Ads Top

Съвременният човек като стока

   Не само в домогванията на големите религиозни общности и разни тайни общества, а така също и в световните стремежи на индустриалното ни общество човекът играе все една роля - той е само стока!

   Модерното капиталистическо общество се крепи на пазара като регулатор на всички икономически и съответно всички обществени отношения. Пазарът на потребителските стоки определя условията, при които те се разменят. Трудовият пазар регулира покупко-продажбата на работна сила.

   Полезни предмети, както и ползотворна човешка енергия се трансформират в потребителски стоки, които, в съответствие с пазарните условия, без принуда и измама, се разменят. Обувките например, колкото и необходими да са, нямат икономическа стойност (разменна стойност), ако на пазара няма търсене за тях. Човешката енергия и умения нямат разменна стойност, ако не се търсят при съществуващите към момента пазарни условия. Който разполага с капитал, може да купи работна сила и да я използва така, че вложеният в нея капитал да му носи печалба. Който разполага с капитал, може да купи работна сила и да я използва така, че вложеният в нея капитал да му носи печалба. Който разполага само с работна сила, трябва да я продава на капиталистите при съответните пазарни условия, ако не иска да умре от глад. Тази икономическа структура се отразява в йерархията на стойностите. Капиталът дирижира работната сила; натрупани мъртви предмети имат по-висока стойност от живата работна сила и енергия.

   Човешкият проблем на капитализма може да се формулира ето така: модерният капитализъм има нужда от хора, които в голямо количество функционират безпроблемно, които искат да консумират все повече, чийто вкус е стандартизиран, лесно предвидим и може да се манипулира. Той се нуждае от хора, които действат свободно и независимо и смятат, че за тях няма авторитети, принципи, съзнание - и въпреки това са готови да бъдат командвани, да правят това, което се очаква от тях, и да се вписват безпроблемно в обществената машина; хора, които позволяват да бъдат водени доброволно, без прилагане на сила (насилие) и нямат нужда някой да ги направлява, нямат истинска цел, освен да отговарят на очакванията, да работят, да действат и да напредват.

   Колко ,,социална" или антисоциална изглежда нашата система в това отношение, описва Дитер Рюгеберг в книгата си ,,Тайна политика":
    ,,Друг важен вътрешнополитически инструмент на властта е въвеждането на кастова система. Разбира се, в съвременните демокрации това не се прави вече както в Индия или чрез външни символи като боядисване на косата или носенето на определен знак върху облеклото, както евреите при нацистите. Във Федералната република за целта се използва данъчното и социално законодателство. Като средство служи обмислена система от привилегии, обвита в лабиринт от неясни закони и разпоредби. Така например определено съсловие от работници трябва за една и съща нетна заплата да изработи двойно повече брутна заплата отколкото друго съсловие или пък читирийсет години след въвеждането на демокрацията ,,пълнолетните" работници все още не могат да си избират свободно здравната каса. Инструментът за поддържане на подобна кастова система са професионалните съюзи", смята Рюгеберг.

   ,,...Основният принцип се състои в това, че с помощта на годишните увеличения на заплатите и възнагражденията на богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни. Ако приемем, ,че след трийсет години заплатите и възнагражденията са се увеличи със сто процента и работник А в началото е имал половината заплата на работник Б, веднага се вижда колко правилно е твърдението ми:

Работник                        А                         Б
Основна заплата:         DM 1000                 DM 2000
+ 100%                                  DM 1000                 DM 2000
Общо                                    DM 2000                DM 4000

   Чрез процентното увеличение на заплатите разликата между доходите на работник А и работник Б се е увеличила с 1000 германски марки, без да се налага промяна на индивидуалната производителност на работниците. Ето защо ценното увеличение на заплатите и възнагражденията е антисоциално средство за пораждане на напрежение. При линейно повишаване на доходите разликата между основните заплати би останала една и съща - хиляда марки.
   Този социален принцип се прилага от десетилетия и при пенсиите, където се отразява още по-драстично, тъй като пенсионерите вече нямат възможност чрез индивидуални постижения да увеличават основната си пенсия. Благодарение на него на стари години милиони пенсионери тънят в нищета, защото при стопроцентово увеличение от основна пенсия в размер на 300 марки се получават само 600 марки, докато от 1000 марки вече се получават 2000.
   Десетилетия наред процентното увеличение се пробутват на работниците, служителите и пенсионерите на Германия от християнските им водачи като социална справедливост, без някой някога да е протестирал сериозно срещу това. Ясно се вижда каква разлика се прави между социално и антисоциално - никаква. Членовете на профсъюзите да не си въобразяват, че техните водачи, които печелят годишно половин милион марки и притежават различни постове в управителните съвети на акционерни дружества, са сериозно заинтересовани то социална справедливост.
   Който има представа от тайната политика, знае, че някои дори взимат участие в конференциите на ,,Трилатералната комисия)."

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.