Ads Top

Немската икономическа и парична реформа

   Разработената парична реформа на Шахт е послужила за национализирането на Немската централна банка и поставянето й под директния контрол на господстващата политическа система. От 1935г. до последните дни на войната емитирането на немската валута вече не е обусловено от пазара и страната се превръща в една от най-силните нации в света. Така произведената нова валута е имала особеността да бъде напълно откъсната от стойността на златото, тъй като е базирана изцяло на реални ресурси, като труд и суровини. Наследената хиперинфлация от Ваймарската криза е ликвидирана с помощта на контрола на цените, докато безработицата е преминала от над 6 млн. на едва 34 000 през 1939г. За справянето с проблема безработица тогавашният държавен секретар по финансите Райнхард разрешава освобождаването от данъци върху реинвестираната печалба и постановява масивното финансиране на:
  • Реконструкция/модернизация на сгради (къщи), фабрики, машини и техника за индустриално оборудване;
  • Строителство на пътища, магистрали и железопътни линии;;
  • Подкрепа на тежката промишленост;
  • Кредити за сключване на брак;
  • Адекватно възнаграждение на разходите за живот;
   Рейнхард използва формулата данъчен кредит за виртуално работно място за бъдещо производство, според която работодателите-индустриалци подписват т.нар. полици за създаване на заетост, впоследствие дисконтирани от банките като реални пари в брой.

   През 1935г. - само две години след началото на новата икономическа експанзивна политика (противоположна на тази за строги икономии (austerity), наложена от Тройката), безработните намаляват с повече от 3 млн. докато обемът на производство се увеличава с 30% и частните инвестиции нарастват от 440 млн. на 1 млрд. и 70 млн. марки. Безработицата бързо и систематично намалява, достигайки един милион души през 1936г. и почти пълно изчезва през 1939г. Междувременно немската марка не губи стойността си, тъй като обемът на парите в обращение е под контрол чрез създаването на система за обмен на стоки и услуги посредством дългови ценни книжа (менителници), гарантирани от държавата. Дълговите ценни книжа, чието управление е било възложено на дружеството MEFO (Metallforschungsgesellschaft), са могли да бъдат сконтирани от доставчика през Райхсбанк не по-рано от 3 месеца и в рамките на 5 години. В момента на конвертирането на валута от пълната сума на менителницата Райхсбанк се ангажира да заплати на предприемача и лихва от 4%. Тези полици със срок от 3 месеца са били с опция за подновяване до 5 години максимум, но при спешна нужда от пари изпълнителят е имал възможността да ги продаде на банка за една трета от стойността им. Банките винаги са приемали менителниците MEFO, защото тяхната конвертируемост е гарантирана от Райхсбанк и следователно са имали стойност на пари в брой.

   За кратък период дълговите ценни книжа MEFO заместват наличната парична маса и активизират икономическите процеси, което, от своя страна, не води до инфлация. 

   По този начин безработицата изчезва и немската икономика бележи ръст. Успехът на икономическата реформа изтъква слабостите на традиционната монетарна система, основавана на златото и други стоки с конвенционална стойност, и същевременно демонстрира огромната роля на работната сила като двигател на икономиката и създател на блага. Емитирането на германски марки, вместо да бъде обусловено от наличието на резерв в злато (каквато е практиката по това време в другите държави), започва да се регулира от потенциала на работната сила. Централната немска банка е поставена в подчинение на политическата власт и в същото време става изключителен купувач (т.е. при затворен пазар) на публичните дългови ценни книжа.

   Така държавата има възможността да продължи да се самофинансира, издавайки облигации, които по никакъв начин не зависят от т. нар. свободен пазар. Освен това, за да се избегнат спекулации и твърде рисковани финансови операции, обикновените търговски банки нямат право да отпускат заеми, които надвишават наличните парични резерви. Законът премахва банковата тайна и установява минимално съотношение 1 към 5 между ресурсите (капитали и резерви) и заетостта.

   Цялата финансова структура на страната е реорганизирана йерархично и е под пряк политически контрол. Временно възстановява пълния паричен суверенитет и омаловажава традиционната привилегирована позиция на международните банкери. Така икономиката става дисциплинирана и регулирана според нуждите на държавата и нейния народ. Частната собственост и личната печалба продължават да съществуват, но подчинени на интереса на обществото и на свободния пазар. Слагайки самата държава на кормилото, присъствието на картелите и на частните тръстове вече не вреди на обществото.

   Създаването на публични картели отнема правото на капиталистите да налагат правила в инвестиционния сектор, дистрибуцията, производството и покупко-продабните. Техните бизнес инициативи винаги е трябвало да са в съответствие с обществения интерес, установен от политическата власт. Благодарение на новите закони картелите стават инструменти на държавата за регулиране на селскостопанското и индустриалното производство в зависимост от реалната необходимост. Държавата е можела да формира обединения от фирми, да задължава предприятия да участват или да напускат, да забрани създаването на нови, както и да наложи разширяването, намаляването или затварянето на вече съществуващи. Тя е тази, която определя и контролира цените в контекста на промените в посока нагоре или надолу. Общественият контрол върху предприятията се осъществява най-вече върху техните печалби, защото благодарение на тях се калкулират реалните разходи и се налага справедливо ценообразуване.

   Разликата между себестойността и продажната цена на крайния продукт служи на държавата да определи дяловете от печалба на всяко от предприятията. Картелите са натоварени със задачата да извършват анализ на пазара и да определят общи критерии по отношение на счетоводното отчитане и рационализирането на производствените процеси, като накрая да постигнат най-добри икономически резултати. По този начин е осигурено тясно сътрудничество между държавата и предприятията, което прави възможно изчисляването на продажните цени, абсолютно необходимо за задържане на инфлационния натиск, произтичащ от плана за икономическото възстановяване. Един от най-големите успехи на тази икономическа революция е намирането на правилния баланс между ефективност, рентабилност и продажни цени, наложени на пазара, за всяка категория продукти.

   Икономическата и паричната терапия, приложена от Шахт и неговите сътрудници, е позволила на Германия да се противопостави на коалицията от всички други големи световни сили, което е в разрез с принципите на доминиращите икономически теории.

   И така, докато неолибералите от Тройката в служба на финансовия елит предричат срива на държавата и премахването на всяка социална гаранция чрез spending review (съкращаване на публичните разходи), Германия през 30-те години на миналия век успява да се възстанови от тежките условия на Ваймар, като прилага обратната рецепта. Тя се измъква от лапите на кризата, стартирайки гигантска програма за благоустройство, финансирана с държавни книжа (запис на заповед) и прилагайки строг обществен контрол над пазарната икономика.

   Светът днес, за щастие, не се намира в същите драматични икономически условия на ваймарска Германия и не се налага такъв тип авторитарна намеса от страна на държавата. Въпреки това, представлява образец, върху който е необходимо да се замислим, за да се разработи икономическа и парична система, алтернативна на тази, създадена от настоящата финансова криза. Историята ни учи, че докато паричният суверенитет и пазарите се управляват безнаказано от частните картели на финансовия елит, никой народ няма да има сили да се противопостави на проектите му за господство.

   Икономиката трябва да работи за благосъстоянието на човека, а не да го прави роб. Затова икономическата власт трябва да бъде в йерархична подчиненост на политическата и икономическите теории, които ни учат обратното, са просто пропаганда на силите, които ги използват като средство за легитимиране на тяхното надмощие над останалата част от света. Това обяснява защо решението на Ялмар Шахт е имало перфектна функция отвъд всички либерални догми и причината, поради която, независимо от огромния си успех върху опустошителната Ваймарска криза, никога не се е появило в университетските учебници по икономика.

Абсурдно е да се каже, че нашата страна може да издава 30 млн. в облигации, а не 30 млн. във валута. И двете са обещание за плащане; но едното угоява лихваря, а другото помага на обществото.
- Томас Алва Едисон  

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.