Ads Top

Комплекс за малоценност, Високомерие и познавателния процес

   Човек, подтиснат от своя КМ ( Комплекс за малоценност) често избягва да вижда и признава грешките си или се дразни, когато го критикуват. За него това е като да се чопли жива рана с мръсна пръчка! Емоционалната болка е трудно поносима. За да я избегне, той започва да избягва и всичко, което му напомня колко тъп, некомпетентен, несъвършен е той. Защото малката грешка, която е допуснал, той обобщава до нивото на цялостната си личност. Вместо да отчете факта: ,,този път действах несръчно", което е на ниво поведение, той неправомерно обобщава с думите: ,,аз съм несръчен", което е на ниво личност и започва да се чувства възможно най-зле. Така се затваря един от порочните кръгове - човекът блокира познавателния си процес и по този начин увеличава вероятността от повтарянето на същите нелепи грешки и в бъдеще. Когато това се случи, натискът на фактите и обстоятелствата сочещи, че той не се справя, го вкарва в един от двата психологически капана - чувство за вина и себеупрекване, водещо до невротизъм или до перманентно обвиняване на другите, обстоятелствата, средата, което е начин за самосъхранение и може да прерастне до разстройство на характера.

   Сега да разгледаме и друг аспект на познавателния процес в контекста на двойката КМ - В (Високомерие).

   Когато повечето хора срещат нещо, което ги очарова, впечатлява, изненадва, изпълва със страхопочитание и т.н., те се изкушават да го обожествят или поне да му придадат мистичен характер. И така лесно го поставят в позиция над себе си, тъй като започват да вярват, че е по-велико, по-върховно от тях. Заради автоматично действащото ЙМ (Йерархично мислене), те не разглеждат новото познание или човека, който им го поднася като ценен сам по себе си и следователно обогатяващ живота им, а се сравняват с него като по-добри или по-лоши, тъй като изместват нещата в посока на измерване на собствената си ценност.

   Както са свикнали да получават информация безропотно и безкритично от авторитет, тоест източник, по условие стоящ по-високо от тях в Йерархията, така и когато се сблъскат с нещо впечатляващо или плашещо ги, те са твърде склонни да го надценяват и поставят на пиедестал. Те почти буквално падат в краката му, а то се извисява над тях. Дали ще е човек със ,,смайващи" знания или ,,свещена" книга, няма значение! Мъжът, който силно харесва и боготвори някоя жена, нима не пада в краката й? Човек осъзнаващ и надраснал своя КМ, не може да направи това. Той се възхищава, но не се сравнява. Той вижда уникалното, ценното, новото, интересното, несравнимото, различното... а не по-висшето и по-низшето от себе си! Той се радва на ценното около себе си, без да омаловажава собствената си ценност.

   Тази съществена разлика трябва добре да се разбере!

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.