Ads Top

Публичната поява на Prieure de Sion през 1956 гдоина

   Митът за тамплиерите - с технтие антицърковни възгледи за Исус и целенасочената им съзаклятническа тактика на могъща организация - поддържа през вековете появилите се спекулации за тях. Насилственото унищожение и презрителното отношение на католическата църква и досега не успява да премахне напълно силния и влиятелен орден.




   Тамплиерите както и цистерцианците сформират тайни обществени организации. Показателно за модела на организация е, чче и двата ордена демонстрират външно католически убеждения, но във вътрешните среди изповядват други възгледи и идеологии. нека да си припомним, че и тамплиерите, и цистерцианците получават от църквата ,,правилник" - собствена конституция - и легално признаване.
   Голямото значение на връзката между тамплиери и цистерцианци става ясно, едва когато човек осмисли факта, че тамплиерите са предимно благородни рицари (неграмотни хора), а цистерцианците - учени от тяхната гилдия - останали в историята като образовани, ,,следвали" монаси с многостранни интереси. Получава се сливане на монаси-рицари и монаси-учени.

   В тази връзка през всички отминали векове на заглъхва напълно един основен въпрос: имало ли е трети орден, който е дърпал конците задкулисно и съответно е съществувал много преди това?

   Вече повече от половин век този въпрос има положителен отговор ,,да", защото през 1956г. пред обществеността се разкрива непозната до момента тайна организация - Prieure de Sion
   Появята на Prieure de Sion пред света става причина за вълна от нови спекулации, от друга страна обаче неговата ,,офанзива" хвърля повече светлина на тъмното минало свързано с мита за тамплиерите, с което се създава и възможност много въпроси да получат отговора си.
   През въпросната 56-та година Prieure de Sion се появява на бял свят с публикуването на тайни документи. Издател на материалите е Жерар дьо Сед.
   През 1963г. най-известната му книга ,,Тамплиерите са сред нас или загадката на Жизор" е издадена и на немски език.

   По този начин Prieure de Sion официално се присъединява към поредицата влиятелни и силни тайни общества на съвремието. Предполага се, че Prieure de Sion е тясно свързан с тамплиерите, чиито наследници стават по-късно Свободните зидари (масоните). Става ясно, че тези ложи са свързани в мрежа и са сродни организации. Примерът на Prieure de Sion показва нагледно, какви стари проекти са се запазили в двете тайни общества и по всичко личи, че сега иде ред на последната крачка, публикацията.

   Не се знае точно защо Prieure de Sion решава да се покаже в публичното пространство през 1956г., за да издаде документите за съществуването и историята си. Със своите тайни материали (Dissiers Secret) Орденът се позовава на почти двехилядолетна традиционна родословна линия, която засяга и кралската династия на Меровингите, управлявали Франция между 5, и 8-ми век. Става дума за царската кръв, която от Давид през Исус и децата му вероятно се е съхранила в средновековна Франция и дори до наши дни.
   Горфрид и Балдуин дьо Буйон са от същото родословие. Голямо влияние по онова време има богатият граф Хуго дьо Шампан.
   Както вече посочихме малко по-нагоре, дьо Шампан е един от водачите и стратезите на първия кръстоносен поход. След превземането на Ерусалим заедно със своя племенник, благородника кръстоносец Юг дьо Пайен, той посещава два пъти ,,свещения град". Малко след това Юг дьо Шампан подкрепя както ордена на тамплиерите, така и този на цистерцианците. След завръщането му от второто пътуване до Ерусалим (1115г.) той подарява на ордена на цистерцианците земите на Клерво. Когато Бернар от Клерво постъпва през 1112г. в Ордена, той е малка незначителна организация. Бернар е племенник на най-добрия приятел на граф Хуго дьо Шампан, Андре дьо Монбар, който също като Юг дьо Пайен е един от деветимата основатели рицари тамплиери. Това показва ясно силната обвързаност и взаимозависимост между тайните ордени, както и близките, често роднински връзки между главните действащи лица в тях.

   В този ред на мисли, по повод на противоположните становища на църквата и ложите, трябва да се каже, че от 1070г. в двореца на влиятелния граф Хуго има школа за талмудски научни изследвания. Всичко, което се казва за личността на Исус в Талмуса, било известно в двореца на графа и се вписвало естествено в идеологическата представа на двата ордена.
   Посветените от тези кръгове стават стратези на първия кръстоносен поход. След завземането на Ерусалим основават тайния орден Prieure de Sion.

   Първото седалище на ордена вероятно е манастирът на Notre-Dame du Mont de Sion на хълма Сион, югозападно от Ерусалим. Средновековни хроники доказват, че малко преди смъртта си Годфроа дьо Буйон разпорежда да се построи манастир на хълма Сион. По онова време той е извън градските стени на Ерусалим. В края на 17-ти век един историк съобщава, че към ордена се присъединяват и рицари, Chevaliers de l'Ordre de Notre Dame de Sion.
   Авторите Бейджънт, Лий и Линкълн успяват дори да открият при издирванията си документ от 1125г., в който игуменът на манастира Сион се споменава заедно с първия Велик майстор на тамплиерите.
 
   Орденът, свързан с родословието на царския Давидов род, нарежда първоначално завладяването на Ерусалим и го провъзгласява отново за свой законен център. От там дърпа конците - с помощта на Великия майстор на тамплиерите и царете на Ерусалим.
   Целта на Ордена е ясна: той е опозицията - противоцърквата. Със своето влияние и силата на тайното познание организацията е в състояние да се ,,бори" с могъщия Рим. Според Ордена римо-католическата църква се основава на лъжа. Те притежавали Пиренейското съкровище и смятали, че това ги прави притежатели на ,,единствената истина".
   Нека отбележим, че ,,без Меровингите Prieure de Sion не би съществувала днес и без Prieure de Sion династията на Меровингите отдавна щеше да е изчезнала".

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.