Ads Top

Телевизионната република

   Най-мощният инструмент за психическо манипулиране, използван от елита във време на представителна демокрация, несъмнено е телевизията.
 
   Тя е идеално средство за масова хипноза, което умишлено бърка с огледало на обществеността, за да се укрие функцията й на матрица. Под прикритието на обикновен домакински електроуред най-смъртоносната машина за пропаганда, измислена досега от човека, е влязла в домовете на хората, спечелвайки тяхното доверие. Ролята на телевизията е да изпълнява полезна социална функция, да забавлява и информира. Съществуват програми за всяка категория хора и вече се наблюдава зависимост сред населението, което се е превърнало в зомбирани пасивни слушатели, вместо в мислещи граждани.
   В резултат на това тези, които контролират излъчваните програми, могат да насочат вниманието на масите в определена посока както на подсъзнателно, така и на съзнателно ниво. В действителност, въпреки очевидния широк спектър от предавания, колкото повече един телевизионен продукт е предназначен за по-масова публика, толкова повече неговият формат съвпада с официалната информация и начина на живот, избран за наш социален модел от архитектите на глобализацията.

   Кореспонденцията между идеологическото съдържание на най-големите емисии и на домониращата школа на мисълта в големите информационни канали само по себе си е достатъчна, за да генерира у отделния индивид, и още повече при подрастващите, убеждението, че не съществуват други възможни алтернативи на сегашния социален модел.
   Учебните програми, както и новинарските бюлетини, телевизионните и кинематографските продукти са изработени за широката публика с цел да я разсеят, като отвлекат вниманието й, да я дезинформират и така да я направят безсилна срещу властта на управлението.
   Съществуването на този проект за психическа манипулация е било смело осъдено дори и от известния телевизионен режисьор Серджо Колабона, който е създал и режисирал изключително популярни телевизионни програми за RAI и Mediaseyt, сред които: Сделки или не, Наследството, Фермата. Всички луди за телевизия, Черешката на тортата, Влакът на желанията - италианската версия на Биг Брадър.

   По време на експлозивно интервю пред Napoli TV разкрива истинската цел на средствата за масова информация, декларирайки:
Телевизията, повярвайте ми като на човек, който я познава много добре, е мъртва, смърди и иска да ни омърси. Вниманието е по отношение на всичко, което ние, телевизионните режисьори, ви казваме, защото почти никога не е вярно. Искаме да ви накараме да вярвате, че истината е такава, каквато я представяме чрез нашите програми, но не е точно така. Зад кулисите се прави телевизия, която реално праща всички нас към културна деградация. Всички ние приемаме да сме вътре в една система, на която нямаме смелостта да се опълчим, защото така ни е удобно. Все пак, да си го кажем открито, плащат ни, за да ви накараме да не мислите. Да ви накараме да повярвате например, че причината за депресията е, че ,,Франко се е скарал с Франческо" и да мислите за неща, които няма да ви позволят да се фокусирате върху определени социални проблеми. Един съвет, който искам да дам на младите, които имат лудо желание да правят телевизия: Забравете, че можете да донесете със себе си своите идеи, защото не ги искат! Но, ако можете да ,,целувате задници"... ха-ха! - ще сте принудени да си навеждате главите, когато се налага, и тогава може да направите голяма кариета.
   Много популярни програми като Биг Брадър или Стани богат, продуцирани от Endemol - корпорация, управлявана пряко от банкери, продължават да предлагат все едни и същи фалшиви ценности, свързани с култа към парите, и начин на живот, вдъхновен от баналността и на повърхностни забавления.
   Систематичното идеологическо насочване на масите към единна форма на празна мисъл е лишено от качества и постепенно ще елиминира всяко културно разнообразие, проправяйки така пътя на глобализацията.

   Постоянният поток от изкривени новини, цензурирана информация, на погрешни идеи, фалшиви идоли, социални модели и концепции, предварително опаковани от финансовия елит, само чакат да бъдат асимилирани от нас. Докато гледаме китайските сенки на домашния оракул, феноменът на телевизионното внушение от зрители в същите такива сенки и неусетно телевизионното представяне на света се превръща в единствената реалност.
   Развлекателната индустрия като оръжие за разсейване на масите има много стари корени. Още древните латински поета като Ювенал са изразявали тази концепция с максимата Panem et circenses (Хляб и зрелища),
   Циркус Максимус - най-голямата арена за забавления в Рим, и Колизеумът са имали същата функция, както в модерните времена. Всеки път, когато римските владетели искали да отвлекат вниманието от най-значимите социални проблеми (войни, увеличаване на данъците, мерки за увеличаване на личната свобода и др.), прибягват до финансиране на публични игри. Тази древна система за контрол над народа е действала почти винаги, но сегашната телевизионна и мултимедийна технология е отишла далеч отвъд възможностите, предлагани от традиционните средства.

   В съвременната представителна демокрация упражняването на властта се проявява чрез фини техники за контрол на ума. Въпреки че съжителстват различни политически и религиозни идеологии (католицизъм, протестанство, ислям, комунизъм, социализъм и либерализъм), които, независимо че официално са в опозиция помежду си, всички имат една и съща пирамидална структура с много малък брой лидери на върха, а останалата част от населението е подчинена в послушание.
   Това е система на управление, която зад привидното множество от форми поддържа винаги едно и също разпределение на властта. Докато диктатурите се основават на използването на сила, представителните демокрации се базират върху инструмента на гласуването. Разликата, следователно, би трябвало да е драстична, но тъй като един и същи управляващ елит упражнява контрол върху информацията, откъдето се сформира консенсус, разграничаването между двата вида режими, в крайна сметка, придобива само формален характер.

   Синдикати, партии, министерства и всички други публични или частни институции със социални функции имат водачество, което е неразделна част от кастата на властта, на чийто връх твърдо се е настанил международният финансов елит. Той използва телевизията да манипулира публичното мнение, докато политиците и най-влиятелната част от обществото си разделят трохите от властта, оставени за тях от банкерите. В такава система, предназначена да създаде илюзията, че народът управлява, средствата за масово осведомяване играят независима функция на ментален контрол и съдържанията на телевизионните продукции, насочени към населението, са практически еднакви по отношение на информацията, която подлежи на цензура, на изопачаване или да бъде измислена с такава цел.

,,Не е признак на добро психическо здраве да бъдеш добре приспособен към едно болно общество"
- Джиду Кришнамурти

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.