Ads Top

Защо въпросът ,,Кой съм аз?" не получава верния си отговор?

   След като се роди, бебето възприема майка си и околната среда като част от себе си, но постепенно започва да се разграничава като отделно същество. Така постепенно и неизбежно до въпроса: ,,Кой/Коя съм аз?"
   Според мен този въпрос кънти най-силно от всички останали. Той е неизбежен и върви ръка за ръка с нарастващото ни себеосъзнаване.

   Той е знай, ясен симптом, че саморефлексията вече се случва. Да си зададеш този въпрос, означава. че вече си констатирал своята отделна обособеност от околния свят и тогава започваш да се чудиш като какво същество си ти? Що за явление в този свят си ти? А всеки въпрос създава психологическо напрежение или напрегнато търсене, което изчезва при получаването на задоволяващ го отговор.

   Всяко бебе и малко дете се ражда невежо, с много празно пространство в мозъка си или по-точно казано - с възможности да поеме огромно количество информация. И освен че природата не търпи съществуването на празно пространство, в случая, за бебето и детето е жизнено важно да попълни празнините в знанията си, за да оцелее в културно-географската среда, където се е родило. И то като един сюнгер всмуква всичко възможно, всякаква информация, която стигне до него. Проблемът е, че до него достига именно всякаква информация, а не само полезна! И освен ценните знания, които ще му помогнат да оцелее, се промъкват и доста погрешни информационни схеми - модели на реагиране и поведение на родителите му, традициите и правилата на общността, където са се родили, актуални предразсъдъци, заблуди, ирационални убеждения...
   Но в момента, когато у него зазвучи въпросът ,,Кой/коя съм аз?", то започва да съпоставя идващата информация с този въпрос и тълкува поведението на родителите си като отношение към него самото. Затова някои деца си въобразяват, че понеже те са лоши родителите им се развеждат. Незадоволените потребности от нежност и любов също се тълкуват в контекста на неговата ценност и кристализират във въпроса: ,,Ако аз съм достойно и добро същество, защо не ме галят, защо не ме обичат?" Следователно не съм!

   Детето всмуква почти цялата информация характерна за културно-географската среда, където се е родило и просто защото няма какво да я спре. То не притежава никакви критерии, по които да преценява кое да пуска в паметта си и кое не, няма представа кое е истина и кое лъжа и заблуда. То приема за истина, това, което му казват възрастните, тоест авторитетните хора, които се грижат и за неговото оцеляване. Детето първоначално няма никакви основания да се съмнява в думите и действията ум - та нали именно благодарение на тях то се е родило, оцелява и има покрив над главата си. Няма никаква логика да се противопоставя на най-близките му хора или да подлага думите им на съмнение.
   И това се случва от векове - в главичките на децата наред с истините и полезните за тяхното оцеляване информация, нахлуват и много лъжи, заблуди, догми, полуистини, предразсъдъци, суеверия... спуснати от Авторитет.

   Но въпросът ,,Кой/коя съм аз?" продължава да кънти в главицата му/й и всяка получена информация се проверява като евентуален отговор. И полека-лека наистина се оформя някакъв отговор, но това въобще не значи, че е ИСТИНСКИЯ отговор. И най-честно не е!
   Всякакви авторитети старателно набиват в главите на децата всевъзможни врели-некипели мисли, предложения и заключения, свързани с техни въпроси и търсения. А понякога дори им забраняват да питат и да се съмняват, в името на подчинението и послушанието. Скоро и мнозинството започва тихо и подмолно или явно и грубо да налага стандарти на мислене, отношения, правила на живеене, с безцеремонност и нетърпимост към различните и нестандартните. Тези, които се съмняват или задават ,,неудобни" въпроси биват безпардонно игнорирани или болезнено санкционирани! Детето отрано започва да се сравнява с другите, внушават му се едни измислени външни стандарти и критерии, по които да съпоставя себе си и своята ценност като човешко същество, които мотивират неговото поведение. Например: награди, оценки, постижения, победи, успехи, публични изяви, принос за общността и др.под. Така то се отдалечава от истинския си център, който може да му бъде единствената надеждна опора през целия му живот.
   А този вътрешен център се намира в припомнянето на факта, че е уникално човешко същество! И като такова не подлежи на сравняване с другите същества. Защото единствената прилика е еднаквата им ценност! Защото като човешки същества всички сме уникални и следователно имаме еднаква ценност! А това ни води до единствено верния извод, че най-нормалното и естествено общуване помежду ни може да бъде само равнопоставеното! И  само то гарантира взаимната ни радост и полза. То обаче може да бъде следствие единствено от правилния отговор на въпроса ,,Кой/коя съм аз?"

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.