Ads Top

Алчността и още някои нейни следствия

   Много хора обикалят и изкарват разни курсове и семинари за себепознание и себеразвитие. На пръв поглед нищо лошо, даже - похвално. Обаче какво се случва след време? Вместо у тях наистина да започне някаква градивна трансформация, те просто са се превърнали в колекционери на полезни упражнения и практики или са се пристрастили към преживяванията по време на семинарите. Често пъти това ги кара да започнат да учат другите и щедро да споделят натрупаното знание. И в това няма нищо лошо. Въпросът е, че те не са повярвали в себе си, когато са се срещнали с първата полезна практика и са си казвали: ,,Я, да видим дали следващият гастролиращ проповедник (гуру), ще ми даде нещо още по-ценно за моето развитие!" А с тази нагласа човекът ще продължи нататък, ще срещне и отмине и следващия, и по-следващия, без да се установи върху това, което вече е придобил и е полезно за него. Защото винаги ще има още и още книги, гурувци, нови системи и методики...

   Поради Комплекса си за малоценност той не може да усети, че е получил достатъчно и става алчен за още. Ако случайно има някакви успехи, няма да ги приеме за достатъчни и да се зарадва, а ще иска още и още и все ще се движи по линията на неудовлетворението. Ако по някакви щастливо стечение на обстоятелствата има красива приятелка, ще започне да иска още по-красива или и втора красавица, тъй като само една ще му се стори малко. Ами ако едната вземе, че го изостави? Защо да не се подсигури с още една? Или с две? Дали изобщо някой допуска, че харемите са възникнали поради високата потентност на техните собственици?

   ,,Алчността е един от най-силните мотиви за убийства" - твърди известен профайлър в документалната филмова поредица ,,Жени убийци". Оказало се, че този мотив за убийство се среща по-често при жените, отколкото при мъжете. Особено при жени, които са пристрастени към харчене на пари, бесен шопинг и лукс.

   Но е очевидно, че Алчността има връзка и с ЙМ, което директно води до предварително омаловажаване и дехуманизиране на бъдещата жертва, а също помага и за изграждането на Оправдателна философия. А когато имаме с какво да оправдаем своите действия, те могат да бъдат абсолютно всякакви, включително и хладнокръвно извършване на убийство!

   Ако алчният случайно се е почувствал щастлив, ще поиска да е още по-щастлив... и така няма да има край неговото търсене и съпътстващото го неудовлетворение. И ще отминава транзит хубавите моменти в живота си като крайпътни спирки в очакване на никога не появящата се най-хубава спирка!

   Всъщност Алчността е специфичен израз на постоянното човешко неудовлетворение, израстващо върху съчетанието между Комплекс за малоценност (КМ), Високомерието (В) и Невежеството.

  Чудесен исторически пример за преход от Високомерие към Алчност е Римската империя! Целият този разгул, пресищане и заграбване на още и още. Думите пир и оргия идват от дълбока древност. А те просто са външния израз на алчността. Не им е било достатъчно да хапнат една обилна, но нормална вечеря. Трябвало е да плюскат до пълна пресита. След това пъхали паунови пера в гърлата си, за да повърнат и отново да се тъпчат с още и още храна. Алчността винаги води до увеличаване на дозата дразнения върху сетивата и удоволствените преживявания, докато се стигне в края на краищата до нездравословни и погубващи човека нива.

   Високомерието почти неизбежно води до някаква форма на алчност, защото да имаме повече е допълнителен знак за престиж и заемане на по-високо ниво от останалите в йерархията. А когато сме високомерни, ние не сме в центъра си, не можем да разберем кога ни е достатъчно и кога да спрем. Трудно е да се овладеем с воля, защото причините са по-дълбоки и силни.
  
   Алчността е и в основата и на безогледното унищожаване на ресурсите. А желанието да си по-богат, за да доминираш над другите неизбежно води до самоунищожение в по-далечна перспектива. И възниква въпросът дали инстинктът за самосъхранение ще надделее навреме над алчността. Но битката ще е неравна, тъй като човекът се пристрастява и към усещанията, които му осигурява алчността.

   Затова моят съвет винаги е бил: преди да се захванете с каквото и да било, запознайте се с ПСЖ, за да осъзнаете навреме някои важни човешки особености и така да избегнете психологическите капани и автосаботажите, които можете сами да си направите въпреки доброжелателността и правилните си намерения! Запознайте се с базовите причини, принципи и знания и след това съвсем лесно и приятно ще поеме в най-добрата за вас посока. Защото само ако поставите върху правилна и здрава основа вашата стратегия за живеене, ще постигнете максималния възможен и дълготраен успех за себе си. Само тогава ще си позволите оптималното разгъщане на целия творчески потенциал, с който сте родени.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.