Ads Top

Когато компютрите ни уволнят

   Наистина ли не искаме машините да работят вместо нас?
   Работата ни е ниско платена, несигурна и противна. Все по-малко време прекарваме в плодотворен труд, но все повее - в разправии с работодателите и държавата. Който не иска да се примири с мизерията, бяга на Запад. Научните изследвания показват обаче, че и там ще става все по-трудно да се намери препитание.

   Още Аристотел се опасявал, че машините ще заместят хората. Няма нужда да си древен гений, за да съобразяваш, че техническите нововъведения могат те оставят без работа - печално известни са бунтовете на ,,лудите", които рушели машини, за да запазват работни места. Индустриализацията промени пазара на труда. Първо замени висококвалифицираните занаятчии с нискоквалифицирани работници, обслужващи машините. После, с усложняването на машините, създаде нужда от висококвалифицирани специалисти по управление и поддръжка. За разлика от майсторите-занаятчии обаче, днес специалистите не произвеждат краен продукт, а обезпечават работата на машините.

   През последните десетилетия навлизането на компютрите в производството също промени пазара на труда. Изследванията сочат, че то е довело до изместване на работни места предимно от сектора на средните доходи към сектора на ниските доходи, като е допринесло за оформяне на U-образна крива - при която броят на нискоквалифицираните и висококвалифицираните работни места е нараснал, за сметка на средноквалифицираните.

   Днес все по-мощните компютри контролират все по-усъвършенствани роботи в заводите, в армията, на улицата, дори в учрежденията. Няма период в историята, в който машините да са имали потенциал да свършат толкова много неща вместо хората. Тенденция за събиране и обработка на огромни количества данни, които доскоро липсваха или не бяха обработваеми, създаде нови области, в които тепърва ще бъдат интегрирани роботи. Задачи, които допреди десетина години специалистите определяха като нерешими за машини, например шофирането в градски условия, днес са решени - автономни автомобили вече се движат по улиците на Флорида, Калифорния и Невада.

   Учени от Оксфордския университет са изчислили как последните тенденции в областта на машинното самообучение и мобилните роботи ще повлияят на пазара на труда. Те разграничават три типа трудности пред компютъризирането на задачите - ,,опознаване и управление на средата", "съзидателна интелигентност" и ,,социална интелигентност". Данните от Министерството на труда в САЩ определят общо 702 професии, за които трудностите са измерими. С помощта на специалисти в областта на автоматизирането, избират 70-те професии, за които най-лесно може да се определи дали могат да бъдат напълно автоматизирани с наличните в момента технологии. Полученият модел с 90% сигурност посочва дали една професия ще бъде напълно автоматизирана, или не.

   Според резултатите от модела, за 47% от професиите (в които в момента са заети 68 милиона души) има над 70% вероятност да бъдат напълно автоматизирани с наличните технологии. Освен това, за онези професии, които попадат в границите между 30% и 70% може да се очаква вероятността за автоматизиране скоро да се повиши, защото зависят преди всичко от ,,опознаване и управление на средата", която е най-развиващата се област от горните три.

   Най-засегнати ще бъдат ,,повечето работници в транспорта и логистиката, заедно с много в офисите и административната поддръжка и производството". ,,Съществена част от сферата на услугите, в която се зародиха нови работни места през последните десетилетия в САЩ, е всичко податлива на компютъризация". За разлика от последното десетилетие, което отне работни места предимно от средна ръка, професиите, които тепърва ще се автоматизират, са предимно сред ниско платените.

   Няма причини да смятаме, че автоматизацията ще спести работни места извън САЩ. Заплатите в страни като Китай са значително по-ниски, но машините винаги излизат по-евтино от работниците. За да бъдем продаваеми, тепърва ще трябва да си търсим работа, която роботите не могат да свършат, или да се състезаваме по производителност с тях. Няма как всички да станем зъболекари, нито да шофираме по 24 часа в денонощието.

   През 1589г. свещеникът Уилям Лий изобретил първата плетачна машина с надеждата, че ще освободи работничките от ръчното плетене. Търсейки патентна защита за изобретението си, той го представил пред кралица Елизабет I. Но кралицата за подопечните си: ,,Помислете какво би причинило вашето изобретение на бедните ми поданици! То със сигурност ще ги разори, като ги остави без работа и ще ги превърне в просяци". Уилям Лий бил принуден да се махне от Кралството.

   Половин хилядолетие по-късно, вече в така наречените демократични общества, положението е същото. Машините вършат все-повече работа, но вместо да работим по-маклко, ставаме по-излишни. Защо нещо, което трябва да облекчава живота ни, всъщност го прави по-труден и по-несигурен?

   Когато собствеността върху средствата за производство (ресурси, машини и - отскоро - технологии) е съсредоточена в ръцете на малцина, останалите хора получават толкова, срещу колкото успяват да продадат труда си. Ако някой не може да продаде труда си, трябва да разчита на добрата воля на друг, който има в повече, за да преживее. Днес, когато малцина са безработни, държавните механизми като социалното, здравното и пенсионното осигуряване служат за преразпределяне на излишъците, така че да няма умиращи от глад. Но идва времето, когато огромна част от нас (според изследването - близо половината население на САЩ в близките десетилетия) ще станат по-евтини от храната, от която се нуждаят. Машините ще произвеждат още повече, отколкото днес, но няма да имаме ,,право" да го използваме, защото не ,,работим", не сме успели да продадем труда си.

   Какво ще правим тогава? Ще трошим машини като лудите? Ще прогоним изобретателите като кралица Елизабет? Толкова ли обичаме работата си, че да не искаме машините да я вършат вместо нас? Едва ли.

   Техническият прогрес ни дава възможност да работим все по-малко и да творим все повече. Вместо това обаче нуждата да се продаваме на ,,пазара на труда" заплашва да ни унищожи. Единственото решение е премахване на този пазар. Премахване на собствеността върху природните ресурси, технологиите и машините. Разпределяне на произведеното според нуждите на хората. Да бъдем ценни, защото сме хора, а не защото се трудим. Само тогава ще бъдем спокойни за бъдещето си. Ще заменим монотонния затъпяващ труд, задръстващ ежедневието ни, с все по-краткотраен и по-съзидателен. 

Източник: СвободнаМисъл

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.