Ads Top

Тероризъм, Оруел и Fabian Society

   Писателят у журналист Ерик Артър Блеър (1903-1950г.), по-известен с псевдонима Джордж Оруел, през 1948г. публикува книгата си, озаглавен 1984 - алегоричен роман за тоталитарните режими и механизмите за психологически контрол. Много изследователи впоследствие осъзнават, че 1984 е нещо като предсказание за света, който ни очаква, тъй като поетата посока за глобализация съответства на тази, показана от Оруел още през 1948г.

   Благодарение на една неописуема система за измама, основана върху контрола на източниците на информация, малък брой от банкери на международно ниво, които контролират ресурсите на планетата, стават всеки ден по-богати, докато останалата част от човечеството поддава под тежестта на кредитните си задължения. Развитието на информатиката е достигнало до такава степен, че управляващата клика може да я използва като мониторинг на населението по толкова разпространен начин, че би могъл да накара старият нацистки режим да изглежда като бледа сянка. Психологическата техника, използвана за налагането на извънредно положение, е останала същата и следователно тенденцията е историята да се повтори отново във времето.

   За да прокара специален закон, който да му предостави пълни права със законни средства, Хитлер организира пожара в немския парламент (1933г.) и след това приписва вината на комунистите. Почти 80 години по-късно администрация на Буш използва като претекст събитията от 11 септември 2001г., за да започне вечна война срещу международния тероризъм и да оправдае въвеждането на специални правила с Патриотичния акт. Емоционалното въздействие от атентата е огромно и освен да гарантира демократичните права в името на сигурността, служи също за получаване на съгласието на американския народ за конфликта срещу Ирак и Афганистан. По този начин големите корпорации на елита могат необезпокоявани да отидат в окупираните страни и да се възползват от огромните им залежи от газ и петрол.

   За медиите и институциите по целия свят официалната версия за атентата не съдържа никаква празнина, аномалия, противоречие или лъжа, което да заслужава публичен дебат, и повече от 10 години по-късно нищо не се променило. В същото време обаче институционалната версия на фактите е буквално разглобена част по част от независими изследователи и разследването от близките на жертвите. Събраните доказателства за участието на разузнаването в подготовката на атентатите са толкова смазващи, че някои от тях заслужават да бъдат напомнени:

  • носещата конструкция на Кулите-близнаци, която по официални данни е напълно унищожена от сблъсъка със самолетите, е проектирана да издържа на всякакъв самолетен удар;
  • надеждни източници - пожарникарите и портиера на сградите Уилям Родругес, участвали в спасяването на хората, твърдят, че са чули експлозии, типични за технологиите, прилагани за разрушаване на сгради, които са дали начало на срутването;
  • Кулите-близнаци, за разлика от всички други унищожени от обикновени пожари небостъргачи, са се сгромолясали със силата на земното притегляне, точно както се случва при контролираното разрушаване;
  • по-голяма част от стоманените пилони са се превърнали във фин прах от температури, несъвместими с тези, които обикновено се достигат от самолетно гориво;
  • автентични филми от атентата са записали звука от експлозиите и образи от кълба дим, типични за контролирано разрушаване;
  • експертите са намерили видими следи от специфичен тип експлозив (термит), използван за контролирани разрушавания в основите на сградата;
  • Осама Бин Ладен, смятан за мозъка на терористичния акт, е работил за американското разузнаване, а неговото семейство все още си сътрудничи с Буш;
  • Ал-Кайда, прословутата терористична организация, отговорна за предполагаемата война на Исляма срещу Запада, е създадена от ЦРУ по време на войната между Афганистан и СССР;
  • терористическите операции в стил false flag (под фалшив флаг) са били под протекцията на Пентагона още от 60-те години. Операцията Northwoods например е планирала убийството на цивилни американци чрез отвличането на пътнически самолети с цел да се припише вината за атентатите на самозваните кубински терористи. По този начин би се предизвикала мощна емоционална реакция сред населението, което би спомогнало за свалянето на военния режим на Кастро;
  • по време на атентатите от 11 септември американската противовъздушна охрана е била объркана от провежданото по същото време военно обучение, което се е отнасяло точно за терористични атаки на граждански самолети. Комбинираното използване на симулации, практически идентични с атентатите, които действително се случват в същия момент, е техника, използвана от разузнаването за покриване на своите операции. Неслучайно същото невероятно съвпадение откриваме в атентатите в лондонското метро през 2005г.
  • Ал Анджур и Халид ал Михдар - двама от терористите, които са били на борда на полет АА77, са живеели през последните 10 месеца преди 11 септември 2001г. в Сан Диего, в дома на агент от ФБР. Били са под протекцията на разузнаването и са влезли в САЩ с многократна виза, издавана за хора от службите.
   Странно, че нито един от тези факти не е оспорен от вестниците или новинарските емисии и официалната версия е сляпо приета от членовете на политическите партии. Поставянето на реконструкцията на Белия дом под въпрос заради толкова сериозен атентат би предизвикало съмнения относно прозрачността на глобалната информационна мрежа, а също и за това кой наистина управлява тайните служби и въобще властта като цяло. Подобен вид съмнения са смятани за неприемливо и освен с много редки изключения, журналистите от публичния и частния сектор доста се ослушват дали да повдигнат тези въпроси. Не липсват случаи, когато някои, дръзнали да го направят, са дискредитирани и осмени като мечтатели.
   На следващия ден след 11 септември 2001г., извършвайки недопустимо нарушение на международното право, демократичните правителства от почти цял свят бързат да обявят своето безусловно присъединяване към идеята за превантивна война срещу призрачната терористична ислямистка заплаха. От този момент нататък медиите не спират да разпространяват новини за нови атентати, извършени или лесно осуетени, срещу християнски църкви, цивилни или западни армии, за да поддържат напрежение и състояние на извънредно положение.
   
   В името на сигурността много лесно се осигурява народното съгласие за приемането на всякакви ограничителни мерки за гарантиране на личната свобода, както и за общественото финансиране на военни операции за окупиране на престъпната държава в този момент. За да се оправдаят войните, ембаргото, бомбардировките, убийствата (картините от кървавото и жестоко мъчение на Кадафи се излъчват от медийните телевизионни канали като шоу с идеята да утолят жаждата за мъст и справедливост) и свалянето на режими, маскирани под формата на народни въстания, е достатъчно само да бъдеш обвинен в подкрепяне на тероризма. Задачата да се възприемат като правдоподобни правителствените обвинения и неговите официални версии за тероризма е поставена на информационните органи, които с непрекъснато повтарящите се новини и подклаждането ден и нощ на възмущение и гняв сред масите цели да ги поведе в желаната от управляващите посока.
   Това позволява на американския президент Барак Обама да предостави пред Конгреса на САЩ своя План за национална сигурност, който включва репресивни средства, абслолютно неприемливи за която и да била истинска демокрация. Пакетът от одобрените правила включва мерки като превантивно задържане за неопределено време на всеки един (американец или чужденец, в която и страна по света да се намират), който е заподозрян от разузнаването, че е замесен в терористичен акт или да бъде замесен в бъдеще.
   
   Постоянното състояние на извънредно положение в международен аспект, въведено от западните правителства, позволява приемането на мерки за сигурност от типа на предсказаните в романа ,,1984", в който малка част от елита може да ги използва, за да държи под строг контрол цялото човечество. Така, подобно на описаното в историята на Оруел, за да се предпази човечеството от един опасен враг, който непрекъснато заплашва света, сега разузнаването има възможността за получаването на достъп в реално време, и то без никакви разрешения от съдебната власт, до личния живот на всеки отделен индивид. Писмо в електронен формат (имейл) например може да бъде засечено във всеки момент на писането му, още преди да бъде изпратено на получателя. Телефонни разговори, електронни разплащания, географско положение, лични снимки, срещи, хранителни вкусове, политически възгледи и всякакъв друг вид информация, която обменяме по някакъв електронен път (смартфон, интернет, социални мрежи идр.), веднага става достъпен за службите. 

   За да пострадаме от лишаването на личната ни свобода и приемането на каквато и да е репресивна мярка (включително изтезания във военните американски бази като Гуантанамо) без справедлив процес, е достатъчно да бъдем определени като заподозрени терористи. Подобно на всевиждащото око, което прилича на масонския символ, отпечатан върху американската банкнота от 1 долар, което постоянно наблюдава нашето ежедневие. Ситуация, която напомня отблизо света, описан от Оруел в книгата му. Неслучайно терминът Биг Брадър, днес много известен от едноименното телевизионно предаване, произхожда точно от там. 

Същата Endemol (собственост на джойнт венчър между Mediaset о голямата инвестиционна банка Goldman Sachs), която продуцира програмата, има за стилизирана емблема масонското око, което вижда всичко.
   
   Затова е основателно съмнението, че Оруел - завършен есеист, е избрал да даде тази форма на един роман за реални проекти, които са табу и за които е разбрал по време на сбирки на елита на глобалистите. Той е член на Fabian Society - движение на интелектуалци, което според много изследователи насърчава развитието на суперглобална фашистка държава, използвайки като маска доброто лице на социализма.


   Влиятелната Fabian Society е основана във Великобритания през 1884г. и получава името си от римския генерал Квинт Фабий Максим, наричан Фабиан Бавния заради своите специфични умения да изтощава бавно и безотказно противника. Не е изненадващо, че емблемата на Fabian Society е вълк в овча кожа - една от техниките, касаещи т.нар. пробив, или по-точно манипулация, при вземането на решения. Изненадващо голям брой от най-известните и влиятелни политически лидери, политици, мениджъри, икономисти, журналисти идва директно от редиците на Лондонското училище по икономика (LSE) на Fabian Society или имат някаква връзка с него. Само като пример: бившият британски премиер Тони Блеър, първият министър Гордън Браун са фабианисти, докато персонажи като Рокфелер и Джордж Сорос са учили на чиновете на фабианското LSE.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.