Ads Top

Животът ни събира, животът ни разделя

   Сигурен съм, че и вие отдавна сте установили, че хората предимно търсят и намират поводи да се делят едни от други, за да се противопоставят след това едни на други - и от по хоризонтала, по вертикала и по всички възможни диагонали.

   Древната кастова Индия е далечно и вяло подобие на отвратителната система, по която се разделяме и сега. Познатата ни триизмерна Вселена вероятно се е образувала от милионното преплитане на взаимно пресичащи се разделителни линии.
   Погледнат спокойно този факт не е толкова тревожен, тъй като е основа и за пъстрото многообразие от характери, образи и т.н., но ужасното идва, когато хората използва тези различия, за да воюват помежду си, да се мразят или при по-леките форми на отрицание - да презират или да се отнасят с аристократично високомерия и безразличие към себеподобните си. Може би трябва да търсим обяснението в глъбините на човешкото подсъзнание и след това в конфликта с външните факти, които често хвърлят сянка върху убедеността ни, че именно ние сме правите. А тези, които не са с нас, те естествено са заблудени, те са някакви тъпи нещастници, които трябва да бъдат съжалявани, презирани или просвещавани. И ако откажат, трябва да бъдат вкарани в правилния път, дори и на сила, тъй като в края на краищата е за ,,тяхно добро". Но най-често тези, които не са от нашия отбор са срещу нас, тъй като са ръководени от същите човеколюбиви подбуди - да вкарат нас в правия път, но както те го разбират. А това предполага да се борим и воюваме помежду си, за да се види кой е прав. Дали ще бъдат интелектуални двубои или юмручни, или пък с оръжие, включително и такова за масово унищожение, няма никакво значение. Важна е крайната ,,хуманна" цел, която може да бъде постигната с всякакви предварително оправдани, включително и нехуманни, средства!

   Ето я част от логиката на онова, което ни движи като кукловод и което е скрито дълбоко в нас и отдавна е узурпирало властта над личния ни живот. Защото как иначе да си обясним, че така стриктно му се подчиняваме?

   Най-старото разделение - вертикалното, се е получило още с оформянето на някаква човешка общност. И ето го първият парадокс - хората са се обединили, за да оцелеят по-лесно, но веднага след това са започнали да теглят разделителни и разграничителни линии помежду си. Оттам насетне започва едно неистово разделяне, използвано като достатъчен мотив за обявяване на война или за някакъв вид насилнически действия. На фона на това ми се струва страшно наивна легендата за сриването на Вавилонската кула и Божието намерение да раздели хората само като ги принуди да говорят различни езици, за да не се разбират. За всеки е ясно, че и хора говорещи на един и същи език, съумяват да създават достатъчно недоразумения помежду си. Хората сякаш имат природна склонност да се разделят по всички възможни признаци. Те чудесно използват дори явното си различие по пол, за да започнат една дълга и безсмислена война между половете, която продължава и днес. Но даже и в рамките на един и същи пол, те се делят на хомосексуални и хетеросексуални.
   Мъжете си мерят пишките, портфейлите, колите, властта..., а жените - маникюрите, прическите, дрехите, гърдите, бижутата...

   Някои хора се делят и противопоставят едни на други и по цвета на кожата, виждайки в това някаква божия идея за видимо белязване на по-качествените човеци. Други се разделят и противопоставят едни на други и чрез географските особености на терена - хората от планините презират тези от равнините и обратно. Крайморските жители са срещу тези от вътрешността на континента, провинциалистите са срещу хората живеещи в столицата, а всички заедно са срещу чужденците или малцинствата...
   Делим се още на интелектуални и простаци, на посветени и непосветени, на духовни и бездуховни, на здрави и болни, на седнали и правостоящи, на бедни и богати, на екстрасенси и други, на престъпници и честни граждани, на женени и неженени, на висшисти и среднисти.
   Разделям се и според пристрастията си към партия, религия или футболен отбор, на вегетарианци и месоядци, на трезвеници и алкохолици, на пушачи и непушачи, на ценители на изкуството и ценители на науката, на реалисти, песимисти и оптимисти, на пешеходци, велосипедисти и автомобилисти, делим се и поради различните си музикални и вкусови предпочитания, по възрастови причини . стари и млади, умни и глупави, блондинки и брюнетки... Наскоро даже чух и за противопоставяне и съперничество между скиорите и сноубордистите...

   Това, че се разделяме е по-малката беда. По-лошото е, че правим това, за да се противопоставим едни на други с претенцията кой е по-добър и качествен като човек! Непрекъснато текат сравнения в стил ,,кой е по-по-най!" - най-силен, има най-много, най-велик е... Погледнете колко страни искат да сложат пред името си определението ,,велик" - велики империи, Велика Британия, дори Велика Албания... Или когато няма с какво друго, започват да се гордеят с ВЕЛИКОТО си минало!

   Тогава разбираме, че хората не схващат различието си като нещо нормално и естествено, като богатство и разнообразие, което е сътворила Вселената, а като повод за състезаване и подценяващо съизмерване с другите. Всичко това нямаше да е възможно, ако не съществуваше Комплексът за малоценност, сиамският му близнак - Високомерието и пораждащото се от тях йерархично мислене, както и следващите ги като тежък плащ отрицателни емоции!
   И ако си представим, че това е една криминална история, в която жертвата е качеството на живота на планетата Земя, то сега предстои да направим едно изключително интересно разследване, което ще ни отведе право до убиеца на радостта и щастието от съвместното ни живеене.
   Но понеже все пак това не е точно криминално разследване и ние няма да издирваме виновници, за да ги наказваме, а ще стигнем до търсената от векове рецепта, която може да трансформира жертвата в достоен жител на тази прекрасна планета. Както и да го наречем, предстои ви едно вълнуващо изследване на скритите причини, които понякога почти изцяло ни управляват и предопределят съдбата ни!

Свободата е правото да казваш на хората онова, което не искат чуят.
Джордж Оруел

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.