Ads Top

САЩ нямат избор... А Уилсън?

   Вече е само въпрос на време. Америка да се намеси във войната. Изходна точка е гласуването на закона за Федералния резерв, който е прокаран окончателно, след като президентът Удроу Уилсън не му налага вето. Международното банкерство получава зелена светлина за въвличането на Съединените щати в Първата световна война, която има драматични последици за американската държава.
   Съществува само един малък проблем: американският народ трябва да бъде убеден. Мнозинството е против включване във войната. Основанията се подсилват и от принципите на доктрината Монро от 2 декември 1823г. за ненамеса във война на територията на Европа.
   Ключова роля има преизбирането на Удроу Уилсън.
   Предизборната надпревара започва през втората половина на 1916г. и Демократическата партия номинира Уилсън за преизбирането му. Кампанията води полковник Хаус, Основният лозунг гласи ,,Той не ни вкара във войната". Посланието се оказва решаващо за победата. Лозунгът стига до сърцата на американците, които не желаят да участват във войната. Много историци днес са единодушни, че предизборната стратегия на Хаус използва именно това. Но се случва така, както е писано, или е по-добре да се каже - както е запланувано: Америка се включва в Първата световна война. Няколко дни след встъпването му в длъжност преизбраният Уилсън поставя пред Конгреса искане САЩ да участват във войната.
 
   Конгресът се съгласява. На 6 април Съединените щати обявяват война на Германия.
   Особената роля на Удроу Уилсън непрекъснато занимава историците в миналото - естествено преди всичко въпросът бил ли е Уилсън масон, или не. Няма нужда за кой ли път да обясняваме, че бащите на Съединените щати членуват в масонските тайни организации. В случая с Уилсън спорят учените, или по-точно масоните и антимасоните.

   Интересна информация за ,,брат" Уилсън посочва например Фридрих Хаселбахер: на 10 ноември 1918г. бившият депутат от Париж, брат Люсиан льо Фойер държи реч пред ложата Fidelite за републиката ,,на нашия брат, президента Уилсън".
  Масонският ,,Контролен и инициативен комитет за Алжир" изпраща на Уилсън следната телеграма, когато той пристига във Франция:
Във връзка с пристигането Ви на френска земя ние, събралите се на 8 декември масони от четири ложи в Алжир, изпращаме на своя известен брат Уилсън братска почит и най-искрени благопожелания за масонското му дело по време на войната за справедливост и свобода на народите.
   На 17 декември 1918г. секретарят на Уилсън изпраща от Париж отговор на телеграмата:
Президентът ми възложи да Ви изкажа неговото дълбоко уважение по повод хубавите думи при щастливото му пристигане.
   В случая не е толкова важно дали Уилсън е бил ,,регистриран брат". Важно е, че впоследствие той взима политически решения, които спомагат масонските цели и които имат сериозни последици не само за Съединените щати, но и за Европа, и в частност Германия. Нека обаче да обърнем внимание на току-що цитираните изказвания за ,,брат Уилсън". Дали той е само ,,инструментът", дългата ръка на правителството в сянка, което дърпа конците зад кулисите?
   Със сигурност обаче се знае че Уилсън е брат от близкия до масоните орден Odd-Fellow.

   Както отбелязва в тази връзка и Карл Хайзе, решаващо е, че в широки линии политиката му следва масонските дългосрочни цели и желания. Президентът с готовност изпълнява срочни цели и желания. Президентът с готовност изпълнява внушенията, подсказани от най-близкото му обкръжение, внушенията, подсказани от най-близкото му обкръжение. Външният министър Лансинг е масон, вицепрезидентът Бр. Маршал според American Tyler - Keystone от 1917г. е член на международната световна верига на 33. степен на Шотландския ритуал.
   Мнозина съвременни историци са на мнение, че Уилсън е чисто и просто ,,инструмент". Зад него стоят влиятелни и финансови могъщи лица. Това проличава особено ясно при първото му избиране за президент. Когато Удроу Уилсън като представител на ,,Демократичната" партия се включва в борбата за президентския пост, Теодор Рузвелт се опитва да влезе в Белия дом като кандидат на републиканците, без помощта на големия капитал.
   През 1912г. Рузвелт пише в изборната си програма известните фрази:
Зад явното правителство управлява невидимо правителство, което не дължи вярност на народа и не знае що е отговорност. Днес първата задача на държавника е да унищожи невидимото правителство, да разтрогне безбожния съюз между корумпирания бизнес и корумпираната политика.
   Теодор Рузвелт, самият той масон, е знаел за какво става дума.
   Финансовият експерт и автор на книги професор Антъни Сътън пише за Уилсън:
Колкото и почтени да са били намеренията на Удроу Уилсън, свободата му на действие е била ограничена от факта, че дължи поста си на най-голямата от всички банки на Уолстрийт, фирмата на Паул Варбург Кун, Льоб и сие. Предизборната му кампания изцяло е финансирана от Кливланд Додж от Нешънъл Сити Банк на Кун и Льоб; от Якоб Шиф, старши съдружник в Кун, Льоб и сие; от Хенри Моргентау; Бернард Барух и Самюел Унтермайер. 

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.