Ads Top

Сионски приорат - Priory of Sion

   Напълно неизвестен до средата на ХХв. Сионският приорат (Религиозен дом) може би предщества Ордена тамплиерите и е истинската матрица за тайните общества, които следват в исторически план. Групата претендира, че знае истинската история на Христос.
   Минават векове, преди животът на Христос да се опише за пръв път писмено. За това има две възможни причини. Едната е, че Исус никога не е съществувал и е бил създаден, за да се формира религия около него. Второто е, че след като религията е била формирана, всички съвременни разкази за Исус са били разрушени, така че версията на Църквата за неговата биография да е единствената съществуваща.

 

Новините за съществуването на Приората за пръв път стигат до обществеността през 1956г., когато във Франция се появяват шокиращи публикации по темата. Информацията се появява в добре разположени във времето изтичания на новини и като че ли произлиза от един и същ източник. Сред публикувани данни са документи, наречени ,,Dossiers secrets", които представят историята на групата и включват списък на великите й майстори. Тайните досиета (Dossiers secrets) представляват генеалогични дървета и са изследвани, както се твърди, от човек на име Анри Лобино.
   Документите показват, че Сионският приорат е основан през 1090г. от Годфроа дьо Буйон, наследник на Карл Велики, Който води първия кръстоносен поход в Светите земи, за да прогони мюсюлманите от Йерусалим. Първоначалното име на групата е Рицари на Ордена на св. Богородица от Сион, като Сион е името на Йерусалим на староеврейски. Орденът е наречен на абатство на име ,,Св. Богородица от планината Сион", построено в планината Сион - високо възвишение на юг от Йерусалим, което на свой ред е построено над руините от византийската базилика и е известна по онова време като ,,Майката на всички църкви". Според един документ от XIXв. абатството е населено с августински каноници.
   През 1178г. папа Александър II пише документ, в който изрежда притежанията на ,,Ордена на Сион". Според Бейджънт, Лий и Линкълн тези притежания включват ,,къщи и големи парчета земя в Пикардия, във Франция (включително Сен-Самсон в Орлеан), в Ломбардия, Сицилия, Испания и Калабрия, както... и няколко парцела в Светите земи, включително Сен Леонар в Акра. В действителност до Втората световна война в архивите на Орлеан има поне двадесет глави, конкретно цитиращи Сионския орден. При бомбардирането на града през 1940г. изчезват всички с изключение на три."
   Някои вярват, че Приоратът може би е създал Ордена на тамплиерите - че Приоратът е тамплиерите са били едно и също в продължение на много години, но са се отделили през 1188г. - след като Йерусалим е завзет отново от мюсюлманите. Поводът за това разделяне е наречен ,,отрязване на бряста". Според някои легенди наистина е имало брястово дръвче, което е било отрязано, причинявайки разделянето на двете групи. Твърди се, че дръвчето се е издигало на свещена поляна до кулата на Жисор. По време на срещата на тази поляна, продължава историята, между Хенри II от Англия и Филип II от Франция слънцето е безпощадно и брястът осигурява единствената сянка. Хенри II и антуражът му пристигат първи за срещата и избират най-добрата сянка. Когато пристига Филип, е принуден да стои на слънцето. Заражда се враждебност. Води се битка за дръвчето и печелят французите. В гнева си Филип нарежда на хората си да го отрежат. Мнозина обаче вярват, че фразата ,,отрязване на бряста" е символична. Дори в средновековието воденето на кървава битка за сянката на едно дърво изглежда глупаво и това кара историците да вярват, че нещо е пропуснато от историята, може би нещо, което така или иначе никога не е било публично.
   Според документите на Сионския приорат обаче Орденът на тамплиерите престава да е под контрола Приората след отрязването на бряста. До 1188г. тамплиерите и Приоратът имат един и същ велик майстор, отделен от този на тамплиерите. Първият от тях е Жан дьо Жисор. Пак през 1188г. името на ордена е официално сменен от Ordre de Sion  на  Priore de Sion. По същото време Приоратът основава две подразделения на групата. Първото от тях е Ormus, чието значение не е известно. Второто е L'Ordre de la Rose-Croix Verillas, или Орден на истинския червен кръст.. Това е повече от пет века преди да има някакви други доказателства за организация, нарекла се Розенкройцери.
   Тамплиерите са преследвани от църквата и в крайна сметка се озовават в Англия и Шотландия. Сионският приорат остава във Франция. Най-големият континент от членове на Приората е основан в Орлеан, Франция, през XIIвк и е санкциониран от крал Луи VII.
   Някои смятат, че макар Приоратът и Орденът на тамплиерите да са част от една и съща организация, тамплиерите са публичната ръка на Сионския приорат - неговата военна и бизнес сила. Други смятат също, че целта на Сионския приорат е да възстанови меровингската династия, чиято кръвна линия продължава да съществува и може да се проследи директно до Дагобер II и може би дори чак до Исус от Назарет.
 

Ето как е разкрита тайната на Сионския приорат. През 1885г. 33 годишният свещеник на име Франсоа Беранже Сониер е пратен в енорията Рен-льо-Шати. Селото е изолирано в източните поли на Пиренеите. В предисторически времена областта се смята за свещена от келтските племена, които населяват региона. Селото е завладяно от църквата по време на Албигойския кръстоносен поход в началото на XIIIв., който изтребва катарите в региона. През 60-те години на XIXв. населението на областта е покосено от чумата.
   Населението по времето на Сониер е около 200 души. Само на няколко мили югоизточно от селото се намират руините на средновековна крепост, която някога е служила като щаб на Ордена на тамплиерите.


Около миля на изток от града са останките от дома на Бертран дьо Бланшфор, който служи като четвърти велик майстор на тамплиерите.
   Неговата църква е издигната през 1059г. и е посветена на Мария Магдалина. Под църквата се намират вестготски останки, които датират от VIвк. Шест години след пристигането си Сониер решава да поднови старата църква. Когато маха камъка на олтара, който е положен върху две вестготски колони, открива четири пергамента в запечатени дървени контейнери.
   Два от пергаментите съдържат генеалогии (семейни дървета). Единият е датиран от 1244г., същата година, в която богатството - смятано за злато, сребро и монети - на катарите е видяно за последен път в Монсегюр, намиращ се само на половин ден езда от Рен-льо-Шато. Другият датира от 1644г.
   Другите два пергамента съдържат писанията на Антоан Бижу, личния свещеник на семейство Бланшфор. Тези пергаменти са написани през 80-те години на XVIIIв. Един от тях съдържа между думите, привидно без никакъв смисъл или код.
   Сониер продължава възстановителните работи и след време открива надписана плоча от VII или VIIIв. Според някои източници под плочата се намира крипта с човешки черепи. В двора на църквата има плочи, датиращи от VII или VIIIв Една от тях бележи гроба на Мария, маркиза д'Отпул дьо Бланшфор. Надписните на надгробния камък съдържат привидно целенасочени грешки: допълнителни кодове. Ако буквите на гроба на маркизата са пренаредят, съставят това, което би се четяло като ,,На крал Дагобер II и Сион принадлежи това богатство и той е там мъртъв". Това съобщение е повторено в кодовете на пергаментите, които Сониер открива.
   Пет години, след като той започва обновяването на църквата, преди бедният свещеник започва да харчи огромни суми. Строи висока кула, гледаща към близката планина, и я нарича Кула Магдала.
   Подновяването на църквата е завършено, но по странен начин. Надписът над основния вход гласи: Terriblis est locus iste, или ,,Това място е ужасно". Противна статуя се изправя точно на главния вход. Тя е на демона Асмодей  , т.нар. пазач на тайните. Подобно на много църкви стените са декорирани със стенописи от Серията от 14 картини, изобразяващи мъките на Исус Христос на кръста, но тези изображения не приличат на никои други, Във всяко има странни грешки. Тялото на Исус е пренесено в гробницата през нощта, вместо през деня, както се приема от църквата. На едно изображение дете носи шотландско наметало от кариран плат.
   Освен че внезапно се сдобива с пари, Сониер започва да приема и важни гости, например ерцгерцог Йохан фон Хабсбург, братовчед на австрийския император.
   На 17 януари 1917г. Сониер получава инсулт. Извикан да извърши причастяването. Свещеникът отказва да го направи  и излиза от стаята очевидно силно разтърсен. Според легендата свещеникът така и не се усмихва повече. Пет дни, след като получава инсулта, Сониер умира. Отдавнашната му домакинка и довереница Мари казва, че знае огромна тайна и ще я разкрие преди смъртта си. Тя обаче е повалена от инсилт през 1953г. и остава без говор, неспособна да разкрие голямата тайна.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.