят думите на носителя на Нобелова награда за мир и тогавашен кандидат за полски президент Лех Валенса.
   В интервю, публикувано в холандския седмичник ,,Елзевир", нобеловият лауреат за мир обяснява,че имал всички основания да е загрижен заради германското обединение:
Не се побоявам да направя изявление, което ще ме направи непопулярен в Германия. Ако германците отново дестабилизират Европа по един или друг начин, не трябва да се търси никакво спасение в разделянето, чисто и просто тази страна трябва да се изтрие от географската карта. Изтокът и Западът разполагат с необходимите модерни технологии, за да приведат в изпълнение тази присъда.
   Доколко тази или подобни теми можеха или сега могат да си дискутират на политическо равнище?

   Твърде бързо се стига до конфронтиране на германската политика с миналото и в чуждестранната преса е пълно със забележки относно германския реваншизъм (политика, насочена към завоюване обратно на загубените във война територии с военни средства) и свързаната с него ,,немска заплаха" за световния мир,

   Последните тринайсет години, накрая интервенцията срещу Ирак (без резолюция на ООН) недвусмислено показват кои народи в действителност заплашват международния мир! Играе ли стратегическа роля в този процес неудържимо нарастващата дестабилизация на Европа?

   Възниква също така въпросът, каква в последна сметка е ролята на ООН, която, както никоя друга световна организация, служи за инструмент на англо-американската политика. Втората иракска война показва, че ООН също може да изпадне в политическо безсилие, ако САЩ твърдо са решили да водят война на всяка цена. До края на 2003г. няма никакви последици заради това, че Съединените щати и техните съюзници с решението си за воденето на агресивна война срещу Ирак - без резолюция на ООН - не зачетоха международното право. Този факт трябва да се изтъкне допълнително, тъй като се оказа, че американските тайни служби са публикували невярна информация относно иракските оръжия за масово унищожение, която президентът Джордж V. Буш паднесе на американския народ в речта си към нацията!

   Изненадващо е също така единодушието на членовете на ООН по повод шантажа. Когато Съветския съюз потуши въстанията в Унгария и Чехословакия, когато нахлу в Афганистан, никой не надигна глас! Кой заплаши със санкции Китай, когато окупира Тибет - чудовищно кръвопролитие, както всеки знае? Къде беше ООН да санкционира виновниците за клането на стотици хиляди в африкански Судан? Какви в резултат на която загинаха хиляди граждани?
 
   Имало ли е досега санкции спрямо Израел, който многократно е нарушавал резолюциите на ООН?

   Мери ли ООН с двоен аршин, що се отнася до англо-американските или други интереси?

   Пример 2:
   Въпроси на разоръжаването
   ,,Две плюс четири" постановява Германия доброволно да се откаже от оръжия за масово унищожение и да съкрати въоръжените си сили до 370 000 души.

   От етична гледна точка решението несъмнено заслужава адмирации. Що се отнася до сигурността и суверенитета обаче, които се опират преди всичко на икономическата и военната мощ, решението би могло да се постави под съмнение, защото при сегашната политическа конюнктура само след няколко години военните конфликти в Европа изглеждат много вероятни.

   Тук подчертавам още веднъж, за да не се разбере или оцени неправилно, че отказът на Германия от оръжия за масово унищожение при всички случаи не е съвсем разумен. Ясно е, че при евентуална атомна или биологична атака отговорът е оръжия за масово поразяване би бил най-лошата разплата. Ако изобщо имат някакъв положителен аспект, то той е, че служат за сплашване (за предупреждение)!

   Как обаче стоят нещата с плановете за разоръжаване, най-вече за премахването на оръжията за масово поразяване при световните сили? Изминалите тринайсет години от подписването на ,,Две плюс четири" красноречиво говорят ясно в този смисъл. Мотото гласи: въоръжаване на всяка цена - начело са САЩ, самопровъзгласили се за световен полицай, който сам се вижда оторизиран да представя Новия световен ред.

   Накъде води необузданата надпревара във въоръжаването, миналото доказва по внушителен начин с военните конфликти, които се разрастват все повече. Те могат да разпалят масивния пожар на продължителни войни, в който да се използват и атомни оръжия - Трета световна война! Въпрос на гледна точка е дали сега - след атентатите от 11 септември сме в началото на пророкуваната Трета световна война!

   Пример 3:
   Ситуацията с Русия
   Ключова роля в бъдеща Европа несъмнено ще играе икономическото положение на Русия. Мнозина експерти виждат именно тук най-голямата заплаха за една стабилна Европа.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.