Ads Top

Nosce te ipsum (Познай себе си) и интерактивния свят

   Откакто щателните лабораторни експерименти са показали взаимодействието между психиката и поведението на субатомните частици, ерата на материализма приключва. Малцина знаят, че квантовата механика подкрепя принципа, според който зрителят допринася значително за изграждането на наблюдаваната реалност.

   Приведено в ежедневието, това означава, че противно на понятията на класическата физика, човекът, както всяка друга форма на живот, не е пасивен наблюдателен на реалността, която го заобикаля, а активен участник в процеса на своето творение. Това явление обаче се случва само в микрокосмоса на субатомните частици и следователно, освен в изключителни случаи, които не са признати от официалната наука, не предизвиква незабавни и видими ефекти в нашия макрокосмос.

   Съществуването му продължава да бъде пренебрегвано от по-голямата част от хората, които продължават да живеят по мракобесническите закони на материализма, докато академичните учени омаловажават откритието като нещо, което касае само безкрайно малкото.

   Поради липсата на достатъчна информация за най-важните открития (и най-непопуляризираните) на физиката светилата на съвременната официална наука могат да подкрепят ex cathedra (авторитетно),че няма никаква връзка между материята и нейните съставни елементи.

   На практика това наподобява твърдение на инженер, според когото няма директна връзка между сградата и тухлите, от които е построена. Разбирането на тази концепция е от съществено значение, тъй като приписва на всеки от нас психическа отговорност за света, в който живеем. Така откриваме, че имаме скрита сила, непозната за нас, но която винаги сме притежавали, и че по всяка вероятност е изиграла важна роля в определянето на еволюционния процес на човешкото семейство във физически план.

   При тези условия дори Вселената не е вече само хаотично цяло от елементи, а продукт на нематериален ум, постоянно променяща се от режим на демокрация на участието, където всяко същество, проектирано от нея, активно допринася за резултата без посредничеството на нито една свещеническа каста.

   За традиционната наука тези заключения са ненужни философски спекулации (или псевдонаучни), докато за Църквата представляват богохулство. Но ако логиката не е мнение и психиката взаимодейства с частиците, можем лесно да реконструираме света, в която живеем, независимо от възприетата от авторитарните власти позиция. Съвременната физика показва, че на субатомно ниво не съществува никакво реално разделение между един физически обект и друг, тъй като компонентите на материята и основните явления, в които те участват, са взаимосвързани и взаимозависими. Следователно не могат да бъдат възприемани като изолирани субекти, а само като неразделни части, които физикът Фритьор Капра описва:
В обикновения живот не осъзнаваме това единство на всички неща, а разделяме света на отделни и разделени обекти и събития и дори това разделение да е необходимо, за да се движим в нашата ежедневна среда, не представлява фундаментален аспект на реалността.
   Относителната реалност, която възприемаме като абсолютна, е само илюзия на сетивата, на начина, по който електрическите импулси на мозъка ни преработват много ограничена част от вселената.

   Всяко човешко същество трябва да саи дава сметка, че светът, описан от нашите сетива във физически смисъл, е съставен от винаги вибриращи атоми, които не са образувани от материя, а от заключена енергия в черупките, създадени от силите на ядреното взаимодействие - силно и слабо. Цялата вселена представлява вечен рояк от енергия в различен диапазон на честоти, които могат да бъдат идентифицирани в различни физически светове според сетива и умствените ни класификации, на които съществуват и комуникират независимо от него. Енергията, на свой ред, се състои от нематериална информация, която си взаимодейства с психиката на всяко живо същество посредством отношение на реципрочност, намираща отражение в перфектната симбиоза между животинското царство и неговата среда.

   Високото културно ниво, достигнато от народите в класическата епоха, може да бъде разпознато във фразата Nosce te ipsum (Опознай себе си), която древните римляни, посветени в тайните, са заимствали от Делфийския оракул (Гърция). В разширената си форма гласи: В теб се крие Съкровището на Боговете. О, човеко, опознай себе си и още опознаеш Вселената на Боговете! Откритията на квантовата физика и досега остават привилегия на лабораторни плъхове и въпросът доколко съвременният човек материалист познава себе си и вселената в сравнение с тези, измислили пряката демокрация преди повече от 2000 години, стои отворен.  

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.