Ads Top

Хелмут Кол и неговата визия - Европа - буре с барут

,,Дали е нужно всички да сме само
слуги и лакеи на САЩ, че и да сме
им благодарни за това?"
М. Горбачов; относно претенциите на САЩ за ръководна роля в Европа

   На 28 ноември 1989г. тогавашният федерален канцлер д-р Хелмут Кол представи пред германския Буденстаг така наречената Програма от десет точки за преодоляване разделението на Германия и Европа.

   В точка 9 бившият канцлер заявява: 
   ,,Преодоляването на разделението на Европа и Германия изисква всеобхватни и бързи стъпки в разоръжаването и контрола над въоръжаването. Те трябва да се съпътстват от политическото развитие и ако трябва, да се ускоряват.
   Това касае най-вече Виенските преговори (през март 1989г. във Виена се водят преговори между страните-членки от Варшавския договор и НАТО по време на многообещаващата Конференция на конвенционалните оръжия в Европа) за премахване на конвенционалните въоръжени сили и споразумението за мерки за укрепване на доверието, както и световната забрана на химически оръжия, което, както се надявам, ще стане реалност през 1990г. Това изисква да се намали ядреният потенциал на Великите сили до стратегически необходимия минимум. Предстоящата среща между президента Буш и генералния секретар Горбачов предлага добра възможност да се даде нов тласък на провежданите сега преговори."

   От горната декларация на Хелмут Кол са минали почти четиринайсет години, а безумното въоръжаване - особено от страна на Съединените щати - навлиза във все нови и нови измерения. А как стои въпросът с Европа?

   Независимо от всички официално засвидетелствани усилия за разоръжаване през изминалите десетилетия още през деветдесетте години Европа прилича на буре с барут. Това не е случайно.

   Военната надпревара и конкуренцията във въоръжаването между НАТО и Варшавския договор в мирно време водят до най-голямото струпване на военен арсенал и военна сила, известно в историята. Европа заприличва на безподобен военен лагер: ,,Около четиринайсет милиона действащи войници и такива от запаса се намират в бойна готовност. Освен това има над двеста дивизии сухопътни войски и над сто резервни части. Към постоянно разположение в Европа войски се причисляват около 75 000 тежки танка, 60 000 артилерийски оръдия, 30 000 бронетранспортьора и 12 000 бойни самолета. И в добавка още 1000 бойни кораба."

   Още по-опасни могат да бъдат последиците от внушителното количество атомни оръжия на склад. Не толкова войниците от запаса, сухопътните войски, танковете и самолетите, колкото все още наличният ядрен арсенал представлява огромна опасност за цяла Европа.

   От основаването на Обединените нации правителствата заявяват пред света, че имат за цел премахването на всички ядрени оръжия. И днес обаче повече от 30 000 атомни оръжия заплашват хората във всички региони на света - ужасяваща статистика!

   След края на Студената война надеждата за радикално разоръжаване се превръща в жестоко разочарование. Около 20 000 бойни глави в официалните арсенали притежават взривна сила от пет милиарда това тротил, т.е. на всеки човек се пада почти един тон взривно вещество! Заедно с резервните бойни глави съществуват атомни оръжия за един милион пъти Хирошима.

   В стратегията си НАТО не е готово да се откаже от атомните оръжия. Същото се отнася и за Великата сила Русия, която - поради изоставане в стандартната техника - в случай на криза залага на тактическите ядрени оръжия.

   За това скандално състояние отговорност носи и федералното правителство, което като член на НАТО подкрепя доктрината за сплашване. Във ФРГ са складирани най-малко 101 атомни бомби (немските бази за складиране на американските бомби в Бюхел, Меминген, Ньорвених; британската база в Брюген; бункерът на САЩ в Рамщайн). В рамките на НАТО Луфтвафе предоставя около петдесет машини за ,,ядрено участие".

   САЩ съхраняват в Европа повече от сто атомни оръжия. Става дума за тактически ядрени оръжия, т.е. термоядрени бомби от типа В-61, които могат да се използват както от американските ескадри в Европа, така и от натовските ескадри в рамките на мисия. При всички случаи заповедта за участие се издава от американския президент!

   Въоръжаване, разоръжаване, дипломатически преговори, договори за неразпространение на ядрените оръжия - всичко изискващо икономически мерки - но дали изобщо е истинско посланието за разоръжаване?

   Рискът оръжия за масово унищожение да попаднат в ръцете на терористи е най-тежката заплаха, на която е изложено цивилното население в западните държави. Ех, не е за чудене, като се знае каква роля играят Великите сили и разните тайни служби в тези процеси, как допринасят за изграждането на терористични мрежи като например Ал Кайда.

   Както след нападенията от 11 септември опасността от терористични атаки рязко нарасна, така нарасна и прозрението, че човек едва ли може да се защити от атентатите. Всъщност в случай на терористични атаки с биологично, химическо, даже и с атомно оръжие шансът за оцеляване в засегната зона е минимален. Въпреки това в Съединените щати, Великобритания и Израел редовно се провеждат тренировки, при които се симулира неочаквана опасност.

   Най-добрата и всъщност единствена защита са огромни скривалища и системи от укрития (бункери), което обаче е неосъществимо предвид голямата численост на населението. Става дума за милтимилардна програма - жалко наистина, като се замисли човек, колко милиарди евро, които плащаме под формата на данъци, отиват на вятъра, да не говорим пък за черните каси и случаите на корупция в политиката. В такъв случай какво значение има отделният човек? За сметка на това най-богатите и отбрани слоеве на обществото - това важи и за Германия - са добре осигурени, няма съмнение! Естествено в медиите нищо не се съобщава, за малкото противоатотмни укрития и милионите евро, които всяка година се наливат за поддържането им. До края на деветдесетте години т.нар. правителствен бункер в Дернау (на около 60 км от Бон) се смяташе за убежището на дамите и господата от парламента. В случай на сериозна заплаха там могат да се оттеглят от 4000 до 6000 привилегировани лица. Годишната му издръжка възлиза на около двайсет милиона евро. Построеното през шейсетте години за няколко милиона евро съоръжение днес според вътрешно министерство се нуждае от основен ремонт. Това разходи: около петдесет милиона евро!

   Макар че несъмнено се полезни, мащабните превантивни мерки всяват още повече страх сред хората. Не искам да бъда разбран погрешно, като рисувам нещата в черни краски и звуча прекалено песимистично. Реалността обаче изглежда другояче. Да се надяваме, че немските политици навреме ще се опомнят и ще имат смелостта да подходят реалистично към проблематика, дори това да им коства някой и друг избирателен глас.

   Недоумение будят позициите на разни немски политици, които смятат, че терористичен атентат в Германия е невъзможен заради становището на държавата по отношение на войната в Ирак. Министърът на отбраната Петер Щрук дори твърди, че Бундесверът можел да се концентрира на първо място върху ангажиментите си в чужбина, тъй като заплахата за собствената страна била второстепенна. Как да не се запитаме: в кой свят живеят тия хора, а може би се страхуват от някого или имат указания от ,,горе" да не дават гласност на тези опасности? Няма ли достатъчно целеви групи в Германия, за които могат да се отнасят атентатите? И как стоят нещата с бездруго трудните за реализиране предпазни мерки? Съвсем не се взимат под внимание множеството американски бази във ФРГ. В Южна Германия между другото е главната квартира за всички американски поделения в Европа, както и главната квартира на военновъздушните сили на САЩ в Европа, разположена в Рамщайн. Не бива да се изключва вероятността тези бази също да попаднат в обсега за терористични нападения. Не трябва да си затваряме очите пред подобна опасност, тъй като в случая неизбежно ще пострада и германско население.

   За сметка на това НАТО инвестира (с парите на германските данъкоплатци!) няколко милиарда евро в бази на немска земя, укрепени и защитени срещу оръжия за масово поразяване! Наред с главната квартира на военноморския флот (в Айфел) в края на 80-те е построена и подземната квартира на НАТО за Централна Европа и това не са единствените съоръжения!

   Отговорните политици омаловажават опасността било заради прикриване на истината, било да не се насажда паника. Трябва обаче да се осъзнае, че опасността от терористични атаки с оръжия за масово унищожаване се е увеличила и за Германия. Очевидно тук обаче никой не е подготвен за прилагането на подобен вид оръжия и това дава основание да се смята, че такава ситуация, каквато никой не си пожелава, ще отнеме живота на много хора и ще предизвика нечувана масова паника.

   В тази връзка може да се направи паралел с мерките за сигурност в самолетите. Преди полет пасажерите са подготвени за евентуална сериозна злополука и всеки знае, че при катастрофа шансовете за оцеляване са равни на нула. Но при принудително кацане по суша или вода вероятността за паника е по-малка, тъй като хората са информирани как да реагират в подобна ситуация.

   Макар сравнението да не е най-удачно, то все пак дава да се разберем че е за предпочитане хората да са подготвени за евентуални терористични нападения, вместо да се залъгват с обещания за един сигурен свят - по-добре информация вместо дезинформация! 

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.