Ads Top

Къде е днес съкровището от Храма, което Тит заграбва

   през 70г. след Христос в Ерусалим и което попада в ръцете на готите при завземането на Рим през 410г.?

   Добър въпрос, ако не и основният въпрос, който до този момент няма или казано по-точно все още няма отговор. Трябва да е ясно, че все още не са използвани всички възможности до край!

 

   Затова пък много ясно може да се определи истинската задача, както и заветът на тамплиерите.

   Меровингите са били наясно с произхода си и предават информацията на своите потомци. Предполагаемите доказателства за произхода им обаче са били в района на храма в Ерусалим. След като градът е под чуждо, при това незаконно владичество, се стига до идеята с кръстоносния поход, който се увенчава с успех. Решаващата роля в случая изиграва църквата, която мобилизира силите си, въпреки че противно на историографията, те в действителност не са само католически.

   Ерусалим е извоюван обратно от потомъка на Меровингите, Годфроа дьо Буйон, а година по-късно, когато умира, брат му Балдуин става първият крал на Ерусалим.

   Веднага след превземането на града започват и проучванията в района на Храма. С това може да се обясни ролята на рицарите тамплиери, които тайно започват да правят разкопки под храма. До същия извод стигат и британските автори Линкълн, Бейджънт и Лий след дългогодишни изследвания:
Доказателствата, с които разполагаме, не оставят съмнение, че тамплиерите са изправени в свещената земя с целта да търсят нещо определено. Изглежда те изпълняват мисията си и се връщат с находката си в Европа. Нямаме представа, какво е станало с нея. Има обаче голяма вероятност, да е била скрита под егидата на Бертран от Бланшфор, четвъртия Велик майстор, близко до Рен льо Шато.
   Голямото значение на този въпрос е тясно свързано със съвременната политическа и религиозна действителност в света.

   След като Меровинговата династия заема трона на Ерусалим и получава законното си наследство, подмятанията потвърждават техния произход:
Когато укрепнела позицията им в Палестина ,,кралската традиция", произхождаща от Годфроа и Балдуин, вероятно щяла да оповести произхода си. Тогава кралят на Ерусалим щял да има предимство пред всички останали монарси в Европа, а патриархът на Ерусалим да замести папата. Ерусалим щял да стане столица на целия християнски свят. Още повече: ако Исус получел признание като смъртен пророк, като духовен цар и законен владетел от рода на Давид, може би щял да бъде приет и от мюсюлманите и от евреите. Като цар на Ерусалим неговият пряк наследник щял да може да осъществи една от най-важните цели, към които се стремят господа тамплиерите: помирението на християнството с юдаизма и исляма.
   Както е известно, историческите обстоятелства не стигат до там, защото франкското Prieure de Sion (Още за Prieure de Sion - ТУК) - да се възвърнат наследството.
Кралство Ерусалим не успява да укрепи позициите си. Меровингите загубват короната. През следващите векове те напразно правят многократни опити - подкрепяни от

   Историята ни дава и други сведения за преследването и упадъка на тамплиерите. Основните причини без съмнение са свързани с тяхното богатство, помогнало им да постигнат голяма политическа мощ. Не по-маловажни за краха им обаче са и обстоятелствата, свързани с проучването на Ерусалимския храм и района около него.

   Още през 1187г., след претърпяно поражение, войската на рицарите тамплиери отстъпва Ерусалим на султан Саладин. Prieure загубва седалището си и се завръща във Франция. Според документацията на Prieure de Sion от 1118-а до 1188г. двете организации са идентични, така че Великият майстор на Prieure по онова време е и Велик майстор на тамплиерите. Великият майстор на тамплиерите от 1153-а до 1170г. е катар, следователно става Велик майстор и на Prieure.

   През 1188г., със загубата на Ерусалим, се стига до разделение, с което много бързо настъпва нов обрат и в съдбата на тамплиерите. Политическите загуби са толкова големи, че те са принудени да слязат от световната сцена. Изглежда, като че ли с падането на Ерусалим, тамплиерите загубват политическата си целенасоченост. Упадъкът им постепенно продължава и в Палестина, и в Европа.

   Въпреки че губят властта си, тамплиерите все още имат влияние и богатство. През 1291г. пада островната им крепост Акон, както и последните бастиони в Палестина, а разгромените рицари са принудени да избягат в Кипър. Жак дьо Моле е избран за новия Велик майстор през 1293г. Когато през 1307г. Моле отново поема към Париж, конфликтът с френския крал (Филип Хубави), който виждал в тамплиерите заплаха за властта си, се изостря. От една страна, кралят е силно респектиран от тамплиерите, защото въпреки големите загуби в борбите за последните укрепления, в страната се завръщат много отлични бойци. От друга страна, Филип знае, че те вече не са толкова боеспособни, колкото в разцвета си.

   Селищата на тамплиерите наброявали повече от хиляда. По-голямата част от импозантните им владения са във Франция; централата им в Париж е почти независима резиденция във френската столица.

   Френският крал предприема тайни приготовления в цялата страна, за да ликвидира ордена с един силен и изненадващ удар. Естествено кралят е хвърлил око на богатството им, което се надява да получи след унищожението им.

   Prieure, който знаел за приготовленията, все още има достатъчно време да се скрие на сигурно място важни секретни документи и култови предмети. Prieure предупреждава както собствените си членове, така и тамплиерите, за намеренията на краля, което дава възможност за бягство и спасява живота на много братя от ордена.

   Тамплиерите притежават отлична флота, която вечерта на 12-ти октомври 1307г. пуска котва в пристанище Ла Рошел. Когато кралската ударна команда в петък, 13-ти, се появява в пристанището, флотата, състояща се невероятно от 18 кораба, вече е изчезнала безследно. И до днес не се знае какво е станало с нея!

   Ясен признак за съществуването на тамплиерите след това е доказаното им присъствие в Шотландия. В историческата битка при Банокбърн през 1314г. шотландските воини успяват да победят английските войски само благодарение на мистериозно обстоятелство. В решаващата фаза на битката внезапно се появяват конници, които успешно отблъскват английската кавалерия, впуснали се в хаотично бягство. Кулминацията на битката е на 24-ти юни 1314г. - денят на Свети Йоан Кръстител. Точно избраната дата и бойната тактика ясно издават почерка на тамплиерите.

   Британските изследователи Бейджънт и Лий откриват при проучванията си в Шотландия типични тамплиерски постройки и безименни гробове на рицари монаси от 13., 14. и 15. век. Още през 1130г. Юг дьо Пайен основава там едно от първите седалища на тамплиерите!

   Най-важният шотландски център от онова време, който съществува и днес, е големият каменен параклис в Рослин, построен в периода от 1440г. до 1490г. и официално приет за християнски параклис. В действителност той е култово място на тамплиерите.

   Тези и други следи и исторически събития доказват, че тамплиерите и наследниците им установяват новия си център в Шотландия и занапред действат от там. Официалното учредяване на ложата на масоните е в Англия на 24-ти юни 1717г. Пред това групировките от различните тамплиерски общности действат в нелегалност, докато политическата ситуация се променя и властта на Ватикана силно отслабва през 16. и 17. век в резултат на Реформацията.

   Друго доказателство, че тамплиерите мореплаватели още през 13. или 14.век заминават за La Merica (Америка), се намира в самата Америка. В Масачузетс, в малкото градче Уестфорд, близо до Атлантическия океан, има скала, върху която е издълбан образът на рицар. Облеклото му напомня униформите на тамплиерите. Странното е, че на щита на рицаря е изобразен платноход, а над него Слънце, Луна и петолъчна звезда, в посока от Слънцето към Луната, т.е. на запад! На древномандайски език Зорницата - Венера - се нарича Merica. От намерените текстове и древните карти на света, притежавани от тамплиерите, рицарите разбират за ,,страната под звездата Мерика" и я наричат на родния си френски език просто ,,La Merica".

   От друга страна на Атлантика, в Рослин, Шотландия, се крият други следи, които говорят за по-ранно откриване на Америка от тамплиерите мореплаватели. Култовата сграда е издялана и покрита изцяло с цветни мотиви. Сред изобразените растения ясно се различават царевични кочани и цяла редица кактуси алое, типични за растителния свят на Америка.

   Официалната заповед на краля за унищожение на ордена е приведена в действие на 13-ти октомври 1307г. Само във Франция са проведени хайки в повече от хиляда центрове, които водят до арестуването на безброй тамплиери.

   Няколко седмици по-късно църквата под ръководството на тогавашния си глава на Климент V подкрепя офанзивата срещу тамплиерите и нарежда навсякъде в Европа и Кипър членовете на ордена да бъдат задържани. Основното обвинение гласи: богохулство и ерес! Те били измамили Христос и поругали кръста. Въпреки че много от признанията са изтръгнати с мъчения, се приема, че отношението на тамплиерите към Исус Христос не отговаря на учението на официалната католическа църква. Въпреки че орденът получава признание от църквата (,,правилника"), тамплиерите тайно изповядват други идеи, за които в случая официално са обвинени.

   Много от рицарите тамплиери бягат от Франция и търсят убежище в по-сигурните райони на Португалия, Англия и Шотландия, където влиянието на Ватикана не е толкова силно. Някои от тях се присъединяват към вече съществуващите масонски ложи и заработват под новата идентичност за протестантската реформация, за да отмъстят на католическата църква.

   Част от тамплиерите учреждава нов орден в Португалия и променя името си на Рицарите на Христос. Новият орден е реабилитиран от папа Климент V. В Португалия тамплиерите отново завоюват голяма власт.

   На 18 март 1314г. Филип IV нарежда да бъдат изгорени в Париж, пред катедралата на Нотр Дам, Жак дьо Моле заедно с още двама братя тамплиери. Когато Моле е обзет от пламъците на кладата, той се провиква заканително срещу папата и краля, което ясно показва властта на тамплиерите по онова време: ,,Климент, несправедливи рицарю", призовавам те в срок от 40 дена пред престола на Всевишния. Филипе, теб призовавам в срок от една година!" И завършил с думите: ,,Vekam, Adonai!"" - ,,Отмъсти, о Господи!" Папата и кралят умират още същата година! Наследникът на Петър умира само месец по-късно от неясно ,,страдание" - вероятно дизентерия (инфекциозно заболяване). Филип умира преди края на годината, без до ден-днешен да се знае причината за смъртта му.

   Впрочем суеверието за ,,петък тринайсето число" , така нареченият ,,черен петък", валидно и в наши дни, се свързва със събитието от 13-ти октомври 1307г., когато кралят официално нарежда бруталното унищожение на тамплиерите!

   Френският крал и Ватикана не успяват да заличат завещанието на тамплиерите, и създадения от тях различен образ на Исус, с което открито се противопоставят на учението на католическата църква и тайната на съкровището от Храма в Ерусалим. Мнозина тамплиери навреме минават в нелегалност и основават нови ордени и организации, в които идеологията им продължава да живее. Известно е, че много тайни общности и ордени от всякакъв род водят началото си именно от тамплиерите. Както може да се предполага, те никога не са изчезнали напълно от световната сцена и винаги са оказвали голямо влияние на развитието на тайните общества, като розенкройцерите, свободните зидари (масоните) и илюминатите.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.