Ads Top

ООН - Организацията на обединените нации

   Решаваща крачка по посока създаване на световно правителство като резултат от усилията на CFR е направена веднага след края на Втората световна война със създаването на Организацията на обединените нации.

   Организацията на обединените нации (ООН) е създадена през 1945г. в Сан Франциско. На учредителното събрание сред американските делегати има най-малко 74 членове на CFR.

   Между тях е и Нелсън Рокфелер. По-късно Нелсън и братята му предоставят средствата за закупуването на терена за сградата на ООН на Ийст Ривър в Ню Йорк.

   Гари Алън пише в ,,Книжата на Рокфелер":
Повече от петдесет години за Рокфелерови решението на този проблем е ясно като бял ден: да се създаде световно правителство, което да се контролира и да се направи така, че то да господства над всички останали. - Речено - сторено! 
   Подобен ,,Нов световен ред" (каквото без съмнение е създаването на ООН) не означава за CFR основаване на безобиден клуб за водене на дебати. По-скоро целта е международно господство над въоръжените сили, оръжията, съдилищата, данъчните власти, училищата, правителствата и всичко друго на тази земя.

   Гари Алън подчертава:
Рокфелерови ще продължават да отглеждат своето бебе, докато то се сдобие с всички права за упражняване на властта и още повече дори. Няма съмнение, че ,,Новият световен ред", към който се стремят тези хора, няма да е република обвързана с конституцията, която да ни гарантира повече свобода и където правата на гражданите ще бъдат защитени от един тираничен ,,Голям брат". ,,Новият световен ред", който Рокфелерови имат предвид, е световна диктатура.
   Разбира се, трябва да е ясно, че всички създадени дъщерни организации преследват целта за изграждането на ,,Нов световен ред" с изключителна политическа целеустременост и почти неограничени финансови средства. С други думи: който има парите, владее властта, а който разполага с властта, има правото и определя политиката в света.

   Джеймс Варбург, член на CFR, споделя на 17 февруари 1950г. пред Сенатската комисия по външните работи следното: ,,Искате или не, ние ще създадем световно правителство - чрез покоряване или споразумение."

   Коментар на съвременната политическа действителност (март 2003):
   Изказването на Джеймс Варбург може да се вмести в политическия пъзел на съвременната действителност, ако през март 2003г. ООН трябва да избира между мира и войната, въпреки че САЩ предварително заявиха възможността за самостоятелен военен ход срещу Ирак.

   Дали се говори за война в Ирак в момент на военна мобилизация или може би за нея вече е взето решение? Колко политическа власт има ООН и какъв е смисълът от тази организация, ако тя всъщност се оказва недееспособна при решаване на сериозни проблеми и ако властимащите в Белия дом я третират като по-добра общност за дебатиране?

   Преди избухването на втората война в Ирак ООН проведе дълги и трудни преговори - без резултат! По това време известният професор Майкъл Дойл, специален съветник и стратег на ООН, казва: ,,От Кубинската криза през 1961г. не сме преживявали толкова драматични времена. Не става дума само за война и мир. Става дума за ново създаване на глобални съотношения на силите."

   Малко по-добра формулировка и по-дипломатично перифразиране в глобалната борба за власт за Ново световно правителство под покрива на ООН?

   Все още добре се помни упоритата битка на САЩ и най-близкият им съюзник Англия. Месеци наред политически спорове и дипломатически усилия в борбата за гласове, за да се получи в крайна сметка ,,благословията" на ООН за война в Ирак. Допълнително напрежение създаваха манипулативните, яростни упреци към Old Europa, която начело с Германия и Франция търсеше мирно решение, с което позицията за мирно и по дипломатичен път разрешаване на проблема получи голямо политическо одобрение и подкрепа от Европа.

   В Хартата на ООН се казва, че военно действие срещу дадена държава може да се узакони само чрез решение на Съвета за сигурност, което категорично би обявило агресията на САЩ и техните съюзници като нарушение на международното право. Единственото изключение, оправдаващо войната, са отбранителните действия на Америка, ако Ирак я нападне, което както е известно, не се случи!

   Когато стана ясно, че президентът Буш ще действа чрез ООН, Съединените щати изведнъж изплатиха дълговете си към световната организация - не по-малко от 582 милиона долара!

   В началото на конфликта се създаде впечатление, че в ООН цари единодушие. С категоричните 15 на 0 гласовете в Съвета за сигурност през ноември 2002г. Ирак беше заплашен с ясни санкции, ако не предприеме незабавно пълно разоръжаване. САЩ сметнаха, че резолюция 1441 им дава достатъчно правно основание, за да започнат война срещу ,,заклетия си враг". Британецът Тони Блеър и испанецът Хосе Мария Аснар придумаха американския президент да внесе друга резолюция, която щеше да установи, че Саддам Хюсеин не е спазил резолюция 1441. Това беше резолюцията за войната.

   В ход влезе дипломацията и през следващите месеци до началото на 2003г. все повече се увеличаваха гласовете в света против евентуална война срещу Ирак - която изглежда вече беше решена от САЩ и Англия. Все по-очевидно ставаше, че Ирак, поне във военно отношение, не заплашва чак толкова много световната сигурност, както се прокламираше чрез цялото време от медиите. Продължилото месеци наред търсене на експертите на ООн също не намери категорично доказателство, че Ирак разполага с оръжия за масово унищожаване, което по някакъв начин щеше да оправдае предприемането на военни действия от САЩ и съюзниците им.

   След като Съединените щати и съюзниците им разбраха, че няма изгледи за нова резолюция в Съвета за сигурност на ООН, се стигна до извода, че не е нужно вече съгласието на световната организация - какво по-лесно от това! Американското правителство дори отправи официални обвинения към ООН за бездействие и ако не беше предприело хитра маневра с речта на президента Джордж Буш на 17 март 2003г. в следващия момент щяха да последват съдбоносни протести срещу военната агресия.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.