Ads Top

Авариен план за нашата цивилизация

   Какво ще направите, ако банките в страната банкрутират в резултат на световна финансова криза? Вашата спестовна книжка е невалидна, валутата Ви е хартия и Вие ще трябва да преживявате с парите, които имате в наличност, ако имате такива.

   В историята са известни много случаи, когато хора са разорявани в резултат на внезапни бедствия. През 1345г. Флорентинската банка се е сринала като картонена къща, след като Англия - по това време развиващата се страна - просрочила плащанията си по дълговете. През 1720г. при разкриването на измамата ,,Южно море" хиляди са останали без пени в джоба си. През 1929г. Уолстрийтската криза тласна много от засегнатите акционери към самоубийство чрез скок от прозорците на един небостъргач. Днес тези прозорци са неотваряеми.

   Съвременната световна криза все повече бива сравнявана с 1929г. във водещите финансови и икономически списания. Фактически днешното положение е съвсем различно и с много по-драматични последици. Кризата, с която се срещаме днес, може да бъде край на днешната цивилизация. Всяка цивилизация и всяка нация е убедена сама за себе си, че грешките на предшествениците са избегнати и няма да се повторят. Историята е циклична. В общия Цикъл на Възраждането и Новото Време всяка от западните цивилизации има период на процъфтяване: Италия в XV, Португалия и Испания в XVI, Холандия и Франция в XVII, Англия и Германия в XVIII i XIX и САЩ XXвек. По този начин всяка от тях дава своя импулс за да се върти ,,Пумпалът на Западната Цивилизация".

   Днес Западът обаче, няма друга нация в резерв. Логично е да предположим, че сриването на САЩ ще повлече със себе си целия западен Свят. Илюзия е да се вярва, че Европейската Общност може да създаде живителен импулс. По-скоро тя води една безнадеждна борба срещу течението на Историята.

   Стигайки до 2000г., е не само безкрайно трудно, но и невъзможно да се намери разумно решение за икономическите и финансови проблеми, исторически погледнато. Обаче нещо би могло и трябва да се предприеме, за да се смекчат последиците от по-горе спомената катастрофа. Ние би трябвало да изработим авариен план за действие, който ще се приложи в първия ден на кризата. Още от времето на Втората световна война съществуват най-различни планове за действие при разни природни беди: земетресения, урагани, наводнения. Или пък при ядрени аварии. Нямаме обаче, план, действащ при загиването на нашата цивилизация.

   Аварийният план, който ние предлагаме, изглежда на пръв поглед доста авторитарен. Но неговата цел е в момента, когато няма закони и ред, да ни предпази от нахлуването на Тоталитарни сили. Ние непрекъснато наблюдаваме как след рухването на комунизма тоталитарните сили получават нови импулси. Питаме се също дали изработването на подобен авариен план за Съветския Съюз не би предпазило милиони хора там от крайната мизерия, в която те се намират.

  Така, както по време на Втората световна война съществуваше едно редуцирано правителство, в такъв момент ще имаме нужда от един Авариен щаб с ограничено количество членове. Този Щаб трябва незабавно да прокламира, че във всички случаи Великобритания има абсолютен приоритет и всички договори с Европейската Общност, ГАТ и др. се обявяват за невалидни, ако нарушават интересите на Англия. Превантивно се затварят границите за хора и стоки, като изключения се правят само за случаите, директно свързани с интересите на нацията. Този Авариен щаб би трябвало първо да се заеме с финансовите последици на кризата. От резултата на първите заповеди ще зависи мащабът на неприятностите за населението в следствие на кризата. Пред банките ще се струпат хора на опашки, за да изтеглят спестяванията си, от които имат неотложна нужда в борбата за оживяване. Щом банките свършат парите, те ще затворят вратите си. Недоволните ще опитат щурм, ако не успеят с банките ще атакуват магазините за хранителни стоки.

   В тази ситуация голямо значение ще има Аварийния план. Щабът трябва веднага да нареди печатането на пари, за да могат банките да обслужат клиентите си. Така, поне за първия момент, се предотвратява лавинообразното разпространение на кризата. Сигурно ще запитате дали не е безотговорно просто да се печатат пари? Отговорът е не, защото не съществува вече обменен курс с чуждата валута. Английският фунт не е вече свързан със световните пазари!

   Една подобна ситуация имаше през октомври 1987г. и светът беше спасен... предварително. Когато през лятото на 1987г. за директор на Федералния резерв на САЩ бе назначен Алан Грийнспан, той запита сътрудниците си дали съществува план за интервенция на банката в случай на финансова криза. След отрицателния отговор той нареди веднага да бъде изработен авариен план. Когато през октомври същата година се зададе борсовият крах, планът веднага влезе в действие. Средства на Федералния резерв бяха предоставени на банките и от тях по-нататък към Уолстрийт. По този начин се предотврати една стопанска верижна реакция. Без съществуването на този план Вие, който четете тази статия, бихте загубили работата си и щяхте, може би, да сте просяк.

   Щабът трябва бързо да реагира към инфлационните явления. Големите стопански сривове водят обикновено към дефлация с падащи цени на индустриални и селско-стопански стоки. Това се случи и през 1929г., когато в следващите четири години индустриалните стоки се обезцениха с 30%, а селскостопанските - с 50%. Тъй като заплатите се понижиха много малко, тези хора, които запазиха работното си място, подобриха състоянието си след краха на Уолстрийт. Този факт е бегло отбелязан в почти всички книги, описващи това време. Тогавашното правителство на САЩ е правило опити да запази разумно съотношение между заплати и жизнен стандарт. Без успех. Аварийният щаб (кабинет, правителство) би трябвало да съгласува заплатите с дефлацията. Много ще бъде неразумно, ако групата на работещите се радва на висок жизнен стандарт, докато в страната има 10 милиона души безработни.

   Критичната ситуация, която ние ще наблюдаваме в последното десетилетие на ХХвек ще бъде по-опасна, защото атомните реактори и бомби са опасни не само за нашата цивилизация, но могат да попречат и на създаването на бъдещи цивилизации. В миналото не е имало нищо подобно. Приоритетна задача на Аварийния щаб е да предотврати случаи, подобни на този в Саснови бор през 1992г., на 100км. западно от Санкт Петербург: деморализираните работници, получаващи само 50% от заплатите си, оставили реакторите частично без надзор. Затова е много важно да се гарантират заплатите на всички, които работят в атомни централи, подводници и заводи. За тази цел е необходимо да се задели предварително паричен резерв. Такъв резерв липсва в бившия СССР днес: това е една голяма заплаха за сигурността на атомните централи там.

   Саботажът е друга заплаха за атомните обекти. Полицията и армията биха могли да бъдат натоварени с опазването им, но по същото време силите ще бъдат заети с многото локални конфликти и ще им липсва капацитет. Може би мобилизирането на екологичните организации от рода на ,,Грийн Пийс" за защита на заплашваните обекти е подходящо. И без това тези организации няма да имат повече работа със замърсяващите заводи - навсякъде производството ще спре или драстично ще намалее. Поради липсата на бензин няма да има движещи се автомобили, ще изчезнат запушванията на улици и шосета. Проблемите с озоновата дупка и парниковия ефект автоматично ще изчезнат.

   Докато Лондон ще се изолира от останалата част на Великобритания в резултат на намалялото движение по улиците и релсите, а също така заради непрекъснатите аварии на телефонната мрежа, другите големи градове и области ще станат относително независими от централното правителство. По тази причина трябва своевременно да се подготвят регионални аварийни планове. В регионите и общините също трябва да се създадат аварийни щабове. Докато печатането на пари в помощ на банките ще бъде една важна, но временна мярка за създаване на известен ред във всеобщия стопански хаос, създаден от рухването на световната финансова система, то местните аварийни щабове би трябвало да насърчат областните структури във въвеждането на собствени платежни средства. Така ще стимулира областното икономическо оцеляване.

   Един друг голям пакет от мерки трябва да се предвиди, когато в резултат на прекъсванията в електрическото снабдяване - било поради саботаж, било поради нехайство - ще се създадат планини от месо в хладилниците, огромни проблеми в птицефермите (вентилацията за касетите) и кравефермите, където доенето с ръка е вече невъзможно. Месото, пилетата и кравите трябва да се разпределят на населението. Няколко седмици основната храна ще бъде месото. Вегетарианците ще имат трудности, които ще ги накарат да изменят навиците си на хранене. По-нататък ще трябва да се заколят (вероятно с нож -) хиляди свине поради липса на фураж за изхранването им. Още повече месо в дневната дажба!...

   Изчезването на международната търговия ще докара драматични последствия върху реколтата зърно, тъй като няма да има повече изкуствени торове. За селяните една допълнителна изненада ще бъде отсъствието на дотации от Европейската общност. За радост на природозащитниците земята ще се обработва биологосъобразно и с ръце: тракторите ще замлъкнат в резултат на липса на гориво. Току-що описаната розова картина на планини от месо, които се раздават, ще трае няколко седмици. Следва глад за цялата страна. Картини, подобни на тези, които наблюдаваме по телевизията - как гладуват цели народи в Африка или в бивша Югославия - ще станат всекидневие при нас.

   Какво можем да направим, за да предотвратим всички тези събития?
   Тълпи хора от градовете ще се насочат към селата, където те, естествено, няма да са добре дошли. Без съмнение селяните ще се организират, за да запазят реколтата, запасите и добитъка си. Повечето селяни, за разлика от гражданите, имат оръжие. Може да се стигне до кървави сцени...

   Джон Сеймур, един от най-авторитетните специалисти по земеделие и автор на много книги на тема ,,оживяване и самозадоволяване", ни е оставил в едно свое писмо като завет при разпада на нашата цивилизация препоръки, които трябва да се предприемат, за да положим основите на следващото време. Първата препоръка на Джон Сеймур е въвеждането на стъпаловиден прогресивен данък върху собствеността на земя. Ефектът на тази стъпка ще бъде, че земята ще се появи на пазара (тези, които имат повече, ще я продават, за да могат да си плащат данъка) и тези хора, които се спасяват от града, ще могат да си я купят. Всичко това ще създаде естествено движение към село. То трябва веднага да се използва. Градското население трябва да се подготви за селски живот. В момента, когато настъпи сривът и хората почнат да бягат от градовете, те ще започнат веднага работа на село, където нуждата от работна ръка ще бъде голяма (модерната техника няма да заработи поради липса на гориво, резервни части и др.) Хиляди хора ще работят с един единствен инструмент - Мотиката. Във вавилонско време мотиката се е почитала като дар божи: скоро тези нейни качества ще бъдат преоткрити от много семейства.

   Едно високотехнологично животно ще липсва в плановете на аварийните щабове по места - конят, който допреди няколко десетилетия беше най-полезното домашно животно. Съставителите на аварини планове могат да погледнат и към Индия, където по реките е плъно с воденици. Десетки хиляди такива воденици имаше по цяла Европа до края на XIX век. Те могат да се използват за производство на електроенергия. Също могат да се въстановят каналите от 18-то столетие, по чиято мрежа ще отиват въглищата до стоманодобивните фабрики, където ще се произведат милиони мотики. Старата текстилна индустрия ще се възроди, за да обработва вълна и лен. Изкуствените влакна, произвеждани преди от милтинационалните концерни, ще изчезнат. С липсата на универсални магазини и супермаркети ще се създадат нова генерация от малки придприятия, продаващи въглища, платове, вълна и мотики. Отново ще има рибарски магазини, зарзаватчийници, хлебарници. Най-накрая малкото ще стане красиво! 

   За да създадем един нов свят върху развалините на стария, ние ще се обърнем носталгично към миналото. Традиционните технологии трябва да се подобряват и да се довеждат до съвременно ниво. Мотото на тези, които създават аварийните планове, би трябвало да е ,,напред към миналото"!, При това е много важно - доколкото крахът на нашата цивилизация се дължи на мъжете, - в тези аварийни комитети болшинство да имат жените. Те са просто по-практични. Така човечеството, възможно е, ще заживее на една по-щастлива планета.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.