Ads Top

Имало едно време автомобили с вода

   Петролните лобита срещу водорода

   Водата е най-често използваната субстанция за потушаване на пожари, макар че тази нейна характеристика крие изключителни способности за горене, дължащи се на основния изграждащ я елемент. Водата е течност, съставена от молекули, образувани от съединението между два атома водород (Н2) и един атом кислород (О), или от възпламеняеми елементи, които са описани в известната химическа формула Х20. Тази молекулярна връзка не позволява да се прояви естествената й способност за горене, но след като химическите елементи се разделят с електролиза (при разпадане на водата на изграждащите я елементи, се получава водородно гориво и възпламенимото вещество кислород (под възпламенимо вещество се подразбира елемент, който позволява да протече реакция на горене на други субстанции).

   Водородът е елементът, който се намира в най-голямо изобилие във Вселената, но на Земята на практика не съществува в число състояние и се извлича чрез химични реакции. Той притежава изключителна енергийна плътност в съотношение с теглото, по-ефикасна спрямо плътността на метана или типичните горива за двигателя с вътрешно горене и затова е избран да захранва ракетите на космическите совалки. Водородът може да бъде получен с най-различни методи, но изборът на действащата политическа система да използва възможно най-лошия, прави неприложима промишлената му употреба. Вместо директно да се извлича от водата по лесен и екологично чист начин чрез електро - лича, обикновено се получава от течните горива (например петрола) със забранени, много скъпи и замърсяващи околната среда процеси. И дори технологията, която днес се прилага, IU да се използва водородът като енергиен източник, като че ли е замислена от петролното лоби, само и само за да попречи и да служи за забрана на действителната му употреба. Водородът, освен че е произведен с възможно най-лошия метод, се складира под високо налягане и в опасни бутилки. И системата на автомобила, където на двигателите е необходим крайният продукт, за да се движат. Според официалната наука не съществува алтернативен метод на този, който сега се използва, така че водородът да бъде използван по-рационален и удобен начин.

   Стенли Мейер, Генепакс и Тушара - три различни истории за една истина.

   Правилния път, за да се освободим от робството на петрола и да влезем в епохата на водорода, е точно обратният на този, който следват големите многонационални промишлени компании в съгласие с академичната научна общност. Водородът може да се извлича от водата по икономичен и екологично чист начин, като се получават електролитни клетки с ниска консумация и високи качества. Така полученото гориво не трябва да се складира в бутилки под високо налягане, а може да бъде използвано в зависимост от необходимостта директно по време на процеса на извличане от водата. Според официалната наука очевидно това е невъзможно, но три любопитни истории доказват точно обратното:

   Dune buggy-mo на Стенли Майер

   В началото на 90-те години изобретателят Стенли Майер от Охайо твърди, че е създал първия автомобил, изцяло захранван с водород, извлечен от водата. Заявява, че е успял да създаде електролитна клетка със скромни размери, свързана с батерия, която използва принципите на резонанса, за да постигне висока производителност и ниска консумация при протичането на електролиза. Тази система, изцяло патентована от Майер за всеки отделен компонент, не изисква употребата на бутилки, а единствено резервоар за водата, откъдето да се извлича директно водородът. Електролитната клетка е монтирана на устройството Dune Buggy и по спетакуларен начин е демонстрирано пред многобройни свидетели как функционира, като е привлечено и вниманието на репортери от няколко телевизионни предавания. По време на дадените интервюта обявява, че е получил предложения от някои собственици на петролни залежи да им продаде изобретението си. Но има съвсем други намерения: да направи технологията достъпна за съгражданите си на цена от 1500 долара. Това би дало възможност на всеки да може да трансформира традиционния си автомобил в работещ с водород, като чисто и просто свърже специалната електролитна клетка с горивната камера на двигателя с вътрешно горене. Изявленията на Майер за свойствата и качествата на ,,водната клетка" и опитът му да разпространи технологията в търговска мрежа в услуга на съгражданите си става повод съдът в Охайо да се заеме със случая. През 1996г. качествата и характеристиките на електролитната клетка, декларирани в патентите му, назначените от съда експерти определят като измама. Въпреки това бившият американски съдия А. Хърли взима страната на Майер, който се опитва да оспори некоректността при провеждането на тестовете. Стенли Майер умира най-неочаквано на 20 март 1998г. Токи-що е изпил сок от боровинки в ресторант Гроув Сити, когато усеща силна прорязваща болка в гърлото. Агонията му е толкова кратка, колкото и жестока. Той коленичи и малко преди да издъхне, прошепва на брат си Стивън, че е отровен. Полицията архивира случая като естествена смърт от мозъчен аневризъм.

   Кратката авантюра на ,,Дженипакс"

   С преждевременната смърт на известния американски изобретател, като че ли завинаги е затворена страницата на автомобилите, работещи с вода. Но явно това не е краят. През юни 2008г. отново застава на дневен ред. Този път сензационната новина е разпространена от японската фирма Дженипакс в Осака. Специалистите й създават система за захранване с водород, почти изцяло аналогична на създадената от Стенл Майер. Осъществяват електролитна клетка с висок коефициент на полезно действие и ниска консумация, за да се западнат компонентите на водата и да се получи водород, който да се използва като гориво в реално време. По време на интервю по местната японска телевизия Киоши Хирасава, делегиран управител на предприятието, заявява, че автомобилът може да измине 80км само с 1л. вода - технология, която е в състояние да сложи край на епохата на петрола. На 10 февруари 2009г. фирмата съобщава, че е затворила своя уебсайт заради прекратяване на дейността. Като официалната причина се сочат високите разходи на придвижването на проекта. Но като оставим настрана подобни оправдания, не е трудно човек да се досети за истинските мотиви, които стоят в основата на това да бъде изтеглена от пазара тази революционната технология. 

   Тушара Примал Едирисинге

   През 2008г. отново се съобщава, че е създаден двигател с вода, но този път новината идва от Шри Ланка. Младият изобретател Тушара Примал Едирисинге заявява, че е изминал 80км с литър вода в резервоар на автомобил, захранен с водород чрез електролитна клетка с висока ефективност. В този случай основният използван метод е аналогичен на предишния, макар името и родината на изобретението да носят друго име. Tyiuapa Едирисинге показва функционирането на своята клетка с водород на премиера Ратнасири Викраманиака, който, след като се разпорежда да бъдат извършени предварителни проверки, обещава, че ще съдейства на правителствено ниво да бъде разработена и внедрена новаторската технология. Изобретателят добавя, че е получил многобройни предложения в парично изражение от чужди корпорации, но е предпочел да предостави технологията на страната си. Само няколко месеца по-късно е арестуван с обвинение в измама и мечтата на Шри Ланка да премине към алтернативни на петрола енергийни източници, изведнъж се изпарява.

2 коментара:

  1. И българин имаше в тази редичка...
    Само една терминологична корекция:
    "възпламенимото вещество кислород" е прието в химията да се нарича "окислител".

    ОтговорИзтриване
  2. Измислете и вие нещо де, не чакайте на готово някой да измисли вместо вас. Аз вече измислих нещо.

    ОтговорИзтриване

Предоставено от Blogger.