Ads Top

Първият опит за създаване на централна банка в САЩ от фамилията Ротшилд

   Международните банкери предприемат няколко сериозни опити да създадат в Америка централна банка по подобие на Bank of England. Първите опити претърпяват неуспех след няколко години, защото повечето щати не приемат идеята.

   Няколко американски патриоти настоятелно предупреждават против централната банкова система, като например третият президент на Съединените щати, Томас Джеферсън (1801-1809). Той казва:

,,Ако американският народ някога допусне банките да контролират валутните плащания, чедата му ще бъдат ограбени от заобикалящите ги банки и дружества първо с помощта на инфлацията, после на дефлация и един ден ще останат без отечество на континента, завладян от родителите им."

   В края на 20-те и началото на 30-те години на 19-ти век се натъкваме на първите доказателства за вмешателството  на международните банкери и фамилията Ротшилд във финансовите дела на Съединените щати. Чрез агента си Никълъс Бидъл Ротшилдови повеждат борба за проваляне проектозакона на Андрю Джаксън, който предвижда ограничаване правата на онова ,,змийско котило" - международните банкери. Ротшилдови губят първия рунд. През 1832г. президентът Джаксън налага вето срещу проекта за възобновяване на хартата за Национална банка на САЩ (Bank of the United States, контролирана от международните банкери емисионна банка).
   Андрю Джаксън (седмият президент на САЩ в периода 1829-1837г.) категорично се противопоставя на централната банкова система в САЩ, контролирана от международните банкери. Той ясно заявява на банките: ,,Вие сте леговище на змии. Аз искам да ви унищожа и Бог ми е свидетел, че ще го направя."

   Друг известен президент на Съединените щати, Абрахам Линкълн (1861-1865),  също не се поддава на натиска на банкерите. Той отказва да плаща искания му висок лихвен процент за финансирането на Гражданската война и вместо това нарежда отпечатването на 450 милиона щатски долара в легални банкноти, така наречените Lincoln Greenbacks. Легалното печатане на банкнотите обезсмисля контрола на банките - те не печелят нито цент от цялата операция!
  Линкълн е имал идеални шансове да спечели втори мандат, през който смятал с помощта на закони да продължи да ограничава властта на банковите институции.
   Но не било писано: Джон Уилкс Бут го убива. Както се установява по-късно, убиецът е свързан с международните банкери.
   Международните банкери са загубили само една битка. Все пак те не се отказвали да се оглеждат за сгоден случай за инвестиране в ,,обетованата страна". В тази връзка откриваме интересно пресичане на интересите на фамилията Ротшилд с друга могъща фамилия - на Рокфелер. Например от документи на Камарата на представителите става ясно, че през 1896г. цели 96€% от американската железопътна мрежа са собственост на фамилия Ротшилд. Династията Ротшилд помага на кликата Рокфелер. Когоато предприемачът от Кливланд Джон. Д. Рокфелер пожелава да разшири дейността си, получава финансова подкрепа от управляваната от Ротшилдови National City Bank of Cleveland. Рокфелер превозва петрола си (компанията Standart Oil) с железниците на Ротшилд. Той плаща по-ниски цени за транспорта от другите предприемачи и никой не може да го конкурира.

   Според Фредерик Мортън още през 1880г, специалитетът на Едмонд дьо Ротшилд в Париж е ,,да си дели световния петрол с Shell и Standart Oil."

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.