Ads Top

   Опус Деи, основан в Испания през 1928г. от Хосемария Ескрива де Балагер, твърди, че целта му е да ,,разпространява в цялото общество дълбоко знание за универсалния призив към светост и мисия чрез собствената професионална дейност, осъществявана със свобода и лична отговорност". Основателят на групата умира през 1975г. Предизвикал противоречия ход папата го обявява за блажен през 1992г. и го канонизира на 6 октомври 2002г.

  Членове могат да са както католически свещеници, така и обикновени католици. Изчисленията са, че в света има около 60 хиляди членове. Повечето групи на Опус Деи са градски и редица от тях съществуват близо до големи университети. Студентите като група са сред най-търсените за членове. Членовете могат да имат светски професии, но духовният им живот е строго ръководен от Опус Деи. Те трябва да следват това, което се нарича ,,Планът на живота". Той се състои от поредица от духовни практики, включително всекидневна литургия, молитви и духовни четения.
   Има различни класове на членство. Най-строгият е Цифровият. Членовете в него са отдали живота си на Опус Деи. Живеят в къщи на Опус Деи и практикуват безбрачие. Всичките им пари отиват в Опус Деи. Не им се позволява да имат собствени банкови сметки. Получават малки седмични суми, с които да живеят. Постъпващата и изпращаната от тях поща се преглежда от техните ръководители от Опус Деи. Освен това ръководителите преглеждат/контролират четивата им, радиостанциите, които слушат, и телевизионните канали, които гледат.
   Има списък на книги от почти триста страници, които са забранени от Опус Деи. Сред забранените книги са протестантските библии и всичко, в което се споменава теорията за еволюцията.

   Всяко лично излизане извън жилището трябва да се одобри от ръководителя. Членовете cilice, и се бият с камшик с възли по гърба. Веригата се нови два часа дневно с изключение единствено на неделите. Камшикът се използва по гърба или задните части един път седмично. Ако членовете изберат да използват камшика върху себе си по-често, трябва да искат разрешение. Членовете са инструктирани да вземат студени, а не топли душове.
вярват, че болката е добра и прочиства духа. Причиняват си болка като наказания за греховете и за потискане на сексуалния нагон. Тези самоналожени наказания се наричат телесно усмиряване. Носят верига с шипове около бедрата, наречена
   Според един бивш член:
Веригата и дисциплината са толкова чужди на опита на повечето хора, че те просто стигат заключението, че Опус Деи е много странен, след като ги изисква. Това е вярно на пръв поглед, но има нещо по-важно, което трябва да се отбележи. Заради опасностите от мазохизъм традиционното католическо учение за този вид усмиряване е, че то трябва да се осъществява под ръководството на духовен водач. Такова водачество наистина съществува в Опус Деи, макар че често властта е дадена на хора, които нямат нужната зрялост и благоразумие. Истинската теза е, че дори ако веригата и дисциплината са приемливи форми на наказание, тяхната употреба показва, че членовете на Опус Деи не са обикновени хора, не са свободни духове.

   От членовете често се изисква да спят на пода. Някои членове на този клас се присъединяват като миряни и след това са избрани за свещеници в Опус Деи и получават обучение. Всяка къща на Опус Деи има собствен свещеник, който чете литургията и осъществява изповядването. Членовете са обезсърчавани от изповеди пред свещеници, които не са членове на ордена.

   Помощниците в този клас са жени, които са домакинки в жилищата на Опус Деи.
   Следващият клас в Опус Деи е Надцифровият. Членовете му могат да се женят и да имат семейства. Освен това им е позволено да практикуват ,,Планът на живота", но по принцип не са в течение за крайните практики на техните колеги от Цифровия клас. Живеят в собствените си домове, но въпреки това дават по-голямата част от доходите си на Опус Деи. Всички водачи на Опус Деи са Свещеници от Цифровия клас. Твърди се, че Опус Деи е инфилтрирал Ватикана и че много от висшите служители на папата са свещеници от Опус Деи.
  След това идва Асоциираният клас, изграден от членове, които живеят в домовете си, но се заклели в безбрачие. И накрая са ,,Сътрудничещите", които не се смятат за официални членове на групата, но допринасят финансово. Сътрудничещите не е задължително да са католици.
   Подобно на много култове, Опус Деи възпира членовете от контакт със семействата им. Казва им се, че ще е губене на време да се обсъжда Опус Деи със семейството, защото то ,,няма да разбере". Много членове са инструктирани да държат семействата си в неведение за факта, че те са се присъединили към групата.
   Членовете формират екипи, които формулират настъпателни стратегии за набиране. Интересите и хобитата на потенциалните ,,новобранци" се анализират и към тях се прикрепят членове със сходен манталитет, за да използват общите интереси с цел осъществяване на контакт. Срещите на Опус Деи винаги включват преглед на потенциалните лица за вербуване и как вървят нещата с тях. Всички членове са насърчени да имат от десет до двадесет ,,приятели", които евентуално биха могли да се присъединят към групата. Членовете използват приятелството като стръв и прекратяват приятелства с хора, които е малко вероятно да се присъединят. Потенциалните нововербувани не подозират, че целият процес е внимателно обмислен предварително. В някои колежи и университети Опус Деи набира членове чрез ,,организации-фасади". Формират се клубове, които се ръководят изцяло то Опус Деи, но под друго име. Сред тях са ,,Право на живот" и групи за молитва. Тези ,които се присъединят към клуба, след това агресивно са вербувани за организацията. Набирането се осъществява и в енориите на католическата църква.
   Заради постановление от началото на 80-те години от Ватикана, че Опус Деи е ,,лична прелатура" в църквата, местните епархии нямат контрол върху дейностите на къщите на Опус Деи, които вероятно функционират в техните граници. За аутсайдерите е невъзможно да определят степента, до която Опус Деи е инфилтрирана в енорията. Натиск да се присъединят често се оказва на хора, чийто живот е в криза, когото потенциалната жертва е емоционално уязвима.
   От 1991г. съществува група, наречена Мрежа на осъзнаване на Опус Деи (ODAN), чиято цел да образова света за онова, което те наричат ,,съмнителни практики" на Опус ДеиODAN се състои от бивши членове на Опус Деи и от фрустрирани роднини на настоящи членове.
   Според ODAN новите членове на Опус Деи се съгласяват да се посветят на групата, преди да им се обясни какво означава това посвещаване. Когато научат за степента на посвещаването си, им се казва, че са дали обещание и ако не го спазят, това ще означава да ,,обърнат гръб на Бога". Тези, които решат да напуснат Опус Деи, научават, че ,,със сигурност ще водят живот без Божия милост и може би дори ще бъдат прокълнати."

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.