Ads Top

Адолф Хитлер стъпва на политическата сцена - с чужда подкрепа

Адолф Хитлер стъпва на политическата сцена - с чужда подкрепа
   Политическата история на съвременния свят ,,гъмжи" от подкупи, оръжейни сделки, корупция и черни каси, както показва близкото минало. Може сериозно да се замислим за неефективността на правната ни система, ако вземем под внимание очевидните нарушения от страна на множество политици.



   Големите пари и в известен смисъл индустрията както никога досега имат влиянието и възможността да ,,подпомогнат" издигането на държавниците на съответната длъжност.

   Въпросът за финансовата власт, който е актуален и при случая с Хитлер, непрекъснато се дискутира през последните десетилетия. Откъде се появяват изведнъж големите суми, които улесняват Хитлер по пътя към върха?

   При разглеждането на тази тема не може едновременно да се отговори на въпроса дали ,,финансистите" на Хитлер, или ,,финансово могъщите му застъпници" имат представа какво очаква еврейските граждани и другите маргинални обществени групи с идването на власт. Много вероятно е обаче голяма част от политическите и икономически ,,поддръжници" да не са знаели дори приблизително размера на масовото унищожаване на хора в резултат на Втората световна война.

   В книгата си Wall Street and the Rise of Hitler (,,Уолстрийт и възходът на Хитлер") професор Антъни Сътън показва по забележителен начин преплитането на международния едър капитал и индустрията с възхода на Хитлер и подготовката за Втората световна война. От подробните изявления на правителствени служители пред комисията Килгор на американския сенат през 1945г. се разбира, ,,че когато през 1933г. нацистите идват на власт, установяват, че след 1918г. е направен огромен напредък в подготовката на Германия за войната в икономическо и индустриално отношение."

   Професор Сътън продължава:
Приносът на американския капитализъм в подготовката на Германия за война може да се опише само като феноменален. Планът Дауес, приет през август 1924г., се вписва перфектно в плановете на военните стратези от германския генерален щаб. Планът Йънг (от 1928( прокарва намерението Германия да бъде завладяна с американски капитал и да се заложи истинското й богатство срещу огромна ипотека, която се държи от САЩ. Без осигурения от Уолстрийт капитал нямаше да има И. Г. Фарбен и почти със сигурност - Адолф Хитлер и Втората световна война. Въпреки закрепените в конституцията положения Съединените щати са се превърнали малко нещо в тоталитарна държава. Това се дължи на изгодата, която международното банкерство има от централизация на политическата власт - тя може да се постигне най-добре в колективно общество като социалистическа Русия, националсоциалистическа Германия или фабианския социализъм в САЩ.
    Да се спрем на твърденията на важен съвременник на събитията: Матилда Лудендорф, съпруга на генерал Ерих Лудендорф. През Първата световна война той е началник-щаб на германската армия. След неуспешния ,,Бирен пуч" през 1923г. и арестуването на Хитлер, Лудендорф все повече се оказва в центъра на събитията. Той се радва на известност и има голямо влияние в национален мащаб. Политическите мощни финансови кръгов в САЩ, които държат да подкрепят дясно ориентираните партии в Германия, също забелязват неговата популярност.

   В том шести на своите спомени Матилда Лудендорф разказва за посещението на американски финансист в края на 20-те години, който се опитва да ,,купи" мъжа й с астрономическа сума пари:
Властта в Германия след две години и има-няма след още два пъти по толкова време, властта на народите, Ви е в кърпа вързана. Икономическите средства, за да създадете съпротива и всичко останало, което е нужно, ще Ви бъдат предоставени, разбира се, незабавно, първо десет милиона долара... За увеличаване броя на привържениците Ви ще се осигурят естествено още. Съобразно бързия възход и разрастване на Вашето национално движение след още една година ще разполагат с четирийсет милиона долара.
   Лудендорф очевидно е изненадан. Без да се впечатлява от големите суми, с които се опитва да го вербува ,,финансовият вестител", той открито изказва предположението си:
Такива суми може да предлага само Уолстрийт; следователно, иска се национален бунт? Задачата сама по себе си е много проста. Но тъй като ние сме подлеци, тая работа за съжаление няма да я бъде.
   След като пратеникът е отпратен с тези категорични думи, Лудендорф се обръща към жена си, която е свидетел на разговора: ,,Веднага ще отиде при Хитлер, а той няма да го върне. Сега остава с любопитство да очакваме какви ще са резултатите от изборите през есента."

   Лудендорф се оказва прав в прогнозите си, защото през есента на 1930г. националсоциалистите печелят изборите с голяма преднина.

   Малко по-късно Лудендорф публикува книгата си Weltkrieg droht auf detuschem Boden (,,Опасност от световна война на германска земя") и скъсва с Хитлер и неговото движение.

   Уолстрийт зад кулисите?
   В своето произведение Israels Geheimvatikan, том 3 (,,Секретният Ватикан на Израел") Волфганг Егерт се занимава с въпроса, дали тайнственият пратеник, който се опитва да купи Лудендорф, е изпратен от Уолстрийт.

   В тази връзка авторът се спира на едно произведение от 1933г. De Geldbaronen van het National-Socialisme (,,Финансовите източници на националсоциализма - три разговора с Хитлер"), което недвусмислено дава положителен отговор.

   В увода се казва, че посредникът на тези банкери, Джеймс (,,Сидни") Варбург, си водил записки по време на разговорите с Хитлер. Той ги предоставя на автора на преговора, холандския журналист по икономически въпроси J. G. Schoup, който ги дава за превод и скоро след завземането на властта от Хитлер публикува ръкописа.

   Според записките на Варбург през юни 1929г. в кръговете на финансовите магнати на САЩ се провеждат съвещания, които специално разглеждат положението в Европа. Няколко седмици по-късно наред с разговорите тече също диалог между Джеймс П. Варбург и Картър, президента на нюйоркската Герънти Тръст Кампъни. Още през същия месец под ръководството на Картър на съвещание се събират директорите на петте банки от Федералния резерв. В разговорите участват също така Рокфелер син и Макглийн от Роял Дъч Шел като представител на петролните интереси. Всички срещи се свеждат до това, да се съдейства за радикална смяна на правителството в Германия и на власт да се постави човек, който - съвсем буквално - да гарантира Втора световна война. Събранието решава да изпрати в Германия като посредник, който да проучи въпроса за германската революция, младия Варбург. Той владее немски език, тъй като няколко години е работил в банката на чичо си в Хамбург.

   Скоро след това Варбург се среща с Хитлер в Мюнхен, за да му разясни убедителните причини за плануваната в Америка финансова подкрепа. Варбург разкрива пред Хитлер, че кръговете, които той представлява, държат преди всичко да отнемат господството на Франция в Европа. Тяхното желание е свързано отново с Версайския договор - Хитлер е наясно с това. Защото французите, водени от националния си интерес, искат слаба съседна Германия. Съединените щати пък, по икономически причини, биха предпочели една благоденстваща Германия, тъй като стопанският потенциал на САЩ зависи в значителна степен и от икономическото укрепване на Райха.

   Хитлер много добре си дава сметка за силния френски натиск при мирните преговори и знае, че Франция е отговорна за окончателните решения във Версай и произтичащите от тях крайно неблагоприятни последици за Германия. Така че той естествено се вслушва в аргументитена Варбург.

   Според изложението на Волфгант Егерт, Хитлер нямам как да остане глух за втория ,,аргумент":
Притиснатият от всички страни в ъгъла Германски райх и икономическо влечение към Съветска Русия. Руският бензин почва да завладява германския пазар чрез ,,Дерулоп" и междудържавните отношения си пробиват път, което създава големи главоболия най-вече на англосаксонците. Това трябва да се осуети - идея, която като никоя друга приляга на Хитлеровия мироглед.
   Хитлер приема офертата на посредника и с един замах се освобождава от всички финансови проблеми. Това се отнася и до ръководеното от него движение. Позовавайки се на фактите, до същия извод стига и Волфгант Егерт, а така също и известният автор Гари Алън:
Финансирането на възхода на Адолф Хитлер към властта се извършва от контролираната от Варбург банка Mendelssohn с филиали във Франкфурт, Лондон и Ню Йорк.
   Още през 1929г. Хитлер получава от споменатите финансови източници десет милиона долара. През 1931г. се стига до нова среща между него и Варбург. За нея Волфгант Егерт пише следното:
През 1931г. Хитлер моли за още субсидии и след като Варбург запознава своите възложители с молбата, те намират за необходимо ново пътуване. Този път Варбург се среща с Хитлер в берлинския луксозен хотел ,,Адлон", където се запознава с нови членове на партията. Новините, които носи, са обнадеждаващи. На Хитлер отново са отпуснати американски средства: този път петнайсет милиона долара (60 милиона марки), осигурени чрез банките Mendelssohn & Co. в Ротердам и римската Banca d, Italia. Приключва се с трансфер на седем милиона долара през 1933г., осъществен чрез  Banca d, Italia и Rhenania AG в Дюселдорф, немският филиал на Роял Дъч Шел. Във всички тези финансови акции, наред с американските фирми, по-късно изглежда се включва и Монтаго Норман от Bank of England.
   Като посочва множество източници, Волфгант Егерт проследява задълбочено конфликтния въпрос за финансирането на Хитлер, за връзката с Уолстрийт и лицето Варбург, както и за неговата самоличност.

   Напълно разбираемо, династията Варбуг оказва съпротива по отношение на информацията. Стига се дори до процес:
През 1950г. Дойче гемайншафт в Баден-Вюртемберг публикува документи, които доказва, че американската банкерска фамилия Варбург е финансирала решаващите за Адолф Хитлер избори от 1930 до 1933г. Води се процес, който тя печели, защото успява да посочи убедителни документи. Но навремето нито един вестник не съобщава за процеса, макар че става дума за сензация, а именно за доказателство, че международният едър капитал решително е заложил на Адолф Хитлер.
   От гледна точка на филосемитизма се оспорва истинността на информацията за Варбург. За оправдан се смята възражението, че собственото име на хроникьора в холандския оригинал на произведението е отбелязано като ,,Сидни", но семейство Варбург никога не е имало потомък с такова име.

   С този основен факт се занимава швейцарския журналист Рене Зондерегер. Още през 1936г. в своя ръкопис ,,Световна история на финансите. Третият райх в служба на големите финансови магнати. Общото благо пред личната изгода?" той разглежда произведението на J. G. Schoup. За целите на проучването си Зондерегер заминава за САЩ, а през 1948г. издава под името Северин Райнхард друга книга (,,Испанско лято"). В нея авторът обяснява, че ,,Сидни" е името, с което се обръщали към Джеймс Варбург, сина на Паул Варбург. Това се вписва в биографията на Джеймс Варбург, защото, както Schoup посочва, той действително израства в Германия, работи няколко години в чичовата си банка в Хамбург и след това пак се връща в САЩ.

   Проучванията на вътрешното министерство на Прусия, извършени в края на 1931г. с цел разкриване финансовите машинации на НСГРП, също показват връзката с Уолстрийт. За резултатите от тези проучвания пише бившият ръководител на Пруския децернат след войната: ,,Съдържаше събрани записи, които доказваха подривните намерения на Хитлер и финансовата подкрепа, оказвана му от чужбина."

   Хайнрих Брюнинг, който е канцлер по време на Ваймарската република, бива информиран за работата и резултатите на разследващата комисия. След слизането на Хитлер от политическата сцена Брюнинг пише до свой приятел:
Един от главните фактори при издигането на Хитлер беше, че през 1923г. и по-късно той получаваше големи суми от чужди държави... Онези, които дълго се опитваха да скрият този факт, се лъжат, като смятат, че могат да го правят вечно... За щастие, нещастните съветници на (президента) Хинденбург споделяха помежду си. Една група целеше правителство без нацистка партия, подобно на създаването по-късно от фон Папен, което подходи диктаторски и разпусна политическите партии. Други искаха ново управление, което да включва нацистите. Сред членовете на последната група имаше неколцина банкери, които оказваха особен, индиректен натиск върху президента след завръщането му в Берлин. Най-малкото един от тях, както не беше тайна, от октомври 1928г. великодушно подпомагаше с пари фондовете на нацистите и партиите на националистите. Той умря скоро лсед като нацистите дойдоха на власт. Финансирането на нацистката партия от хора, от които най-малко се очакваше, че ще я подкрепят, е нещо съвсем друго. Никога не съм говорил открито за това, но в интерес на Германия може би ще се наложи да го направя и да разкрия как същите банкери се опитаха през есента на 1930г. да настроят американския посланик Сакет срещу моето правителство в полза на нацистката партия.
   И. Г. Фарбен и Стандарт Ойл 
   В краткото, обобщаващо изложение на възхода на националсоциалистите трябва да се спрем на могъщото влияние, което имала водещата промишленост, защото тя образува съществено свързващо звено. В случая визирам И. Г. Фарбен. До избухването на Втората световна война И. Г. Фарбен се превръща в най-голямата световна химическа компания (след войната от нея възниква днешната фирма BASF) и е част от огромен картел с неограничена власт.

   Една от основните причини за загубата на Първата световна война очевидно е липсата на гориво. Ето защо трябва да се намери начин веднъж завинаги да се сложи край на петролната зависимост от чужбина. Германия не разполага със съществени нефтени залежи, но за сметка на това има въглища в изобилие. Една от основните цели на немската химическа промишленост се състои в откриването на метод за превръщане на въглищата в бензин.

   Още през 1920г. д-р Бергиус открива метод за производството на големи количества водород, които под високо налягане при високи температури и с помощта на определени катализатори се превръщат в течно моторно гориво. Направена е решителна крачка за производството на бензин, остава само да се усъвършенства процесът на хидриране.

   Ново откритие на И. Г. Фарбен води до основаването на световен картел. След като през март 1926г. Франх Хасхафенн, провинция Баден, не може да повярва на очите си: бензин от въглища! В писмо до Уолтър Тигъл от Стандарт Ойл той пише:
На базата на проведените днес наблюдения и разговори смятам, че това е най-важното нещо, което ни засяга. Компанията от Баден може да произвежда от кафяви и други, по-лоши въглища висококачествен моторен бензин, и то в количества, които са почти на половината на въглищата. Това означава абсолютната независимост на Европа по отношение на снабдяването с гориво. Остава само безмилостната ценова конкуренция.
   Нужни са само няколко години, за да се стигне на 9 ноември 1929г. до сливането на двата могъщи промишлени гиганта. По силата на сключения договор Стандарт Ойл си осигурява половината права над метода за хидриране във всички страни по света с изключение на Германия. И. Г. Фарбен получава от Стандарт Ойл 546 000 от неговите обикновени акции на стойност повече от трийсет милиона долара. Освен това се договарят никога да не се конкурират помежду си в областта на химията и петролодобива. Целта на сливането е постигането на още по-големи печалби.

   Две години по-късно между И. Г. Фарбен и Алкоа е сключено споразумението Алиг, по силата на което двете фирми обединяват патенти и ноу-хау в производството на магнезия.

   Когато Хенри Форд построява в Германия автомобилна фабрика, И. Г. Фарбен участва в четирийсет процента. В САЩ синът на Хенри Форд, Едсел, влиза в управителния съвет на Стандарт Ойл, Чарлз Е. Мичъл, президент на Рокфелеровата банка Нешънъл Сити ъф Ню Йорк, а атака също и Паул Варбург, съосновател на Федералния резерв.

Пари за подготовка на войната
   В подготовката на войната решаваща роля играят международният едър капитал и индустрията.

   Не по-малък дял имат и договореностите от Версай, както вече се убедихме.

   Германският индустриалец д-р Фриц Тисен обяснява за тези години:


...обърнах се към националсоциалистическата партия едва тогава, когато стигнах до убеждението, че борбата срещу плана на Йънг беше неизбежна, ако трябваше да се предотврати пълната катастрофа на Германия . Приемането на плана Йънг и неговите финансови принципи все повече и повече повишаваха безработицата, докато безработните не станаха близо един милион. Хората бяха отчаяни. Хитлер казваше, че ще премахне безработицата. Тогавашното правителство беше много некадърно и положението на хората се влошаваше. Наистина това беше причината за гръмкия успех на изборите.
   Заслужава внимание фактът, колко силно е присъствието на американската промишленост в годините, докато се изгражда националсоциализмът, и немалкият й принос за това.

   Най-високопоставеният американски дипломат след 1933г. е посланикът Дод. През 1936г., повече от три години и половина след като Хитлер се е качил на власт, Дод докладва на американския президент Рузвелт:
В момента тук действат повече от сто американски фирми, дъщерни дружества или спогодби за сътрудничество. Дюпон има трима съюзници в Германия, които подкрепят търговията с оръжия. Основният съюзник е И. Г. Фрабен. Стандарт Ойл Кампъни (нюйорско подчинено дружество) изпрати през декември 1933г. два милиона долара и получава годишно 500 00 долара, за да помага на германците при производството на ерзац бензин за военни цели; но Стандарт Ойл не може да репатрира печалбите си освен под формата на стоки. От това нямат голяма полза. Наистина, те докладват приходите си не централната, но не докладват фактите. Президентът на Интернешънъл Харвестър Кампъни ми каза, че оборотът им тук за година се е увеличил с трийсет и три процента (мисля, че става дума за производство на оръжие), но нищо от това не връщат в американския бюджет. Даже нашите авиатори имат тайно споразумение с Круп. Дженерал Мотърс и Форд искат с дъщерните си фирми тук да постигнат огромни обороти, но не вземат печалба. Споменавам тези факти, защото те усложняват нещата и увеличават рисковете от война.
   В дневника си посланикът записва, че д-р Енгелбрехт, шеф на дъщерната фирма на Рокфелер Векюъм Ойл в Хамбург, по споделил, че ,,Стандарт Ойл Кампъни Ню Йорк щяла да построи голяма рафинерия в района на Хамбургското пристанище."

   Помощта на американските бизнесмени за германската военна мощ е огромна, както констатира и паричният експерт професор Антъни Сътън при своите проучвания:
Двамата най-крупни производители на танкове в хитлеристка Германия са Опел, на сто процента дъщерна фирма на Дженерал Мотърс - тя, от своя страна, под контрола на Дж. П. Морган, както и Форд АД, дъщерна фирма на Форд Мотър Кампъни в Детройт. През 1936г. нацистите дават на Опел данъчна свобода, за да може Дженерал Мотърс да увеличи производствените си съоръжения. Дженерал Мотърс отвръща любезно, като реинвестира печалбите си в германската индустрия.
   Наред с американските компании, които осигуряват голяма част от технологиите и капитала на Германия, много заможни европейци също подпомагат нацистка Германия. Големи потоци пари потичат към нея от европейски източници чрез банки в Амстердам, Франкфурт, Лондон и Йю Йорк.

   С документалния си филм ,,Американските приятели на Хитлер - фирми от САЩ печелят от войната" Дитер и Йоахим Шрьодер допринасят за разкриването на интересни сведения относно военната подготовка за Втората световна война.

   Във филма критично и обстойно се разглежда дейността на част от споменатите вече икономически гиганти и тяхното влияние. Да се спрем на някои интересни факти. Така например във филма е засегната темата Brightstock - ценен дериват на петрола (остатъчно нефтено масло), който се използва за двигателите на танковете. Доставените от САЩ количества на този важен продукт са достатъчни за много военни години напред.

   Стандарт Ойл също осъществява доставки - след влизането на САЩ във войната! - за германските авиолинии, като Кондор например. Експертът на фирмата Херберт Регенбоген посочва в едно интервю, че Стандарт Ойл и И. Г. Фарбен са сключили договор, според който дори САЩ да се включат във войната, доставките ще продължат.

   За най-важен производител на транспортни средства може би трябва да се счита Опел, дъщерна фирма на Дженерал Мотърс, както и Форд, дъщерно дружество на едноименната империя Форд. През 1941г. генерал фон Шел (назначен от Хитлер за отговорник по транспорта и моторизирането на армията) потвърждава от името на нацистите, че без Опел воюването щяло да бъде невъзможно. Камионите ,,Опел Блиц" са важно превозно средство във военните операции на Хитлер.

   През август 1944г. заводите на Опел в Бранденбург претърпяват сериозни поражения вследствие на бомбардировките. Години по-късно Дженерал мотърс все пак получават от американските данъкоплатци обезщетение в размер на трийсет и два милиона долара.

   Споменатият вече професор Антъни Сътън също изтъква, че най-значимите производители на танкове в хитлеристка Германия са Опел и Форд. В началото на 1939г., седем месеца преди ,,неочакваното" избухване на Втората световна война, заводите на Опел в Рюселсхайм съсредоточават производството си върху военни превозни средства, очаквайки в близко време рязко покачване на търсенето. Тези заводи доставят половината задвижващи системи на Юнкерс 88, смятани за най-добрите бомбардировачи на Луфтвафе. Посочените от професор Антъни Сътън американски фирми снабдяват Германия с машинна техника, телефонни и телеграфни системи, както и химически продукти. След като по време на войната промишлените предприятия са реализирали огромни печалби, след нейния край получават и обезщетения от порядъка на милиони за нанесените им щети.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.