Ads Top

Човекът, който не умира - граф Сен Жермен

   Великият илюминат, розенкройцер и франкмасон, нарекъл себе си граф Сен Жермен, е несъмнено най-озадачаващата личност в съвременната история. Името му дотолкова е било синоним на тайнственото, че загадката на истинската му самоличност е останалата неразрешима както за съвременниците му, така и за живелите по-късно изследователи. Никой не е поставял под съмнение благородния произход или знатното му положение. Цялостната му личност е носела белега на изисканото възпитание. Изяществото и достойнството, характерни за поведението му, примесени със съвършено хладнокръвие, във всяла една ситуация, свидетелствали за естествена изтънченост и култура, присъщи на човек, свикнал с висшето си положение.

   
   Една лондонска публикация прави следния кратък анализ на родословието му: ,,Дали на стари години той е казал истината на своя покровител и възторжен последовател принц Карл Хесе Касел? Според разказа на този негов приятел той бил син на княз Ракоци от Трансилвания и първата му съпруга, от рода Тьокьоли. Като много малък бил предаден под опеката на последния от Медичите (Джан Гостоне)." Чезаре Канту, библиотекар в Милано, добавя в потвърждение на хипотезата за принадлежността му към рода Рагоци факта, че Сен Жермен е получил своето образование в университета в Сиена.

   В своята чудесна монография г-жа Купър-Оукли изрежда основните имена, под които се е подвизавал този удивителен човек в периода между 1710 и 1822г. ,,По това време - пише тя - Сен Жермен се представя като маркиз Монфера, граф Белмар или Еймар във Венеция, кавалер Шьонинг в Трисдорф, княз Уелдън в Милано и Лайпциг, граф Солтиков в Генуа и Легхорн, граф Цароги в Швалбах и Трисдорф, княз Рагоци в Дрезден и граф Сен Жермен в Париж, Хага, Лондон и Санкт Петербург". Към този списък можем да добавим, че сред мистичните автори се наблюдава тенденция да го свързват с тайнствения граф дьо Габале, който се явил на абат Вилие и изнесъл няколко беседи върху подземните духове. Нито пък можем да изключим възможността той да е забележителният синьор Гуалди, за чиито подвизи Харгруйв Дженингс разказва в своята книга ,,Розенкройцерите и техните обреди и тайнства". Някои подозират, че той е и граф Хомпеш, последният велик майстор на Рицарите от Малта.

   На външен вид граф Сен Жермен е описан среден на ръст, с добре оформено тяло и правилни и приятни черти на лицето, леко мургава кожа и тъмна коса. макар и често напудрена. Обличал се е семпло, обикновено в черно, но дрехите му били винаги точно на мярка и от най-добро качество. Очите му притежавали изключително обаяние и всеки, който срещнел погледа му, попадал под неговото силно въздействие. Според мадам Помпадур той твърдял, че притежава тайна на вечната младост; веднъж заявил, че се е познавал лично с Клеопатра, а при друг случай - че ,,си е бъбрил с кралица Шеба"! Ако не са били неговите очевидно свръхестествени способности и забележителна личност, графът без съмнение е щя; да бъде сметнат за луд. Вместо това просто са го определяли като ексцентричен.

   В своята книга ,,Спомени за Мария Антоанета" графиня д'Адемар дава отлично описание на графа, когото Фридрих Велики наричал ,,човека, който не умира": ,,През 1743 година, плъзнал слух, че някакъв странник, невъобразимо богат, ако се съди по великолепието на бижутата му, току-що бил пристигнал във Версай. Откъде бил дошъл? Това никой не е успял да открие. Той излъчваше горделивост, интелектуалност и проницателност, които веднага поразяват човек. Имаше гъвкава и елегантна фигура, деликатни ръце, малко ходило, изящен крак, обут в добре прилепнал копринен чорап. Усмивката му разкриваше най-прекрасните зъби на света, трапчинка красеше брадичката му; имаше черна коса и меки и проницателни очи. О, какви очи! Не съм виждала друго като тях. Той изглеждаше 40-45 годишен. Срещнах го отново в кралските покои, където той имаше свободен достъп, в началото на 1768г." 

   Приживе граф Сен Жермен бил признат за изтъкнат учен и полиглот. Лингвистичните му умения граничели със свръхестественото. Той говорел немски, английски, италиански, португалски, испански, френски с пиемонтски акцент, гръцки, латински, снаскрит, арабски и китайсли толкова свободно, че където и да отидел, го взимали за местен. ,,Ерудиран, владеещ възхитително всички езици на цивилизования свят, велик музикант, отличен химик, той играеше ролята на феномен и я играеше до съвършенство", пише един автор. Дори неговите най-безмилостни клеветници признавали, че графът притежава едва ли не необясними познания във всяка една област.

   Ето как мадам Помпадур възхвалява гения на Сен Жермен: ,,Съвършено познаване на всички езици, древни и модерни; феноменална памет; начетеност, проблясваща сред капризите на речта му, която винаги бе занимателна; неизчерпаема способност да внася разнообразие в темите и атмосферата на разказите си, да вплита неочакваното дори в най-тривиалните разговори - всичко това го правеше ненадминат събеседник. Понякога той разказваше случки от двора на Валоа и дори на по-отдавна царували владетели с такава прецизност на детайлите, като че да създаде илюзията, че е бил очевидец. Пътувал бе по целия свят и кралят с интерес слушаше разказите за неговите пътешествия из Азия и Африка, за дворовете в Русия, Турция и Австрия. С тайните на всеки един от тях той изглеждаше по-отблизо запознат, отколкото самия шарже дафер на краля."

   Графът до такава степен си служил еднакво добре с двете ръце, че можел да напише едно и също нещо едновременно с лявата и дясната ръка. После, когато поставели двата листа един върху друг на светлината на прозореца, буквите се препокривали идеално. Бил способен да повтори цели страници след едно-единствено прочитане. За да докаже, че двете полукълба на мозъка му работят самостоятелно една от друга, той написал едновременно любовно писмо с дясната ръка и мистично стихотворение с лявата. Освен това пеел прекрасно.

   Чрез нещо, подобно на телепатия, този удивителен човек можел да усеща, когато присъствието му е нужно в някой далечен град или държава. И не само това - някои източници отбелязват, че графът е имал смущаващия навик да се появява в собственото си жилище или у приятелите си, без да прибягва до обичайния начин на влизане през вратата.

   В своите ,,Спомени за Виена" Франц Грефер пише: ,,Постепенно Сен Жермен изпадна в сериозно състояние. За секунди остана неподвижен като статуя, очите му, винаги неописуемо изразителни, сега бяга мътни и безцветни. Но веднага след това той отново се оживи. Направи движение с ръка, за да покаже, че ще тръгва, и каза: ..Заминавам си (ich scheide). Не ме посещавайте. Ще ме видите още веднъж. Утре вечер тръгвам. Имат голяма нужда от мен в Константинопол, после в Англия, за да подготвя две изобретения, които ще се появят през идния век - влаковете и параходите."

   Като историк графът притежавал удивителни познания за всички събития, станали през изминалите две хиляди години, и в своите спомени той описвал с най-големи подробности обстоятелствата, в които бил играл важна роля. ,,Той разказваше случки от двора на Франсоа I така, сякаш бе присъствал, като описваше точно външността на краля, имитираше гласа, маниерите и речта му - с една дума изцяло се въплъщаваше в личността му като очевидец. По подобен начин поучаваше публиката си с приятни истории за Луи XIV и ги забавляваше с ярки описания на места и личности."

   Повече от биографите на Сен Жермен обръщат внимание на неговите особени хранителни навици. Той твърдял, че истинската тайна на дълголетието е диета, съчетана с неговия чудодеен еликсир, и въпреки че получавал покани за най-разкошни угощения, категорично отказвал да яде всичко, освен приготвеното специално за него и по негова рецепта. Храната му се е състояла предимно от овесена каша, булгур и бяло пилешко месо. В много редки случаи го виждали да пие по малко вино и винаги взимал най-обстойни предпазни мерки срещу възможността да настине. Често канен на обеди и вечери, той посещавал времето, в което иначе би се хранил, на това да забавлява другите гости с разкази за магии и вълшебства, невероятни приключения по далечни места и интимни случки от живота на прочутите.

   По време на една от историите си за вампири Сен Жермен споменал между другото, че притежава жезъла, или тоягата, с която Моисей извикал от камъка вода, като добавил, че тя му била дадена във Вавилон по време на управлението на Кир Велики (цар на Персия, управлявал през 6-ти век пр. н.е. Смята се за основател на Персийската империя) Авторите на мемоари признават, че не знаят на кои от твърденията на графа може да се вярва. Водейки се от своя усет за здрав разум, оформен според тогавашните разбирания, те предполагали, че повечето от разказите му са измислица. От друга страна обаче сведенията му се отличавали с такава прецизност, а неговата начетеност - толкова необяснима във всяко отношение, че думите му звучели убедително. Веднъж, докато разказвал случка, свързана с преживяно от самия него в отдавна отминало време, той не успял да си спомни ясно подробност, която смятал за особено важна. Затова се обърнал към своя слуга и го попитал: ,,Дали не се бъркам, Роже?" На което добрият човек веднага отвърнал: ,,Господин графът забравя, че му служа едва от петстотин години. Ето защо не бих могъл да съм присъствал на въпросното място. Явно там е бил моят предшественик."

   Естествено дори най-дребните подробности, свързани с необикновен човек като Сен Жермен, били щателно отбелязвани. В Париж той имал двама лични слуги - първият бил въпросният Роже, а вторият - парижанин, чиято задача била да му дава сведения за града и друга полезна информация. ,,Освен това домакинството му се състоеше от четирима лакеи в ливреи със златна бродерия. Графът наемаше карета за петстотин франка на месец. Тъй като често сменяше своите палта и жилетки, от тях той имаше богата и скъпа колекция. Нищо обаче не можеше да се сравни с великолепието на неговите копчета, часовници, пръстени, верижки, диаманти и други скъпоценни камъни. От тях той имаше много и ги сменяше всяка седмица." 

   Когато срещнал Сен Жермен по време на една вечеря, барон Глайхен случайно насочил разговора към Италия и имал щастието да зарадва Сен Жермен, който, обръщайки се към него, отбелязал: ,,Много сте ми симпатичен и ще ви покажа десетина картини, каквито не сте виждал в Италия." По думите на самия Глайхен: ,,Всъщност той почти удържа на думата си, тъй като картините, които разгледах, се отличаваха или с необичайност, или със съвършенство, което ги правеше по-интересни от много първокласни творби. Над всички се открояваше ,,Светото семейство" на Мурийо, равна по красота с тази на рафаел във Версай. Но той ми показа други чудеса - голямо количество скъпоценни камъни и съкровищата от 1001 нощ. Сред камъните имаше опал с гигантски размери, бял сапфир с големината на яйце, който с блясъка си засенчваше всички други камъни. Мога да се похваля, че съм експерт по скъпоценните камъни, и смело заявявам, че бе невъзможно да открия причина да се усъмня в автентичността на тези бижута, още повече че не бяха монтирани."

   Като познавач на изобразителното изкуство Сен Жермен на мига забелязвал дори най-изкусно направените фалшификати. Самият той имал доста картини, всички със забележителен блясък на тоновете, който винаги изумявал хората; френският художник Ванлоо дори го умолявал да му разкрие тайната не неговите пигменти - Сен Жермен обаче отказал. Твърди се, че постигал удивителни резултати в боядисването на бижута, като смесвал цветовете си със стрит на прах седеф. Какво се е случило с неговата безценна колекция от картини и бижута след смъртта или изчезването му, е неизвестно. Възможно е познанията на графа по химия да са включвали изработването на светеща боя, каквато днес се използва за циферблатите. Неговите умения в тази област били толкова задълбочени, че той бил способен да премахва дефекти от диаманти и смарагди, майсторство, което извършил по молба на Луи XV през 1757г. Така след намесата му камъни с относително малка стойност се превръщали в първокласни скъпоценности. Ако може да се вярва на твърденията на приятелите му, този експеримент той правел често. Според една популярна история Сен Жермен поставял скъпоценния камъни на стойност хиляди долари върху картичките за обозначаване на местата на гостите по време на вечерите, които давал.

   В двора във Версай граф Сен Жермен се срещнал с възрастната графиня Жержи. Когато погледнала прочутия чудотворец, дамата смаяна направила крачка назад и между двамата протекъл следния разговор, чиято автентичност е доказана:

- Преди петдесет години - казала графинята - бях във Венеция като съпруга на посланика и помня, че тогава изглеждахте по същия начин, по който изглеждате и сега, може би в малко по-зряла възраст - оттогава сте се подмладил.
Покланяйки се ниско, графът изрекъл с достойнство:
- Винаги съм смятал, че съм щастливец да се харесвам на дамите.
- Тогава се наричахте маркиз Балети - продължила мадам Жержи.
Графът отново се поклонил и отвърнал:
- А паметта на графиня Жержи е все така добра, както и преди петдесет години.
Графинята се усмихнала.
- Това дължа на еликсир, който ми дадохте при първата ни среща. Вие наистина сте необикновен човек.
Сен Хермен придобил сериозно изражение.
- Този маркиз Балети с лоша репутация ли се ползваше? - попитал той.
- Напротив - отвърнала графинята - Движеше се в най-отбрани кръгове.
Графът вдигнал рамене и казал:
- Е, щом никой няма оплаквания от него, с радост го приемам за свой дядо.

Графиня д'Адемар, присъствала на целия разговор, гарантира за точността на всеки детайл.
Мадам дю Осе, камериерка на мадам Помпадур, пише доста подробно за чудния мъж, който често посещавал господарката й. Ето един от разговорите между двамата, които тя е записала:
- Вярно е, мадам, преди много време познавах мадам Жержи - каза тихо графът.
- Но ако това е така - отвърна маркизата - вие трябва да сте на повече от сто години.
- Това не е невъзможно - отвърна загадъчно графът с лека усмивка, - но признавам, че има по-голяма възможност тази дама, към която питая безкрайно уважение, да говори безсмислици.

   Подобни отговори са накарали Густав Борд да напише за Сен Жермен: ,,Той оставя да витае около него известна тайнственост, която възбужда любопитство и предизвиква симпатия. Като истински майстор в изкуството на подвеждането не казва нищо, което да не е вярно. Притежава рядката дарба да запазва мълчание и това да е в негова полза."

   Но да се върнем на разказа на мадам дю Осе.
- Вие сте дал на мадам Жержи еликсир с удивително въздействие - каза мадам Помпадур. - Тя твърди, че дълго време е изглеждала на не повече от двадесет и четири години. Защо не дадете и на краля?
Сен Жермен доби престорено ужасено изражение.
- Ах, мадам! Трябва да съм луд, за да си наумя да дам на краля непознато лекарство!

   Графът бил в много близки приятелски отношения с Луи XV. Двамата обсъждали скъпоценните камъни, тяхното производство и пречистване. Всичко това кралят намирал едновременно за забавно и силно вълнуващо. Никога преди в свещените предели на Версай не се бил явявал толкова необикновен човек. Целия двор бил пощурял, всички очаквали чудеса - придворни, чието богатство намалявало, си представяли как златото им магически се умножава, а дами в неопределена възраст бленували за младостта и вниманието, които някой от еликсирите на този тайнствен мъж щял да им върне. Лесно разбираемо е как подобно обаятелна личност била способна да разсее отегчението на краля, прекарващ живота си като мъченик на дворцовото ежедневие, лишен от удоволствието на честния труд. От друга страна управниците често стават жертва на моментните си капризи и самият Луи правел своите първи опити в алхимията и други окултни изкуства. Вярно е, че бил само дилетант, непритежаващ достатъчно силна воля, която да му даде целеустременост и упорство. Но нещо в него се чувствало привлечено от Сен Жермен. Изключителните познания на графа, умението, с което сглобявал фактите за забавление и поучение на слушателите, мистерията, обгръщаща появите и изчезванията му, съвършената вещина и като критик, и като майстор в изкуствата и науките - да не говорим за бижутата и състоянието му, всичко това му спечелвало симпатията на краля. Ако Луи се бе възползвал от мъдростта и пророческите предупреждения на тайнствения граф, терорът на Френската революция щеше да бъде предотвратен. Сен Жермен винаги бил покровителят, никога покровителстваният. Луи бил открил дипломата, у когото нямало коварство.

   Мадам Помпадур пише: ,,Той украси кабинета на краля със своите картини на Веласкес и Мурийо и подари на маркизата най-изключителните скъпоценни камъни. Този необикновен човек минаваше за баснословно богат и раздаваше диаманти и бижута със смайваща щедрост."

   Не по-малко възхитително доказателство за гения на графа е проницателното му разбиране на цялостната политическа ситуация в Европа и съвършеното умение, с което отбивал атаките на своите дипломатически противници. Той винаги носел акредитационни писма, който му давали достъп до най-ограничените кръгове на европейската аристокрация. По време на царуването на Петър Велики Сен Жермен бил в Русия, а между 1737 и 1742г. е почетен гост в двора на персийския шах. За неговите странствания Уна Бърч пише: ,,Пътуванията на граф Сен Жермен обхващали дълги периоди и голям брой страни. От Персия до Франция, от Калкута до Рим той бил известен и уважаван. Хорас Уолпол разговарял с него в Лондон през 1745г.; Клайв го познавал в Индия през 1756г.; мадам д'Адемар твърди, че се е срещнала с него в Париж през 1789г., пет години след предполагаемата му смърт, други пък претендират, че са разговаряли с него в началото на 19-ти век. Бил е в близки отношения с коронованите управници на Европа и почитан приятел на много бележити личности от всякакви националности. Споменават го в писма и мемоари и винаги като загадъчен човек. Фридрих Велики, Волтер, мадам Помпадур, Русо, Чатъм и Уолпол, познавали го лично, се надпреварвали да гадаят за произхода му. И все пак, през всичките десетилетия, в които Сен Жермен присъствал пред погледа на света, никой не успял да открие защо се е появил като агент поддръжник на династията на Стюартите в Лондон, като заговорник в Петербург, алхимик и познавач на картини в Париж и руски генерал в Неапол. От време на време завесата, прикриваща действията му, се отдръпва и ние имаме възможност да го видим да свири на цигулка в балната зала на Версайския дворец, да си бъбри с Хорас Уолпол в Лондон, да седи в берлинската библиотека на Фридрих Велики или да провежда срещи на илюминати в пещери по брега на Рейн."

   В сферата на музиката Сен Жермен бил истински виртуоз. Докато бил във Версай, той изнасял концерти за цигулка и поне веднъж дирижирал симфоничен оркестър без партитура. В Париж Сен Жермен бил дипломат и алхимик, а в Лондон - музикант. ,,След себе си той остави музикален архив, който да напомня на английския народ за престоя му в тази страна. Много от композициите му бяха публикувани от Уолш, а най-ранната ми песен Oh, wouldst thou know what sacred charms бе издадена още по време на първото му посещение в Лондон. Когато напусна града, той повери на Уолш и други песни, като Jove, when he saw, както и ариите от неговата малка опера L'Inconstanza Delusa както и двете композиции бяха публикувани по време на отсъствието му от Англия. Когато се върна през 1760г., той даде на света още много нови песни, последвани през 1780г. от поредица солови композиции за цигулка. Той бе ревностен и способен човек на изкуство и привличаше внимание на светското общество и като композитор, и като музикант."

   Стар английски вестник, ,,Лондон кроникъл", от юни 1760 година описва следната случка: ,,Що се отнася до музиката, той не само свиреше, но и композираше - и двете изключително изящно. Дори повече, самите му идеи биваха пригодени към изкуството. В случаи, които нямаха връзка с музиката, той намираш начин да се изрази в преносен смисъл, като влагаше идеи от тази наука - едва ли би могло да има по-умен начин да й окаже почитта си. Една случка се е запечатала дълбоко в паметта ми. Имах честта да присъствам на събиране, дадено от дама, сред многобройните добри качества на която бе и толкова изтънченият й вкус към музиката, че тя изпълняваше ролята на арбитър в спора между майстори. Този странен човек бе сред поканените. Когато влезе, той го направи по своя обичаен непринуден и учтив начин, но по-забързано от общоприетото и с ръце на ушите си. От страна на повечето хора този жест би изглеждал като много нелюбезно отношение, но той правеше всичко по един приветлив начин. Точно пред вратата тъкмо бяха изпразвали цяла каруца с камъни за ремонт на тротоара. Той се стовари на един стол и когато дамата го попита какво става, той посочи навън и каза: ,,Ушите ми бяха проглушени от цялата каруца фалшиви тонове."

   В своите мемоари италианският авантюрист Джакомо Казанова споменава неведнъж познанството си със Сен Жермен, Казанова неохотно признава, че графът бил експерт в магическите изкуства, вещ езиковед, музикант и химик, спечелил си благоволението на дамите от френския двор не само благодарение на витаещата около него мистериозност, но и с ненадминатата си способност да приготвя пигменти и козметични средства, с помощта на които те да запазят поне малко от бързо отиващата си младост.

   Казанова описва срещата си със Сен Жермен, станала ,,в Белгия при извънредно необичайни обстоятелства". Когато пристигнал в Турне, Казанова бил изненадан да види коняри да разхождат насам-натам буйни коне. На въпроса чии са тези прекрасни животни, той получил отговора: ,,На граф Сен Жермен, адептът, който е тук от месец и никога не излиза. Всеки, който мине оттук, иска да го види, но той не приема никого". Това било достатъчно, за да възбуди любопитството на Казанова, и той написал писмо с молба да се срещнат. Отговорът гласял: ,,Сериозността на заниманието ми ме принуждава да не приемам никого, но във вашия случай ще направя изключение. Елате, когато пожелаете, о ще бъдете допуснат. Не е нужно да споменавате името ми, нито пък своето. Няма да ви предложа храната си, тъй като тя не е подходяща за друг, а най-малко за вас, ако апетитът ви е такъв, какъвто е бил и преди." В девет часа Казанова пристигнал и видял графа с пет сантиметрова брада. По време на разговора им графът обяснил присъствието си в Белгия с това, че граф Кобензл, австрийки посланик в Бруксел, имал желанието да основе фабрика за шапки и той се занимавал с подробностите. Когато Казанова споделил, че страда от остра болест, Сен Жермен го приканил да остане за лечение, като казал, че ще приготви петнадесет хапчета, които за три дни ще му върнат напълно доброто здраве.

   Казанова пише: ,,Тогава той ми показа своя magistrum, който нарече athoeter. Представляваше бяла течност в грижливо запушена стъкленица. Сен Жермен ми каза, че тази течност е универсалният дух на Природата и ако восъкът на запушалката се пробие дори съвсем леко, съдържанието ще изчезне. Помолих го да направи този експеримент. Тогава той ми даде стъкленицата и иглата, аз сам прободох восъка и о, чудо! - шишенцето бе празно." Тъй като самият Казанова бил в известна степен мошеник, той се е съмнявал във всички останали. Ето защо не позволил на Сен Жермен да излекува болестта му. Не можел обаче да отрече, че Сен Жермен е изключителен химик, чиито постижения били не само удивителни, но и практични. Майсторът отказал да разкрие целта на тези химични експерименти, като изтъкнал, че подобна информация не може да бъде споделена. 

   По-нататък Казанова разказва за случай, в който Сен Жермен превърнал дребна монета в момента от чисто злато. Като истински Тома Неверни Казанова заявил, че Сен Жермен със сигурност е подменил монетата. На това графът отвърнал: ,,Тези, които са способни да се съмняват в работата ми, са недостойни да разговарят с мен." И го отпратил с поклон. Казанова повече не видял Сен Жермен.

   Има и други доказателства, че прочутият граф е притежавал алхимичния прах, чрез който е възможно превръщане на неблагородни метали в злато. Това майсторско постижение той демонстрирал поне два пъти, за които свидетелства написаното от негови съвременници. Когато посетил Сен Жермен в неговата лаборатория, маркиз Валбел го видял да се занимава усърдни около пещите. Графът помолил маркиза за сребърна шестфранкова монета и като я покрил с някакво черно вещество, я изложил на топлината на малък пламък. Господин Валбел видял как монетата променя цвета си и става яркочервена. След като я оставил да поизстине, алхимикът я извадил от съда за охлаждане и я върнал на маркиза. Монетата не била сребърна, а от най-чисто злато. Извършената промяна била пълна. Тази монета графиня д'Адемар притежавала от 1786г., когато я откраднал нейният секретар.

   Един автор твърди: ,,Сен Жермен винаги отдавал познанията си по окултна химия на воя престой в Азия. През 1755г. той се запътил на Изток за втори път и в писмо до граф фон Ламберг казал: ,,За своите познания в разтопяването на бижута съм задължен на повторното си идване в Индия."

   Достоверните случаи на трансформиране на метал са твърде много, за да бъде обвинен Сен Жермен, в шарлатанство. Медалът на граф Леополд-Хофман, който все още е притежание на тази фамилия, е най-изтъкнатият пример, който някога е бил описван. Две трети от този медал са били трансформирани в злато от монаха Вензел Сайлер, а останалата част е запазила първоначалното си сребърно състояние. В този случай измамата била невъзможна, тъй като съществувал само един такъв медал. Лекотата, с която заклеймяваме като подправено и невярно всичко, което не се побира в границите на разбиранията ни, е опетнила неоправдано имената и паметта на много прочути личности. 

   Популярното схващане, че граф Сен Жермен бил просто един авантюрист, не може да бъде подкрепено дори от едно доказателство. Той никога не бил улавян да хитрува, нито пък предал, дори в най-малка степен, оказаното му доверие. Своето голямо богатство - защото той винаги притежавал предостатъчно от благата на този свят - никога не получавал от онези, с които имал взаимоотношения. Всички опити да се открие източникът и размерът на състоянието му оставали безплодни. Той не се възползвал от услугите на банкер или банка и въпреки това разполагал с неограничен кредит, който другите не поставяли под съмнение и с който самият той никога не злоупотребил.

   Колкото до атаките срещу характера му, в мартенския брой на ,,Теософ" от 1881г. Е. П. Блаватска пише: ,,Нима шарлатаните се радват, в продължение на дълги години, на доверието и възхищението на най-способните държавници и аристократи в Европа, като дори в смъртта си не показват нищо, че са недостойни? Някои енциклопедисти казват: ,,Предполага се, че през по-голямата част от живота си той е изпълнявал шпионски мисии в дворовете, в които е пребивавал". Но на какви доказателства се основава това предположение? Открил ли е някой такива в държавни документи из тайните архиви на тези дворове? Не е намерен дори един факт, който да подкрепи тази долна клевета. Това е просто една злонамерена лъжа. Отношението, което този велик човек, този ученик на индийски и египетски йерофанти, този познавач на тайната мъдрост на Изтока, е получил от западните автори, е позорно петно върху човешката природа."

   За източника на окултните познания на граф Сен Жермен нищо не е известно. Едно е сигурно обаче -той не само давал да се разбере, че владее огромно количество мъдрост, но и подкрепял тези свои твърдения с много примери. Когато веднъж го попитали за самия него, той отвърнал, че негов баща е Тайната доктрина, а неговата майка - Тайнствата. Сен Жермен бил напълно запознат с принципите на източния езотеризъм Практикувал източната система на медитация и концентрация, като няколко пъти го виждали да седи с кръстосани крака и ръце в позата на Буда. Има ле свое убежище в Хималаите, където периодично се оттеглял от света. Веднъж Сен Жермен завил, че ще остане в Индия в продължение на 85г., след което ще се върне към своите европейски задачи. Много пъти е признавал, че се подчинява на нарежданията на сила по-висша и голяма от него. Онова, което той не е казал е, че тази висша сила е Школата на тайнствата, пратила го на този свят с определена мисия. През последните хиляда години граф Сен Жермен и сър Франсис Бейкън са двамата най-велики емисари на Тайното братство.

   Принципите, разпространявани от граф Сен Жермен, били несъмнено розенкройцерски по своя произход и пропити с доктрините на гностиците. Графът  бил движещият дух на розенкройцерството през 18-ти век, може би действителният глава на този орден. Има основание да се вярва, че известният роман ,,Занони" на лорд Булуър-Литън всъщност разглежда живота и делото на Сен Жермен. Като цяло той е признат за важна фигура в ранните занимания на франкмасоните. Често обаче са правени опити, вероятно със скрити подбуди, да се дискредитират неговите масонски връзки. Няма съмнение обаче, че графът е бил масон и тамплиер. Всъщност в мемоарите си Калиостро директно заявява, че е бил посветен в ордена на Рицарите тамплиери лично от Сен Жермен. Много от видните личности, с които графът е имал взаимоотношения, са били висши масони. Запазени са достатъчно записки, засягащи провежданите от тях обсъждания, които доказват ,че той е бил майастор в дисциплината на франкмасонството.

   Мадам д'Адемар, която е запазила много случки от живота на ,,чудотвореца", преписала от едно от писмата на Сен Жермен следните пророчески стихове, отнасящи се до краха на френската империя:
Наближава времето, когато Франция, заобиколена от беди, които можеше да си спести, ако не бе тъй неблагоразумна, на Данте ада ще изпита... С очите си ще видим да падат скиптърът, кадилницата и везните, кулите и гербовете, флагът бял дори... Във всеки град потоци кръв се леят и чувам само плач, и виждам заточения! Отвсякъде безредици вилнеят от тях с горчиви викове доброто бяга в отчаяние, докато се произнасят смъртните присъди. Велики Боже, кой може на убийци да говори? Над царствени чела се спуска острието!...
   Мария Антоанета била много обезпокоена от злокобното звучене на пророчествата и попитала мадам д'Адемар какво мисли за значението им. Графинята отговорила: ,,Ужасни са, но Вале величество не бива да им се поддава."

   Мадам д'Адемар разказва и друг драматичен случай. Сен Жермен предложил на добрата дама да се срещнат в църквата на реколетите (Recollets - френски клон на католическата църква, създаден от францисканците във Франция около 1570г.)  по времето на литургията. Графинята отишла и впоследствие записала следния разговор между нея и тайнствения адепт:
Сен Жермен: Аз съм Касандра, предсказател на злото... Мадам, който сее вятър, жъне бури.. Не мога да сторя нищо, ръцете ми са свързани от друг, по-силен от мен.
Графинята: Ще се видите ли с кралицата?
Сен Жермен: Не, тя е обречена.
Графинята: Обречена! На какво?
Сен Жермен: На смърт.
Графинята: А вие - вие също?
Сен Жермен: Да... като Казот.. Върнете се в двореца и кажете на кралицата да се погрижи за себе си, защото този ден ще е фатален за нея...
Графинята: Но г-н дьо Лафайет...
Сен Жермен: Въздух под налягане! Дори в момента решават какво да правят с него, дали да го използват, или да го убият. До обяд всичко ще бъде решено... Часът на спокойствието отмина, трябва да се изпълнят повелите на Провидението. 
Графинята: Какво искат те?
Сен Жермен: Пълната гибел на Бурбоните. Ще ги прогонят от всички тронове, на които са се възкачили, и за по-малко от век те ще се превърнат в обикновена частна фамилия. Франция - кралство, република, империя, смесени правителства, измъчена, размирна, разпокъсана. От ръцете на находчиви тирани тя ще премине в тези на амбициозни, но недостойни хора.

   Граф Сен Жермен изчезнал от сцената на френския мистицизъм така внезапно и необяснимо, както се бил появил. Какво е станало след това, не се знае със сигурност. Трансценденталисит твърдят, че се е оттеглил в тайния орден, от който е бил пратен на този свят с конкретна и необикновена цел. След като бил изпълнил мисията си, той изчезнал. От мемоарите на Карл, ландграф на Хесе Касел, научаваме някои подробности, касаещи последните години преди смъртта или изчезването на унгарския адепт. Карл проявявал дълбок интерес, към окултните и масонски тайнства и в неговото имение провеждало своите събрания тайно общество, на което той бил движещата сила. Целите на тази организация били сходни, ако не и идентични, с Египетския ритуал на Калиостро. Всъщност изследването на сведенията, оставени от ландграфа, потвърждава отвъд всякакво съмнение твърдението на Калиостро, че е бил посветен в египетското масонство от Сен Жермен. ,,Чудотворецът" присъствал на някои от тези тайни събрания и от всички хора, които срещал и с които общувал в живота си, той най-много се доверявал на принц Карл. Така последните години от известния живот на Сен Жермен били прекарани в експериментални алхимични изследвания заедно с принц Карл Хесе и в обсъждане на философски и политически проблеми в Школата на тайнствата в Луизенлунд, Шлезвиг.

   Според популярната версия именно в имението на принц Карл Сен Жермен умрял през 1784г. Странните обстоятелства, свързани с неговата смърт, ни карат да подозираме, че става дума за мнимо погребение като в случая, с английския адепт лорд Бейкън. Както е отбелязано в един източник: ,,Последните му дни са обгърнати от неустановеност и неяснота, тъй като не може да се приеме за сигурно съобщението на един илюминат за смъртта друг, както е известно, според техния кодекс всички средства за постигане на целта са били оправдани и може би в техен интерес било Сен Жермен да бъде смятан за мъртв."

   Е. П. Блаватска отбелязва: ,,Не е ли абсурдно предложението, че ако наистина е умрял в споменатия час на споменатото място, той би бил положен в земята без пищната церемония, официалното присъствие и полицейската регистрация, които съпътстват погребенията на людете с неговото положение и слава? Къде са тези данни? Въпреки че е изчезнал преди повече от век, подобни данни не са открити в спомените на нито един човек. Невъзможно е човек, живял в центъра на публичността, да изчезне - ако наистина е умрял там и тогава - без да остави следа. Към това се добавят и сигурните доказателства, че е бил жив няколко години след 1784г. Източници съобщават, че през 1785 или 1786г. той е провел особено важен поверителен разговор с руската императрица и че се е явил пред принцеса Лабем, докато тя стояла пред трибуната минути преди да бъде обезглавена; а също и пред Жана Дюбари, любовницата на Луи XV, докато чакал удара на гилотината в Дните на терора през 1793 година.:

   Трябва да се добави и това, че при завръщането си от своя посланически пост във Венеция през 1788г. граф Шальон казал, че е разговарял с граф Сен Жермен на площада ,,Сен Марк" вечерта преди своето заминаване. Графиня д'Адемар също го видял и разговаряла с него след предполагаемата му смърт, а ,,Енциклопедия Британика" отбелязва, че според твърдения той е присъствал на масонско събрание няколко години след като е било съобщено на смъртта му. Като изключение ма материал за самоличността на неразгадаемия граф. Андрю Ланг пише: ,,Дали Сен Жермен наистина е умрял в двореца на принц Карл Хесе около 1780-85? Дали, от друга страна, той е избягал от френския затвор, където Гросли помислил, че го вижда, по време на Революцията? Бил ли е познат на лорд Литън около 1860г.? Дали той е тайнственият московски съветник на Далай лама? Кой знае? Той е блуждаещият огън на мемоаристите през 18-ти век."

   Истинската цел на усилията на Сен Жермен трябва да остане забулена до идването на нова епоха. Омир споменава Златната верига, с която боговете се надумали да приковат земята към върха на Олимп. Във всяка епоха се появяват малцина, чиито думи й действия ясно показват, че те принадлежат към вид, различен от останалата част от обществото. По време на критичните периоди в развитието на цивилизацията човечеството бива направлявано от тайнствени сили, персонифицирани в личности като ексцентричния граф Сен Жермен. Докато не признаем/познаем  реалността на окултните сили, действащи в ежедневието ни, няма да проумеем значимостта на Сен Жермен, нито делото му. За мъдрите той не е феномен, за онези, които са ограничени от вярата в неизбежността на баналното, той е магьосник, който не се поддава на законите на природата и смущава самодоволството на псевдоучените. 

1 коментар:

  1. Ще си позволя да дам една малка част от това което е доказана историческа истина в противовес на сладникавите лъжи изложени в статията по горе:

    Великият мошенник наричащ себе си Граф Сен Жермен е роден 1710 година и умира в 1784г.

    Относно титлата му Граф : Независимо че никога в феодална Европа да не е съществувало графство СЕН ЖЕРМЕН това не му пречи да си измисли тази титла и дори по късно да бъде приет в кралския двор на Версай и дори да му бъдат оказани почести като на принц по кръв , какъвто той не е !
    Унгарският княз Ференц Ракоши не е имал живороден син а цитираният мошенник се е представял за негов син.!

    За онези които биха оспорили моите твърдения препоръчвам да видят и прочетат показанията на един друг тарикат и мошенник с рожденно име : Джузепе Балзамо (1743-1795) по известен под измисленото си име :
    Граф Калиостро !! Няколко години преди да умре той е арестуван и съден в РИМ.За да отърве кожата си той прави много важни признания както за своя произход така и за произхода на Граф Сен Жермен .
    Накратко : Според него и той и тъй наречения Граф Сен Жермен са от семейства на евреи марани.
    (приели насила християнската религия).

    Относно огромните пари с които са разполагали според Граф Калиостро : И двамата са имали на разпложение огромни суми в банките в градовете Амстердам , Ротердам, Лондон , Генуа и Венеция при банкери марани като тях.

    Основната им задача е да неутрализират кралската власт и да привлекат аристокрацията на своя страна включвайки ги в масонски ложи и организации на розенкройцерите които по късно играят много важна роля при избухването на френскатата революция . Тъпото в цялата тази истрория е как умни аристократи са се поддали на окултни шашми , еликсири за вечен живот и прочие щуротии на тия двама мошенници .

    Като финал мога да посоча една от идиотските лъжи на така наречения Граф Сен Жермен :
    Претендиращ че лично си е говорил с Христос :

    Цитирам : " Ние бяхме приятели ......." Това беше най добрият човек когото познавах на земята но беше голям идеалист . Винаги съм му казвал че ще свърши зле .

    Предпочитам повече да не коментирам.





    ОтговорИзтриване

Предоставено от Blogger.